№ 1898
гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100836 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. М., в която се излагат твърдения, че за
периода от 14.08.2024г. до 30.01.2025г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника
като е заемал длъжността „строител-арматурист”, с основно месечно трудово
възнаграждение от 933 лв. Навеждат се доводи, че на 30.01.2025г. правоотношението е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят не е изпълнил
задължението си да плати на работника трудово възнаграждение за месец ноември 2024г. от
933 лв. и за месец декември 2024г. от 441 лв. както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 16 дни за 2024г. в размер на 785,60 лв. Навеждат се доводи, че в резултат
от неизпълнението ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца
обезщетение от 28,64 лв. за периода от 30.12.2024г. до 04.03.2025г. върху неизплатеното
трудово възнаграждение и обезщетение от 10,11 лв. за периода от 30.01.2025г. до
04.03.2025г. върху неизплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ. Поради изложеното се
отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск по чл. 128 от КТ. Заема становище, че е платил
своевременно дължимите трудови възнаграждения на работника чрез трето лице като
признава дължимостта на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Изтъква, че със заповед от
24.01.2025г. на работодателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на Г. М. и
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради
което е възникнало право да претендира обезщетение съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ в размер
на 933 лв. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове, за
1
уважаване на насрещния иск и за присъждане на разноски.
Ответникът по насрещния иск, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който
изтъква, че трудовото правоотношение е прекратено с отправеното изявление до
работодателя по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което липсва възможност за последващото
му прекратяване на друго основание и за дължимост на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 221, ал. 2 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 08.03.2024г. между страните възникнало трудово правоотношение със срок за изпитване
като ищецът заемал длъжността „Зидаромазач”, с основно месечно трудово възнаграждение
от 933 лв., платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо. През
месеците ноември и декември 2024г. работникът престирал труд, за което работодателят
начислил трудови възнаграждения в брутен размер на 488,71 лв. за отработени 11 дни през
месец ноември и 441,95 лв. за отработени 9 дни през месец декември. Със заповед от
13.11.2024г. на управителя на дружеството, на Г. М. е разрешено ползване на неплатен
отпуск за 10 дни от 18.11.2024г. до 30.11.2024г. От анализа на събраните по делото гласни
доказателства и предвид неизпълнението на задължението на ответника да представи
книгите за ежедневен инструктаж за месец ноември 2024г., са налице предпоставки по чл.
161 от ГПК да се приеме за доказано, че отпускът реално не е ползван и за посочения период
работникът е престирал труд в полза на работодателя. За дължимите трудови
възнаграждения не са представени доказателства за плащането им по реда на чл. 270, ал. 3
от КТ. Поради неизпълнение на задължението на работодателя, ищецът преустановил да се
явява на работа като на 07.01.2025г. подал молба до управителя на „ЕКОПРОЕКТ БИО”
EOOД за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а при
липса на съгласие отправил предизвестие за прекратяване по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ.
Работодателят постановил отказ да прекрати правоотношението и след като констатирал, че
работникът не се е явил на работа за периода от 23.12.2024г. до 07.01.2025г., изискал от него
писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и независимо от невръчване на
съобщението за това достигнал до извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, ал 1, т. 1 от КТ. Със заповед №76 от 24.01.2025г. и заповед №78 от 24.01.2025г. на
управителя на „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, на Г. М. съответно е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ. Последните са изпратени с пощенска пратка на 28.01.2025г., която не е
получена от ищеца. На 28.01.2025г. Г. М. изпратил чрез пощенски пратки до работодателя
заявления за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради
неизплащане на трудовите възнаграждения за месеците ноември и декември 2024г.,
съдържащи покани и банкова сметка за плащане на дължимите възнаграждения и
обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Същите са получени на адреса на
управление на търговското дружество на 29.01.2025г. и на 30.01.2025г. от управителя на
2
„ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
През разглеждания период страните са били в трудово правоотношение като ищецът е
изпълнявал възложената от ответника работа, което е довело до възникване на задължение за
последния съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да плати трудово възнаграждение месеците
ноември и декември 2024г. През месец ноември работникът не е ползвал отпуск по чл. 160
от КТ и е престирал труд през 21 дни, за което е следвало да получи възнаграждение до
30.12.2024г. в брутен размер от 933 лв., а за месец декември е престирал труд през 9 дни, за
което е следвало да получи възнаграждение до 30.01.2025г. в брутен размер от 441,95 лв.
Задължението на „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД не е изпълнено и след 30.12.2024г.
работодателят е изпаднал в забава като искът по чл. 128 от КТ е основателен и следва да
бъде уважен в претендирания брутен размер от 1374 лв.
Забавата на работодателя да плати на работника дължимото трудово възнаграждение за
месец ноември 2024г. представлява основание за прекратяване на правоотношението от
работника без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. По отношение на
работодателя също е възникнало основание за прекратяване на трудовия договор по реда на
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, защото работникът е извършил дисциплинарно нарушение като не
се е явил на работа през два последователни работни дни. Към момента на изпълнение на
процедурата по връчване на заповедите от 24.01.2025г., обаче трудовото правоотношение е
прекратено от работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, защото писменото
изявление за това е достигнало до работодателя на 29.01.2025г., с което е спазено
изискването на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Това води до отпадане възможността на
„ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД както да наложи дисциплинарно наказание, така и да прекрати
правоотношението съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изложеното води и до неоснователност
на насрещния иск на работодателя за плащане от работника на обезщетение по чл. 221, ал. 2
от КТ в размер на 933 лв., поради което той следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
има право на парично обезщетение, изчислено по реда на чл. 177 от КТ, за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за ползване на който не е погасено по давност. През 2024г.
ищецът е придобил право на 16 дни платен годишен отпуск, които не е използвал и за които
ответникът дължи обезщетение от 785,60 лв. Предвид липсата на изпълнение на
задължението на работодателя, претенцията на ищеца в тази насока също е основателна и
следва да бъде уважена в претендирания размер.
От характера на трудовото възнаграждение и на обезщетението по чл. 224, ал 1 от КТ,
представляващи парични задължения на работодателя към работника и факта на
неизпълнението им се достига до извод, че за ищеца е възникнало право да претендира от
ответника обезщетение в размер на законната лихва за несвоевременното им изплащане. Тъй
като задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е срочно и има договорно основание, отговорността
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва след изтичане на определения между страните срок за
изпълнение, който е 30-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението се
дължи. Вземанията за трудово възнаграждение за процесните месеци са станали изискуеми
3
съответно на 30.12.2024 и на 30.01.2025г., поради което след тези дати работодателят е
изпаднал в забава като претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на тях е
основателна за сумата от общо 27,59 лв. и за периода от 31.12.2024г. до 03.03.2025г. /22,25
лв. - обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за месец ноември 2024г. за
периода от 31.12.2024г. до 03.03.2025г. и 5.34 лв. - обезщетение за забава върху трудовото
възнаграждение за месец декември 2024г. за периода от 31.01.2025г. до 03.03.2025г./, и
следва да бъде отхвърлена за разликата до 28,64 лв., за 30.12.2024г. по отношение на
трудовото възнаграждение за месец ноември 2024г. и за 30.01.2025 по отношение на
трудовото възнаграждение за месец декември 2024г.
Задължението за плащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е безсрочно и има
договорно основание, поради което отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва от
момента, в който длъжникът е поканен от кредитора да го изпълни. Това е направено с
получената на 29.01.2025г. от работодателя покана като претенцията за плащане на
обезщетение за забава относно вземането по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде уважена за
сумата от 9,82 лв. и за периода от 30.01.2025г. до 03.03.2025г., и отхвърлена за разликата до
10,11 лв. Поради изложените съображения, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковете - 04.03.2025г. до
окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 449,72 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото са
представени доказателства само за платено възнаграждение от ищеца в размер на 450 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът също дължи на ответника сумата от 0,36 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 204,96 лв., представляваща сбор от държавните
такси за предявените обективно съединени искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. В. Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, да заплати на Г. Т. М. с ЕГН: ********** от
г***, по банкова сметка с IBAN: *** в ***, сумите от 1374 лв. /хиляда триста седемдесет и
четири лева/ - главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците
ноември и декември 2024г., 27,59 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ -
обезщетение за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за периода от 31.12.2024г.
до 03.03.2025г., 785,60 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск от 16 дни за 2024г., 9,82 лв. /девет лева и осемдесет и две стотинки/ -
обезщетение за забава върху неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от
4
30.01.2025г. до 03.03.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
04.03.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 449,72 лв.
/четиристотин четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляващи
направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените от Г. Т. М. с ЕГН: ********** от г***, срещу
„ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на
обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение в частта за разликата от
27,59 лв. до 28,64 лв., за 30.12.2024г. по отношение на трудовото възнаграждение за месец
ноември 2024г. и за 30.01.2024г. по отношение на трудовото възнаграждение за месец
декември 2024г., и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 9,82 лв. до 10,11 лв.
Отхвърля като неоснователен предявения от „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, срещу
Г. Т. М. с ЕГН: ********** от г***, иск по чл. 221, ал. 2 от КТ за плащане на обезщетение от
933 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2025г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. В. Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, да заплати в полза на Великотърновския
районен съд, сумата от 204,96 лв. /двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса за уважените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5