Присъда по дело №1427/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 230 от 17.11.2022 год. по НОХД № 1427 по описа за 2022 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 951/2020 год. по
описа на 02 РУП Варна срещу подсъдимия Д.Н.Я. с ЕГН ********** ,затова, че на два
пъти, веднъж на 17.08.2020г. и втори път на 18.08.2020г., в град Варна, в условията на
продължавано престъпление, нарушил мярка, издадена против разпространяването на
заразна болест по хората, а именно индивидуално предписание № 200815/653354 от
15.08.2020г. за поставянето му под карантина, издадено от Регионална здравна инспекция-
Кюстендил, с което е запознат на 15.08.2020г., като е напуснал адрес в **** на който адрес е
поставен под карантина за срок от 14 дни, считано от 15.08.2020г. до 28.08.2020г.
включително, и предписанието се основава на чл.61, ал.6 от Закона за здравето с оглед
мерките, въведени със Заповед №РД-01-459/11.08.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.6Зв от
Закона за здравето и на основание обявената с Решение №325 на Министерски съвет от
14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение
на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, удължена с Решение №378 на Министерски съвет от 12.06.2020г., с Решение
№418 на Министерски съвет от 25.06.2020г., с Решение №482 на Министерски съвет от
15.07.2020г. и с Решение №525 на Министерски съвет от 30.07.2020г., като деянието е
извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи - престъпление по чл.355,
ал.2 връзка ал.1 връзка чл.26, ал.1 от НК.

Съдебното производство е проведено при условията на чл. 269, ал.3, т.4,б.“в“ НПК,
като съдът е приел, че разглеждане на делото в отсъствието на подс.Я. няма да попречи за
разкриване на обективната истина, както и че е редовно призован и не е посочил
уважителни причини за неявяването си.Правото на защита и законните интереси на
подсъдимия в производството са гарантирани чрез участие на упълномощения защитник-
адвокат –П. Вълчев, ВАК.
Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за
изяснени и съобразявайки становищата на страните, след влизане в сила на определението
по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК пристъпи към разглеждане на делото по общия ред.
В съдебно заседание защитникът на подс. Я., адв.П. Вълчев, ВАК заявява, че
изпълнителното деяние за престъпление по чл.355 от НК не е реализирано от подзащитния
му на 17 и 18.08.2020 год., тъй като обективно не е могло да се нарушат мерки, установени
със заповед, която е преустановила своето действие на 11.08.2020 год., въпреки
последващата издадена от министъра на здравеопазването заповед, с която са били въведени
сходни мерки. Споделя изцяло становището на прокуратурата изложено в постановлението
за прекратяване на наказателното производство.Намира, че изложеното от прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното постановление е правилно и го приема
като относимо за конкретното деяние. Намира, че липсва и субективна страна на
престъплението. Прави анализ на свидетелските показания. Намира, че следва да се
кредитират обясненията на подзащитния му,тъй като са житейски правдиви. Моли
подзащитния му да бъде оправдан., като навежда доводи за маловажност на деянието,
приложението на чл.2,ал.2 от НК и квалифициране на деянието като административно
нарушение по чл.209а от Закона за здравето.
Представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като
сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 355,ал.2, във вр. с ал.1 и чл.26,ал.1 от НК.
1

Според прокуратурата са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е нарушил
мярката против разпространение на заразна болест, а именно -издаденото му предписание от
РЗИ Кюстендил от 15.08.2020 г., с което е бил поставен под задължителна карантина за срок
от 14 дни в дома му в гр. Варна, като въпреки, че е знаел, че е поставен под карантина, не се
е съобразил с това обстоятелство два пъти в два последователни дни - на 17 и 18.08.2020 г.
Прави анализ на събраните доказателства, като намира, че поведението му сочи висока
обществена опасност, тъй като той упорито е предприел в два последователни дни
нарушаване на карантината, като се е явил на работа, с което, ако е бил заразоносител, без да
е имал изразени симптоми е могъл да предаде заразата на други лица. Поддържа се
становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк
умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. В хода по същество, представителят на обвинението е
поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода около
четири месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години и
глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно – 10 000 лв..
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.05.2020г. поради разрастващата се пандемия от COVID-19 с Решение №325 на
Министерски съвет в страната била въведена извънредна епидемична обстановка. Срокът на
извънредната епидемична обстановка бил удължаван с последвали решения на Министерски
съвет - Решение №378 от 12.06.2020г., Решение №418 от 25.06.2020г., Решение №482 от
15.07.2020г., Решение №525 от 30.07.2020г.
На 15.08.2020г., в 08:37 часа, българският гражданин – подс.Денис Я., роден в град
Варна, живущ в **** влязъл от Република Северна Македония в Република България през
ГКПП-Гюешево. Държавите, от които влезлите в Република България лица се поставяли под
задължителна карантина към дата 15.08.2020г. били определени в Заповед №РД-01-
459/11.08.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, по силата на
която Република Северна Македония се явявала една от тях, тъй като същата не е била сред
изрично изброените такива, от които влизането в България не било ограничено с
поставянето под карантина.
Предвид това, при влизането на Я. в Република България, му било издадено
индивидуално предписание №200815/653354 от 15.08.2020г., с което се поставял под
карантина на адрес в град Варна, ***за срок от 14 дни, считано от 15.08.2020г. до
28.08.2020г. включително. Предписанието се основавало на посочената разпоредба от
Закона за здравето с оглед мерките, въведени със Заповед №РД-01-459/11.08.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, която заповед била издадена на
основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето и на основание
обявената с Решение №325 на Министерски съвет от 14.05.2020г. извънредна епидемична
обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, удължена с Решение №378 на
Министерски съвет от 12.06.2020г., с Решение №418 на Министерски съвет от 25.06.2020г.,
с Решение №482 на Министерски съвет от 15.07.2020г. и с Решение №525 на Министерски
съвет от 30.07.2020г.. Подс.Я. бил запознат с така издаденото му индивидуално предписание
на 15.08.2020г. в 08:43 часа, докато все още бил на ГКПП-Гюешево. За това той
собственоръчно подписал разписка за запознаване с предписанието за поставянето му под
карантина, а именно, че се поставял под карантина на адреса му в град Варна за 14-дневен
срок, както и с наказателната отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на
предписанието. След като подс.Я. се запознал с предписанието той се прибрал в град Варна.
Сутринта на 17.08.2020г. подс.Я. нарушил мярката, издадена против
разпространяването на заразна болест по хората, а именно индивидуално издаденото му
2

предписание за задължителна карантина, като напуснал адреса си в град Варна, *** Така той
излязъл от жилището навън и отишъл на работа в „Елдоминвест" ООД-Варна, находящо се в
град Варна, на бул. „Вл.Варненчик" №275А. В 07:31 часа на 17.08.2020г. той влязъл в
сградата, в която работел, където се регистрирал и останал на работа до 16:38 часа, когато
след края на работния ден си отишъл. Докато бил на работа подсъдимият споделил на
св.Б.И.Ц., че по-рано бил в Северна Македония, Ц. го попитал дали са му издали
предписание за поставяне под карантина, но вместо подс.Я. да му кажел, че такова
предписание му било издадено и той бил запознат с него, той спестил тази информация и
казал, че попълнил лист, но че не знаел за какво ставало въпрос. На следващата сутрин —
18.08.2020г. подс.Я. отново се отклонил от наложената му карантина и напуснал адреса, на
който бил карантиниран, а именно жилището си в град Варна, ***и отново отишъл на
работа.
При влизането му в сградата на „Елдоминвест" ООД-Варна той се регистрирал в
07:41 часа и започнал работа. По-късно през деня, около 10:51 часа, пред адреса на подс.Я.
отишъл св.П. Стефанов П., който бил полицейски служител във Второ РУ при ОД на МВР-
Варна. Св.П. разполагал със списък на карантинирани лица, едно от които бил обв. Я.,
поради което той отишъл до адреса му на ул. ***, за да извършел проверка дали
подсъдимият спазвал наложената му от здравните власти задължителна карантина.
Полицейският служител позвънил по телефона на подс.Я., който през това време вместо да
бъдел в дома си, бил на работа, св.П. му се представил и казал, че извършвал проверка и
поискал от него да се покажел от прозореца на апартамента си. Подс.Я. отвърнал на св.П., че
не бил поставен под карантина, че не бил получил предписание и че не бил тестван, както и
че не бил в дома си, а бил на работа. Тогава св.П. обяснил на подсъдимият, че бил длъжен да
съобщял, че не изпълнявал наложената му карантина, след което приключили разговора.
Около час след това, в 11:55 часа, обв.Я. си тръгнал от работа, когато напуснал сградата на
„Елдом инвест" ООД-Варна.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото доказателства, а
именно: гласни доказателствени средства - част от обясненията на подс.Я., от показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели П. П., приобщени към доказателствения
материал на делото и на осн. чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 НПК, Б. Ц., приобщени към
доказателствения материал на делото и на осн. чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 НПК,М. Я.а,
приобщени към доказателствения материал на делото и на осн. чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2 НПК, Росица Бургазлиева-Чиколова и от приложените по делото писмени
доказателства: справка съдимост, Предписание № 200815/653354 на РЗИ Кюстендил, писмо
изх. № 01-1179#1/16.09.2020 год. на РЗИ Кюстендил, разписка за връчена декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина,справки ОД МВР Варна, сектор
Оперативен анализ и полицейска статистика,справки за сключване,изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател,писмо от „
Елдом инвест“ ООД,трудов договор № 13/23.02.2018 год.,справка от ръководител
направление фирмена сигурност и вътрешен контрол, „Елдом инвест“ ООД,справка Агенция
по вписванията, справка Търговски регистър, справки в централна база за собственост на
МПС, справка от ТД на НАП за актуално състояние на трудови договори, постановление от
ОП Варна, постановление на АП Варна, постановление на ВКП,болничен лист, амбулаторен
лист, справка от ТП НОИ,справка за пътуване на лице, Писмо с пълномощно от РЗИ
Кюстендил,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК и др..
Съдът кредитира и изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Ц., П. и
Чиколова, като счита същите за логични, безпротиворечиви, последователни и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.
По отношение показанията на св.Я.а, съдът също ги кредитира, като намира, че
3

кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът отчете и двойствената природа на обясненията на подсъдимия,прочетени по
реда на чл.279,ал.1,т.2 от НПК.Съдът ги кредитира в частта, в която потвърждава
обстоятелствата при поставянето му под карантина, тъй като кореспондират с останалите
доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията му, че не е разбрал, че в този
период е трябвало да си стои в къщи, като счита, че същите са част от защитната му теза, тъй
като се опровергават от показанията на свидетелите П. и Ц., както и от приложените по
делото Предписание № 200815/653354, разписка за връчена декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина .
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не
създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и
относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната
истина по делото.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от
състава на престъплението по чл.355, ал.2 връзка ал.1 връзка чл.26, ал.1 от НК, за това, че на
два пъти, веднъж на 17.08.2020г. и втори път на 18.08.2020г., в град Варна, в условията на
продължавано престъпление, нарушил мярка, издадена против разпространяването на
заразна болест по хората, а именно индивидуално предписание № 200815/653354 от
15.08.2020г. за поставянето му под карантина, издадено от Регионална здравна инспекция-
Кюстендил, с което е запознат на 15.08.2020г., като е напуснал адрес в **** на който адрес е
поставен под карантина за срок от 14 дни, считано от 15.08.2020г. до 28.08.2020г.
включително, и предписанието се основава на чл.61, ал.6 от Закона за здравето с оглед
мерките, въведени със Заповед №РД-01-459/11.08.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от
Закона за здравето и на основание обявената с Решение №325 на Министерски съвет от
14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение
на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, удължена с Решение №378 на Министерски съвет от 12.06.2020г., с Решение
№418 на Министерски съвет от 25.06.2020г., с Решение №482 на Министерски съвет от
15.07.2020г. и с Решение №525 на Министерски съвет от 30.07.2020г., като деянието е
извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи спазването на
установените административни режими за опазване на общественото здраве от
разпространението или появата на инфекциозна болест.
От обективна страна, по делото безспорно се установява, че на 15.08.2020 год. при
влизането му от Република Северна Македония в Република България през ГКПП-Гюешево
подсъдимият Я. е бил поставен под карантина с предписание № 200815/653354 от
15.08.2020г., издадено от Регионална здравна инспекция-Кюстендил. Карантинирането на
подсъдимия Я. на 15.08.2020 г. е било основано на т.10 от РД-01-459/11.08.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, тъй като при влизането си в
страната от Република Северна Македония не е представил документ, показващ отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19.
Поставянето под карантина е въведено като мярка против разпространението на
заразна болест COVID-19 със Заповед № РД-01183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена във връзка с усложнената епидемична обстановка по повод на
соченото заболяване и в съответствие с т. 1 от същата заповед всички лица, които влизат на
територията на Република България се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома си
или на друго място за настаняване, на адреса на което лицето е посочило, че ще пребивава.
4

Поставянето под карантина се извършва с предписание по образец на органите на граничния
здравен контрол, като поставените под карантина са длъжни да не напускат домовете си или
мястото на настаняване за посочения в предписанието срок.
Не е спорно също така и обстоятелството, че предписанието с № 200815/653354 от
15.08.2020 г., издадени от инспектор при РЗИ Кюстендил е връчено на подс. Я., който
лично е бил запознат със съдържанието му, както и с обстоятелството, че носи наказателна
отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея.
Обстоятелството, че на 17 и 18.08.2020 год. подсъдимият се е намирал извън мястото
за карантиниране, посочено във връченото му предписание, а именно извън дома си на
адрес: гр. Варна, ул.” Мадара” № 27,вх.Б, ет.1,ап.4 е категорично установено от събраните
по делото гласни доказателства. По този начин, подсъдимият Я. е нарушил мерките по
издадени от Министъра на здравеопазването на Република България заповеди, а именно
Заповед РД-01-459/11.08.2020г. , свързана с разпространяването или появяването на заразна
болест по хората /COVID-19/.
Отделните деяния са извършени по време на извънредно положение за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19, обявено с Решение от
13.03.2020 г. на 44 -то Народно събрание на Република България, което обуславя
квалификацията им по чл.355,ал.2 от НК от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл.Същото е формално престъпление и не е нужно настъпването на конкретен
престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната отговорност на
подсъдимия. С факта на напускане на мястото за карантиниране същия е нарушил
въведената мярка против разпространението на заразна болест по хората. Подсъдимия е
разбирал общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал и искал
настъпването на последиците, които в конкретния случай се свеждат до напускане на
жилището, където е следвало да пребивава.
Наведените аргументи за липса на субективна страна състава на съда намира за
неоснователни, тъй като подсъдимия е получил и подписал лично разписка за връчена
декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина с посочен конкретен
адрес и срок. В предписанието ясно и недвусмислено е посочено, че при неизпълнение на
предписанието лицето подлежи на наказателната отговорност. Напълно съзнавайки, че
нарушва взетата спрямо него мярка против разпространението на Ковид-19 той е напуснал
адреса , на който е пребивавал и е бил карантиниран .
Субект на престъплението е подс. Д.Н.Я. , роден на 29.01.1990 год., българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, живущ в
гр.Варна, ул.” Мадара” № 27,вх.Б,ет.1,ап.4, ЕГН ********** - пълнолетно, наказателно
отговорно лице, което не се намира в състояние на невменяемост и е адресат, в конкретния
случай на индивидуално предписание № 200815/653354 от 15.08.2020г. за поставянето му
под карантина, издадено от Регионална здравна инспекция-Кюстендил.
Нарушаването на правила и мерки, съдържащи се в процесната заповед е извършено
от подс. Я. по време на епидемия и пандемия от вируса COVID – 19, свързани със смъртни
случаи, поради което покрива състава на ал. 2 на чл. 355 от НК. Съгласно дефинициите на
Световната здравна организация епидемията и пандемията са свързани с необичайно и
непрекъснато разпространение на инфекциозно заболяване сред хората за даден период от
време, като разликата между двете явления е в пространствения обхват на процеса –
епидемията е локализирана на територията на една държава или отделни държави, докато
пандемията не е и засяга едновременно различни региони и континенти, като типично се
отнася до инфекциозен носител, срещу който човечеството няма имунитет.
Налице е квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил
5

две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление през
непродължителен период от време /в рамките на два дни/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Съдът намира, че не се касае за маловажен случай, нито за малозначителен такъв по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като от едно страна деянията са извършени от подсъдимия
непосредствено след поставянето му под карантина, когато е било напълно възможно той да
е бил преносител на заразната болест, без да е проявявал симптоми, а от друга страна е
отишъл на работа, като по този начин е изложил на опасност от заразяване колектива, в
който е работел и всички с които е бил в контакт.
Относно възражението на защитата на подсъдимия, че с оглед отмяната на
процесната заповед на министъра на здравеопазването е налице по - благоприятен закон с
оглед разпоредбата на чл.2,ал.2 от НК , съдът намира и него за неоснователно. Съгласно
чл.2,ал.2 от НК " Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца". Константно съдебната практика приема, че по-
благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки наказателни последици.
Прилагането на поблагоприятния закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва
наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като престъпления, или се
предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които представляват престъпления
и по стария закон. Конкретните правила и мерки касаят определен период от време и са
свързани с определени обстоятелства брой инфектирани лица, регистрирани смъртни
случаи, разпространение на заболяването и др., които са различни в различните времеви
отрязъци, с оглед на което и мерките и правилата са различни.
Деянията не представляват и състави на административно нарушение по смисъла на
чл. 209а ал.1 от Закона за здравето, тъй като се отличават с по- висока степен на обществена
опасност – подсъдимия е напуснал мястото на карантиниране и е отишъл на работа, с което
е застрашил здравето на неустановен кръг от хора.
Относно вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.355,ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
Съдът, като съобрази разпоредбите на чл.36 от НК и изискванията на чл.54 от
НК намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия и признаването
на вината на дееца. Като оттегчаващи вината обстоятелства съдът приема
извънредното положение в Р България, предизвикано от пандемията Ковид-19.
Съобразно изложеното съдът приема, че най-справедливо би било на
подсъдимия Я. за престъплението по чл.355,ал.2,във вр. с ал.1 от НК да се наложи
наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на десет
хиляди лева.
Вземайки предвид, че към момента на извършване на престъплението
подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер
състава на съда счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага същият да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, поради което и на осн. чл.66, ал.1 НК отложи
изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието по чл.36 НК и преди
6

всичко с оглед поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане на генералната
превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	230
Дата:	17 ноември 2022 г. (в сила от 3 декември 2022 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20223110201427
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2022 г.

Присъда по дело №1427/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите