Решение по дело №5868/2019 на Районен съд - Плевен

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 №.............

 

 

гр. Плевен, 19.11.2019 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 06.11.2019 година, в състав:

                                                                         

                                                          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

        

         при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 5868  по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

                      

         Иск с правно основание чл.150  от СК.

         Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от В.Й.Д., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, като законен представител на малолетните деца: Й.П.Д., ЕГН ********** и ***, ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, чрез адв. А.П.К.-З., Плевенска адвокатска колегия, съдебен адрес:***5, против П.В.Д., ЕГН ***********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.150 от СК и в която се твърди следното: ответникът П.В.Д. и В.Й.Д. са съжителствали на съпружески начала от края на 2008г. до раздялата им през м. март 2012г. През време на съжителството им са родени децата Й.П.Д., ЕГН ********** и ***, ЕГН **********. Майката В.Й.Д. останала да се грижи сама за двете деца. Твърди се, че с Решение от 31.05.2013г. по гр.д. №1667/2013г. на Плевенския районен съд упражняването на родителските права върху двете малолетни деца е предоставено на майката В.Д., като с Решение № 1287 от 17.09.2012г. по гр.д. №3039/2012г. по описа на Плевенския районен съд, в сила от 05.10.2012 г. бащата П.В.Д. е осъден да заплаща издръжка на малолетните им деца, както следва: на Й.П.Д., ЕГН ********** в размер на 120 лв. и на ***, ЕГН ********** в размер на 80лв. Твърди се, че от датата на посоченото съдебно решение е изтекъл значителен период от време, през което са се променили икономическите условия в страната, като се е увеличил размерът на минималната работна заплата и необходимите средства в страната за живот на едно лице. Към момента на постановяване на цитираното решение детето Й.П.Д. е било на три години и три месеца, а *** - на девет месеца. Твърди се, че в настоящия момент децата са в училищна възраст, като ***предстои да бъде записана във втори клас на НУИ „***” - Плевен, а Й. посещава помощно училище в гр. Плевен ЦСОП „***”, изнесена паралелка 2-3 клас, поради наличие на трайно увреждане с диагноза хиперакгивно разстройство, съчетано с умствено изоставане. Твърди се, че ***посещава извънкласно уроци по тамбура, за което майката заплаща по 10лв. на посещение. За закупуването на личен музикален инструмент - тамбура, майката е заплатила 400лв. ***посещава извънкласно и център за ментална аритметика в гр. Плевен, за което се заплаща по 90 на месец. Ежедневните й нужди за облекло също са нараснали - децата в тази възраст израстват бързо, закупените дрехи и обувки умаляват и се налага често закупуване на нови. Детето има нужди и от средства и за учебни материали и пособия. Майката отделя средства за абонаментна карта за пътуване в градския транспорт на детето от дома им до училището в размер на 16 лв. Детето ***се храни в училищния стол, като средствата за това са в размер на 60лв. Т.к. в тази възраст децата обикновено често боледуват от различни вирусни заболявания, особено през зимния период, ищцата заявява, че това налага отделяне на парични средства за лекарства, витамини, както и пълноценна и здравословна храна за засилване на имунитета им. Твърди се, че детето Й. има специфични нужди, породени от наличието на здравословно увреждане с диагноза хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стериотипни движения, за което е освидетелстван с решение № 00919 от 059/29.03.2019г. на ТЕЛК, първи състав към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД; че посещава Център за специализирана подкрепа „***” - Плевен. За придвижването му от дома в ж.к. „Дружба” до посочения център ползва абонаментна карта за транспорт с тримесечна цена - 44лв. За доброто си развитие той се нуждае от допълнителни средства за рехабилитация за подобряване на физическото и психическото му състояние. На детето се налага често закупуване на нови дрехи и обувки. През зимния период то често боледува от сезонните вирусни инфекции и поради това се налага закупуване на лекарства. Твърди се, че съгласно чл. 142, ал.2 от СК размерът на издръжката се определя от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на детето си - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 от СК), а считано от 01.01.2019 г. MP3 е в размер на 560 лв. или една четвърт от нея се определя на 140 лв. Твърди се, че от датата на влизане в сила на решението за изплащане на издръжка на низходящ, ответникът е заплащал частично определената месечна вноска. Във връзка с това има образувано изпълнително дело № 20103/2012г. при ДСИ към Плевенския районен съд. Ищцата заявява, че заедно с децата живеят в едностаен апартамент, че същата е регистрирана в Бюрото по труда - Плевен и към настоящия момент получава инцидентно доходи от частна работа. В момента е в очакване за сключване на трудов договор по програма на Община - Плевен за личен асистент на детето Й.Д.. Получаваните помощи за децата не са достатъчни за задоволяване на непосредствените им нужди за храна, дрехи, лекарства, материали и пособия, свързани с училищните занимания. Трудно се понасят и задълженията от майката за консумативи - ток, вода, телефон в размер на 120-150лв. Твърди се, че ответникът е в работоспособна възраст и е налична информация, че работи по трудов договор в „***” - София, с адрес на управление ***, сграда 2, офис 45, с представляващ ***с адрес: *** / данните са взети от изп.д. № 20103/2012г. по описа на ДСИ към Плевенския районен съд/,  а разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ищцата твърди, че има сведения, че ответникът получава чисто трудов доход от около 700лв. Няма данни дали се грижи за друго малолетно лице. Знае, че съжителства на семейни начала с друга жена. Заявява, че е прието издръжката на децата да се поеме и от двамата родители; че предвид стандарта на живот в България, размерът на издръжката на едно дете на около 10-годишна възраст може да се определи на около 400 лв.; че всеки родител е длъжен да издържа своите деца поравно. Майката заявява, че т.к. полага непосредствените грижи за децата, ответникът следва да заплаща издръжка в размер по 200лв. за всяко от тях, предвид здравословното състояние на *** и специфичното музикално образование на ***.

         Съдът е сезиран с искане на основание чл.150 от СК да измени определената със съдебно Решение №1287 от 17.09.2012г. по гр.д. №3039/ 2012г. по описа на Плевенския районен съд, в сила от 05.10.2012г., месечна издръжка на 200лв. за всяко едно от децата, която да получават чрез тяхната майка и законен представител В.Й.Д., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня, на който се дължи до нейното окончателно изплащане.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез адв.Р.И., с която оспорва размера на претендираните от ищцата издръжки, като счита същия за завишен. Излага се становище, че считано от 29.03.2019 г. работи като сметосъбирач в „ЕФ СИ СИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с основно месечно възнаграждение в размер на 760лв. Брутното му трудово възнаграждение е в размер на 780лв., а нетното такова е в размер на 600лв. От с.Писарово е  и  живее на семейни начала с жена, която е безработна и не получава обезщетение от Бюрото по труда. Двамата живеят под наем в гр.Плевен, като месечният им наем е в размер на 150лв. Освен това погасява и потребителски кредит, с месечна вноска в размер на 75лв. Ответникът заявява, че има възможност да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на 140лв. Заявява, че критерии при определяне размера на издръжката са не само потребностите на лицата, които търсят издръжка, но и възможностите на лицето, което дължи издръжката, да я плаща, а следва да се отчита и размера на собствената на лицето издръжка.

          Безспорно между страните е, че ответникът е баща на двете деца, чиято издръжка е определена с посоченото по-горе съдебно решение, влязло в сила.

          В о.с.з. ищцата се представлява от адв.З., която поддържа исковата молба и навежда доводи в о.с.з.

          В о.с.з., ответникът  се явява и се представлява от адв.И.. Заявява,че може да заплаща  месечна издръжка за двете деца  - общо 250лв.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и основателен по отношение малолетното дете  Й., респ. частично основателен – по отношение малолетното дете ***. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. 

          Към настоящия момент издръжката е определена с решение, влязло в сила на 05.10.2012год. и е дължима от ответника в размерите както следва : 120лв. за детето Й. и 80лв. за детето ***. Макар същата да е под минималния размер, определен като дължим за страната, се установява, че ответникът не я заплаща редовно и в тази връзка пълномощникът му заявява, че е сезирана прокуратурата. Ответникът заявява, че може да заплаща общо за двете деца издръжка в размер 250лв., което означава, че размерът й би бил под минималния към момента. Същият е представил доказателства за това, че получава невисок трудов доход, че живее под наем, изплаща кредит, като заявява също така, че живее на съпружески начала с жена, която е безработна. Съдът приема, че следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, не представя доказателства и не твърди да има  заболяване/заболявания, които да му пречат да си намери по-високо платена  работа, т.к.  дължи издръжка на две малолетни деца, а този вид издръжка в случая е безусловно дължима от него. На следващо място, не без значение е  конкретно здравословното състояние на по-голямото дете – Й., което  изисква полагането на специални ежедневни грижи за него, наблюдение и контрол. Безспорно е, че нуждите за това дете от издръжка са специфични и надвишават нормалната издръжка за дете на неговата възраст. По делото се установява, че и дължимата към момента издръжка от страна на  ответника не  е заплащана нито редовно, нито изцяло; бащата не участва в живота на децата, не ги посещава и не ги подпомага по друг начин. И двете деца са в такава възраст, в която израстват бързо, което налага честа подмяна на облекло и  обувки, както и извършването на други обичайни разходи - свързани с учебния процес, със закупуване на лекарства при нужда и т.н. Майката на децата трябва  ежедневно да полага грижи и  за изхранването им, както и да заплаща разноски за бита. Действително ответникът е представил доказателства за това, че живее със жена на съпружески начала под наем. Става ясно обаче, че въпросната жена е в млада възраст, а не работи и то от доста време; няма деца, за които да полага грижи и на които да дължи издръжка. Ответникът е получил кредит в размер на 3000лв. за текущи  нужди, като не е заявил от какво точно естество са същите. Вноската му по кредита е в размер 72,26лв. Съдът приема, че след като ответникът може да издържа жената, с която съжителства, то е длъжен да осигури на децата си издръжката, от която се нуждаят, при все, че едното му дете е с нужда от издръжка, извън обичайната. Разпитани са свидетели, чийто показания съдът цени, като тези на св. *** са определено общи и необосноваващи тезата на ответника за това, че няма възможност да заплаща по-голяма издръжка от 250лв. общо за двете деца.

         Издръжката за детето Й. следва да се увеличи от 120лв.  на 200лв., а за детето ***от 80лв. на 150лв. /с 10лв. над минималния размер издръжка,при отчитане на минималния размер на работната заплата и  изтичането на настоящата календарна година/. 

         При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката – 216лв.

         С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати разноски на ищцата за един адвокат в размер 225лв. - съразмерно уважената част на иска.

         Следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

         Воден от горното, съдът

                                      

                               Р    Е    Ш    И :

 

         

           ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение №1287/17.09.2012год., постановено по гр.д. №3039/2012год. по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила  на 05.10.2012год.,  като ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН ***********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на В.Й.Д., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, като майка и законен представител на малолетните деца Й.П.Д., ЕГН ********** и ***, ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА както следва: за детето Й.П.Д., ЕГН **********  вместо  по 120лв. - по 200лв., а за детето ***, ЕГН ********** вместо по 80лрв.- по 150лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019год., до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 200лв. за детето ***, ЕГН ********** ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК П.В.Д., ЕГН ***********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 216лв.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК П.В.Д., ЕГН ***********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Д., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, разноски по делото съразмерно уважената част на иска в размер 225лв.

           ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на  съдебното решение.

           Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 19.11.2019год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

                                                  

                                                            

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: