№ 99
гр. Костинброд, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело №
20241850100878 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск от страна на „МФМ“АД, ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление гр. С., против М. Б. Н., ЕГН**********, с
адрес гр. Г., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3500 лева, представляваща дължима и незаплатена
главница по договор за паричен заем №848750/27.01.20г., сключен между
„ФБ“ ЕООД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.23 г., сключен между „ФБ“
ЕООД и ищеца, заедно със законната лихва от подаването на заявлението в
съда- 06.08.24 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение, по ч. гр. д. №691/24 г. по описа на РС-
Костинброд- иск по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Твърди се, че между „ФБ“ ЕООД, в качеството на кредитодател и
ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор
паричен заем №848750/27.01.20 г.
По силата на сключения договор, ответникът е бил получил сумата от
3500 лева, като същият не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми.
Сочи се, че с договор за цесия, сключен на 26.10.23 г., между „ФБ“
ЕООД и ищеца, „ФБ“ ЕООД, е прехвърлила на ищеца всички свои вземания
спрямо ответника, във връзка с процесния договор за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор
на ИМ.
В открито съдебно заседание ищецът е редовно призован, не изпраща
представител, като е депозирал становище по същество, с което отправя
1
искане да бъде уважена предявената претенция.
Ответникът е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото се установи, че от страна на ищецът е подадено заявление по
реда на чл.410 ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д.№691/24г. по
описа на КРС. В посоченото заповедно производство, е била издадена заповед
за изпълнение №304/08.08.24г. срещу длъжника за посочени в заявлението
суми. Срещу посочената заповед за изпълнение, е било подадено възражение
по реда на чл.414 ГПК, от страна на длъжника, с който последният оспорва
претендираните вземания.
В срок е предявена и настоящата искова претенция от страна на ищеца,
като в исковата молба е обективирано искане касаещо единствено
присъдената сума в размер на 3500 лева, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда- 06.08.24г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените разноски в заповедното и исковото
производство. Останалите суми посочени в заповедта за изпълнение не се
претендират.
По делото не е спорно, че е било налице валидно облигационно
правоотношение - договор за паричен заем №848750/27.01.20 г., сключен
между „ФБ“ ЕООД, в качеството му на „кредитодател“ и М. Б. Н., в качеството
му на „кредитополучател“, по силата на който последният е получил в заем,
сума в размер на 3500 лева.
Наред с това по делото не е спорно, че вземанията по посочения договор
за заем са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 26.10.23 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и ищеца.
Горните факти се установяват от приобщените по делото писмени
доказателства- договор за потребителски кредит №848750/27.01.20г.,
приложенията към него, договор за цесия и приложения към него.
При горните съображения, съдът намира, че предявената претенция е
допустима и основателна, поради което същата следва да бъде уважена в
цялост.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.
Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 145,51 лева в
хода на заповедното производство, както и сумата от 260 лева за
юриск.възнаграждение. Претендира се и сумата от 70 лева за заплатена ДТ в
хода на исковото производство, като съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, както и с оглед факта, че по делото е проведено
едно открито съдебно заседание, в което не е взел участие представител на
ищецът, то за юриск.възнаграждение пред настоящата инстанция следва да му
се присъди сумата от 100 лева.
2
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК,
че М. Б. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Г., дължи на „МФМ“АД, ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ет.7, сумата от 3500 лева,
представляваща дължима и незаплатена главница по договор за паричен заем
№848750/27.01.20 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и М. Б. Н., вземанията по
които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 26.10.23 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и „МФМ“АД, заедно със законната
лихва от подаването на заявлението в съда- 06.08.24 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземание е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. №691/24 г. по описа на РС- Костинброд.
ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Г. да заплати на
„МФМ“АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. С., ет.7, на
основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 545,51 лева, представляваща сторени разноски в заповедното
и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
3