РЕШЕНИЕ
№ 1970
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. ****ОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. ****ОВ Гражданско дело №
20241110162600 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
335828/23.10.2024 г., подадена по пощата на 21.10.2024 г., от М. Г. *****, ЕГН:
**********, чрез адв. Т. М., със съдебен адрес: ********* срещу *********
ЕИК ******* с адрес : ********, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439
ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че М. Г. *****, ЕГН:
********** не дължи по отношение на ответника ********* ЕИК следните
суми, както следва:
1. сума в размер от 4011 лв., неолихвяема сума от 778 лв., законна лихва в
размер от 4165 лв., установени по гр. д. № 16314/2013 г. на СРС, за които
суми е образувано изпълнително дело № ******* г. на ЧСИ *****, а
общото задължение по него е в размер от 10365 лв.
2. сума в размер от 5295 лв., законна лихва в размер от 46 лв., неолихвяема
сума от 7807 лв., установени по гр. д. № 7247/2012 г. по описа на СРС, за
които суми е образувано изпълнително дело № 1822/2023 г. на ЧСИ
*****, а общото задължение по него е в размер от 14925 лв.
В исковата молба са изложени твърдения, че за процесните суми са
образувани две изпълнителни дела и двете по описа на ЧСИ ***** - №
******* г. и № 1822/2023 г. Твърди, че вземанията са погасени по давност –
1
тригодишна, както и че ответникът не е предприемал изпълнителни действия в
периода от 2012 г. до 2023 година. Позовава се, че вземанията са погасени по
давност.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата
претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия,
които прекъсват давността. Твърди, че е имало подадени молби за насочване
на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.
Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат
всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за
размера на давността и за прекъсване на давността. Цитира ТР. Признава
изцяло издадените ИЛ и изпълнителни основания и образуваните
изпълнителни дела.
Ищецът в открито съдебно заседание (о.с.з.) се представлява от адвокат.
Счита, че давността е изтекла. Моли да се уважат исковете. Претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Моли
да се отхвърлят исковите претенции. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
дело. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
2
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
3
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
4
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
5
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. не са висящи), включително
и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата давност
започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или
от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС и т.5 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
17. Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3614/2020 г., III г. о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато
срещу него е предявен отрицателен установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК
или чл.435 ГПК). Погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Длъжникът
може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по
предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
неоснователен. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен
иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и
новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
6
18. За периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла, на
основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя още 7 дни, на
основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.). Законът е
обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което
давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на
спирането на давността обхваща 69 дни.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
Страните не спорят, че:
1. първото процесно вземане е установено по гр. д. № 7247/2012 г. по описа
на СРС. По издадения ИЛ е образувано ИД № 256/2015 г. по описа на
ЧСИ ******** на КЧСИ, което е прекратено, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и образувано ново дело № 1822/2023 г. по описа на ЧСИ ***** с
***** на КЧСИ.
2. другото процесно вземане е установено по гр. д. № 16314/2013 г. по
описа на СРС. По издадения ИЛ е образувано ИД № 285/2015 г. по описа
на ЧСИ ******** на КЧСИ, което е прекратено, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и образувано ново дело № ******* г. по описа на ЧСИ
***** с ***** на КЧСИ.
Страните спорят дали вземанията, установени по гр. д. № 16314/2013 г.
и гр. д. № 7247/2012 г., и двете по описа на СРС, са погасени по давност.
Съдът не кредитира приложеното по делото писмо от ЧСИ **** **** с
вх. № 12889/15.01.2025 г. Същото представя данни по изп. д. въз основа на ИЛ
от 25.02.2013 г. по ч. гр. д. № 15544/2012 г. на СРС за длъжниците ******,
*******. Същите не са ищци, нито са страни по настоящото дело. Ето защо
представените материали не са относими и съдът не ги кредитира (л.56-64 от
делото). Следва да се отбележи, че съдът ги е изискал, защото ответникът ги е
поискал с ОИМ. Същото е доказателства, че същият не е запознат с
материалите по делото.
На първо място следва да се отбележи, че двете страни проявяват
изключително процесуално бездействие. С исковата молба, както и с отговора
на исковата молба, страните са искали гр. д. № 16314/2013 г. и гр. д. №
7247/2012 г. и двете по описа на СРС. Следва да се отбележи, че съгласно
ПАС, независимо коя редакция, заповедните дела се образуват като частни
граждански дела, а не като граждански. Въпреки това страните се твърдят, че
вземанията са възникнали по гр. д. № 16314/2013 и гр. д. № 7247/2012. В о.с.з.
съдът запита страните дали следва да се приемат тези две дела и страните
изрично настояха същото да се случи. Никоя от тях не прояви нуждата
7
процесуална активност да се запознае с докладваните дела. С оглед
диспозитивното начало и изразено тяхно желание, съдът ги приеме. Видно от
тях същите касая лицата *******. При това положение съдът не кредитира
приложените гр. д. № 16314/12 и гр. д. № 7247/2012 г. по описа на СРС,
защото не са относими.
По вземането по гр. д. № 7247/2012
По делото е изискано изп. д. № 1822/2023 г. на ЧСИ *****. Видно от
него същото е образувано по молба от ответника, подадена на 25.10.2023 г. На
гърба на ИЛ е записано, че преди това има образувано ИД 256/2015 г., но не на
ЧСИ **** ****, а на ЧСИ *****.
По делото липсва ИД 256/2015 г. Видно от гърба на ИЛ е установено че
поканата за доброволно изпълнение е връчена на М. ***** при отказ, т.е. по
чл.44 ГПК. Посочено е, че на 03.07.2023 г. ИД е прекратено, поради
перемпция.
По делото не се установи кога заповедта е влязла в сила. Но с оглед
факта, че ИД 256/2015 е образувано на 30.01.2015 г., въз основа на ИЛ по ч. гр.
д. № 7247/2012 г. на СРС, то съдът направи доказателствен извод, че заповедта
е влязла в сила преди датата на издаване на ИЛ от 13.06.2012 г.
Следователно давността изтича през 2017 година.
С оглед факта, че ИД е образувано на 30.01.2015 г. (преди 26.06.2015 г.,)
и изложеното по-горе в точка 14 от мотивите, следва, че няма как да е
настъпила перемпция, от която да се брои петгодишната давност. Ето защо се
прилага 5 годишна давност от 26.06.2015 г., когато давността е започнала
отново да течете, съгласно изложеното по-горе в т.12. Давността е спряна само
за периода от 30.01.2015 г. до 25.06.2015 г.
Следователно, пет години от 26.06.2015 г. изтичат на 26.06.2020 г.
Съгласно т.18 от изложеното по-горе трябва да се добавят 69 дни, поради
което давността изтича на 03.09.2020 г.
Ответникът не успя да ангажира доказателства, от което да се установи,
че от 26.06.2015 г. до 03.09.2020 г. давността е спирана или прекъсвана.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, обективирана в приетия и
неоспорен доклад по чл.146 ГПК, ответникът не успя да докаже такива
действия. Ответникът дори не прояви процесуална активност да поиска да се
изискат ИД 256/2015 г. по описа на *****.
При това положение съдът приема, че на 03.09.2020 г. давността е
изтекла. Последващите изпълнителни действия са през 2023 г. по ИД
1822/2023 г., които са след давността.
Не се сочат обстоятелства, което да налага събиране на нови
доказателства и обстоятелства, че ответникът не е поискал извършване на
съответните действия, на основание чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК. Искането да се
изиска ИД и заповедните дела е могло да бъде извършено от ответника, но
същият е пропуснал това, като няма доказателства защо това не е направено с
8
ОИМ.
Ето защо искът е основателен.
По вземането по гр. д. № 16314/2013
По делото е изискано изп. д. № ******* г. на ЧСИ *****. Видно от него
същото е образувано по молба от ответника, подадена на 25.10.2023 г. На
гърба на ИЛ е записано, че преди това има образувано ИД 286/2015 г., но не на
ЧСИ **** ****, а на ЧСИ *****.
По делото липсва ИД 286/2015 г. Видно от гърба на ИЛ е установено че
поканата за доброволно изпълнение е връчена на М. ***** при отказ, т.е. по
чл.44 ГПК. Посочено е, че на 03.07.2023 г. ИД е прекратено, поради
перемпция.
По делото не се установи кога заповедта е влязла в сила. Но с оглед
факта, че ИД 286/2015 е образувано на 30.01.2015 г., въз основа на ИЛ по ч. гр.
д. № 7247/2012 г. на СРС, то съдът направи доказателствен извод, че заповедта
е влязла в сила преди датата на издаване на ИЛ от 17.02.2013 г.
Следователно давността изтича през 2018 година.
С оглед факта, че ИД е образувано на 30.01.2015 г. (преди 26.06.2015 г.,)
и изложеното по-горе в точка 14 от мотивите, следва, че няма как да е
настъпила перемпция, от която да се брои петгодишната давност. Ето защо се
прилага 5 годишна давност от 26.06.2015 г., когато давността е започнала
отново да течете, съгласно изложеното по-горе в т.12. Давността е спряна само
за периода от 30.01.2015 г. до 25.06.2015 г.
Следователно, пет години от 26.06.2015 г. изтичат на 26.06.2020 г.
Съгласно т.18 от изложеното по-горе трябва да се добавят 69 дни, поради
което давността изтича на 03.09.2020 г.
Ответникът не успя да ангажира доказателства, от което да се установи,
че от 26.06.2015 г. до 03.09.2020 г. давността е спирана или прекъсвана.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, обективирана в приети и
неоспорен доклад по чл.146 ГПК, ответникът не успя да докаже такива
действия. Ответникът дори не прояви процесуална активност да поиска да се
изискат ИД 286/2015 г. по описа на *****.
При това положение съдът приема, че на 03.09.2020 г. давността е
изтекла. Последващите изпълнителни действия са през 2023 г. по ИД *******
г., които са след давността.
Ето защо искът е основателен.
Не се сочат обстоятелства, което да налага събиране на нови
доказателства и обстоятелства, че ответникът не е поискал извършване на
съответните действия, на основание чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК. Искането да се
изиска ИД и заповедните дела е могло да бъде извършено от ответника, но
същият е пропуснал това, като няма доказателства защо това не е направено с
ОИМ.
9
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същият претендира разноски, но не представя списък по
чл.80 ГПК, нито уточнява какви разноски претендира – не го посочва по вид и
размер. Направеното искане е бланкетно и съдът не може да знае какви
разноски и в какъв размер претендира ищецът, с оглед диспозитивното начало
по чл.6 ГПК. При това положение при липса на тяхното индивидуализиране,
конкретизиралия, липсата на тяхното изрично посочване и представяне на
доказателства за това, съдът приема, че не следва ответникът да се присъждат
разноски на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от М. Г. *****, ЕГН:
********** срещу ********* ЕИК ******* с адрес: ********, отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439
ГПК, че М. Г. *****, ЕГН: ********** не дължи по отношение на *********
ЕИК *******, поради погасяването им по давност следните суми, както
следва:
1. сума в размер от 4011 лв., неолихвяема сума от 778 лв., законна лихва в
размер от 4165 лв., установени по гр. д. № 16314/2013 г. на СРС, за които
суми е образувано изпълнително дело № ******* г. на ЧСИ *****, а
общото задължение по него е в размер от 10365 лв.;
2. сума в размер от 5295 лв., законна лихва в размер от 46 лв., неолихвяема
сума от 7807 лв., установени по гр. д. № 7247/2012 г. по описа на СРС, за
които суми е образувано изпълнително дело № 1822/2023 г. на ЧСИ
*****, а общото задължение по него е в размер от 14925 лв.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10