Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 1074 по описа за 2019 година и
взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба
на длъжника „Е.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** за откриване на
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност.
Молителят излага твърдения, че е неплатежоспособен,
тъй като дължи публични задължения в размер на общо 213587,69 лева, за
събирането на които било образувано изпълнително производство при публичен
изпълнител и които дружеството не било в състояние да погаси, въпреки притежаваните вземания от физически и юридически лица, които
обаче не било в състояние да събере, тъй като това изисквало допълнителни разходи за покриване на съдебните разноски, а в резултат на вече проведени съдебни и изпълнителни производства
парични суми не постъпвали и това допълнително
влошавало финансовото му състояние.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с
капитал 2 лева, внесен изцяло, като основно приходите на дружеството се
формират от предоставяне на услуги по управление на общи части в сгради -
етажна собственост.
В молбата
за откриване на производство по несъстоятелност молителят „Е.Т.Б.” ЕООД изрично признава,
че към депозирането й правната му сфера е обременена с изискуеми публични
задължения в размер на общо 213587,59 лева, за събирането на които било
образувано изпълнително производство и върху вземанията му по платежна сметка
бил наложен запор.
От
постъпила справка от АВ-служба по вписванията е видно, че по отношение на
молителя не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания, т. е. дружеството
не е титуляр на право на собственост върху недвижими имоти. Не се установява
молителят да е вписан и като собственик на ППС, съгласно постъпилото писмо от
СДВР, отдел „Пътна полиция“.
В
производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира и основава изводите си на същото.
За
част от изследвания период (2012 г. - 2014 г.) дружеството-молител е
притежавало дълготрайни материални активи – съоръжения и други, каквито обаче
след 31.12.2014 г. не са налице. Краткотрайните материални активи представляват
вземания от клиенти (годишна такса за поддръжка на общи части) и за изследвания
период прогресивно нарастват от 44000 лева до 588000 лева, но които към
31.12.2018 г. са отразени като дългосрочни вземания. Дружеството разполага с
ограничени парични средства – 7000 лева по разплащателна сметка, върху които
обаче е наложен запор в рамките на образуваното от публичен изпълнител изпълнително
производство. За периода след 31.12.2017 г. дружеството няма реализирани
приходи от продажби, а единствено е събирало вземания като търговската му
дейност е преустановена.
Пасивите
на дружеството се формират единствено от краткосрочни задължения, като основната
част от тях представляват публични такива, които към 17.07.2019 г. са в размер
на 219518,11 лева.
При
отчитане на вземанията от клиенти като краткотрайни активи, то за целия
изследван период дружеството е било в състояние да погасява без затруднение
задълженията към кредиторите си. Тези активи обаче не са реално ликвидни –
вземанията не се погасяват, а събирането им по общия ред не дава резултат,
затова „Е.Т.Б.”
ЕООД счетоводно е отнесло вземанията от клиенти, възникнали през 2016 г. като
несъбираеми, поради което към 31.12.2017 г. собственият му капитал е
отрицателна величина.
Анализът
на показателите за ликвидност сочи, че за целия изследван период - до
31.12.2018 г. същите са в референтните граници, но през 2019 г. при начисляване
на обезценка на вземанията и при невъзможност за тяхното събиране, дружеството
е без никаква ликвидност. Допълнителните показатели на финансова автономност и
задлъжнялост само потвърждават извода на вещото лице, че дружеството е изцяло
зависимо от кредиторите си и напълно нерентабилно, съответно не разполага с
достатъчно имущество и за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата
не са ангажирани.
Молбата
на „Е.Т.Б.”
ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано
лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото,
но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на
това състояние не е релевирано.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност",
тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според
която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са
временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014
г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.
д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. №
937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо
парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад.
Както
се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне
плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните
задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват
освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички
задължения за изследвания период са краткосрочни и изискуеми – същите са
формирани основно от публично-правни задължения, които са с настъпил падеж.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието на търговеца не би
могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило.
В
настоящия случай, молителят след 2014 г. не разполага с дълготрайни активи. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните и текущи задължения на предприятието. Същевременно,
фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе
си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото
тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара
на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална
картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „Е.Т.Б.” ЕООД не разполага с такива,
затова този коефициент съвпада с бързата ликвидност. Той съвпада и с
незабавната такава, доколкото не се установява дружеството да отчита финансови
инвестиции (включени в активите при определяне на бързата ликвидност).
В
случая молителят „Е.Т.Б.”
ЕООД разполага с вземания от клиенти в значителен размер – 588000 лева, които
обаче са падежирали през 2016 г. и към предявяване на молбата и приключване на
устните състезания не са събрани, съответно тези вземания реално не
представляват ликвиден актив, чрез който да се формира входящ паричен поток за
удовлетворяване на кредиторите. Затова следва да се приеме алтернативният
вариант на изготвеното заключение на СФИЕ и тези активи да не се вземат предвид
при преценка на възможността дружеството да погасява публично-правните си
задължения. При това положение, към 06.06.2019 г., е налице трайна невъзможност
търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, като не се
установява тази невъзможност да е преодоляна към приключване на устните
състезания в настоящото производство, напротив задълженията нарастват, тъй като
кумулират и такива за обезщетение за забава. Действително ликвидните краткосрочните
активи са сведени до парични средства в размер на 7000 лева (с наложен запор от
публичен изпълнител), което е крайно недостатъчно за погасяване на
краткосрочните задължения от 219518,11 лева. Ето
защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност, което изисква
съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по
т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че към 06.06.2019 г. показателят за обща ликвидност е много под референтната стойност от 1, като
активите на „Е.Т.Б.”
ЕООД не са достатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения
поради обезценка на вземанията от клиенти. Затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 06.06.2019 г., към която
затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние при
прекратена след 2017 г. търговска дейност не може да се очаква да бъде преодоляно.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 03.07.2019 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Съгласно чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Е.Т.Б.”
ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в
размер на 250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Т.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 06.06.2019 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Е.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Т.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Е.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***.
СПИРА производството по
т. дело № 1074/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Е.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: BG39BNBG96613300173403,
BIC *** – BNBGBGSD,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване от търговския регистър на „Е.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***.
ОСЪЖДА „Е.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище ***, на основание чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в ТРРЮЛНЦ,
на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: