Решение по дело №66/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 46

гр. Видин, 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

двадесет и втори април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

66

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 145 АПК във вр. с чл.64,ал.7 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на М.Е.С. *** , със съдебен адрес ***, против Разпореждане от 30.03.2021г. , издадено от полицейски инспектор при РУ-Видин М.И.К. , с изх.№ 1786р-5671/31.03.2021г, издадено на основание чл.64 от ЗМВР.

Твърди се в жалбата, че разпореждането е незаконосъобразно. Сочи се , че същото е издадено в нарушение на изискването за форма по чл.64,ал.5,т.3 от ЗМВР без посочване на фактически и правни основания за издаването му. Сочи се , че същото е необосновано. Сочи се също така от жалбоподателката, че е закупила преместваемия обект „Павилион“ с договор за покупко-продажба , като съобразно чл.5 от договора продавачът заявява и гарантира, че трети лица нямат право на собственост или други права , които могат да противопоставят на купувача; по отношение на обекта няма сключени и непрекратени договори за наем или за каквото и да е друго ползване ; трети лица нямат каквито и да е вещни или облигационни претенции към обекта. Сочи се , че трети лица не са предявили претенции към нея или към продавача , а лицето Анжела ползва павилиона без да плаща наем и без договор за наем и отказва да предаде ключовете за павилиона и да си изнесе вещите. Твърди , че на 29.03.2021г. след като я е поканила да дойде да си вземе вещите , е отключила павилиона и е направила опис на вещите в павилиона , а на 30.03.2021г., след като отново я е поканила , е започнала да изнася вещите ѝ от павилиона , но на мястото пристигнала полиция , тъй като лицето Анжела е позвънило на тел.112 , че разбиват павилиона ѝ. Сочи се , че полициейският инспектор е приел , че има ползвател на павилиона без да се мотивира защо приема така и без да взема предвид , че с договора си продавачът е гарантирал , че трети лица нямат права върху обекта. Твърди се , че в разпореждането липсват мотиви , от които да е видно с каква цел и за предотвратяване на какво престъпление се издава процесното разпореждане.

Иска се от съда да отмени оспорваното разпореждане.  

Ответникът по делото,чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да отхвърли същата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Между жалбоподателката М.Е.С. и Стефчо Найчев Захариев на 29.01.2021г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на преместваем обект“Павилион“, находящ се в центъра на с.Буковец. На 17.03.2021г. страните сключили и договор за покупко-продажба на павилиона. На 18.03.2021г. жалбоподателката М.С. подала жалба до началника на РУ на МВР-Видин с искане самонастанилите се лица в нейния обект да бъдат предупредени писмено да напуснат павилиона и да й върнат ключовете. Видно от сведенията , вкл. и тези, дадени от жалбоподателката , събрани в административното производство, последният ползвател на обекта била Анжела Илиева от с.Буковец , която била правила подобрения и ремонти и С. предложила да й ги заплати , но понеже не се споразумели за цената С. ги помолила да си изнесат вещите , тъй като ще влиза във владение на 29.03.2021г. На 29.03.2021г. счупила секрета на бравата и катинара на вратата на павилиона и направила опис на вещите , след което заключила обекта със свой катинар. На 30.03.2021г. С. отново позвънила на Анжела Илиева и съпруга ѝ , че ще изнася вещите им, поради което съпругът на Илиева се обадил в полицията. Във връзка с получения сигнал от полицейски инспектор Милчо Каменов е извършена проверка , при която на място са установени изнесените вещи от обекта . Установено е от полицейския инспектор , че вещите са собственост на Анжела Илиева , а са изнесени от М.С.. Установено е също така , че относно спора за въпросния обект в РУ-Видин е заведена преписка. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол, изготвен от полицейския инспектор. Въз основа на извършената проверка от полицейския инспектор и дадените сведения от лицата, полицейският орган издал обжалваното разпореждане спрямо М.С., като е посочил , че същото се издава на основание чл.64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените му функции по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Със същото е разпоредено на жалбоподателката М.Е.С. да преустанови действията си по встъпване във владение на обекта и да преустанови изнасянето на вещите отвътре , собственост на предишния ползвател на обекта Анжела Крумова Илиева, до произнасяне на компетентните органи по въпроса. 

Разпореждане по чл.64 от ЗМВР е издадено и на Анжела Илиева, като на същата е разпоредено да не предприема никакви действия , свързани с внасяне или изнасяне на имущество от или в преместваемия обект, и никакви действия спрямо самия обект до произнасяне на компетентните органи по въпроса.

Впоследствие сведения е дал и прехвърлителят на обекта , като същите не променят горната фактическа обстановка, а потвърждават същата . 

Установява се от представеното удостоверение от ОД на МВР-Видин , че Милчо Каменов е назначен на длъжност „Полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ , сектор „Охранителна полиция“ .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лицето, адресат на оспореното разпореждане, и в законоустановения 14-дневен срок за оспорване.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР, съобразно която разпоредба полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като същите се издават писмено.

В случая разпореждането е издадено от Милчо Каменов-полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ , сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Видин,  поради което на основание чл.57 от ЗМВР същият е полицейски орган по смисъла на ЗМВР, на когото, видно от длъжностна характеристика, приета по делото, сред основните задължения за длъжността е да работи непосредствено по противодействие на престъпността , опазване на обществения ред и превенцията. Предвид изпълняваната длъжност и вменени задължения на полицейския орган издаденото разпореждане е в кръга на правомощията му, поради което е издадено от компетентен орган.

Същото е издадено и в съответствие с изискването за форма на административния акт, при наличие на материално-правните предпостави за издаването му, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Посочено е правното основание за издаването му –чл.64 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.64,ал.1 от ЗМВР е диспозитивна и представлява предоставена на полицейските органи правна възможност за издаване на разпореждане при наличие на необходимост за това.

На основание чл.169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

В случая безспорно се установява по делото, че между жалбоподателата С. и лицето Анжела Илиева е налице имуществен спор относно ползването на преместваемия обект, закупен от жалбоподателката , но ползван до този момента от Анжела Илиева. Установява се безспорно , че жалбоподателката самоволно е проникнала в обекта чрез разрушаване на патрона на бравата и катинар и е започнала да изнася вещите на ползвателя на обекта. При тези обстоятелства , установени от полицейския орган при извършената проверка, същият в съответствие с предоставените му правомощия е издал оспореното разпореждане за преустановяване на самоволните действия на лицето . Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с предоставената за това от закона възможност на полицейския орган да извършат необходимите действия за изпълнение на възложените им задължения-в случая опазване на обществения ред и предотвратяване на извършване на престъпление от лицата , тъй като самоволното осъществяване на претендирани права не по законоустановения ред за това – по реда на общото исково производство пред съответния съд , безспорно представлява нарушение на обществения ред и би могло до доведе до осъществяване на престъпление-самоуправство или друго престъпление от общ характер при възникналия конфликт между лицата.  

Съобразно установените обстоятелства по делото са налице посочените в разпореждането обстоятелства за издаването му. Същото съдържа необходимото съгласно чл. 64,ал.5 от ЗМВР съдържание –разпоредителна част и обстоятелствата, във връзка с които се издава, а именно–да се преустановят самоволните действия , описани от полицейския орган , тъй като е установено , че изнасяните от жалбоподателката вещи са на ползвателя на обекта-Анжела Илиева, а спорът следва да бъде решен от компетентните органи. Освен това съобразно ТР № 16/1975г. на Общо събрание на ВС, което не е загубило действие, и константната съдебна практика, мотивите на акта могат да се съдържат и в съпътстващите издаването на акта документи. В случая в административната преписка се съдържа констативен протокол, изготвен от полицейския инспектор , в който са изложени установените по-горе обстоятелства. Предвид горното наведените доводи за немотивираност на разпореждането не могат да бъдат споделени. Действително липсва обстойна обосновка в издаденото полицейско разпореждане , в каквато насока са доводите на жалбоподателката , но в случая характерът на акта изключва такава- същият се издава за предотвратяване на престъпление и опазване на обществения ред, а не решава материално-правни спорове, тъй като това не е в компетентността на органите на МВР. Не е в правомощията им и указване на съответния ред, по който лицата да реализират правата си , още повече , че в случая жалбоподателката може да предяви облигационните си претенциите към прехвърлителя или към  ползвателя на веща , което е неин избор, но не и да реализира претенциите си чрез органите на МВР. 

Предвид на горното и доводите в жалбата, че съобразно договора продавачът гарантира , че продава имота , свободен от претенции на трети лица , както и че тези лица са отказали да предадат обекта , които обстоятелства се установяват по делото , по несъмнен начин сочат , че са налице гражданско-правни спорове между наемодател и наемател или  между собственик и предходен ползвател , както и между продавач и купувач относно изпълнение на задълженията по договора за покупко-продажба между страните по договора, но тези спорове са гражданско-правни , решават се между страните по правоотношенията извънсъдебно или по реда на общото искове производство, а не самоволно от страните . Самите доводи в жалбата несъмнено сочат за правилност на издаденото полицейско разпореждане. Нито е в компетентността на органите на полицията, нито в компетентността на административния съд решаването на гражданско-правни спорове . Предвид горното всички доводи с такъв характер –за права върху обекта , за спечелен търг за отдаване под наем на имот-публична общинска собственост и т.н., са неотносими към настоящия спор, но сочат , че разпореждането е изцяло законосъобразно , тъй като разписва преустановяване на самоволните действията до решаване именно на тези спорове от компетентните орани.

Надлежността на извършеното разпореждане е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейски орган и фактите са обективирани в съответните писмени доказателства, част от административната преписка.

Обжалваното разпореждане не съдържа единствено съдържанието по чл.64,ал.5,т.5 от ЗМВР-пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но горното не влече незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а е от значение при преценката на упражненото право на жалба от адресата. В случая адресатът на разпореждането е упражнил правото си на жалба в срок, жалбата е приета от съда за допустима, поради което не са ограничени правата му от посочената непълнота на съдържанието на акта.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при спазване на административно-производствените правила, при наличие на правомощие на полицейския орган за издаването му , упражнено в съответствие със законовите изисквания за това и упражнено изцяло съобразно целта на предоставеното правомощие. Не са налице основания за отмяната му по чл.146 АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК , във вр. с чл.144 от АПК.

На основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.С. ***, против Разпореждане от 30.03.2021г., с изх.№ 1786р-5671/31.03.2021г., издадено на основание чл.64 от ЗМВР от полицейски инспектор при РУ-Видин-М.И.К..

ОСЪЖДА М.Е.С. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                              Административен съдия: