№ 124 / 12.03.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №11 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕООД
АТИНА ТРАНС 2015 – с.К. А., общ.Свиленград, против Решение №173/28.11.2019г.,
постановено по АНД №701/2019г. на РС Свиленград. Решението било постановено в
нарушение на закона. Процесното наказателно постановление било издадено в
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като наказващият орган не проверил акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не преценил възраженията и
събраните доказателства. В НП липсвало изчерпателно описание на
обстоятелствата, при които било осъществено нарушението – в това число място на
извършване. Посочено било, че това е седалището на дружеството, но
организирането като изпълнително деяние било винаги на конкретно място, където
се извършва превоза, а това в случая не било установено. Контролните органи
изначало знаели, че фирмата превозвач ползва услугите на шофьори от друга фирма
и нямала наети по трудови правоотношения шофьори. Нямало как да се ангажира
отговорност на дружеството – жалбоподател, за пропуски на друго юридическо
лице. В закона за автомобилни превози нямал разпоредба съответстваща на чл.11,
пар.1, а в санкционните производства било необходимо съдържанието на актовете
да е ясно и пълно, а в този смисъл и не били допустими промени или допълвания в
актовете. Тежестта на доказване била за административнонаказващия орган и
недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното
лице винаги било предпоставка за отмяна на НП. Тези посочени нарушения били
съществени, тъй като довели до накърняване на правото на защита и опорочили
цялото производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност. Иска
се съдът да отмени решението на РС Свиленград, като постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление.
Ответникът Областен
отдел Автомобилна администрация Хасково не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
С
атакуваното Решение №173/28.11.2019г., постановено по АНД №701/2019г.
по описа на Районен съд Свиленград, е потвърдено Наказателно постановление
№45-0000292 от 19.09.2019г., издадено от Началник Областен отдел
Автомобилна администрация Хасково, с което на Атина Транс 2015 ЕООД, за
нарушение на чл.11, пар.1 от Приложение Контролен уред
от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози – AETR ДВ
бр.28/1995г., във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложена на основание
чл.104, ал.1, пр.1 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
За
да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Районният съд е обсъдил, че
извършването на процесното административно нарушение е доказано от събраните по делото
доказателства. Приел е също, че не били налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, а административното наказание е правилно и законосъобразно
определено по вид и съобразно по размер.
Касационната
инстанция счита, че при провеждане на административнонаказателната процедура
няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. АУАН, както и НП, са съставени в съответната
форма, от компетентни лица, както и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
Касационната инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че НП
било незаконосъобразно, тъй като в същото липсвало изчерпателно описание на
обстоятелствата, при които било осъществено твърдяното нарушение, съответно не
били изложени твърдения за всички съществени елементи от обективната страна на
състава на нарушението, в това число къде е извършено нарушението. Съображения
в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който обосновано е приел,
че самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Нарушението е описано по начин, даващ възможност
на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение. Както е приел и районният съд, нарушението е извършено
в седалището на дружеството. Видно е от описанието на деянието, че този адрес
на дружеството изрично е визиран като място на нарушението, а не като място на
установяването му. Процесното нарушение се осъществява от задълженото лице – превозвача,
в неговото седалище, защото именно от там то ръководи своята оперативна дейност
по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение – дружеството-превозвач на
27.06.2019 г. не е организирало работата на водача О. А., извършил международен
превоз на товари, по маршрут попадащ в обхвата на Европейската спогодба AETR -
от гр.И., Р.Турция до гр.П., Р.Ч.г., видно от CMR от 21.06.2019г., с влекач
ДАФ, рег.№РВ … РК, оборудван с аналогов тахограф Siemens VDO, по такъв начин,
че водачът да спазва чл.7, пар.1 от AETR, тъй като видно от тахографски лист на
водача О. А. от 27.06.2019г. за периода от 20,05ч. на 27.06.2019г. до 01,05ч.
на 28.06.2019г. /общо управление от 5часа/, водачът не е ползвал прекъсване от
най-малко 45 минути, за което е съставен АУАН №263499/19.08.2019г. Въведеното императивно правило за поведение в посочената в
АУАН и НП материалноправна норма - чл.11, пар.1 от
Приложение Контролен уред от Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози – AETR ДВ бр.28/1995г., във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е
нарушено, доколкото при проверката на контролните органи на ОО АА Хасково е
установено извършването на международен превоз на товари, като в изрично
определеният период от време – 5 часа водачът не е ползвал прекъсване от 45
минути. Нарушението е доказано с тахографския лист и правилно в НП е определена
санкционната норма по чл.104, ал.1 от ЗАвП, съгласно която превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително
при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. В този смисъл правилно и законосъобразно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на ЕООД Атина Транс 2015 с процесното
наказателно постановление.
Неоснователни
са възраженията, че след като фирмата – превозвач няма наети по трудови
правоотношения шофьори, а ползва услугите на шофьори на друга фирма, нямало как
да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството за
пропуски на друго юридическо лице, чието задължение било да осигурява годни за
извършване на дейността, за която са били наети, лица. По делото няма спор, че
превозвач е именно жалбоподателя, както и това се установява от представената
като доказателство международна товарителница, а задълженията по чл.11, пар.1
от AETR във
вр. с чл.7, изр.1 от Регламент 561/2006 са за предприятието, което организира
съответния автомобилен превоз, т.е. за превозвача, извършил конкретния
международен превоз. Обстоятелството, че водачът има трудовоправни или други
облигационни отношения и с друг превозвач, който не извършва съответния превоз,
не може да промени извода за отговорността във всеки конкретен случай за
съответния превозвач, възлагащ превоза на водача. В тази връзка е неоснователно
възражението в касационната жалба, че ЕООД Атина Транс 2015 ЕООД е
санкционирано за пропуск на друго юридическо лице.
Неоснователни
са и възраженията, че неправилно съдът достигнал до извода, че
административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер. Наложената имуществена санкция е фиксирана в
нормативно установените предели. Неправилно жалбоподателят е възприел, че
посочената в НП норма на чл.11, пар.1 е от ЗАвП, тъй като изрично в самият акт
има посочване, че тя е във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, но е норма не от
ЗАвП, а от AETR ДВ бр.28/1995г.
Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват
неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №173 от 28.11.2019 г.,
постановено по АНД №701 по описа на Районен съд Свиленград за 2019 година.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.