Решение по дело №262/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 97
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20221310100262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Белоградчик, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20221310100262 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на 766.18 лв., от които :
614.81 лв. – главница и 151.37 лв. – лихви за забава.

В Исковата молба ищеца твърди, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД – кредитор и ответника Р. Б. Д. – кредитополучател, е
сключен Договор за стоков кредит от 02.03.2021 г., по силата на който
кредитора е отпуснал на кредитополучателя – ответник, стоков кредит в
размер на 766.18 лв. – за закупуване на инструменти за градина. Сочи се, че
кредитът е следвало да бъде върнат на 6 равни месечни вноски, считано от
14.04.2021 г., всяка вноска в размер на 111.62 лв. Крайният срок на
издължаване на кредита е 14.09.2021 г. Ищецът твърди, че след усвояване на
кредита, кредитополучателят ответник не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите вноски, като непогасена е останала сумата в размер
на 766.18 лв., от които главница 614.81 лв. и 151.37 лв. – лихви за забава.
Твърди се, че на 19.11.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични
1
вземания /цесия/ между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който задължението спрямо ответника
е прехвърлено на ищеца, за което ответника е уведомен на 13.01.2022 г.
Поради допуснато неизпълнение на задълженията по Договора за кредит,
ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.
гр.д. № 174/ 2022 г. по описа на РС – Белоградчик и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 98 от 03.05.2022 г.
Ответникът – длъжник по заповедното производство е подал възражение по
чл. 414 ГПК, поради което и ищеца е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено
по отношение на ответника, че вземането им съществува за сумата от 766.18
лв., от които главница 614.81 лв. – неизплатена сума по Договор за стоков
кредит от 02.03.2021 г. и 151.37 лв. – лихви за забава за периода 14.04.2021 г.
до 03.05.2021 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се и направените в хода на
настоящото производство и на заповедното производство, разноски за
държавна такса.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на Исковата молба, в който оспорва
иска. Поискал е да му бъде предоставена правна помощ, предвид
невъзможността да си ангажира адвокат за собствена сметка. Съдът му е
предоставил правна помощ и от АК – Видин за негов процесуален
представител е посочен адвокат от Националния регистър – адв. И. И. от
ВАК.
Процесуалният представител на ответника е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Оспорва иска. Твърди, че стоката, за която е отпуснат
кредита и която е била закупена от ответника се е оказала дефектна, поради
което ответникът е упражнил правото си на отказ, като стоката е върната на
продавача – търговец. Сочи, че ответника не е получил в брой или по банкова
сметка кредита, а сумата, отпусната му като кредит, е била преведена
директно на продавача на стоката. След това стоката е върната от ответника
на продавача поради дефект, като същевременно продавача е получил сумата
2
отпусната като кредит на ответника. Твърди се, че претенцията следва да бъде
насочена именно към продавача на стоката, който е получил сумата по
кредита, а не към ответника.
По искане на ответника, като трето лице – помагач, е привлечен
търговеца на стоката – „Прогрес – Лазар Ганчев“ ЕООД, ЕИК ********* – гр.
Лом.
Третото лице – помагач не изпраща представител и не взема становище
по предявения иск.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 174/ 2022 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – кредитор и
ответника Р. Б. Д. – кредитополучател, Договор за стоков кредит от
02.03.2021 г. за закупуване на инструменти за градината.; че ищеца в
качеството си на кредитор е предоставил на ответника стоков кредит в размер
на 766.18 лв.; неизпълнение от страна на ответника – че не е изпълнил
задължението да върне кредита на падежа.; размера на неизплатения кредит.;
че ответника е изпаднал в забава в плащанията.; размера на мораторните
лихви за забава.; че вземането спрямо ответника по Договор за стоков кредит
от 02.03.2021 г. е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.; че за извършените цесии на вземането срещу ответника,
същия е бил уведомен.
От своя страна, ответника следваше да докаже твърденията си в
отговора : че стоката е върната на продавача – търговец, поради дефект.; че
сумата по отпуснатия кредит, е преведена на продавача на стоката.; че
ответника е развалил /прекратил Договора за стоков кредит от 02.03.2021 г.
Съдът, при преценка на така представените по делото писмени
доказателства, намира, че ищеца доказа наличието на първото му вменено в
тежест на доказване обстоятелство – наличието на сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – кредитор и ответника Р. Б. Д. –
кредитополучател, Договор за стоков кредит от 02.03.2021 г. за закупуване на
инструменти за градината. Процесният договор е приложен по делото, с което
3
е доказано възникването на договорни взаимоотношения, по силата на които
на ответника е отпуснат стоков кредит в размер на 766.18 лв. – за закупуване
на инструменти за градина. Видно от Договора, ответникът се е задължил да
върне кредита на 6 равни месечни вноски, считано от 14.04.2021 г., всяка
вноска в размер на 111.62 лв., като крайният срок на издължаване на кредита е
14.09.2021 г.
Поради това, съдът приема, че възникналите валидни договорни
отношения между страните по Договора, ги задължава да спазват уговорките
по него.
По делото е представена Фактура № ********* от 02.03.2021 г.,
издадена от третото лице – помагач на ответника – „Прогрес – Лазар Ганчев“
ЕООД – гр. Лом, обл. Монтана, за сумата 593 лв. с ДДС, за закупуване на
мотофреза.
С оглед твърденията на ответника в отговора, същия следваше да
докаже в процеса: че стоката е върната на продавача – търговец, поради
дефект.; че сумата по отпуснатия кредит, е преведена на продавача на
стоката.; че ответника е развалил /прекратил Договора за стоков кредит от
02.03.2021 г.
Съдът, при анализа на всички доказателства по делото, намира, че не се
доказа нито едно от твърденията на ответника, вменени му в тежест на
доказване.
На първо място, не се доказа твърдението, че закупената стока е върната
на търговеца – продавач поради дефект. Данни за това не се съдържат в
делото. Ответникът само твърди тези обстоятелства, но доказателства в тази
насока не са представени. Не се доказа и разваляне или прекратяване на
договора от страна на ответника. Поради това, съдът намира, че
обстоятелствата и правните доводи с които се брани ответника останаха на
фаза твърдения.
Съдът обаче намира, че дори и да бе доказано в процеса, че стоката, за
която е отпуснат кредита, е върната на търговеца, поради недостатъци, то
това не освобождава ответника от отговорност да върне отпуснатата му като
кредит сума. Горният извод се налага от обстоятелството, че договорните
отношения по кредита, са възникнали между кредитора и кредитополучателя
– ответник и този договор има обвързваща сила именно за страните по него,
4
но не ангажира по никакъв начин търговеца – продавача на стоката, за която
се твърди, че страда от недостатъци.
Т.е., ответника дължи връщане на сумата на кредитора, тъй като с него
са възникнали облигационните отношения. В случай, че закупената от
търговеца стока е с недостатъци, то ответника следва да предяви претенции
към търговеца.
Нещо повече – съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за стоков кредит,
подписан от ответника, в качеството му на кредитополучател, кредитора не
отговаря за отношенията между потребителя и търговския обект във връзка с
доставката и качеството на стоката, закупена със стоков кредит,
неизпълнението на които от страна на търговския обект, не освобождава
потребителя от задълженията му по стоковия кредит, освен в случаите на ал.
2 на същия член от Договора, които в случая не са налице и липсват
доказателства кредитора да е обвързан с каквито и да е споразумения с
конкретния търговец – третото лице – помагач.
С Договора за кредит ответника се е задължил да върне кредита и всяко
неизпълнение от негова страна по договора, го прави неизправна страна.
Видно от материалите по делото, на 19.11.2021 г. е сключен Договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 19.11.2021 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на
който задължението спрямо ответника е прехвърлено на ищеца. За
извършеното прехвърляне на вземането му, ответника е уведомен на
13.01.2022 г. лично, срещу подпис. Поради това, ищеца има съществуващо
изискуемо вземане спрямо ответника.
Предвид горните мотиви, съдът приема за доказано в процеса
неизпълнение от страна на ответника по така сключения Договор за стоков
кредит. Ответникът не е заплатил нито една от вноските по кредита и не е
издължил същия на падежа 14.09.2021 г., поради което вземането на ищеца
съществува.
Предвид горното, съдът приема, че е налице неизпълнение по смисъла
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от страна на ответника по така възникналото
облигационно правоотношение.
Поради това иска се явява основателен за претендираната главница в
размер на 614.81 лв.
5
Предвид на това, че съдът уважава главния иск, основателен се явява и
акцесорния такъв – 151.37 лв. – лихви за забава за периода 14.04.2021 г. до
03.05.2021 г.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то основателен се
явява и акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД – за законните лихви за забава върху
главницата. Налице е доказана забава в плащанията. Моментът, от който
ответника е изпаднал в забава в плащанията си, е от датата на депозиране на
Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК – на 03.05.2022 г., по което е
образувано ч. гр.д. № 174/ 2022 г. на РС – Белоградчик. С депозирането на
заявлението, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за
плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада в забава и
дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
При горните мотиви, съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство и
25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина”, ул. „Р. Петков – казанджията“ № 4 – 6, чрез адв. А.
К. от АК – Монтана, съдебен адрес – гр. София, бул. „Александър Малинов“
№ 51, ет. 1, офис 19Б, против Р. Б. Д., с адрес – с. Р., общ. Р., обл. В., ул.
„..................“ № ..., с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, СЪЩЕСТВУВА, за сумите: 614.81 лв. (шестотин и
четиринадесет лева и осемдесет и една ст.) – по Договор за стоков кредит
от 02.03.2021 г., 151.37 (сто петдесет и един лева и тридесет и седем ст.)
6
лихви за забава за периода 14.04.2021 г. – 03.05.2021 г., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от 03.05.2022 г. – датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК (ч.гр.д. № 174/ 2022 г.),
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Б. Д., с адрес – с. Р., общ. Р., обл. В., ул. „.................“ № ..,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Р. Петков – казанджията“ № 4 – 6, чрез адв. А. К. от
АК – Монтана, съдебен адрес – гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51,
ет. 1, офис 19Б, направените по делото разноски: 25.00 лв. – държавна такса
по заповедното производство (ч.гр.д. № 174/ 2022 г.) и 25.00 лв. – държавна
такса по настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7