№ 766
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501593 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1593/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. ХР. Н. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20135141 от 09.06.2021 г постановено по гр.д.
№12353/2020 г на СРС , 165 състав ; поправено с решение №20218898 от 03.12.2021 г по
същото дело в частта , с която е признато за установено по иск на “Т.С.” ЕАД ЕИК *******
, гр.София срещу въззивника , че последната дължи сумата от 3314,18 лева цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2016 г – 30.04.2019 г за ап.№Б в
гр.София ул.******* ; и сумата от 302,72 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2017 г – 26.11.2019 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 19.12.2019 г по ч.гр.д.№70172/19 г на СРС , 165 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .
Исковете са недоказани и липсват подробни мотиви . Не е доказано реално ползване на
топлинна енергия в имота , както и че същата е законосъобразно разпределена и начислена .
Вещите лица и съдът не са съобразили погасителната давност и цената на топлинната
енергия .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Б.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
1
Въззивната жалба е допустима. Основното решение на СРС е връчено на въззивника на
05.07.2021 г и е обжалвано в срок на 12.07.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ , предвид качеството му на собственик на имота според
нотар.акт на стр.18-20 от делото пред СРС и данните за въвеждане на сградата в
експлоатация . Без значение е дали са налице писмени договори между етажната
собственост и третото лице , както и между последното и ищеца . СТЕ доказва , че
договорите са изпълнявани за процесния период и не е имало възражение от етажните
собственици , включително ответникът .
Фактическото ползване или неползване на имота са без правно значение . С Решение № 5 от
22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за
2
общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
С оглед на изложеното се налага изводът , че индивидуален и пълен отказ от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Вземанията до посочените размери са доказани с представените писмени доказателства ,
ССЕ и СТЕ . СТЕ доказва реално ползване на топлинна енергия в процесния имот , както и
законосъобразно отчитане и разпределяне на същата в Етажната собственост . Според СТЕ
измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е
извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца .
Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
По отношение на погасителната давност първоинстанционният съд е приел , че след като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 04.12.2019 г , то погасена е
главницата за периода 05.2016 г – 11.2016 г. Приетото от СРС е частично неправилно , но
по-благоприятно за въззивника , тъй като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2016 г/ месечните
сметки се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят т.е.
принципно не е погасено по давност и задължението за м.11.2016 г .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
Въпреки , че делото е връщано вече за поправяне на решението на СРС , отново се
констатират очевидни фактически грешки в решение №20218898 от 03.12.2021 г . В
отхвърлителния диспозитив , който не е предмет в настоящото производство , е записано ,
че същият касае периода м.05.2016 г – 30.04.2019 г , докато всъщност се касае за периода
м.05.2016 г – м.11.2016 г . Делото трябва да се върне на СРС за „поправка на поправката“ в
този смисъл .
Само за пълнота трябва да се посочи , че при частично уважаване на иск за периодично
вземане за определен период съдът не е длъжен „да разделя“ в диспозитива си за кои
части от периода уважава и за кои отхвърля иска . Може да се впише целият период и в
двете части на диспозитива , като само да се посочи за каква част /паричен размер/ искът се
отхвърля и за каква се уважава . Исковата молба е предявена и СПН се формира за целия
период и поначало съдът няма право „да го разделя“ на „подпериоди“ . Само в мотивите се
посочва защо искът бива уважен частично .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20135141 от 09.06.2021 г постановено по гр.д.№12353/2020 г
на СРС , 165 състав ; поправено с решение №20218898 от 03.12.2021 г по същото дело в
частта , с която е признато за установено по иск на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София
срещу Р. ХР. Н. ЕГН ********** от гр.София , че последната дължи сумата от 3314,18 лева
цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2016 г – 30.04.2019 г за
ап.№Б в гр.София ул.******* ; и сумата от 302,72 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.09.2017 г – 26.11.2019 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.12.2019 г по ч.гр.д.№70172/19 г на СРС , 165 състав ;
както и в частта за разноските .
ВРЪЩА делото на СРС , 165 състав за поправяне на решението му съгласно мотивите на
настоящото решение .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД като трето лице помагач на ищеца
“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4