№ 1293
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502257 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание 20.10.25г. с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 2257/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-22 състав от 16.05.24г. по г.д. № 13444/23г. са уважени /за
сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдебния кат/ искове по чл. 260, ал.
2 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД на Министерството на отбраната против Г. В..
Решението на СГС се обжалва от Г. В. /изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Жалбата е основателна /решението на СГС следва да бъде ревизирано/:
Събраните по делото /в това число и пред въззивния съд/ доказателства /писмени,
гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията
на страните/ удостоверяват, че:
Страните са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание на
договор от 10.08.18г./ учредено при условията на чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ. На 10.01.23г.
/преди да бъде приключено обучението на Г. В. и преди същата да започне изпълнение на
военна служба като професионален кадрови военен/ посоченото /процесното/
правоотношение е било прекратено /по искане на ответницата – съгласно подаден от нея
рапорт, т.е.– по „взаимно съгласие“/.
Ищецът поддържа, че изброените по-горе обстоятелства /които са надлежно
удостоверени – доказани в процеса, а не са и спорни/ обосновават правото на
Министерството да иска възстановяване – връщане /при условията на чл. 260, ал. 2 от
ЗОВСРБ/ на сторените в полза на ответницата разходи /за издръжка и обучение/, заедно и
със законна лихва върху тях /при условията на чл. 86 от ЗЗД/.
Доказателственият материал /писмен – в това число и събран пред САС;
1
експертен – счетоводна експертиза, приета в процеса пред СГС и комплексна експертиза,
приета във въззивното производство; гласен – събран във второинстанционното
производство/ обосновава категоричен /еднозначен/ извод, че: през „времетраенето“ на
процесното правоотношение – ответницата е била в здравословно /физическо и психическо/
състояние, което не е позволявало същата да изпълнява адекватно /точно и надлежно/
задълженията си по учредената договорна връзка. Обратният извод /в тази насока/,
съдържащ се в становището на ВМА /изготвено във връзка с подаденият от Г. В. рапорт/ не
може да бъде съобразено в позитивен за ищеца смисъл /доколкото противоречи изцяло на
констатациите на приетата пред САС комплексна експертиза; в това число и на обясненията
на вещите лица от съдебното заседание на 20.10.25г./. Пряко свидетелство за същото
обстоятелство /за наличието на обективна пречка за надлежно изпълнение на учреденото
правоотношение/ е фактът /който се явява установен и с констатациите на посочените две
експертизи, и със събраните по делото гласни доказателства/, че Г. В. е отсъствала
многократно /и за дълги периоди/ от обучение /именно поради влошеното си здравословното
състояние/. На практика /такъв извод следва от съвкупната преценка на всички изброени
доказателства/ именно това здравословно състояние на ищцата /фактическата, физическа,
обективна невъзможност същата да изпълнява сключения договор/ е обосновало
/мотивирало/ решението и на двете страни да прекратят установената договорна връзка.
Горната /последната/ констатация предполага /налага/ извод, че взаимното
съгласие и на двете страни да прекратят учреденото правоотношение индиректно включва в
себе си – „поглъща“ /житейски и логически – макар това обстоятелство да не е вписано
изрично в заповедта за прекратяване на договора/ и основанието „обективна невъзможност
за изпълнение на договора“. В последната хипотеза обаче /това е принципна законова
постановка, която е приложима не само в случая, но и във всеки подобен казус/
имуществената отговорност на физическото лице не може да бъде ангажирана. Пряко
потвърждение на този извод са старите редакции на ЗОВСРБ /чл. 145, ал. 3, съответно чл.
260, ал. 2 и ал. 3 – действали към релевантния за спора момент/; сега действащата редакция
на чл. 260, ал. 3 от ЗОВСРБ; сега действащата редакция на чл. 260а, ал. 1, съответно и ал. 6
/която препраща към хипотезата по чл. 162, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ/.
Настоящото здравословно състояние на ответницата не може да бъде съобразено
/доколкото не се съотнася към релевантния за спора период – когато е съществувала
процесната договорна връзка/.
С оглед изложеното /доколкото първоинстанционният съдебен акт се явява
постановен в противоречие с изброените законови правила/ въззивната жалба следва да бъде
– уважена /съответно искът на МО следва да бъде – отхвърлен/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството и
пред двете инстанции/.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче е основателно -
претендираният от ответницата адвокатски хонорар /за производството пред САС/ се явява
прекомерен, преценен в контекста на: фактическата и правна сложност на процесния правен
спор; обжалваемият интерес пред настоящата инстанция; вида, естеството и обема на
осъщественото пред САС процесуално представителство /пред въззивния съд е проведено
производство по събиране на допълнителни доказателства/; актуалната практика на СЕС и
на ВКС, които позволяват - адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по
Наредба № 1/. С оглед това: заявеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размера на сумата от 1 500 лева. По същите съображения следва да бъде
редуцирано /до размера на сумата от 1 500 лева/ и адвокатското възнаграждение, което се
претендира за процеса пред СГС
Съдът,
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-22 състав от 16.05.24г. по г.д. № 13444/23г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД на
Министерството на отбраната против Г. М. Н. ЕГН ********** /предявени за сумите: 41 560,
5 лева – главница и 4 161, 8 лева – законна лихва/.
ОСЪЖДА Министерството на отбраната да плати на Г. М. Н. 1 500 лева –
съдебни разноски /за производството пред СГС/ и 3 415 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3