Решение по дело №24/2016 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 60
Дата: 27 април 2016 г. (в сила от 28 май 2016 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20161460100024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 60

гр.Оряхово, 27.04.2016г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 05.04.2016г. в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№24/2016г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:  

От „ Автоким 2007 ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „ Меден Рудник „, бл.290, ет.4, ап.18, представлявано от управителя Марин Михалев е предявен против „ Пери Транс Мизия 2011 „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Мизия, п.к.3330, ул. „ Илия Байрамов „ №13, представлявано от управителя Пепи Георгиев Велчев, иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3500.00 лева, представляваща неплатена цена по договор, ведно с лихви за забава в размер на 420.00 лева, считано от 10.11.2014г. до 15.01.2016г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се и направените в исковото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че 10.10.2014г. ищецът е установил с ответника търговски взаимоотношения, изразяващи се в сключване на търговска сделка – търговска продажба на МПС – автобус „ Мерцедес Бенц О614D „.Сочи се, че за търговската продажба, продавачът / в случая ищецът / е съставил фактура №33/10.10.2014г. на стойност 10500 лева без ДДС.Също се твърди, че продавачът, добросъвестно и с грижата на добър търговец е изпълнил задълженията си по договора, като стоката, предмет на същия била доставена и получена от ответника, съответно вписана в дневника за продажби на ищеца.Посочено е още, че до момента на депозиране на исковата молба, ответникът е заплатил общо сума в размер на 7000.00 лева – веднъж 4000.00 лева на 05.03.2015г. и втори път 3000.00 лева на 20.03.2015г., за което са приложени извлечения от банкова сметка, ***, че неплатения остатък до пълния размер на дължимата цена е в размер на 3500.00 лева.

         В подкрепа на иска са представени писмени доказателства, подробно описани в исковата молба.         

В срока за отговор, не е постъпил писмен такъв от ответника.

По делото е постъпила молба от ищеца, в която моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на юридическото лице, като е посочено, че исковата молба се поддържа изцяло.

Съдът на основание чл.192 от ГПК е задължил ответника да представи извлечение от дневниците за покупките за периода от месец октомври 2014г. до месец декември 2014г..

В откритото съдебно заседание, за ищеца и за ответника, редовно призовани, не се явява представител.Ответникът не е представил извлечение от дневниците за покупките за периода от месец октомври 2014г. до месец декември 2014г., за което е бил задължен от съда.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявените осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Между страните по делото са налице търговски взаимоотношение, изразяващи се в сключване на търговска сделка – търговска продажба на МПС – автобус марка „ Мерцедес „, модел „ Бенц O614D „.За посочената търговска продажба, ищецът, който е продавач по сделката, била съставена Фактура №33/10.10.2014г. на стойност 10500.00 лева, без включен ДДС.

Ищецът - „ Автоким 2007 ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „ Меден Рудник „, бл.290, ет.4, ап.18, представлявано от управителя Марин Михалев е доставил на ответника - „ Пери Транс Мизия 2011 „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Мизия, п.к.3330, ул. „ Илия Байрамов „ №13, представлявано от управителя Пепи Георгиев Велчев стоката предмет на търговската продажба и е вписал същата в дневника си за продажби.

До дата 18.01.2016г. ответникът заплатил само частично цената на стоката, предмет на търговска продажба, като на 05.03.2015г. е платил сумата от 4000.00 лева, а на 20.03.2015г. е платил сумата от 3000.00 лева, видно от представените извлечения от банковите сметки.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск се явява допустим.Разгледан по същество се явява и основателен.

Относими към спора с оглед източника на правоотношението са разпоредбите на чл.318, ал.1 и чл.327, ал.1 от ТЗ, както и чл.79, ал.1 от ЗЗД.Договорът за продажба е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален.Същият е действителен и от него за ищеца възниква задължението да прехвърли на ответника собствеността върху предмета на продажбата, а именно - МПС – автобус марка „ Мерцедес „, модел „ Бенц O614D „.Изпълнението на задължението на продавача е юридически факт, който поражда насрещното задължение на купувача.

Съгласно чл.293, ал.1 от ТЗ, за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или друга форма, освен ако това е предвидено в закон.Специалните правила на ТЗ, които се отнасят до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, които уреждат продажбата, не предвиждат законово изискване за писмена форма.В чл.321 от ТЗ е регламентирано продавачът да издаде фактура, ако купувачът поиска това, като се касае именно до документи с доказателствено значение.В конкретния случай продавачът е издал фактура №33/10.10.2014г. на стойност 10500.00 лева, без включен ДДС, отговарящи на изискванията, визирани в чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, поради което съдът намира, че същата доказва реалното осъществяване на описаните в нея операции, тъй като фактурата е свидетелстващ документ, който удостоверява материализираните в нея изявления.

С оглед изложеното и доколкото твърдяното в исковата молба не е оспорено от ответника, съдът намира, че сочената в представената по делото фактура стока е доставена от ищеца на ответника, въз основа на сключената помежду им търговска продажба, поради което последният дължи плащането на цената.

Съгласно разпределянето на доказателствената тежест в процеса и тъй като ищецът твърди липса на извършено плащане, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си на купувач по договора, а именно, че е платил договорената цена на стоката.

От представените по делото доказателства се установява, че на 05.03.2015г., ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4000.00 лева, а на 20.03.2015г. – сумата от 3000.00 лева или общо сумата от 7000.00 лева, представляваща част от дължимата сума по фактура №33/10.10.2014г., а останалият неиздължен остатък от нея възлиза на 3500.00 лева.Поради това съдът намира, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на дължимите суми, като безспорно се установява, че не е изпълнил задължението си към ищеца в размер на 3500.00 лева.

След като не е извършил плащане на стойността на фактурата в срок, ответникът дължи и съответната законна лихва за забава, съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата от 3500.00 лева, а именно 420.72 лева за периода от 10.11.2014г. до 15.01.2016г..

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3500.00 лева – главница, представляваща дължима такава за неплатена продажна цена по сключена търговска продажба, сумата от 420.72 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 3500.00 лева – незаплатен остатък по фактура №33/10.10.2014г. за периода от 10.11.2014г. до 15.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 3500.00 лева, считано от 15.01.2016г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 156.80 лева, представляващи направени разноски по същото – внесена държавна такса.

Относно иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът констатира, че е събрана държавна такса само в размер на 16.80 лева.Доколкото този иск е уважен разликата до дължимата държавна такса от 50.00 лева, а именно 33.20 лева следва да бъде заплатена от ответника.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „ Пери Транс Мизия 2011 „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Мизия, п.к.3330, ул. „ Илия Байрамов „ №13, представлявано от управителя Пепи Георгиев Велчев да заплати на „ Автоким 2007 ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „ Меден Рудник „, бл.290, ет.4, ап.18, представлявано от управителя Марин Михалев, сумата от 3500.00 лева / три хиляди и петстотин лева /, представляваща дължима такава за неплатена продажна цена по търговска продажба, за която е издадена фактура №33/10.10.2014г., сумата от 420.72 лева / четиристотин и двадесет лева и седемдесет и две стотинки /, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 3500.00 лева - незаплатен остатък по фактура №33/10.10.2014г. за периода от 10.11.2014г. до 15.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 3500.00 лева, считано от 15.01.2016г. – датата на подаване на исковата молба до съда, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ Пери Транс Мизия 2011 „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Мизия, п.к.3330, ул. „ Илия Байрамов „ №13, представлявано от управителя Пепи Георгиев Велчев, ДА ЗАПЛАТИ на „ Автоким 2007 ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „ Меден Рудник „, бл.290, ет.4, ап.18, представлявано от управителя Марин Михалев, сумата от 156.80 лв. / сто петдесет и шест лева и осемдесет стотинки /, представляваща разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „ Пери Транс Мизия 2011 „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Мизия, п.к.3330, ул. „ Илия Байрамов „ №13, представлявано от управителя Пепи Георгиев Велчев, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово сумата от 33.20 лева / тридесет и три лева и двадесет стотинки / за дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: