Р Е Ш Е Н И Е
№ 515 /13.8.2018г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав: Съдия: Георги Видев
при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 745 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на Г. ***, против
Решение № 1012-12-76 от 29.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане №ЕГН, **Р №
2140-12-214 от 09.06.2017 г. на ръководителя на пенсионото осигуряване, с което
е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Жалбоподателят лично, чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита поддържа жалбата. Претендира отмяна на решението и излага съображения за неговата незаконосъобразност. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лв.
Ответникът – директора на ТП на НОИ – Пазарджик – чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция на жалбоподателя.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с обжалвания административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Обжалваното
решение е издадено в производството по административно обжалване от страна на
жалбоподателя на постановения отказ с
Разпореждане №ЕГН, **Р № 2140-12-214 от 09.06.2017 г. на ръководителя на
пенсионото осигуряване. Ответникът е изискал данни относно осигуряването на
жалбоподателя в периодите: от 01.01.1985 г. до 15.09.1985 г., от 01.04.1986
г. до 03.01.1988 г. и от 27.08.1999 г. до
31.12.1999 г. Съобразно получената информация от отдел ООА при ТП на НОИ -
Кюстендил «съгласно приетата изплащателна и трудовоправна документация на
осигурителя ДФ Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр.
София с различии приемателно-предавателни протоколи от м. 01.1985 г. до
м.09.1985 г.. от м. 04.1986 г. до м. 04.1986 г. до м. 01.1988 г.; от м. 08.1999
г. до м. 12.1999 г. липсват данни за лицето Г. Д.П. с
ЕГН **********». Предвид това ответникът е постановил обжалваното решение,
мотивирайки се с липсата на необходимия сбор 100 от осигурителния стаж и
възрастта на жалбоподателя.
В решението е посочено още, че общият осигурителен стаж превърнат към
трета категория труд е 39 години и 8 месеца. Безспорно е, че ако бъде признат
стажа на жалбоподателя през съответните периоди ДФ ..Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. София,
то той би изпълнил условието за наличие на сбор 100 от осигурителния стаж и
възрастта. Затова правния спор между страните се заключава в това дали
жалбоподателят е положил труд и съответно дали е придобил осигурителния стаж
през оспорваните периоди.
Освен наличното в преписката Удостоверение №29-3 от
18.01.2000 г.. издадено от ДФ ..Строймашинженеринг, СМИ „Строймашремонт"
гр. София жалбоподателят представи, като доказателства по делото първичните
документи «разплащателни ведомости», от които безспорно се установява, че той е
положил труд и съответно е придобил осигурителен стаж през процесните спорни
периоди. Въпреки че ответникът оспори истиността и автентичността на
ведомостите, същият носейки тежестта на доказване, не доказа неистинност и
неавтентичност на тези официални документи. Същите носят подписите на директор
и главен счетоводител, както и подписите на работниците и служителите срещу
получаваните от тях възнаграждения. Обстоятелството, че една от ведомостите не
е подписана от тогавашния синдик на
дружеството, а от директора на същото не придава неистинност и неавтентичност
на същата, тъй като подписването на разплащателни ведомости съгласно
разписаните в Търговския закон правила, не е правомощие на синдика, а
продължава да бъде прерогатив на съответния управителен орган на дружеството.
Неоснователни са възраженията на ответника.
Доказателствата, на които същият се позовава са косвени и
не са в състояние да опровергаят доказателствената сила на първичните официални
документи «разплащателни ведомости»:
Писмото от Министерството на икономиката и енергетиката,
в което се посочва, че държавната фирма,
по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, съществува
юридически, но не и физически, голяма част архива ѝ (според синдика) е
предаден на «Вторични суровини» през 1994 г., не следва да бъде кредитирано.
Същото представлява мнение на служители на посоченото министерство, което не
може да бъде обвързващо за съда. Още повече, че писмото не е подкрепено с
никакви доказателства, освен с препредадено твърдение на синдика на
дружеството.
Несъстоятелна е и тезата, че през процесните периоди
жалбоподателят не е имал жителство, съответно адресна регистрация в гр. София,
поради което няма как да е работил там. Дори и да се е приеме, че
жалбоподателят не изпълнил тогавашните нормативни изисквания за придобиване на
местожителство, това не означава, че жалбоподателят не би могъл физически да
пребивава и да работи в съответния град, макар и в нарушение на тези
изисквания. От друга страна, напълно възможно е жалбоподателят да е живял в гр.
Пазарджик или в съответния град, чийто жител е бил в съответните периоди и
ежедневно да е пътувал до работното си място.
Следователно през процесните спорни периоди жалбоподателят е упражнявал труд и е получил съответният осигурителен стаж, който като се присъедини към признатият му с обжалваните актове осигурителен стаж се получава сбор 100, с което са изпълнени това и останалите изисквания на чл. 69б, ал. 1 от КСО за придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд. Затова, като му е отказал отпускането на пенсия ответникът е нарушил тази относима материалноправна разпоредба и е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Следва да бъде отменено и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, като преписката – бъде върната на последния със следното задължително указание: в 15-дневен срок да издаде акт, с който да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като изчисли нейният размер, вземайки предвид и съответния осигурителен стаж, доказан от жалбоподателя по настоящото дело.
С оглед изхода на делото е частично основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Той претендира разноски в размер на 600 лв. Видно от съответните разходоправдателни документи е, че същият е заплатил държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв. и е договорил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. От посочените разноски следва да му бъде присъдени само десетте лева платена държавна такса, тъй като адвокатското възнаграждение само е договорено, но липсват доказателства да е заплатено.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя
Решение № 1012-12-76 от 29.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и
потвърденото с него Разпореждане №ЕГН, **Р №
2140-12-214 от 09.06.2017 г. на ръководителя на пенсионото осигуряване, с което
е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.Д.П., като
изпраща преписката на ръководителя на пенсионото
осигуряване, който следва да се произнесе при спазване на дадените срок и
указания в мотивите на настоящото решение.
Осъжда ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на Г.Д.П. разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
Административен Съдия: /П/
С
решение № 14472 от 29.10.2019 г. по адм. дел № 12688/2018 г. на ВАС
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 515 от 13.08.2018 г., постановено по административно
дело № 745/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт -
Пазарджик да заплати на Г. П., сумата от 600 (шестстотин) лева за деловодните
разноски в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.