Р Е Ш Е Н И Е
№
260325/17.09.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1643 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от "Т.Б." ЕАД, с която е предявен против ответницата С.В.А.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО между
страните наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 17343/2019 г. по описа на ВРС, против длъжницата
- ответник С.В.А., с ЕГН **********, за сумата от 248,41 лв., представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно Фактура № **********/20.03.2018 г., Фактура
№ **********/20.04.2018 г. и Фактура № **********/20.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответницата се намират в
облигационно правоотношение, по силата на Договор за мобилни услуги № *********
от 01.03.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на ответницата били
предоставени мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС,
като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.66 лв. без вкл. ДДС, както и
мобилен телефонен апарат HUAWEI Telenor 4G MiFi. През периода м. март 2018 г. - м. юни 2018 г. били
издадени три отделни фактури, в които били начислени вземания на ищеца,
произтичащи от различни договори, сключени между него и ответницата, както
следва:
- Фактура № **********/20.03.2018 г., с падеж 04.04.2018 г., била издадена за отчетния период 01/03/2018 г. -
19/03/2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 34.94 лв. без вкл. ДДС
/ 41.93 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 41.93 лв.,
като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 7.80 лв., претендираната сума по фактурата била 34.13 лв.
- Фактура № **********/20.04.2018 г., с падеж 05.05.2018 г., била издадена за отчетния период 20/03/2018 г. -
19/04/2018 г. и включвала следните задължения на ответницата за посочения
период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 21.66 лв.,
такса спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 22.41 лв. без вкл.
ДДС / 26.89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 26.89 лв.
Поради неизпълнение на парични задължения от страна
на ответницата договорът за мобилни услуги, сключен между "Т.Б." ЕАД
и С.В.А., бил прекратен. След предсрочното прекратяване на договора, при
условията на който бил ползван процесният номер **********, по вина на
ответницата поради изпадането й в забава, ищецът издал фактура №
**********/20.06.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в общ размер на 187,39 лв. В исковата молба се
сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка са
уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2018 г., по
силата на която, в случай на предсрочно прекратяване (преди 01.03.2020 г.) на
договора по вина или по инициатива на потребителката, последната дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС. Твърди се, че абонатът дължи и част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок до края на договора, както и част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги. Ищцовото дружество намира, че размерът на
дължимата неустойка възлиза на 187.39 лв. Сочи, че посочената сума представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по
24.99 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора и с добавена разликата в размер на 105.48 лв. между стандартната цена
на HUAWEI Telenor 4G MiFi
без отстъпка съгласно актуалната към 01.03.2018 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги. Заявява, че изискуемостта на вземанията на по всяка
от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й, но ответницата не е
изпълнила задължението си да заплати дължимите суми. Поради това ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- Варна, въз основа на което било образувано частно гражданско дело №
17343/2019 г. пред 8-ми състав и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Заповедният съд уважил искането и на 25.10.2019 г. издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на
ответницата да заплати на ищеца претендираните суми. Издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което за дружеството е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. По изложените съображения по същество моли да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца процесните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С.В.А. не е
депозирала писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание същата се
явява лично и прави изрично признание на исковете. Моли за разсрочване на
изпълнението на решението.
В съдебно заседание ищецът подава молба, с която
поддържа иска. Моли за постановяване на решение при признание на иска и не
възразява срещу прилагането на чл. 241, ал. 1 ГПК.
Съдът,
след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание
на предявените искове от страна на ответницата С писмена молба е отправено и
искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и
доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да
бъде уважен.
С оглед своевременно
отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 385 лв. в заповедното производство и 385 лв. в исковото производство.
Предвид изричното искане на ответницата изпълнението на решението да
бъде разсрочено и даденото от ищеца съгласие за това, съдът намира, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 241, ал. 1 ГПК, а именно наличието
на други обстоятелства – съгласието на кредитора. В т. 14 от ТР № 4/2014 г.,
ОСГТК на ВКС е прието, че съдът, разгледал и уважил иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, е компетентен да се произнесе по искане за отсрочване или
разсрочване на съдебно установеното вземане. В този смисъл присъдените със
заповедта за изпълнение суми, както и присъдените с настоящото съдебно решение
разноски, всички в общ размер от 1 018,41 лв., следва да бъдат разсрочени на
дванадесет равни месечни вноски, заедно със законната лихва за забава върху
неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на решението до
окончателното им погасяване.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата С.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н *, сумата от 248.41 лв. /двеста четиридесет и осем
лева и четиридесет и една стотинки/, представляващи неизпълнени парични
задължения на длъжника, произтичащи от Договор за мобилни услуги № ********* от
01.03.2018 г. с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на
29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 25.99 лв. с вкл.
ДДС или 21.66 лв. без вкл. ДДС, и мобилен телефонен апарат HUAWEI Telenor 4G MiFi, като към периода
на издаване на процесните фактури спрямо ползваният от С.В.А. мобилен номер
********** се прилагат условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 01.03.2018 г. Неудовлетворените вземания на заявителя са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с №
**********/20.03.2018 г., № **********/20.04.2018 г., № **********/20.06.2018 г.
както следва:
Фактура № **********/20.03.2018 г. е издадена за
отчетния период 01/03/2018-19/03/2018г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 34.94 лв. без вкл. ДДС / 41.93 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 41.93 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 7.80 лв., претендираната
сума по фактурата е 34.13 лв.
Фактура № **********/20.04.2018 г. е издадена за
отчетния период 20/03/2018-19/04/2018г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 21.66 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на
22.41 лв. без вкл. ДДС / 26.89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 26.89лв.
Фактура № **********/20.06.2018 г., издадена след
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б."
ЕАД и С.В.А., при условията на който е ползван процесният номер **********, по
вина на потребителя поради изпадането му в забава, включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 187.39
лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№ 8185/25.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17343/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството
и сумата от 385 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК по искане на С.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, изпълнението
на Заповед № 8185/25.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17343/2019 г. на ВРС и настоящото съдебно решение,
като общата присъдена с тези съдебни актове сума в размер на 1 018,41 лв.
да бъде изплащана на 12 равни месечни вноски в размер на 84,87 лв., с падеж на
първата вноска един месец от датата на влизане в сила на настоящото решение,
заедно със законната лихва за забава върху неплатената част от задълженията,
дължима от влизане в сила на решението до окончателното им погасяване.
Дължимите
от ответницата суми могат да се заплатят по представената със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение банкова сметка ***-КЛОН БЪЛГАРИЯ, BIC: ***, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта, с
която изпълнението е разсрочено, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, доколкото в тази част решението има характера на
определение.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: