Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1359
гр.Бургас,07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 3948 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 22, представлявано от Д.Д., против Наказателно
постановление № 417962-F398449 от 04.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление поради незаконосъобразност,
необоснованост, противоречие с материалния закон и постановяване при съществени
нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че в АУАН и НП е записано, че
нарушението е извършено от физическото лице – М.Г.– сервитьор в обекта, а не от
дружеството, поради което и неясно защо в крайна сметка е ангажирана
отговорността на юридическото, а не на физическото лице. Развиват се подробни
доводи в защита на тази позиция, като в допълнение се застъпва, че в конкретния
случай е налице и нарушение на чл. 40,ал.1 ЗАНН, както и несъответствие между
посочените в АУАН суми и тези, отразени в ПИП.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Гъркова – БАК, надлежно
преупълномощена, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи
и моли за отмяна на санкционния акт.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Станева, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, а в хода на
производството не са допуснати процесуални нарушения. Счита, че субектът на
административнонаказателната отговорност е правилно определен, а наложената
санкция в минималния размер, поради което и пледира за потвърждение на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 5 гръб) - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 18.08.2019г., а жалбата е депозирана на 23.08.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 05.08.2018г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – каравана „***“, находящ се в гр. ***, къмпинг „***“.
На 05.08.2018г. св. С.Д. – инспектор по
приходите в ТД на НАП-Бургас, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Същият извършил контролна покупка на
обща стойност 16.70 лева, при което служител в обекта – Мария Манолова
(сервитьор) издал фискален бон. След направената покупка св. Д. се легитимирал
и пристъпил към проверка в обекта, като констатирал, че там е инсталиран и функционира
електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) – „TRS- KL” с ИН на ФУ № 3495492, притежаващ
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване
на наличните парични средства в касата от страна на лицето, работещо на обекта
– М.Г.– сервитьор, която освен всичко останало била и надлежно упълномощена да
представлява търговеца пред органите на НАП (пълномощно на л.18), като се
установила фактическа наличност в размер на 590,00 лева (опис на наличните
парични средства на л.27 от делото). Съгласно данните от разпечатания от
устройството дневен финансов отчет (л.28), разчетената касова наличност
възлизала на 678,80 лева, както и имало данни за служебно въведена сума от 30
лева - т.е. в касата би трябвало да има 708,70 лева, а в нея в действителност
имало 590,00 лева, което сочи че при проверката била установена разлика в размер на 118,70 лева, или реално в
касата имало по-малко пари (118,70 лева), отколкото били отчетени във
фискалното устройство. За тази разлика в паметта на фискалното устройство не съществували
данни за служебно изведени суми от касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. Д. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0269138
от 05.08.2018 г. копие, от който връчил на представител на дружеството, с
указание управителят да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас на 06.08.2018
г. и да представи посочените в протокола документи, както и за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение. Изрично в този
протокол упълномощеното лице – М.Г.записала, че при плащане на стока по фактура
№ **********/05.08.2018г. не са й достигнали пари и е взела от касата сумата от
118 лева, които не е извела служебно от касата.
На 06.08.2018г. Михаела Градинарова, в
качеството й на упълномощено лице на „***“ ЕООД се явила в ТД на НП – Бургас,
като в нейно присъствие бил съставен АУАН с № F398449. Актосъставителят описал в акта констатираното
при проверката на 05.08.2018г. нарушение, в това число, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Посочил също така, че разликата се дължи на поведението на сервитьорката –
Градинарова, която не е изпълнила задължението си, извън случаите на продажби,
да отбележи всяка една промяна на касовата наличност, чрез съответните функции
на ЕКАФП. Така описаното деяние св. Д. квалифицирал като нарушение на чл. 33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като
предявил и връчил екземпляр от акта на пълномощника при съставянето му, срещу
подпис. Градинарова получила препис от акта, като в графата за възражение
повторила дословно това, което по-рано била написала в протокола за извършената
проверка. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били депозирани писмени възражения (л.29),
като в тях било посочено още веднъж, че разликата е формирана от извадени 118
лева от касата от страна на Градинарова, използвани за плащане по фактура. Било
посочено също така ,че неотразяването на това изваждане, чрез функцията
„служебно изведени“ се дължи на това, че моментът е бил натоварен, а отделно от
това служителката е имала и личен проблем.
В последствие на 04.01.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. Не дал вяра на изложеното във
възражението срещу акта и на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185,
ал.1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, но посочва, че при тези факти е
следвало да се издаде НП срещу физическото лице, а не срещу
дружеството-работодател.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 31-33 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай актът е съставен срещу
юридическо лице, което се е представлявало от пълномощник – факт който е
изрично отбелязан в акта, както и в присъствието на двама свидетели, които са
такива по съставяне на акта (чл. 40, ал.3 ЗАНН) – т.е. спазени са всички
изисквания на закона. В случая актът е съставен на базата на официални
документи (ПИП), поради което и присъствието на свидетели въобще не е било
нужно по аргумент от нормата на чл. 40, ал.4 ЗАНН, а вписването на такива не
само не е нарушило правата на жалбоподателя, а напротив – съхранило ги е в
максимална степен.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата
касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът
не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност
на ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо
такава функция. В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на
някой от служителите или не, както и дали ситуацията е била напрегната, дали се
е наложило вадене на пари за заплащане на фактура и т.н., доколкото
горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно е налице
нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Тук е мястото да
се посочи, че съдът не споделя доводите за съществено процесуално нарушение,
базиращо се на разминаване между сумите, отразени в ПИП и тези в АУАН и НП. В
протокола контролните органи изрично са посочили, че се касае за сумата от 678
лева – разчена касова наличност и сумата от 30 лева – служебно въведени пари
(общо 708 лева), а в АУАН и НП са посочили директно сбора на тези две суми.
Действително налице е разминаване със 70 стотинки, между ПИП от една страна и
АУНА и НП от друга, идващо от там, че реално разчетната наличност е била не 678
лева, а - 678,70 лева, но това съдът отдава на неволна грешка, която не се
отразява нито на съставомерността на извършеното, нито пречи на санкционираното
дружество да разбере в какво точно е „обвинено“, доколкото и в двата документа,
пряко относими към административнонаказателния процес – АУАН и НП, сумата е
изписана по един и същи начин, напълно съответстващ на разпечатания от устройството дневен
финансов отчет (л.28) и на описа на паричните суми (л.27).
Прави впечатление, че в хода на
производството пълномощникът на дружеството неотклонно подкрепя изводите на
длъжностните лица, също посочвайки, че действително е налице изваждане на пари
от касата (118 лева), за заплащане на фактура, което изваждане не е било
отразено със съответните функции на ЕКАФП – т.е. реално няма спор, че е
извършено нарушение. Спорът се съсредоточава около това – кой следва да понесе
санкция за това нарушение и дали в АУАН и НП волята на контролните органи да
санкционират търговеца, а не физическото лице – сервитьор, е правилно формирана
и ясно изразена.
Съдът отчита, че действително начинът по
който актосъставителят и АНО са описали нарушението и неговия автор не е съвсем
прецизен и може би от там в дружеството-жалбоподател е останало усещане за
противоречие. Въпреки тази непрецизност, настоящият състав счита, че може да се
направи категоричен извод, че волята на АНО е била да се санкционира именно
юридическото лице, като в АУАН и НП е описан механизмът на неправомерното
бездействие на конкретното физическо лице – служител на ЮЛ, което не е
изпълнило задължението си да отрази изведените суми от касата със съответната
функция, което бездействие обаче рефлектира пряко в правната сфера на
юридическото лице – работодател и в случая се явява правопораждащ юридически
факт, водещ до ангажиране на неговата самостоятелна отговорност. Следва да се
отбележи, че юридическото лице – като изкуствена правна фигура, лишена от
телесност - изначално не може да действа само, а всички правни и фактически
действия се извършват от съответните физически лица, овластени да действа от
негово име и за негова сметка. При това положение съдът счита, че в АУАН и НП
контролните органи са посочили конкретното физическо лице, което е действало от
името и за сметка на работодателя си и не е изпълнило задължението да
регистрира промяната на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно
изведени" суми във ФУ и по този начин е станало причина за ангажиране на
отговорността на ЮЛ, в качеството му на задължено лице. Това е така, защото в разпоредбите
на чл.118 и чл.185 от ЗДДС законодателят е предвидил административнонаказателна
отговорност и за данъчния субект в случая юридическо лице - търговско
дружество. В случая наказващият орган може да наложи глоба на сервитьорката,
както и санкция на търговеца, който е допуснал невъвеждането на касовата
наличност. Двете отговорности, макар да включват общи факти, имат различни
изпълнителни деяния и също се различават от субективна страна. Във връзка с
последното се съобразява, че отговорността на юридическото лице е безвиновна и
обективна. Дружеството отговаря за действията на своите служители, поради което
и бездействието на сервитьорката се явява основание и ангажира неговата
собствена отговорност. Не представлява съществено процесуално нарушение това,
че изрично не е посочено, че именно дружеството-работодател е допуснало с
бездействието си сервитьорката да отрази коректно касовата наличност, доколкото
безспорно са налице фактите, че обектът се стопанисва от дружеството (то е
данъчно задължен субект), както и че е налице нарушение, чието фактическо
извършване е от определено физическото лице, действащо от име и за сметка на търговеца. При това положение съдът счита, че не е
допуснато нарушение и АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
В този смисъл е практиката на касационната инстанция по аналогични случаи – Решение № 899/10.05.2018г. по к.н.а.х.д.№
517/18г. на АдмС-Бургас.
При това положение и при доказано
нарушение, правилно АНО е приложил относимата санкционна норма. В изречение 2
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В случая не е установено укриване на приходи, поради което правилно
е наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1
от ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е индивидуализирал
във възможно най-ниските предели, очевидно отчитайки и твърденията на
жалбоподателя, че в последствие е извършена и втора проверка, която не е
констатирала нередности, поради което и съдът няма как допълнително да я
намали.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 417962-F398449 от 04.01.2019г., издадено от
Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на „***”
ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.