РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Перник, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200327 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от С. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. ***, чрез упълномощен представител - адв. Д. Р., срещу
Заповед за задържане на лице рег. №313зз-24, издадена на 04.02.2025 година
от Х. В. С. – мл. разузнавач в група ППС, сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ при ОД МВР – Перник.
С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да
я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени
процесуални нарушения и в разрез с целта на закона. Претендира се
присъждане на направените от В. разноски в производството за
възнаграждение на адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят не участвал лично, не е участвал и
пълномощникът му - адв. Р..
Ответникът по жалбата Х. В. С. – чл. разузнавач в група ППС, сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД МВР – Перник не е
участвал лично в съдебното производство, не е участвал и пълномощникът му
- гл.юрисконсулти З. В.. В писмено изложение, депозирано преди съдебното
заседание същата излага съображения, че обжалваната заповед за задържане
на лице е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити.
Позовавайки се на събраните доказателства във връзка с разследването по ДП
1
№20/2025г. по описа на ОДМВР – Перник, застъпва тезата, че
административният акт е издаден при наличието на данни за извършване на
престъпление, както и на данни, обосноваващи предположение, че има
вероятност жалбоподателят да е съпричастен към конкретно престъпно
деяние. Акцентира на обстоятелството, че за прилагането на ПАМ е
достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположение, че има
вероятност лицето да е извършило престъпление или да е съпричастно към
него, каквито в конкретния случай безспорно са били налице. Пълномощникът
пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването
и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави
възражение за прекомерност за заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение от другата страна.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от
фактическа страна следното:
На 04.02.2025г. в сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ при ОД МВР – Перник се провеждала специализирана
полицейска операция въз основа постъпила оперативна информация за
подготвяна взломна кражба на територията на кв. Изток, гр. Перник, както и
за съпричастни към деянието лица, а именно: С. Г. В., Р.С.С. и Л.А.А..
Сформирани били екипи за наблюдение на лицата и за евентуално задържане.
Около 10.00 часа трите лица били забелязани да се движат в междублоково
пространство зад хипермаркет „Фантастико“, насочили се към блок №46 и
спрели пред вратата на вход Б. Служителите на МВР възприели, че В.
отключил вратата, след което с Р.С. влезли във входа, а третото лице останало
наблизо, оглеждайки района. След около 25 минути жалбоподателят и лицето
с него излезли от входа, като тримата заедно се отдалечили, движейки се в
посока бл.68 на ул. Благой Гебрев. С оглед наблюдаваните действия и
наличната оперативна информация трите лица били задържани.
Служители на МВР веднага обходили апартаментите във вход Б на бл.**
и разговаряли с живущите, при което, по данни на М.А.В. от апартамент №**,
намиращ се на ет.* в сградата, установили опит за кражба от жилището, тъй
като В. заявил, че е влизано в дома му.
След като докладвали в дежурната част, местопроизшествието било
посетено от дежурен разследващ полицай при ОДМВР – Перник. В условията
н чл.212, ал.2 от НПК със съставянето на акта за първото действие по
разследването - оглед на местопроизшествие, било образувано досъдебно
производство №20/2025г. по описа на ОДМВР - Перник за престъпление по
чл.195, ал.4, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от наказателния кодекс.
На основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР Х. В. С. – мл. разузнавач в група
ППС, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД МВР –
Перник издал Заповед за задържане на лице рег. №313зз-24, издадена на
04.02.2025 с посочен час 10:30 часа, с която било разпоредено задържане на
лицето С. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, за срок
до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР
Перник. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено:
„във връзка с данни за извършено престъпление по чл.195 от Наказателния
2
кодекс“. Копие от заповедта била връчена на задържания срещу подпис. В
съдържанието й подробно са разяснени правата на задържания по чл.74, ал.2,
т.6, б.а – б.е от ЗМВР. В. попълнил и подписал декларация, че е запознат с
правата си, както и за намерението да упражни или да не упражни тези по б.б
– б.е на същата разпоредба. След извършен в 15.40 часа на 03.08.2023г. личен
обиск на основание чл.80 от ЗМВР, В. бил настанен в ПНЗЛ, от където бил
освободен в 10.00 часа на 05.02.2025г..
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите като
писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената
заповед, предоставена от административния орган и допълнително
представените с писмо, рег. №№313000-5330/31.03.2025г., а именно: служебна
бележка за заеманата длъжност от младши експрет Х. С. с №313р-
5048/14.03.2025г.; протокол за обиск на лице от 04.02.2025г., разписка за
върнати вещи, декларация, подписана от С. В. от 04.02.2025г., извлечение от
Книга за задържани лица в ПНЗЛ при Първо РУ – Перник, уведомление по
ДП № 20/04.02.2025г., протоколи за разпит на свидетели по същото ДП,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване.
С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по
реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните
изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт,
а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отмяната му.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – мл. разузнавач в група
ППС, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД МВР –
Перник, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и
като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява
задържане на лице за срок до 24 часа. Правомощието на ответника Х. С. да
осъществява задържане на лица произтича пряко от закона, предвид
3
наличното служебно правоотношение и длъжностното му качество, доказани
с приетата по делото служебна бележка с рег. №313р-5048/14.03.2025г.,
издадена от директор ОДМВР – Перник, поради което няма основание за
оспорване на компетентността му.
Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда
нормата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му,
произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена,
удостоверено с подпис на задържаното лице. Заповедта съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за
задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена,
ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице па чл.72, ал.2, т.6 от ЗМВР, видно от положения
от страна на В. подпис и от подписаната декларация по ал.3 на с.р.
Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и лаконично, и
фактическите основания за задържането, а именно налични данни за
извършено престъпление по чл.195 от Наказателния кодекс. Това фактическо
твърдение е достатъчно конкретно, свързано е с личността на задържаното
лице, поради което изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка
възможността за обоснована преценка представлява ли задържането законно
ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита
на лицата от произвол. /В този смисъл: Решение от 24.06.2014г. на
Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 –
П. и П. срещу България/.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31
юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7
септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на
живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/,
в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които
ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е
изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход
съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да
е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното
право.
Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети
4
наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за
срок до 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици
са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен
резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите
да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, обосноваващи основателно предположение,
че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на
досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. За
прилагане на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са
налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока.
При тези обстоятелства за административния орган възниква правото
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е
длъжен да посочи точна квалификация на деянието, а още по-малко
престъплението да е безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е
превантивна - чрез задържането да се предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и да попречи за провеждане на действия по разследването в
насока разкриване на престъплението. Т.е., задържането се извършва не на
основание несъмнена установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване,
включително с цел извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат
събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да
бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице
към извършването на престъпление.
В конкретния случай доказателствата по делото сочат, че на 04.02.2025г.
е провеждана предварително планирана полицейска операция във връзка с
получена оперативна информация за предстоящо реализиране на подготвяна
взломна кражба на територията на кв. Изток, град Перник от конкретни лица,
сред които жалбоподателят. На това основание са били предприети
необходими мероприятия по установяване и наблюдение на лицата, на
жилищата им и управляваните от тях превозни средства. На 04.02.2025г.
екипи от служители на ОДМВР – Перник пряко са наблюдавали действията на
лицата, непосредствено са възприели проникване на две от тях, в т.ч. С. В.,
във входа на жилищна сграда на адрес гр. Перник, ул. ***, чрез отключване на
входната врата, престоят им там около 30 минути, излизането и
отдалечаването им от сградата. Служителите на МВР незабавно са обходили
апартаментите във входа, при което е събрана информация за опит за кражба
от жилището на един от собствениците - М.А.В., живущ в ап.43, ет.7.
Тези обстоятелства са били напълно достатъчни полицейският орган да
приеме, че са налице данни за извършено престъпление и за съпричастност
към него на лицата, установени на мястото. В този аспект към същата дата е
било налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72
от ЗМВР. Видно е от доказателствата по делото, че на същата дата при
условията на чл.212, ал.2 от НПК /със съставянето на акта за първото
5
действие по разследването – оглед на местопроизшествие/ е образувано
досъдебно производство №20/04.02.2025г. по описа на ОДМВР – Перник за
престъпление по чл.195, ал.4, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от
Наказателния кодекс и е започнало разследване.
В хода на разследването в качеството на свидетел е разпитан Р.Р.П. –
началник сектор „ПКП“, участвал непосредствено в проведената на
04.02.2025г. полицейска операция, разпитан е в качеството на свидетел С. В.,
от него са иззети образци за сравнително изследване /мирисови следи/,
необходими за извършване на одорологична експертиза, удостоверено в
протокол.
В този аспект задържането на жалбоподателя е било необходимо, за да
бъдат предприети своевременно действия в насока изясняване
съпричастността му към престъплението, в т.ч. съпричастността на
останалите две лица, както и за да се предотврати осуетяване на предстоящи
действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина.
Спазен е и редът за осъществяването на задържането, установен в
издадената на основание чл.72, ал.9 ЗМВР Инструкция №8121з-78/24.01.2015
г. на МВР. Съгласно чл. 11, ал. 4 от инструкцията заповедта за задържане се
регистрира в Централизирана автоматизирана информационна система
"Документооборот" и издаването й е отразено в книгата за задържани лица.
Законосъобразно е определен и началният момент на задържането, тъй като
съгласно чл. 13 от Инструкцията срокът за задържането на лицата по реда на
ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото на свободно
придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане
независимо от времето на фактическото й издаване.
Ирелевантно за спора е обстоятелството привлечен ли е бил
жалбоподателят в качеството на обвиняем по образуваното наказателно
производство, както и какъв е по-нататъшния развой на същото,
предопределен от събраните доказателства. Тези обстоятелства нямат
значимост при преценка законността на задържането, тъй като тя се прави в
контекста на фактите и обстоятелствата, съществуващи към момента на
издаването на заповедта, не в контекста на тези, установени на по-късен етап -
в хода на разследването по образуваното досъдебно производство.
Новонастъпилите обстоятелства, независимо дали са благоприятни или не за
жалбоподателя, не водят до отпадане на материално-правното основание за
прилагане на мярката, което, както се посочи, се преценява към момента на
събиране на данните за извършено престъпно деяние и възможната
съпричастност на жалбоподателя към него.
По тези съображения съдебният състав приема, че задържането на С. В.
е извършено на законово основание, както и че ограничаването на свободата
му е било обосновано и осъществено в съответствие с принципа за
съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК. Правата и законните му интереси
не са били засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
актът е издаден – да се предотврати възможността да се укрие, да осуети
провеждане на необходими и неотложни действия в насока събиране,
запазване и приобщаване на доказателства, предвид установените данни за
извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, както и действия
в насока разкриване на престъплението след образуване на досъдебно
6
производство. При тези обстоятелства задържането на жалбоподателя не се
явява непропорционално на предвидените в закона цели и удовлетворява
изискванията в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и тези в нормата на чл.5, §1, б.с
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
допускаща временно ограничаване на правото на свобода и сигурност по реда,
предвиден в закона при законен арест с цел да се осигури явяването му пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление, или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление.
Изложеното мотивира извод, че процесната заповед е издадена
законосъобразно, при наличие на материално-правните основания за това и
при спазване на процесуалните правила при издаването й.
При този изход на делото - отхвърляне на оспорването, съгласно
чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение като неоснователно.
На основание чл.143, ал.3 от АПК съдът уважава своевременно
направеното искане на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая приложима е
нормата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. При
определяне на възнаграждението на правоимащата страна съдът взе предвид,
че делото не се отличава с фактическа и сложност, което мотивира определяне
на възнаграждение в минимален размер, а именно 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Районен съд –
Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от С. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. ***, на Заповед за задържане на лице рег. №313зз-24,
издадена на 04.02.2025 година от Х. В. С. – мл. разузнавач в група ППС,
сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД МВР –
Перник, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена
принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА С. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
***, да заплати в полза на ОД на МВР – Перник сумата от 100 /сто/ лева,
определено юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за заплатено възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде оспорено по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8