№ 10671
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110176968 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
Д. В., ЕГН **********, против ББ, ЕИК ***, представлявано от управителя
МПШ, иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 11 550,51 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г.
в размер на 4000 лв. и месец ноември 2024 г. в размер на 4000 лв. и 2 634,07
лв. за месец декември 2024г., ведно със законната лихва върху отделните
главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху възнаграждението за
месец октомври 2024г., в размер на 40,89 лв. за периода 01.12.2024 г. до
27.12.2024 г., както и обезщетение на основание чл. 224 от КТ за 5 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2024г., в размер на 1 181,24 лв. бруто.
Ищецът твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение по
силата на сключен Трудов договор *** от 26.09.2024 г., съгласно който бил
назначен на длъжност *****, с код но НКПД: *** с 8 часов работен ден.
Твърди се, че договорът бил сключен като безсрочен, със срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 4 873,47 лева (четири хиляди осемстотин седемдесет и три лв. и 47
ст.). Излагам че срокът за отправяне на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор бил определен на 30 дни. Твърди, че на 01.10.2024 г.
постъпил на работа в дружеството ответник, като за времето от 01.10.2024 г.
до момента на подаване на исковата молба, не са му били изплатени
полагаемите трудови възнаграждения от страна на работодателя. Изтъква, че
на 16.12.2024 г. по „Телеграм“, ищецът подал молба за напускане, а на
18.12.2024 г. получил Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.71, ал. 1 от Кодекса на труда считано от 19.12.2024 г. Сочи, че
възнаграждението му за м. октомври 2024 г. съгласно договора е следвало да
1
бъде изплатено най-късно до 30.11.2024 г., поради което претендира
мораторна лихва за периода от 01.12.2024 г. до 27.12.2024 г. в размер на 40,89
лв. Претендира и обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 5 дни за 2024 г. в размер на 1 181,24 лв. бруто.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, но доколкото последният се е
представлявал от служебен защитник, то същите следва да се възмездят от
Националното бюро за правна помощ.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
2
сумата в размер на 462,02 лева, представляваща дължима държавна такса, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд София,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ББ, ЕИК ***, представлявано от управителя МПШ, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. В., ЕГН ********** на основание чл. 128 т.2, вр. чл.242,
ал.1 КТ, сума в общ размер на 11 550,51 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г. в размер на 4000 лв. и
месец ноември 2024 г. в размер на 4000 лв. и 2 634,07 лв. за месец декември
2024г., ведно със законната лихва върху отделните главници, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и
мораторна лихва върху възнаграждението за месец октомври 2024г., в размер
на 40,89 лв. за периода 01.12.2024 г. до 27.12.2024 г., както и на основание чл.
224 от КТ сума в размер на 1 181,24 лв. представляваща обезщетение за 5 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2024г.
ОСЪЖДА ББ, ЕИК ***, представлявано от управителя МПШ, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 462,02
лв. - дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3