№ 95520
гр. София, 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20251110129897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист срещу „БКС Озеленяване“ ЕООД и
Н. Х. Р. за сумите от 6701,60лв. главница, 353,06лв. договорна лихва и 161,68лв.
мораторна лихва, дължими по договор за кредит № 3501.1351 от 27.04.2023г.
С разпореждане от 03.06.2025г. съдът е оставил заявлението без движение, като
е дал указания до заявителя да представи доказателства за упражнено право по чл. 6 от
договора, изразяващо се във връчено уведомление до длъжниците за прекратяване
ползването по договора едностранно от кредитодателя. В предоставения срок
заявителят е представил уведомление с молба вх. № 204705/11.06.2025г., което обаче
нито има дата на изготвяне, нито има доказателства да е изпратено и връчено на
длъжниците.
Съгласно чл. 4 от договора за кредит /л. 10/, крайният срок на ползване на
кредита е до 27.04.2026г., а съгласно чл. 5.2 крайният срок за погасяване е
27.04.2027г. В чл. 6 е предвидено, че кредиторът има право да прекрати ползването с
едностранно уведомление всяка година след ежегодно извършване на цялостен
преглед на финансовото и икономическо състояние на кредитополучателя, без да е
обвързан със задължение да изложи пред кредитополучателя основанията за взетото
решение. Според чл. 7, при прекратяване ползването по реда на чл. 6, за
кредитополучателя възниква задължението да погаси усвоената сума, като спазва реда
на чл. 5.1, считано от първата падежна дата, следваща посочената по-долу дата на
прекратяване на ползването: изброени са три хипотези.
Съдът намира, че в настоящия случай не се установява от страна на заявителя
изпълнение на условието по чл. 6 от договора, доколкото не са ангажирани
доказателства за уведомяване на длъжниците за упражненото право по чл. 6, което
води като последица до промяна падежа на кредита. Хипотезата е аналогична на
обявяване на предсрочна изискуемост, за която е разяснено по задължителен начин в
ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, че обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
1
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва
да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ– чл. 418, ал.3
ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява
вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита.
По същите съображения, доколкото заявителят променя едностранно падежа на
кредита, като на практика го обявява за изискуем на по-ранен етап (предсрочна
изискуемост), длъжникът следва да бъде уведомен надлежно за този факт, както е
посочено и в самия договор – „с едностранно уведомление“. В случая обаче, няма
ангажирани доказателства, въпреки предоставената от съда възможност за представяне
на такива, длъжниците да са уведомени за изявлението на банката, водещо като
последица до промяна изискуемостта на кредита от 27.04.2027г. на 27.04.2025г. Ето
защо, съдът не може да приеме, че кредитът е станал изискуем на по-ранна дата и
заявлението подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 177565/21.05.2025г. на Банка ДСК“ АД за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист срещу „БКС
Озеленяване“ ЕООД и Н. Х. Р..
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2