№ 494 / 13.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1786 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд -. гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,П. -. М." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.,,Г. И." № 24, представлявано от управителя Т.П.П., с ЕИК: ********* против Наказателно Постановление № 12 -. 001508 издадено на 07.11.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" -. гр.Монтана, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.246, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
В бланкетна жалба санкционираното лице оспорва изцяло наказателното постановление като счита същото за издадено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,П. -. М." ЕООД, редовно призован, не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" -. гр.Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните в производството писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
При извършена служебна проверка на място от 15.10.2019г. и по документи на 21.10.2019г. от главен инспектор в Дирекция ,,ИТ" В. Х., съвместно с М. Т. и С. Ш. по повод спазване на трудовото законодателство от Инспекцията по труда -. гр. Монтана в обект, ремонт на ул.,,Извора", находящ се в гр.Монтана, експлоатиран от ,,П. -. М." ЕООД -. гр.Монтана се констатирало, че дружеството, в качеството му на работодател, представлявано от Т.П.П., е допуснало до работа лицето В. И. Д., който е бил назначен като работник поддръжка П., да полага труд, слагайки бордюри по улицата, без необходимото безплатно работно облекло и лични предпазни средства /обувки/. Резултатът от извършената проверка от 15.10.2019г. бил обективиран в надлежен протокол, в който били отразени всички нередности, допуснати от работодателя във връзка с трудовото законодателство. Спрямо лицето В. Д. били констатирани и други нарушения, които били нарочно отразени. В протокола били посочени препоръки и бил даден срок за изпълнение на предписанията. При последващата проверка на 21.10.2019г. било установено, че Д. продължава да работи без полагащото му се работно обелкло, поради което и бил съставен АУАН по чл.246, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Същият бил връчен на изрично упълномощено от дружеството -. работодател лице и подписан без възражение. Въз основа на акта е било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприема същата за безспорно установена и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Отразената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
По своята правна същност дружеството жалбоподател не оспорва фактическата обстановка. Неговите възражения и оплаквания са свързани единствено с наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон.
По разбиране на настоящия съдебен състав, след извършване на служебна проверка, свързана със законосъобразното провеждане на административно наказателното производство, не бяха констатирани пороци, които да накърнят правото на защита на наказаното дружество.
При така извършената преценка на фактическите данни и доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна страна, със своето бездействие, ,,П. -. М." ЕООД е извършило административно нарушение.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя и последното възражение на дружеството жалбоподател, че случаят е маловажен. Налице е грубо засягане на трудовото законодателство, свързано с неосигуряване на безплатно работно облекло и лични предпазни средства. Липсата на такива би довело до възможността да настъпят вредни последици за допуснатия до обекта работник. Видно от постъпилата справка от административно наказващия орган е, че на жалбоподателя има издадени задължителни предписания, свързани със спазването на трудовото законодателство и за други нарушения. Ето защо не може да се приеме, че настоящто противоправно бездействие се отличава с ниска степен на обществена опасност.
По отношение на наложеното наказание съдът намира, че административно наказващият орган е съобразил същото с тежестта на извършеното нарушение. Размерът му е бил съобразен със санкциониращата разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ, регламентираща минимално наказание имуществена санкция от 1 500 лева, поради което и същото не подлежи на последващо редуциране.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Непосочването в АУАН и НП на датата на издаване на нарушената наредба не може да бъде приравнено на нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 12-.001508 издадено на 07.11.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" -. гр.М.., с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на ,,П. -. М." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул. ,,Г. И." № 24, представлявано от управителя Т.П.П., с ЕИК: ********* е наложено наказание имуществена санкция в от 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.246, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: