Р Е Ш Е Н И Е

     гр. София, 22.12.2020 г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на шестнадесети декември

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 1206 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 ОТ ЗЗД, ВЪВ ВР. С ЧЛ. 327, АЛ. 1 ОТ ТЗ.

Ищецът „П. - 92” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.М.Г., ЕГН ********** – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Й.Л., е предявил на 30.06.2020 год. иск против „В.М.” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ц.М., ЕГН ********** – Управител.

В исковата молба се поддържа, че през месец юни 2015 г. ищцовото дружество „П." АД е извършило продажба на асфалтови смеси от собствената на дружеството Асфалтова базаР.и несортиран трошен камък (НСТК) кариераР.(концесионер „П. - 92“ АД). В посочения период от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. на ответното дружество „В.М.“ ЕООД са предадени 808,260 т. (осемстотин и осем тона, двеста и шестдесет килограма) асфалтови смеси и 2 423,240 т. (две хиляди четиристотин двадесет и три тона и двеста и четиридесет килограма) НСТК. Всички продадени количества са усвоени от Купувача. За продажбата “В.М.“ ЕООД дължи възнаграждение по Фактура № ********** от 30.06.20215 г. на стойност 117 400,92 лв. Ответникът е осъществил по фактурата частично плащане на обща стойност 50 497,09 лева, като към настоящия момент продължава да дължи на ищеца сумата, претендирана по настоящият иск, а именно 66 903.83 лева (шестдесет и шест хиляди деветстотин и три лева и осемдесет и три стотинки) с включен ДДС.

Фактурата е изготвена на база кантарни бележки и товарителници, които предхождат извозването на асфалтовите смеси и НСТК. Въпреки, че „П. - 92” АД предоставило исканите стоки, които приети без възражения от страна на ответното дружество, до момента „В.М.“ ЕООД не е изпълнило задължението си да заплати стойността на предоставените материали.

В духа на добрите търговски отношения и проявено желание за извънсъдебно разрешаване на спора, с дружеството ответник е било постигнато Споразумение за разсрочване на задълженията от 18.11.2015 г. Независимо от това липсва последващо изпълнение на задълженията към „П.” АД. Поради това ищецът е изпратил чрез Нотариус В.М.(per. № 074 на НК) Нотариална покана за изплащане на дължимите суми. Представители на ответното дружество отново се свързали с ищеца и отново предложили дружеството да изплаща своите задължения разсрочено. Ищецът поддържа, че с оглед направеното предложение за разсрочено плащане, е подписан от двете страни нов погасителен план за плащане на задълженията от 23.06.2016 г., но „В.М.“ ЕООД отново не е изпълнило изцяло поетите ангажименти и задължения. Дружеството изпълнило частично своите задължения, но независимо от добронамереността и проявеното търпение от страна на ищеца, до настоящия момент не са изпълнени всички просрочени задължения.

Съгласно чл. 183 и сл. ЗЗД продажбата е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността или друго право върху една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. Според практиката на българския съд договорът за покупко-продажба се счита за сключен с постигане на съгласие на страните, като купувачът може да изрази съгласието си с фактическото приемане на стоката. „П.” АД е предало стоката на купувача - „В.М.“ ЕООД и предвид това че стоката е получена, на база подписаните товарителници и кантарни бележки има издадени фактури. Фактурата, товарителниците и кантарните бележки може да се приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните.

В исковата молба се поддържа, че тъй като ответникът е в просрочие за изпълнението на свои ликвидни и изискуеми парични задължения, то същият дължи и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва върху просрочените суми за времето от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ц.М., ЕГН **********- Управител, да заплати на „П. - 92” АД дължимата остатъчна стойност от сумата 117 400,92 лв. по Фактура с № ********** от дата 30.06.20215 г., общо в размер на 66 903.83 лева (шестдесет и шест хиляди деветстотин и три лева и осемдесет и три стотинки) с включен ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се при уважаване на иска да бъдат присъдени и направените в настоящето производство съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

             

            С молба от 16.07.2020 г. ищецът е отстранил констатираните от съда нередности в исковата молба, както следва:

 По отношение на изплащане на дължимите суми, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, същите следва да бъдат преведени по следната банкова сметка *** „П. - 92“ АД: IВАN: ВG ***********;

Банков код: *******;

Банка: Райфайзен банк ЕАД, клон София № 31

По отношение на обстоятелствената част на исковата молба е уточнено, че има извършени частични плащания по процесната фактура с № ********** от 30.06.20215 г., като същите са осъществени чрез прехвърляния на вземания с договори за цесия. Договорите за цесия са сключени и прехвърлянията са извършени, както следва:

- На 02.10.2017 г. е сключен договор за цесия с „Е.Е.Т.“ ЕООД за част от сумата по процесната фактура на стойност 12 202,14 лева.

- На 30.12.2019 г. е сключен договор за цесия с „М. 2012“ ЕООД за част от сумата по процесната фактура на стойност 38 294.95 лева.

Общо от извършените прехвърляния на вземания чрез посочените договори за цесия има частично покриване на задължението на „В.М.“ ЕООД към „П. - 92“ АД в размер на 50 497,09 лева (петдесет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и девет стотинки). Дължимият остатък по фактурата в размер на 66 903.83 лева (шестдесет и шест хиляди деветстотин и три лева и осемдесет и три стотинки) е претендираната от ищеца сума с исковата молба.

 

Ответникът „В.М.“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ц.М., редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал на отговор на исковата молба.

 

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице установените в чл.238 и чл.239 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

С изрично определение от 17.07.2020 г., съдът е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното открито съдебно заседание на 16.12.2020 г. пълномощникът на ищеца е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

 

При анализа на представените по делото доказателства, съдът намира за вероятно основателни предявените искове, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.

 

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 976.15 лв., от които 2 676.15 лв. – държавна такса и 300 лв. – юристконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ц.М., ЕГН **********- Управител, да заплати на „П. - 92” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.М.Г., ЕГН ********** – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Й.Л. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата 66 903.83 лева (шестдесет и шест хиляди деветстотин и три лева и осемдесет и три стотинки) – неплатена сума по Фактура № ********** от 30.06.2015 г. на обща стойност 117 400,92 лв., ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху  нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020 г.  до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ц.М., ЕГН **********- Управител, да заплати на „П. - 92” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.М.Г., ЕГН ********** – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Й.Л. сумата 2 976.15 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и петнадесет стотинки)  – разноски в производството пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: