РЕШЕНИЕ
№ 1945
гр. Бургас, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120102017 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Ж. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Я., ул. ***; настоящ адрес: гр. Бургас, ул. , действащ чрез
пълномощника си адвокат П. Н., против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ж.к. М., бул. ***,
представлявано от всеки двама измежду С.Н. Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 390 лева - главница, с която
ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, поради
получаването на горната сума, въз основа на нищожна клауза, предвиждаща заплащане
на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по сключен между страните договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от **** г., ведно със
законната лихва забава върху нея от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2023
г., до окончателното ѝ изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по горния договор за
потребителски кредит, като се заявява, че заплатеното по него възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ от ищеца в полза на ответника е в размер на 390 лева.
Същото било уговорено в чл. 5 от договора, който предвиждал, че потребителят ще
1
ползва услуга „Fast – Фаст“, с която му се предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като е посочено, че
възнаграждението за сочената допълнителна услуга е в размер на 390 лв. Излагат се
подробни доводи за нищожността на сочената клауза, като се твърди, че същата
противоречи на закона и на добрите нрави, както и че се явява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Правният си интерес от воденето на иска ищеца
обосновава с плащането на дължимите по договора главница, лихва и допълнително
възнаграждение.
Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В законоустановения срок за отговор от страна на ответника е постъпило
признание на иска по основание и размер. Излага също така, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което и не следвало да дължи разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При предявяването на иск за неоснователно обогатяване по принцип е в тежест
на ответника да докаже и обоснове при условията на пълно и главно доказване валидно
основание за дължимост на паричното вземане, чието връщане се търси от него, в това
число и изпълнение на собствените си задължения по сключения между страните
договор, като в случая е депозирано признание на иска. Т.е. ответникът признава, че е
получил сумата от 390 лв. като възнаграждение за ползването на услуга „Fast – Фаст“.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора
Фаст - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/.
Макар и оформена като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията
касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице
самостоятелен предмет на отделно правоотношение, а единствено уговорени
възможности за длъжника да оперира гъвкаво в отношенията си с кредитора по повод
на получения вече заем. Нещо повече, заплащането на посоченото в споразумението
възнаграждение е уговорено предварително и е дължимо без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана, а само за „възможността за предоставянето“ на
изброените по-горе услуги. Това води до нарушение на принципа на добросъвестност
и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко
изложено навежда на извода за противоречие на тази клауза с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК,
който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са
2
“услугите” по допълнителните пакети. Ето защо така уговорената клауза се явява
нищожна, поради противоречието й със закона и добрите нрави
С оглед на горното съдът намира, че процесната клауза въз основа на която е
извършено плащането на сумата от 390 лв. е нищожна, поради което предявеният иск
за връщане платеното възнаграждение Фаст подлежи на връщане, като платено без
основание въз основа на нищожна клауза.
С горните мотиви съдът намира, че искът като основателен следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да се осъди ответника да му заплати сумата от 450 лв., включваща заплатената
държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв., което е в минимален
размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
което депозираното от страна на ответника възражение за прекомерността му се явява
неоснователно.
Доводите на ответника, че не дължи разноски по делото, тъй като не бил дал
повод за неговото завеждане и признавал иска, не се споделят от съда, тъй като
неоснователното се е обогатил за сметка на ищеца, като е приел получаването на сума
въз основа на нищожна клауза, чиято нищожност сам признава, при което няма как да
се приеме, че не е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С., район С., ж.к. М., бул. ***, представлявано от всеки двама
измежду С.Н. Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., да заплати на К. Г. Ж. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Я., ул. ***; настоящ адрес: гр. Бургас, ул. , действащ чрез
пълномощника си адвокат П. Н., сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/-
главница, с която се е обогатило неоснователно за негова сметка, поради
получаването на горната сума, въз основа на нищожна клауза, предвиждаща заплащане
на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по сключен между страните договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от **** г. и общите условия
към него, ведно със законната лихва забава върху горната главница от датата на
подаване на исковата молба – 01.03.2023 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Сумите са платими по следната банкова сметка в „Юробанк България“ АД, с
3
титуляр адвокат П. Й. Н., а именно: ****.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4