Силистра,
02.03.2020г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието на
прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. №
6 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 345/07.10.2019г., постановено по гр.д. № 495/2019г.,
СРС е отхвърлил иска, предявен от Д.С.П. против
"ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, за признаване
за установено по отношение на "ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, че не дължи
заплащане на сумата от 1 485.94(хиляда четиристотин осемдесет и пет лв. и 94
ст.) лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода
12.01.2019г.-20.03.2019г., за обект намиращ се в с.К,. Осъдел е Д.С.П. да
заплати на "ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД гр. Варна сумата от 408 (четиристотин
и осем ) лева- разноски по делото.
Недоволен от решението, е останал Д.П., който го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, тъй като не е
приложен правилно материалният и процесуалният закон. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи исковата
му претенция. Претендира разноски.
Ответната страна "ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, ЕИК
*********,гр. Варна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и
моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.
Силистренският
окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, приема
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК
за установяване на недължимостта на сумата 1485.94 лева- представляваща
начислена корекция на ел.енергия.
По делото не се спори, че ищецът е абонат на
ответното дружество на основание договор за доставка на ел. енергия за имот,
находящ се в с.К, .
От събрания по делото доказателствен материал се
установява, че на 11.05.2012 г., при предприета от служители на „Енерго – Про
Мрежи” АД контролна проверка на електромерите, отчитащи консумацията на ел.
енергия в електроснабдените обекти, е констатирано, че средството за търговско
измерване /СТИ/, отчитащо енергопотреблението в имота на ищеца, не измерва с
необходимата точност действително подаваното количество енергия. Резултатите от
проверката са отразени в приложеня по делото констативен протокол № 1901068 от
20.03.2019г.(стр. 6 от делото). Представител на абоната не e присъствал при
проверката, поради което за документирането на извършените констатации
проверяващите са потърсили съдействието на трети лица – свидетелите Реджеб и
Янакиев, подписали протокола.
Констативният протокол е съставен при спазване на
изисквания на чл.61,ал.2 от ОУДПЕЕЕМ, тъй като макар да е изготвен в
отсъствието на ползвателя на електроснабдения имот, същият е подписан и от двама
свидетели, които не са служители на „Енерго – Про Мрежи” АД.
Налага се извода, че контролните органи са
установили, че СТИ с фабричен № 1127031800350884 е извън класа на точност, не
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия,
като грешката е минус 56,70%. Установено е наличието на неправомерно присъединяване,
подробно описано в протокола (стр.7).
Въз основа на проверката и последвалите констатации,
отразени в констативен протокол № 1901068 от 20.03.2019г., ответното дружество е издало фактура
№**********/22.03.2019г., съставена въз основа на изчисление и корекция на
сметката на дружеството за периода 12.01.2019г.-20.03.2019г. (стр. 26).
Корекцията е предприета на базата на чл. 38, ал. 2,
3, т. 1 и ал. 4 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Цитираната разпоредба предоставя възможност на „Енерго – Про Мрежи” АД да
изчисли и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на
констатирано по реда на тези ОУ неправомерно въздействие върху средството за
търговски измерване. В случаите, когато измерената грешка при проверка за
точността на СТИ няма точен измерител, количеството ел.енергия се изчислява
като 1/3 от максималния ток на средството за търговско измерване при
всекидневно 8-часово ползване на ел.енергия от клиента. На базата на така
изготвените от разпределителното дружество протоколи и справки за начислена
енергия “Енерго – Про Продажби” АД е извършило спорната корекция на сметката на
своя абонат за минал период съгласно предоставените му от клаузата на чл. 24 от
ОУ на ДПЕЕ правомощия в тази насока.
Съобразявайки всичко изложено, правилно СРС е
заключил, че за периода 12.01.2019г. - 20.03.2019г. СТИ не е отчитало точно
потребената ел.енергия и ищецът не е заплащал изцяло дължимата цена за
ползваната енергия, като така се е стигнало до неоснователното му обогатяване
за сметка на ответника.
Следва да се има предвид, че предметът на процесния
договор, страните, както и правата и задълженията по него характеризират
правоотношението като гражданскоправно. Основна характеристика на гражданското
правоотношение е принципната равнопоставеност на страните. Тази принципна равнопоставеност
всякога бива деформирана, когато една от страните е пазарен монополист, другата
е потребител, а предметът на сделката е от първа необходимост.
За да
компенсира икономическата неравнопоставеност и предвид мащаба на пазара, на
който оперират електроснабдителните дружества, европейското законодателство се
е намесва с Директива 2009/72/ЕО относно общите правила на вътрешния пазар на
електроенергия. От многобройните и многословни съображения на директивата могат
да се изведат два от нейните принципи, насочени към защита на потребителите –
прозрачност и пропорционалност. Транспониран в Закона за енергетиката /ЗЕ/,
принципът за прозрачност изисква от електроснабдителните дружества да
информират потребителя за предприетите действия и процедури, които засягат неговите права и задължения по
договора; а принципът за пропорционалност обвързва разумните усилия, които
дружествата се очаква да полагат за поддръжка на СТИ, с правото им да извършат
корекция на сметката за потребена ел.енергия при доказана грешка в отчитането
ѝ.
В чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ е предвидено,
че в общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия,
следва да се съдържа редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметката му в полза на доставчика, когато консумацията не е отчетена
правилно поради неправомерно въздействие върху СТИ. Корекцията на сметката се
извършва съгласно Правилата за измерване количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Видно от изложеното в жалбата, спорът се
концентрира върху съдържанието на ПИКЕЕ’13 и ПИКЕЕ’19, тяхното действие и
приложимост към конкретния казус.
Сравнявайки двата подзаконови нормативни акта (ПНА)
в частите им, регламентиращи реда за корекция на сметката, съдът намира, че те
не съдържат съществени различия. Така чл. 47, ал. 1-5 от ПИКЕЕ’13 съответства
на чл. 49, ал. 1-5 от ПИКЕЕ’19. В първата алинея и на двата ПНА е указано, че
при извършване на проверки по реда на тези правила се съставя констативен
протокол. Алинеи 2 и 3 касаят лицата, които следва да подпишат протокола. В
процесния случай това са сторили двама свидетели.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че
поетапната отмяна на ПИКЕЕ’13 от Върховния административен съд (ВАС) води до
незаконосъобразност на направената от ответника корекция на сметката му за
потребена електроенергия. Без да е казано изрично, тази теза черпи доводи по
аналогия с индивидуалните административни актове, издадени от административен
орган при липса на процесуална законосъобразност. В случая, както бе посочено и
по-горе, правоотношението между страните е гражданскоправно и като такова то се
подчинява на двата основни негови принципа: забрана на неоснователното
обогатяване и добросъвестност при упражняване на субективните права. Отменителните
решенията на ВАС са провокирали приемането на новите ПИКЕЕ’19 и с това се
изчерпва тяхното действие. В същото време настоящата инстанция не приема, че за
период от няколко месеца, докато е нямало действащи правила, ефектът от тези
решения за гражданските правоотношения се изразява едва ли не в
законосъобразното толериране на неоснователното обогатяване.
Гражданското право не търпи един субект да се
обогатява без основание за сметка на друг. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД е
категорична, че купувачът е длъжен да плати цената на благото, което е получил
по договора за продажба. Съпътстващата цел на чл. 98а и ПИКЕЕ е уреждането на
процедура, която да редуцира основанията за завеждане на осъдителни искове
срещу потребителите посредством достатъчно прозрачен и справедлив
(пропорционален) начин за коригиране на сметките им. Въпросът дали за периода,
когато е извършена корекционната процедура, е имало действащи ПИКЕЕ е
несъществен. Липсата на такива правила не отменя правото на продавача да иска
заплащането на цената по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като се има предвид факта, че
ответникът е предоставил електрическа енергия по договор с потребителя, която
последният е консумирал, но не я е платил изцяло. Без ПИКЕЕ нямаше да е ясен
само размерът на неплатената част от цената, което обуславя приложението на чл.
162 от ГПК. Ако трябваше съдът сам да определи този размера, пак би стигнал до
същия резултат, обективиран в справката за корекция, тъй като функцията „грешно
отчетена стойност + % грешка” е логичният начин за изчисляване на действително
консумираната енергия в процесния казус. Затова е без значение дали
корекционната процедура е проведена при наличието, или липсата на действащи
ПИКЕЕ. По-важното е, че тя е проведена в съответствие с принципите за
прозрачност и пропорционалност, залегнали както в отменените, така и в
новоприетите правила, което неминуемо води до извода, че ответното дружество е
било добросъвестно в своите действия и справедливостта не е накърнена с
издадената от него процесна фактура.
Във въззивната жалба се твърди също, че ищецът с
исковата молба е оспорил констатацията за въздействие върху СТИ, отразена в
констативния протокол, а СРС се е позовал на този протокол, независимо че той
не е обвързващ за съда, след като страната го е оспорила и въпреки това не са
ангажирани гласни свидетелски показания или съдебна експертиза в негова
подкрепа.
Видно от отразеното в доклада на районния съд по
чл. 146 от ГПК, съдът не е възприел, че
с исковата молба е направено и оспорване истинността на документа по см. на чл.
193 ГПК.
Съгласно т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения
във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр.
2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на
допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да
прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад
по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата
инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания
до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване
на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените
указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за
допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В настоящия случай обаче, освен че страната във
възивната си жалба не се е позавала на нарушения, допуснати с доклада по чл.
146 ГПК, то и тя, редом с другата страна, е приела този доклад без възражения.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че СРС
правилно е съобразил материалната доказателствена сила на констативния
протокол от 22.03.19г., позовавайки се на
фактите, отразени в него / по арг. от чл. 179 и чл. 193 от ГПК/, поради което
и е формирал убеждението, че фактите,
които проверяващите са установили и изложили в този протокол, са верни и са се
осъществили реално в обективната действителност.
Неоснователни са и твърденията в жалбата, че ответникът
не е установил периода на грешното измерване и причината за това, както и дали
това е резултат от неправомерно поведение на потребителя. В тази връзка
оплакването за несправедливост на процедурата също е неоснователно, тъй като
законодателят нормативно е ограничил в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ’13 периода на
корекцията, а именно 90 дни от проверката (съответно 3 месеца по чл. 50, ал. 1,
б. „а” от ПИКЕЕ’19). Това ограничение е в полза на потребителя и е съобразено с
принципа за пропорционалност, тъй като не може разумно да се очаква от
електроснабдителните дружества да извършват технически проверки за точност на
електромерите на по-кратки интервали. Причината за грешното измерване е ясно
установена в констативния протокол, а дали тя е резултат от неправомерно
поведение на потребителя – това е без значение, тъй като целта на корекцията, е
да се отстрани неоснователното обогатяване.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът,
че предявеният от Д.П. отрицателен установителен иск е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Като е стигнал до същия извод, СРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция,
въззивникът дължи на ответното дружество разноски за тази инстанция в размер на
408 лв. с ДДС за представителство от адвокат.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение 345/07.10.2019г., постановено по гр.д. № 495/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
е Д.С.П., с ЕГН **********, да заплати на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.
Варна, ЕИК *********, сумата от 408 (четиристотин и осем ) лева- разноски по
делото, направени пред СОС.
.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
На
основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на мл. с-я Маладжиков, който е в
отпуск, решението, постановено по в.гр.д № 6
по описа на СОС за 2020г., да бъде вписано с два подписа.
СЪДИЯ:
/Т.
Василева/