№ 10634
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110140455 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
Н. С. П. срещу „И.“ ЕООД с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 224 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
853,58 лЕ., представляваща трудово възнаграждение за периода
01.03.2022 г. – 30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на подаване на исковата молба (20.07.2023 г.) до
окончателно изплащане и сумата от 115,93 лЕ., представляваща
мораторна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 19.07.2023 г.;
540,13 лЕ., представляваща трудово възнаграждение за периода
01.05.2022 г. до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на подаване на исковата молба (20.07.2023 г.) до
окончателно изплащане и сумата от 64,21 лЕ., представляваща мораторна
лихва за периода от 20.06.2022 г. до 19.07.2023 г.;
500,00 лЕ., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск
за 10 дни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
подаване на исковата молба (20.07.2023 г.) до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов
договор на 07.02.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „т.
р.-с.“. Трудовият договор бил сключен за седмично работно време от 5 дни с
дневно работно време от 8 часа. По силата на т.3 от договора, уговореното
трудово възнаграждение било в размер на 1 100 лв. месечно, като било
уговорено и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на
0.6 % годишно. Възнаграждението следвало да се заплаща до 20-то число на
следващия месец. В трудовия договор бил уговорен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.07.2022 г., но до момента на ищеца не
1
били изплатени изцяло трудовите възнаграждения за месеци март и май 2022
г., както и обезщетение за неизползван отпуск за 10 дни. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът твърди, че претендираните от ищеца трудови възнаграждения са
заплатени. Оспорва се и претендираното обезщетение за неползван отпуск,
като се сочи, че ищецът е работил при ответника 5 месеца, за които
пропорционалният размер отпуск се твърди, че е 8 дни. Ответникът излага, че
обезщетението за неползван отпуск за 8 дни, след приспадане на удръжките,
възлиза на 362,16 лв., която сума твърди, че също е заплатена на ищеца.
Оспорва и акцесорните претенции. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства и
изразените становища, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от доказателствата по делото, като е обявено и за безспорно
между страните, че между страните е бил сключен трудов договор на
07.02.2022 г., по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността
„т. р.-с.“, както и че ТПО между страните е прекратено на основание чл. 325, т.
1 КТ считано от 30.06.2022 г.
Видно от Трудов договор № ****/07.02.2022 г. уговореното основно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1100 лЕ., към което се дължи
допълнително възнаграждение за ТСПО в размер на 0,6 % годишно.
Определен е срок за плащане на възнаграждението – ежемесечно, до 20-то
число на следващия месец. Уговорен е размер на основния платен годишен
отпуск – 20 дни.
Видно от ведомост за заплати за месец март 2022 г. на Н. П. е начислено
нетно възнаграждение в размер на 853,58 лЕ..
Видно от платежно нареждане от 20.04.2022 г. от ответника на ищеца е
преведена сумата от 1003,58 лЕ., като основанието за плащане е „раб. заплата
и бонус“.
Видно от ведомост за заплати за месец май 2022 г. на Н. П. е начислено
нетно възнаграждение в размер на 540,13 лЕ..
Видно от платежно нареждане от 15.06.2023 г. от ответника на ищеца е
преведена сумата от 1032,50 лЕ., като основанието за плащане е „раб. запл. м.
април; май“.
В хода на производството е прието без възражения от страните заключение
по допуснатата ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото, на ищеца е начислено от ответника за
месец март 2022 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 1100 лв., нетен
размер – 853,58 лЕ., за месец април 2022 г. - 1 293,31 лЕ. /брутно
възнаграждение/, респективно 1 003,58 лЕ. /нетно възнаграждение/, за месец
май 2022 г. - 669,79 лЕ. /брутно възнаграждение/, респективно 540,13 лЕ.
2
/нетно възнаграждение/. От заключението се установява, че трудовото
възнаграждение за месец март 2022 г. не е изплатено от работодателя, за месец
април е изплатено на 20.04.2022 г., а за месец май 2022 г. е изплатено на
15.06.2023 г. Вещото лице установява, че размерът на обезщетението за
забава, дължимо за възнаграждението за месец март 2022 г. е 120,44 лЕ., а за
месец май – 60,55 лЕ.. От заключението по ССчЕ се установява, че ищецът е
имал действително право на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 7 дни, а работодателят е начислил обезщетение за 8 дни. Вещото
лице посочва, че обезщетението по чл. 224 КТ за седем дни неизползван
платен годишен отпуск е 476,49 лЕ. /брутен размер/ и 428,84 лЕ. /нетен
размер/. От заключението се установява още, че работодателят е начислил
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 402,40 лЕ. /бруто/, 362,16 лЕ. /нето/,
като на 15.06.2023 г. на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 362,16 лЕ..
От приетите по делото доказателства и направените проверки в
счетоводството на ответника, и изчисленията на в. л. при изготвяне на
приетото без възражения заключение по ССчЕ, се установява безспорно, че
към датата на подаване на ИМ в съда, ответникът не е заплатил доброволно и
в срок начисленото и дължимо на ищеца трудово възнаграждение за месец
март 2022 г., възлизащо в претендирания от ищеца нетен размер на 853,58 лЕ..
Възнаграждението за месец май 2022 г. е изплатено на 15.06.2023 г., т.е. преди
предявяване на иска.
При това положение искът по чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи за сумата
от 853,58 лЕ. – нетно трудово възнаграждение за месец март 2022 г., а да се
отхвърли за сумата от 540,13 лЕ. . нетно трудово възнаграждение за месец май
2022 г.
Настоящият състав достига до извод, че с плащане от 15.06.2023 г.
ответникът частично е погасил задължението си за изплащане на обезщетение
по чл. 224 КТ. Съдът намира, съобразявайки заключението по ССчЕ, че
ищецът е имал право на обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен
отпуск в размер на 428,84 лЕ. /нето/. С плащането от 15.06.2023 г. ответникът
е заплатил на ищеца сумата от 362,16 лЕ., поради което остава дължимо
обезщетение в размер на още 66,68 лЕ..
По отношение на исковете за мораторна лихва върху всяка от главниците за
трудово след установяване по безспорен начин на наличието на главен дълг,
както и че ответника не е заплатил същите в уговорените в КТ и с трудовия
договор, срокове, то безспорно е налице забава на ответника, предвид на което
исковете по чл. 86 от ЗЗД, също се явяват основателни.
Обезщетението за забава върху главницата от 851,58 лЕ. за от 20.04.2022 г.
до 20.07.2023 г., изчислено от вещото лице, е в размер на 120,44 лЕ., но
ищецът претендира по-нисък размер, а именно 153,93 лЕ., за който искът
следва да се уважи.
Установява се от заключението по ССчЕ, че възнаграждението за месец май
2022 г. е заплатено след уговорения в трудовия срок, а именно на 15.06.2023 г.,
вместо до 20.06.2022 г. Вещото лице установява, че лихвата за забава за срока
на забава възлиза на 60,55 лЕ., до който размер искът е основателен, а за
3
разликата над 60,55 лЕ. до 64,21 лЕ. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни,
съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
780 лЕ., от които следва да му бъдат присъдени 412,46 лЕ..
Ответникът претендира разноски в размер на 990 лЕ. – 100 лЕ. за ССчЕ и
890 лЕ. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част на
ответника следва да се присъди сумата от 466,49 лЕ..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски на СРС –
предявени са три иска – по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД, за които
ответникът дължи държавна такса в размер на 34,15 лЕ. по първия, 6,70 лЕ. по
втория и 48,49 лЕ. по третия, т.е. общо 89,34 лЕ.. Ответникът следва да
заплати на СРС и 105,76 лЕ. – за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
Водим от горното, на осн. чл. 235, ал. 1 – 3 от ГПК, СРС, 178 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Н. С. П., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 853,58 лЕ. – нетно
трудово възнаграждение за месец март 2022 г. по трудов договор №
****/07.02.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Н. С. П., ЕГН
**********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 115,93 лЕ. – мораторна
лихва върху трудово възнаграждение за месец март 2022 г. по трудов договор
№ ****/07.02.2022 г. за период на забавата 20.04.2020 г. – 20.07.2023 г.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Н. С. П., ЕГН
**********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,55 лЕ. – мораторна
лихва върху трудово възнаграждение за месец май 2022 г. по трудов договор
№ ****/07.02.2022 г. за период на забавата 20.06.2020 г. – 15.06.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 60,55 лЕ. до предявения размер от
64,21 лЕ., както и за периода 16.06.2023 г. – 20.07.2023 г.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Н. С. П., ЕГН
**********, на основание чл. 224 КТ сумата от 66,68 лЕ., ведно със законната
лихва от 20.07.2023 г. до окончателното плащане – неизплатен остатък в нетен
размер от обезщетение за седем дни неизползван платен годишен отпуск по
трудов договор № ****/07.02.2022 г. за период 11.01.2022 г. – 30.06.2022 г.,
като ОТХЪРЛЯ този иск за разликата над 66,68 лЕ. до предявения размер от
500 лЕ..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. П., ЕГН **********, срещу „И.“
ЕООД, ЕИК ********, иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 540,13 лЕ. – нетно трудово възнаграждение за месец май 2022 г.
по трудов договор № ****/07.02.2022 г., ведно със законната лихва от
4
20.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Н. С. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 412,46 лЕ. – разноски по
гр. Д. № 40455/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН **********, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 466,49 лЕ. – разноски по
гр. Д. № 40455/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 195,10 лв. представляваща
дължимата държавна такса в производството по гр. Д. № 40455/2023 г. по
описа на СРС, 178 състав, определена върху размерите на уважените искове и
заплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице,
изпълнило приетата ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от
същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5