Присъда по дело №507/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 193/19.11.2024 година по НОХД № 507/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия И. А. /I. A../, роден на ********** г. в гр. Идлиб, Сирия, гражданин
на САР, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за
това, че на 31.07.2024 г. в района на гранична пирамида № 257, находяща се в землището на
с. Вълча поляна, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият не е бил
намерен на известния негов адрес в Република България, променил е адреса си без да
уведоми съответния орган и местонахождението му в страната ни е неизвестно, за да бъде
призован. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК,
съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и с оглед чистото му съдебно минало и оказаното в хода на досъдебното
производство съдействие за разкриване на обективната истина да му бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите наказателната му отговорност обстоятелства около
законовия минимум.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. М. Д. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението. По отношение на наказанието
счита, че предложеното от прокурора наказание се явява справедливо и моли за определяне
на наказание на подзащитния му при условията на чл.55, ал.1 от НК – лишаване от свобода
и глоба, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено на
основание чл.66 от НК. Прави и алтернативно искане – на основание чл. 279, ал.5 от НПК
подзащитния му да не бъде наказван, поради това, че на територията на Сирия се водят
военни действия и по тази причина подзащитният му търси убежище.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е И. А. /I. A../, роден на **********г. в гр. Идлиб, Сирия,
сирийски гражданин, с основно образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият И. А. /I. A../ напуснал държавата, чийто гражданин е - Сирийската
Арабска република през 2015 година заедно с родителите си и влязъл на територията на
Република Турция. По време на престоя си в Република Турция подсъдимият решил да се
установи във Федерална република Германия.
Тъй като не притежавал надлежно разрешение, даващо му право да премине през
териториите на държавите по пътя му от република Турция до Федерална република
Германия в република Турция подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, което
срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимия от
1

република Турция, през република България, до република Сърбия, като част от пътя му до
Федерална република Германия, не по предвидения от закона ред, без необходимото за
влизането на подсъдимия в страната ни разрешение.
В изпълнение на договореното на 29.07.2024г. късно вечерта подсъдимият заедно с
още девет лица, негови сънародници, всички имащи намерение да влязат в република
България не по установения за това ред бил придвижен от гр. Истанбул, република Турция
до гориста местност в близост до турско - българската граница. От това място подсъдимия и
останА.те лица от групата, били поведени към турско - българската граница от лице с
неустановена по делото самоличност. На 31.07.2024 г. подсъдимия и лицата, с които се
придвижвал, достигнА. възпрепятстващото съоръжение на границата на република Турция с
република България. На 31.07.2024 г. вечерта подсъдимият влязъл през границата на
страната ни от република Турция в република България, в района на 257 гранична пирамида,
находяща се в землището на с с. Вълча поляна, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на
надлежните органи на властта, като преминал през отвор във възпрепятстващото
съоръжение, на българо–турската границата. ОстанА.те девет лица от групата и водача им
влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.
При влизането си в страната ни на 31.07.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България.
След влизането си в страната ни подсъдимия продължил движението си към
вътрешността на република България заедно със сънародниците си и водача им. На
02.08.2024 година около 23.00 часа подсъдимия и останА.те девет лица от групата, без
водача им се качили в автомобил - джип със шведска регистрация, марка Шевролет, с който
продължил придвижването си на територията на Република България.
Около 23.40 часа на 02.08.2024 г. св. Т. В., старши полицай в 01 ГОДГ в ГПУ –
Елхово към РДГП – Елхово, и негови колеги полицейски служители при изпълнение на
служебните си задължения на установено КПП на територията на община Елхово, в района
на разклона за с. Срем, общ.Тополовград спрели за проверка автомобила, в който пътувал
подсъдимия автомобил. При проверката установили, че в автомобила освен шофьора
пътуват и десет други лица, отговарящи на рисковия профил „нелегален мигрант“. Никой от
пътниците, вкл. и подсъдимия не представил документи за самоличност, поради което
подсъдимия и спътниците му били задържани в ГПУ – Елхово.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Елхово, след
задържането му, в подсъдимия не са били открити никакви документи, както лични, така и
такива даващи му право да влезе в република България.
Мястото на влизане на подсъдимия в република България от република Турция е
било установено от св. П. К., полицай в 01 ГОДГ при ГПУ – Елхово. При извършен от него
обход на линията на държавната граница същият констатирал нарушение на целостта на
възпрепятстващото съоръжения на границата на страната в района на 257 гранична
пирамида, находяща се в землището на с. Вълча поляна, общ. Елхово, обл. Ямбол.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената И. А. /I. A../, роден на ********** г. в гр. Идлиб,
Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, неженен, безработен.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
2

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Т. В. и П. К., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останА.те доказателства, дадени са от
лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля П. К. факти са
пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези
на св. Т. В. към действията на подсъдимия след влизането му в република България.
Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият И. А. /I. A../ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 31.07.2024 г. в района на
гранична пирамида № 257, находяща се в землището на с. Вълча поляна, общ. Елхово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият И. А. /I. A../ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля Т. В. и писменото доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
Времето на извършване на деянието се установява от обясненията на подсъдимия и
от показанията на свидетелите Т. В. и П. К., съответно мястото на извършване на деянието
се установява от показанията на свидетеля К., като същите преценени в съвкупност с
обясненията на подсъдимия сочат като място на извършване на деянието - държавната
граница в близост до 257 гранична пирамида, в землището на с. Вълча поляна, общ. Елхово,
обл. Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
3

предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Федерална република
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че влизането на подсъдимия в
република България е с цел да търси убежище или закрила.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия И. А. /I. A../ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската
проверка и досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
4

изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски в общ размер 44.10 лева, от които
30.00 лв. - направени разноски за преводач в хода на досъдебното производство и 14.10 лв.
– направени пътни разноски за явяване на свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати разноските за свидетел направени в хода на съдебното
производство в размер на 14.10 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС -Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	193
Дата:	19 ноември 2024 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200507
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2024 г.

Присъда по дело №507/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите