Номер .260052, 15.03.2021 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 15.03.2021 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 265 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С въззивна жалба от 26.01.2021г.,
подадена по пощата на 25.01.2021г, ищецът е обжалвал решение №
260000/15.01.2021г в частта му за разноските.
Съдът е приел, че жалбата има
характер на молба по чл.248 от ГПК и е разпоредил препис да се изпрати на
другата страна, като ù е разяснено правото да подаде отговор в
едноседмичен срок.
По грешка делото е било изпратено на
ОС Сливен, който с определение № 260108/17.02.2021г, постановено по гражд. дело
№ 81/2021г, е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на РС
Котел за произнасяне по молбата.
За да се произнесе по искането,
съдът взе предвид следното :
На 19.05.2020 г. в РС Котел е образувано ЧГД №
101/2020 г. по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от настоящия ищец срещу
настоящия ответник, по което е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение
за следните парични суми : 620.00 лева,
представляващи неплатена цена по договор за търговска продажба, за което е
издадена фактура № **********/04.07.2016г, 233.03 лева, представляващи мораторна лихва за периода от
05.08.2016г. до 13.05.2020г, законната лихва, считано от 19.05.2020 г. до
окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 325.00 лева.
Издадена е
заповед за изпълнение № 52/20.05.2020г.
С разпореждане №
475/08.07.2020г., постановено по
ЧГД № 101/2020г, заповедта е
обезсилена в частта ù
относно главницата, тъй като длъжникът е платил сумата в срока за доброволно
изпълнение. Тъй като с възражение по чл.414 от ГПК заповедта в частта
ù относно мораторната лихва е била оспорена, на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на оспореното вземане.
В срока на чл.415 от ГПК е било образувано настоящото дело – да се признае
за установено в отношенията мужду страните, че ответникът дължи на ищеца 233.03
елва мораторна лихва, лихва за забава върху главницата от 620лв с начален
момент .29.05.2020г, както и разноските по заповедното производство, от които
25.00 лв държавна такса и 300.00 лв адвокатско възнаграждение. Заявена е
претенция за присъждане на разноските в исковото производство.
С определение № 260011/16.09.2020г
съдът е прекратил на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост
производството по делото в частта му, в която е предявен иск по чл.422 от ГПК
за разноски в размер на 325.00 лева, направени по заповедното производството.
Определението е било обжалвано от
ищеца и с определение № 260187/16.11.2020г, постановено по гражд. дело №
684/2020г на ОС Сливен, частната жалба е била оставена без уважение.
С решение № 260000/15.01.2021г съдът
е признал за установено на основание чл.309а, ал.1
от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на ищеца
сумата 233.03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2016г.
до 13.05.2020г., дължима поради забавено плащане на сумата 620.00 лева,
представляваща цена по договор за търговска продажба на стоки по фактура № **********/04.07.2016г, за която в полза на ищеца
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение № 52/20.05.2020 г. по
частно гражданско дело № 101/2020 г. на РС Котел, като е отхвърен искът за законна лихва върху
сумата 620.00 лева, дължима за периода след 29.05.2020г. до окончателното
изпълнение на задължението. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на ищеца сумата 325.00 лева, представляващи
направени по настоящото дело разноски.
Искането за изменение на решението в
частта му относно разноските е допустимо, но разгледано по същество, се явява
неоснователно.
Ищецът е получил съобщението за
изготвеното решение на 21.01.2021г, следователно молбата е подадена в срока за
обжалване. Допустимостта на искането се извежда от формалното наличие на
представен списък по чл.80 от ГПК, независимо какви разноски са били описани в
него – така определение №
242 от 25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2016 г., IV г. о.
В съдебно заседание, проведено на
15.12.2020г, пълномощникът на ищеца е представил списък, в който са посочени
само разноските по исковото производство – 300.00 лв адвокатско възнаграждение
и 25.00 лв държавна такса. Претенцията е само за присъждане на разноските по
исковото производство – така е формулирана както в исковата молба, така и в
писмената защита. Съдът е обвързан от посочените в списъка разходи и няма
правомощие да присъжда на поискалата ги страна други, извън тези, включени в
списъка - определение №
546 от 16.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2014/2015 г., I т. о., определение № 21
от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1011/2015 г., II т. о.
Тълкуването в посочените актове на
върховната инстанция се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Както съдът е коментирал в мотивите
към съдебното решение, разноските, направени по заповедното производство, не са
били включени в списъка по чл.80 от ГПК и не са били поискани да бъдат
присъдени. Вярно е, че разноските са били предмет на установителния иск, но с
прекратяването на делото в тази му част съдът се е десезирал от разглеждането
на този въпрос и не може по подразбиране служебно да включи тези разноски в
списъка и да ги присъди в полза на ищеца, щом той не е поискал да му бъдат
присъдени.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно
основание чл.248 от ГПК, подадена от ищеца „ДЕА“ ЕООД с искане да се измени
решение № 260000/15.01.2021г в частта му относно разноските и ответникът
„ЛЕФТЕРОВА-ФСО“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 325.00 лева,
представляващи направени по ЧГД № 101/2020г на РС Котел разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да са обжалва пред ОС Сливен с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :