№ 5467
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110154597 по описа за 2022 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници му дължи
поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, както следва :
1) ответницата Ц. В. Ц. да заплати: 2 394,44 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „****, с абонатен № **, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; 416,92 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до
16.12.2020г.; 25,51 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., и 5,59 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г. , заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.12.2021г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 74194/ 2021г. по описа на СРС,68 състав , и
2) ответникът Л. Ц. Ц. да заплати: 2 394,44 лв, представляващи 1/2 част от
1
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „****, с абонатен № **, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; 416,92 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до
16.12.2020г.; 25,51 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., и 5,59 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г. , заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.12.2021г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 74194/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 28.02.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пладирал за уважаване на исковете.
Ответницата Ц. В. Ц. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника й в представения по реда на чл.131 ГПК на 22.12.2022г. отговор на исковата
молба. Оспорва се съществуването на валидно договорно правоотношение между
ответницата и ищеца относно доставянето на топлоенергия в процесиня имот през
процесния период. Твърди се, че ответницата не е била потребител на топлинна енергия за
този имот през процесния период. Оспорва се реалната доставка на топлинна енергия в
имота. Посочва се , че ищецът не е титуляр на вземането за цената на услугата „дялово
разпределение”. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност на част от
претендираните вземания.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата поддържа оспорването на
исковете. При устните състезания в заседанието на 28.02.2024г. пълномощникът на
ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Ответникът Л. Ц. Ц. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения по реда на чл.131 ГПК на 22.12.2022г. отговор на
исковата молба. Оспорва се съществуването на валидно договорно правоотношение между
ответникът и ищеца относно доставянето на топлоенергия в процесиня имот през
процесния период. Твърди се, че ответникът не е бил потребител на топлинна енергия за
този имот през процесния период. Оспорва се реалната доставка на топлинна енергия в
имота. Посочва се , че ищецът не е титуляр на вземането за цената на услугата „дялово
разпределение”. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност на част от
претендираните вземания.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на
исковете. При устните състезания в заседанието на 28.02.2024г. пълномощникът на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна „Т.С.ЕООД (коноституирана с определението по чл.140
ГПК-б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но
2
представя писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от двамата
длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
74194/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно исковете против ответника Л. Ц. Ц. :
Предявените искове против ответника Л. Ц. Ц. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
между ищцовото дружество и ответникът Л. Ц. Ц. е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че ответникът Л. Ц. Ц. е бил „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през
процесния период в процесния апартамент. Не са представени надлежни писмени
доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация
на ответника Л. Ц. Ц. по предявените срещу него искове именно с твърдението, че той е бил
неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което
ползвал доставяна му топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника Л. Ц. Ц.
за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответникът Л. Ц. Ц. е
бил собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. , за да се приеме , че е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Видно от представения по настоящото дело от ищеца нотариален акт №
89/21.08.1997г. , том 115, дело № 22521/1997г. на нотариус при СРС други лица - Цветан
Л.ов Ц. (син на ответника , който е пълнолетен към настоящия момент–б.с.) и Ц. В. Ц.
(втората ответница – б.с.) са съсобственици на процесния апартамент в резултат от
закупуването му.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника Л. Ц. Ц. за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази
3
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответника Л. Ц. Ц. по предявените срещу него установителни искове, която е едно от
условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове срещу
ответника Л. Ц. Ц. следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според
общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-
правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по
допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове срещу ответника Л. Ц. Ц. безпредметно е да се установява наличието и
на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ срещу ответника Л. Ц. Ц. е
неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД срещу ответника Л. Ц. Ц., чиято основателност е обусловена от тази
на главния иск.
Относно исковете против ответницата Ц. В. Ц. :
Предявените искове против ответницата Ц. В. Ц. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Както бе посочено , по настоящото дело е представен от ищеца и е приет като писмено
доказателство нотариален акт № 89/21.08.1997г. , том 115, дело № 22521/1997г. на
нотариус при СРС, удостоверяващ договор за продажба , по силата на който като купувачи
на имота съсобственици са станали ответницата Ц. В. Ц. (притежаща 1/10 идеална част от
правото на собственост върху имота) и третото лице Цветан Л.ов Ц. (притежаща 9/10
идеални части от правото на собственост върху имота).
По делото няма доказателства кой от двамата съсобственици е бил титуляр на
партидата за имота в ищцовото дружество през процесния период , нито кой е ползвал
апартамента през този период.
Правно релевантно е , че по настоящото дело не е доказано , че ответницата Ц. В. Ц. е
подавала заявление за откриване на партида за процесния имот на нейно име , нито , че е
сключила договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество , нито че е
извърщвала каквито и да са други действия , от които да е видно, че е била страна по
облигационно правоотношение с ищеца.
Според посоченото в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. №
2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна
енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само
лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и
4
всички други ползватели на облигационно основание , които обаче са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална
партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие или чрез други доказателства.
Това означава , че при наличие на няколко съсобственици , или на собственици и
титуляри на вещни или облигационни права на ползване върху топлоснабдения имот
„битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и
задължен за плащането й , е този от тях, който е сключил договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди в имота, удостоверен с документи за откриване по
негово искане на партида за целия имот.
По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответницата Ц. В. Ц. е била
сключила договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период.
По делото няма представени никакви писмени доказателства за съществуване на
договорно правоотношение между ищеца и ответницата Ц. В. Ц. за продажба на топлинна
енергия в процесиня имот през процесния период . Не са представени (например заявление
за откриване на партида на името на ответницата , договор или други документи). В
представените с исковата молба фактури и други счетоводни документи не е вписано името
на ответницата.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че ответникът е бил собственик или ползвател на
имота, респективно , че е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота.
Както бе посочено, по настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени
доказателства (нотариални актове или писмени договори) , че ответницата Ц. В. Ц. е била
сключила договор за продажба на топлинна енергия през процесния период.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответницата Ц. В. Ц. за продажба на топлинна енергия
през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответницата по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Поради посочените причини , тъй като ответницата не е била потребител на топлинна
енергия за процесния апартамент през процесния период , тя не е материално-правна
легитимирана да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материално-
правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
5
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове срещу ответницата Ц. В. Ц. безпредметно е да се установява наличието
и на останалите.
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу ответницата
Ц. В. Ц. са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковоте са отхвърлени.
На ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по
настоящото дело, изразяващи се в платените от всеки от тях адвокатски възнаграждения
(550 лв) според удостовереното в представените договори за правна защита и съдействие.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платените от всеки от
ответниците адвокатски хонорари (550 лв) е неонователно и следва да бъде отхвърлено,
защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е
налице прекомерност на платените адвокатски възнаграждения , доколкото всяко от тях е
съизмеримо с минималния размер на възнагражденето по действащата редакция на
чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС (584,25 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Т” ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **, против Ц. В. Ц., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез адв. Г. К., обективно съединени установителни
искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено
нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите: 2 394,44 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „****, с абонатен № **, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; 416,92 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до
16.12.2020г.; 25,51 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., и 5,59 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г. , заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.12.2021г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
6
заповедното гр.д. № 74194/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Т” ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **, против Л. Ц. Ц., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез адв. П. Кръстева, обективно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със
сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите: 2 394,44 лв,
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****, с абонатен № **, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; 416,92
лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2018г. до 16.12.2020г.; 25,51 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2017г. до
30.04.2019г., и 5,59 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г. , заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410
ГПК – 29.12.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Ц., ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез
адв. Г. К., на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева),
представляващи направените от ответницата разноски по настоящото исково производство–
платеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **,
ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ц. Ц., ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез
адв. П. Кръстева, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 550 лева (петстотин и петдесет
лева), представляващи направените от ответника разноски по настоящото исково
производство– платеното адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.ЕООД,гр.
София, ул. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7