№ 4225
гр. Варна , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Невин Р. Шакирова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503651 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 27789/02.11.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б
Й, срещу решение № 260638 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело № 18706/2019г. на
Районен съд – Варна, ХIХ-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А. П. Г. ,
ЕГН .......... с адрес гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 39, ет.2, ап.3 сумата от 1174,51 лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.11.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 14.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
1
разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 27789/02.11.2020г. на
Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, чрез юрисконсулт Б Й, срещу решение № 260638 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело
№ 18706/2019г. на Районен съд – Варна, ХIХ-ти състав, с което въззивникът е осъден да
заплати на А. П. Г. , ЕГН .......... с адрес гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 39, ет.2, ап.3 сумата
от 1174,51 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.11.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 3651/2020г. на ВОС за 26.01.2021г.
от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2