№ 260341 / 12.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
12.07.2021 година
град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Г. и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 1369 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът Г.К.А. xxx против М.В.Ц. xxx. твърди в исковата си молба, че е собственик на новообразуван поземлен имот с № 20 301 по предходния план, а заснет в Кадастралната карта и Кадастралните регистри като имот с идентификатор № 48 489.200.301, находящ се в землището на град М., местността „П.", целият с площ от 6 094 кв.м., в който ответникът се е настанил, като е оградил площ от 923.7 кв.м. в южната част на имота, граничеща с път и недвижим имот, съответно с идентификатори №№ 4. 4. Твърди, че ограденият от ответника имот се припокрива с парцел № 2307 от старата кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.“, одобрена със заповед № 911/18.05.1992 година. Поддържа също така, че в тази площ ответникът е изградил н незаконна постройка от 32.70 кв. м., която обитава като ползва без правно основание и цялата заградена от нето площ. Твърди също, че от 2015 година до 2018 година провел няколко срещи с ответника, за да уточнят кога и как ще освободи имота му, като му било предложено да заплаща наем или да му се продаде ползваната от него част. Ищецът твърди, че въпреки неговата добронамереност, ответникът не предприел никакви действия да освободи имота му и затова бил принуден да му отправи нотариална покана за това. Заявява, че ответникът все още не е освободил имота му. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде на основание чл.108 ЗС заградената и ползвана от него част от имота му, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор № 48 489.200.301, находящ се в землището на град М., местността ,,П.”, която част се намира в южната част на имота, граничеща с път и недвижим имот с идентификатори №№ 4. 48489.200.304 и съответства на парцел № 2307 от старата кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.“, одобрена със заповед № 911/18.05.1992г., с площ от 923.7 кв.м. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноскИ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.В.Ц. xxx е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че не са отправяни от ищеца към него „множество приканвания”. Поддържа, че е осъществен един - единствен контакт, при който е отказал категорично да изпълни исканията на ищеца, отричайки неговите претенциИ. Оспорва, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот. Твърди, че заповедта на кмета е незаконосъобразна. В конкретния случай административната процедура по реституция не предвижда издаване на такава заповед. И на второ място, имотът, който той владее, не е предоставян за ползване на граждани, а е продаден, и като такъв няма статут на имот по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като издадена не по предвидената от закона процедура и по тази причина от некомпетентен орган, заповедта се явява нищожна, поради което няма легитимиращ ефект за правото на собственост на ищеца. Ответникът твърди също така, че от 1980 година единствено той и съпругата му са осъществявали владение върху процесния имот. Поддържа, че са променили характера, нивото и наклона на терена чрез насипване на тонове нова пръст, построили са сградата, заградили са имота, засадили са го с лози и дървета и са извършили всички други подобрения, които сега съществуват. Твърди, че с осъщественото от него владение за период повече от 10 години, същият е придобил правото на собственост върху имота, което изключва правата на ищеца. В тази връзка прави възражение за придобивна давност, както по отношение на терена, така и на сградата. При условията на евентуалност поддържа, че е безспорен собственик на сградата и като такъв има право, при условията на чл.64 от ЗС, да ползва прилежащата към сградата земя, и то безвъзмездно, без да може ищецът да иска от него да му предаде собствеността върху тази площ. При условията на евентуалност поддържа също, че ако не е придобил право на собственост върху процесните терен и сграда, следва да се счита за владелец - подобрител, който има право на задържане на процесния имот до заплащане на стойността на извършените в имота подобрения. Твърди, че правото на задържане е защитна мярка, която пречи на собственика да получи собствеността и владението върху подобрения имот, докато не заплати извършените подобрения. Заявява, че прави възражение за право на задържане върху процесния имот. Претендира заплащане на сумата 30 000 лева за извършените след 1980 г. подобрения - промяна на характера, нивото и наклона на терена чрез насипване на тонове нова пръст с около 100 курса на товарни камиони, строеж на триетажна сграда жилище на два етажа и в партерния етаж - гараж, складово помещение и резервоар за вода, изграждане на съществуваща ограда, и насаждения - лози /247 бр./ и дървета /5 бр./. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за собственост на Г.А. изцяло, а при условията на евентуалност частично - съобразно фактическата обстановка, която съдът ще възприеме в мотивите на своето решение по направените с настоящия отговор възражения. При условията на евентуалност, моли съда да приеме за установено, че е извършил в процесния терен заявените по-горе подобрения и да му признае право на задържане върху процесния имот до заплащане на сумата 30 000 лева - стойността на извършените в имота подобрения. Моли да бъдат присъдени деловодните разноски, които е направил по делото, съобразно уважените/отхвърлените претенциИ.
Доказателствата по делото са писмени и гласнИ. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № 3040/11.11.2008 година на Кмета на Община М. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. И. К. върху описаните в заповедта имотИ. Реституцията в полза на наследниците на А. К. е приключила с решение на Районен съд – М.. С решение от 04.11.1997 година на МРС, постановено по гр.д.№ 1447/1996 година по иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, е признато за установено, че за наследниците на А. И. К. е възникнало право на възстановяване на собственост върху притежаваните към момента на образуването на ТКЗС земеделски земИ. С решение от 25.01.1999 година по гр.д.№ 620/1998 година е отменен отказа на ОПК М. от 08.05.1998 година да признае правото на собственост на наследниците на А. К. и е приела за установено правото им на възстановяване на собствеността
В резултат на сключен между наследниците на А. К. договор за доброволна делба, процесният имот е станал изключителна собственост на майката на ищеца – Петра Иванова, която го продава на ищеца на 12.12.2008 година заедно с други имоти, като сделката е материализирана в нотариален акт за покупко – продажба на поземлени недвижими имоти № 73, том Х, рег.№ 24760, дело № 1215 от 2008 година. От събраните по делото доказателства и в частност заключението на вещото лице П.Н. се установява, че имота по заповедта на кмета на община М. е идентичен с този по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, както и че е включен в Плана за новообразувани имоти на зона „П.” землището на град М.. От приетото по делото допълнително заключение на вещото лице Р. се установява, че използваната площ от ответника е 923,70 кв.м.
От основното заключение на вещото лице Р. се установява, че в имота има построена монолитна сграда, 8 реда с лози, 2 броя кайсии, череша, синя слива, ябълка и круша.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица.
Ищецът се легитимира като собственик на новообразуван имот № 200.301, находящ се в землището на град М., местност „П.” с нотариален акт за покупко – продажба № 73, том Х, рег.№ 24760, дело № 1215/2008 година, който имот е закупил от своята майка – Петра Иванова.Установена е идентичността на имота по заповедта на кмета на община М. с този по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, както и идентичността на имота на ищеца с плана за новообразувани имотИ. Едно от основните възражения на ответника в отговора на исковата молба е свързано с твърдението му за нищожност на заповед № 3040/11.11.2008 г. на кмета на община М. поради това, че в нея е вписан имот, който е бил застроен и поради това не подлежал на реституция. Тези възражения не произтичат от негови противопоставими права. Същият не може да възразява относно обстоятелството, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респективно негов наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС/АПК.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че владението му е започнало през 1980 г., когато е закупил процесния терен от АПК, за което на 30.09.1980 година му е издадена фактура. По делото е представено Удостоверение № 3269/1992 г. за това, че въз основа на Решение № 73/1981 година, на ответника е предоставена земя за самозадоволяване. От заключението на вещото лице З.З. се установява, че подписът за „Кмет” в удостоверението не е изпълнен от Людмил Сандов – действащ към момента кмет на Община М.. Това обстоятелство не прави документа нищожен.
Ответникът по делото не е оспорил заповедта, с която му е отказано да му бъдат признати права за изкупуване, поради което същата е влязла в сила.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът е държател на имота и като такъв е упражнявал фактическата власт върху вещта, но не я държи като своя. Тази фактическа власт колкото и продължителна да е, не може да доведе до придобиване на собственост по давност. При промяна на държането във владение, тези действия следва да са насочени и към собственика. Ответникът е знаел за одобряването на плана за новообразувани имоти, като най-късната дата, на който е могъл да узнае е моментът, когато му е отказано право по пар.4 и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е станало през 2006 година.
Началният момент, от който може да тече придобивна давност, е възстановяването на собствеността, което в случая е станало на 27.11.2008 година - датата, на която е влязла в сила заповед № 3040/11.11.2008 година на кмета на община М.. До приключване на реституционното производство по ЗСПЗЗ, давност не тече. Установено е от материалите по делото, че след влизане в сила на посочената по-горе заповед, ищецът е извършил редица действия, удостоверяващи неговите усилия да влезе във владение на имота сИ. Ищецът е поискал съдействие от община М., на което е получил отговор, че общината не разполага с регистър на неправоимащите ползватели и поради това не може да изпълни процедурата, която той е инициирал.
Наред с горното ищецът е поискал през 2008 и 2016 година да се извърши трасиране на имота. От показанията на свидетелката Румяна Радкова се установява по безспорен начин, че ищецът многократно е посещавал имота, като това е ставало и в нейно присъствие. Свидетелката е категорична в показанията си, че никога в имота не са виждали хора, а съседи споделяли, че са виждали рядко ответника. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че в полза на ответника е изтекла придобивна давност.
От цитираното по – горе удостоверение, ответникът е получил за самозадоволяване земя с площ от 1000 кв.м. Според оценителния протокол на комисията от общината земята е с площ от 988 кв.м. и размери 19.0/52.0м. имот с тези размери не би могъл да бъде предмет на придобивна давност. Единственото допустимо отклонение за придобиване площта на нива е това на правоимащи лица (ползватели по пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ), какъвто ответникът не е, тъй като същият е получил отказ в тази насока. Ето защо ответникът не е могъл да придобие имота по давност.
Според чл.14 ал.3 от Раздел І, глава ІІІ на ПМС № 1 от 07.01.1981 година предоставените земи за земеделско ползване по установения досега ред и по реда на цитираното постановление, се разрешава строеж на леки постройки за подслон и съхраняване на селскостопански инвентар със застроена площ до 20 кв.м. От заключението на вещото лице Р. се установява, че сградата, която ответникът твърди, че е построил в имота, е без строителни книжа. Според ответника сградата е построена през 1980 година, а според оценителния протокол от 1992 година, сградата е построена през 1984 година. Съдът приема за меродавна датата от протокола, поради което следва да намерят приложение разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), според които се забранява монолитно строителство, а при незаконно такова, не се дължи обезщетение за извършени подобрения. А след като това е така, то и искането за заплащане на подобрения следва да бъде оставено без уважение. С оглед на това и искането на ответника за постановяване право на задържане, следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 377,00 лева – разноски по делото, съобразно приложения на лист 271 от делото списък на разноските. Предвид обстоятелството, че в хода на производството ищецът се отказа от иска с правно основание чл.59 ЗЗД, то съдът намира, че на ответника се следват разноски в размер на 470,00 лева.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че Г.К.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор № 48489.200.301, находящ се в землището на град М., местността ,,П.”, с площ за целия имот от 6 094 кв.м., а претендираната част от 923,70 кв.м., при съседи за целия имот: 4. 48489.200.304, 48489.20.512, 48489.200.295 и ОСЪЖДА М.В.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да отстъпи собствеността и предаде на Г.К.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx владението на 923,70 кв.м. от описания по-горе недвижим имот, която част се намира в южната част от имота и е с граници: път и недвижими имоти с идентификатори № 48489.200.380 48489.200.304 и съответства на парцел № 2307 от старата кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.”, одобрена със заповед № 911/18.05.1992 година.
Оставя без уважение искането за заплащане на 30000 лева – извършени подобрения и искането за признаване право на задържане върху процесния имот.
ОСЪЖДА М.В.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Г.К.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 377,00 лева – реализирани в производството разноскИ.
ОСЪЖДА Г.К.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на М.В.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 470,00 лева – реализирани в производството разноскИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :