ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр. Хасково, 21.06.2021г.

 

Административен съд - Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 589/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.135, ал.5, вр. с ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД , със седалище и адрес на управление с. П., общ. И., обл. Х., против Заповед №494/09.11.2018г. на кмета на Община Ивайловград, с която, считано от 09.11.2018г. е прекратен договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017г., сключен между Община Ивайловград, като наемодател и „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, като наемател на седем поземлени имота в землището на с. К., общ. И.. Настоящото производство е образувано, след като с Определение № 260066/08.06.2021г., постановено по гр. дело № 119/2018г. по описа на Районен съд Ивайловград, състав на съда е приел, че жалбата на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД е подадена пред ненадлежен съд, доколкото със същата се претендира отмяна на административен акт по прилагането на чл.24а от ЗСПЗЗ. В този случай кметът на общината действал като орган на власт в изпълнение на изискване на закона, а не като равнопоставен гражданскоправен субект. Качеството на автора на оспорения акт , както и съдържанието му изключвали приложението на §19 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, поради което предвиденото в тази разпоредба изключение не следвало да се тълкува разширително. При тези извъди Районен съд Ивайловград е прекратил образуваното пред него производство и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Хасково.

След като се запозна с депозираната жалба, предмета на правния спор и приложените към делото доказателства, Административен съд Хасково намира, че делото не му е подсъдно, предвид следните съображения:

От данните по приложената административна преписка се установява, че между Община Ивайловград и „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД на 14.09.2017г. е сключен Договор за наем на земеделска земя, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване земеделска земя, с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, на основание чл.37и, ал.12, във вр. с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, Решение №12/27.02.2017г. на Общински съвет – Ивайловград, Протокол по чл.37и, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ за разпределяне на пасища, мери и ливади за индивидуално ползване по землища на територията на с. К. с ЕКАТТЕ 38964/ община И. от 28.04.2017г. Със Заповед №494/09.11.2018г. на кмета на Община Ивайловград, едностранно, считано от 09.11.2018г., на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 7, ал.2,т.1 и т.3, чл.7, ал.5 и ал.7 и чл.12, т.7 от сключения договор, договорът за отдаване под наем е прекратен, считано от 09.11.2018г.

Договорът, прекратен с оспорената заповед, е сключен на основание чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ и с него на жалбоподателя са предоставени под аренда пасища, мери и ливади публична общинска собственост. Разпоредбите на чл. 37б, чл.37и и сл. ЗСПЗЗ са част от сложен фактически състав, регламентиращ ползването и управлението на земеделски земи общинска собственост чрез предоставянето им под наем или аренда на определена категория земеделски стопани. При прекратяване на договора кметът на общината изпълнява общото си правомощие по чл. 44, ал. 1 т. 8 ЗМСМА, но съгласно правилата, регламентирани със ЗСПЗЗ като специален закон. Поради това следва да се приеме, че в случая прекратяването на договора за наем с издаване на обжалваната заповед, е в изпълнение на функциите на кмета на общината, възложени със специалния закон. Като акт, постановен в процедура, предвидена в ЗСПЗЗ, оспорената заповед попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД АПК (ред. ДВ, бр. 58/2017 г.), според който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение, както и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота, по реда на АПК. Поради това настоящия състав на съда приема, че не е компетентен да се произнесе по законосъобразността на издадената по този ред заповед, а компетентен е съответния районен съд или в случая Районен съд Ивайловград.

Дори да се приеме, както сочи в определението си Районен съд Ивайловград, че обсъжданият казус не попада в приложното поле на Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2017 г., това отново не е основание за различен извод. Както вече се посочи, оспорената заповед е издадена по ред и в процедура, предвидени в ЗСПЗЗ като специален закон, поради което подлежи на оспорване по правилата на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД АПК пред съответния районен съд.

Направеното заключение не е в противоречие с разрешението, възприето в т. 10 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ посочва общия ред за управление на земи от общинския поземлен фонд, но не засяга процедурата за предоставяне под наем и аренда на пасища, мери и ливади на определена категория собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни. Отдаването под наем или аренда на тези общински имоти на посочените категории земеделски стопани е регламентирано със специалните правила на чл. 37и и сл. ЗСПЗЗ, които уреждат сключването на договорите и тяхното прекратяване. Производствата по цитираните текстове са специални, поради което оспорването на индивидуалните административни актове, издадени по този ред и процедура, се осъществява съгласно § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД АПК.

При наличието на специална процедура и ред за предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на определени категории земеделски стопани, общата разпоредба на чл. 15 ЗОС за прекратяване на договори за наем на общински имоти също е неприложима. В подкрепа на този извод са чл. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗОС, според които общите правила за управление на имоти общинска собственост и предоставянето под наем на такива имоти, регламентирани в закона, се прилагат, освен ако в специален закон е предвидено друго или съответно друг ред.

Доколкото районният съд е застъпил обратното становище, са налице предпоставките на чл. 135, ал.4 от АПК за повдигане на спор за подсъдност.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал.4 и 5 от АПК, Хасковският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Хасково и Районен съд Ивайловград по жалбата на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, против Заповед № 494/09.11.2018г. на кмета на Община Ивайловград.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 589 по описа за 2021 г. на Административен съд Хасково.

ИЗПРАЩА делото чрез Върховен административен съд на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, който да определи съда, компетентен да разгледа жалбата на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, против Заповед № 494/09.11.2018г. на кмета на Община Ивайловград.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.

 

 

                                                        СЪДИЯ: