РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр.Бургас, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 17 юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1073 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е ОДМВР Бургас. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт
Г.В..
Ответник по касация е А.М.Г., ЕГН:**********, с адрес ***.Димитров
17. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно
уведомен.
Жалбата е насочена срещу решение № 260290/30.03.2021г. по
АНД № 562/2021г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 251а-725/29.10.2020г. на директора на ОДМВР Бургас.
С наказателното постановление на А.Г. е наложена глоба 300лв.
за извършено административно нарушение по чл.209а ал.1 от Закона за здравето. В
обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че на 30.04.2020г. около 15.20 часа Г. се намирал на открито
обществено място - гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.Емона, до № 10, като бил без
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата,
въведена с т.І.9. от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., изм. със заповед № РД-236/24.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗ.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по наказателното постановление, като е отбелязал, че
самият жалбоподател не оспорва фактите. Приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в установените от закона срокове. Приел, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.57 от ЗАНН, които са препятствали правото на защита
на привлеченото към отговорност лице. Взел е предвид, че към датата на издаване
на наказателното постановление, посочената в него като приложима разпоредба на
закона не е предвиждала състав на административно нарушение, съответстващ на
посочените в постановлението обстоятелства, поради изменение на закона,
настъпило в периода между извършването на деянието и издаването на
постановлението. Това, според съда, водело до неяснота на изразената от органа
воля, което е недопустимо при налагане на санкции. На следващо място,
обосновавайки извода си за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелствата, че заповедта на
министъра на здравеопазването, чието неизпълнение АНО е приел за основание за
търсене на оспорената отговорност, напрактика никога не е влизала в сила.
Същата е подлежала на предварително изпълнение в периода на извършване на деянието,
но е била обжалвана пред съда, а в последствие (след извършване на процесното
деяние) е била отменена от автора и, а съдебното производство по оспорването – прекратено.
Въз основа на това съдът формирал извод, че заповедта на министъра не е
породила правни последици, съответно не е въвела противоепидемичните мерки, за
чието неизпълнение жалбоподателят е бил привлечен към отговорност, т.е. че
деянието, макар установено по делото, е несъставомерно. В първоинстанционното
съдебно решение са изложени и съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, т.е.
за маловажност на случая, произтичаща от това, че от деянието не е установено
да са настъпили вредни последици, а в близост до жалбоподателя не е имало други
лица наоколо. Като изложил мотиви в тези насоки първоинстанционният съд отменил
наказателното постановление.
В касационната жалба се изразява несъгласие с възприетите
от съда правни изводи. Сочи се, че в наказателното постановление е посочен като
приложим закона, действащ към момента на извършване на деянието, а не този,
действал към момента на издаването на постановлението, което е в съответствие с
изискванията на чл.3 от ЗАНН. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови такова, с което да потвърди наказателното постановление.
Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за
която решението е неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по касационната жалба съдът взе
предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на решението касационната инстанция
преценя съобразно изискванията на чл.218 от АПК - в рамките на направените от
касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон
и служебно.
Фактическата обстановка е правилно установена –
обстоятелствата по наказателното постановление са потвърдени от посоченото в
акта за установяване на административно нарушение, както и от другите събрани
доказателства. Фактическата обстановка не е спорна между страните по делото.
Спорни са произтичащите от фактите правните изводи.
Настоящата инстанция не възприема изводите на
първоинстанционния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл.3
ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който
е бил в сила по време на извършването му. Това общо правило е приложимо в
случая, тъй като не са налице предпоставките по ал.2 на чл.2 - в периода между
извършването на деянието и влизане в сила на наказателното постановление е
влязло в сила изменение на приложимия закон, което обаче не въвежда в действие
по-благоприятна за нарушителя разпоредба. На практика с изменението на закона (чл.209а
и чл.63 от Закона за здравето) се запазват както състава на административното
нарушение, така и вида и размера на административното наказание. Промяната се
изразява в смяна на номерацията на алинеите. В тази връзка посочването в
наказателното постановление на номерация на приложимите разпоредби,
съответстваща на тези, действали към момента на извършването на деянието, е
правилно.
Първоинстанционният съд приел, че след като при
издаването на наказателното постановление действащите нормативни разпоредби не
се прилагат, а се прилагат предходни техни редакции, това е следвало
задължително да се отбележи изрично при посочване на разпоредбите, а
непосочването им води до неясно и неправилно посочване на приложимия материален
закон, в разрез с изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Настоящата инстанция
приема, че наистина посочването на приложимата редакция на закона (когато тя не
е актуалната) би внесло яснота за адресата на наказателното постановление. Подобен
недостатък обаче не може да се квалифицира като съществено нарушение или като
неправилно прилагане на материалния закон, тъй като приложимостта на редакцията
на закона, действала към момента на извършване на деянието, произтича пряко от
закона (чл.3 ал.1 от ЗАНН) и това е известно на гражданите. След като няма
съмнение, че последваща по-благоприятна разпоредба липсва, следва да се приеме
за несъмнена приложимостта на правилото на чл.3 ал.1 от ЗАНН.
Настоящата инстанция не споделя и изводите на
първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието основани на това, че
посочената заповед на министъра е била отменена от него преди да влезе в сила.
Както бе посочено по-горе фактите по делото са правилно установени и безспорни
между страните. Установено е, че с т.І.9 на заповед № с т.І.9. от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изм.
със заповед № РД-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, като
задължение за гражданите е въведена противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗ
– носене на предпазни маски на лицето на обществени места. Установено е
наличието на предварително изпълнение на заповедта. Последната не е влязла в
сила, тъй като е била обжалвана по а.д. № 3873/2020г. на ВАС. Деянието е
извършено на 30.04.2020г., а в последствие министъра е оттеглил заповедта си.
Тези факти обосновават извод, че деянието е съставомерно. Допуснатото предварително
изпълнение на административния акт (независимо дали по силата на закона или по
разпореждане на органа) означава, че макар той да не е влязъл в сила, всички
предвидени в него административни задължения за гражданите подлежат на
изпълнение и това изпълнение е скрепено със съответната законова санкция за
неизпълнение. Последващото оттегляне на заповедта няма придадена от закона
обратна сила, т.е. издаването и е запазило своето действие за периода до
оттеглянето. Към момента на констатирането на нарушението привлеченото към
отговорност лице е имало административното задължение да носи предпазна маска
на лицето, намирайки се обществено място, като това задължение не е било
изпълнено. Налице е посоченото в наказателното постановление административно
нарушение. Санкцията за това нарушение е определена от АНО в съответствие със
закона.
Настоящата инстанция не споделя и изводите на
първоинстанционния съд за маловажност на случая. За да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице обстоятелства, които са
специфични дотолкова, че да определят конкретното нарушение като изключение. По
делото липсват такива обстоятелства. Изложените в съдебния акт съображения, че не
е установено от деянието да са настъпили вредни последици, а в близост до
жалбоподателя не е имало други лица, смекчават тежестта на нарушението, но не
до степен на изключителност. Фактите по случая обосновават извод за превес на
смекчаващите тежестта на нарушението обстоятелства, което налага определяне
размера на санкцията близо до установения от закона минимум. Това е било взето
предвид от АНО при определяне на санкцията.
Касационната жалба е основателна, поради което на
основание чл.221 ал.2 АПК решението на Районен съд Бургас следва да се отмени,
като се постанови ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260290/30.03.2021г.
по АНД № 562/2021г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 251а-725/29.10.2020г. на директора на ОДМВР Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :