№ 44439
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20251110100381 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№
1707/03.01.2025 г. от Е. Д. М. срещу ************************, с която се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 03.01.2025 г. до окончателното изплащане поради
противозаконно лишаване от свобода, тъй като по нчд № 87/2017 г. на АСНС (закрит)
незаконно е бил задържан в нарушение на правото на ЕС с твърденията, че имало
доказателства, че ищецът извършил съответни престъпление по чл. 199 НК, за които
бил окончателно оправдан по кнохд № 1018/2019 г. на ВКС. С исковата молба е
поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна
помощ във вид на процесуално представителство.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
От ищцовите твърдения и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил иск
по чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди
от задържане под стража като мярка за неотклонение.
Според трайната практика на ВКС процесуалната легитимация на страните се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е
носителят на накърненото от ответника чрез възникналия спор материално право. При
проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна съдът изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съгласно ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г., ОСГК на ВКС съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2
ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени
поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,
1
когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът не е легитимиран
да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под
стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно
основание. Легититимиран да представлява държавата в тези случаи е органът,
инициирал наказателното производство. Когато се претендират вреди от
неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е
била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря
чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с
изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато
обвинението е неоснователно, в който случай процесуално легитимиран да
представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е
поддържала неоснователно обвинение.
Съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява
държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, поради което
и настоящото производство срещу ненадлежен ответник следва да бъде прекратено
като недопустимо (Определение № 89 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I
г. о.; Определение № 20418 от 16.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12863/2024 г. на СГС;
Определение № 7355 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 392 / 2023 г. на СГС).
Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ правна помощ не се
предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на
кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще
допринесе правна помощ, е възприет и в чл.47 Хартата за основните права в
Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да
се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от ищеца е за
процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено
изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правна помощ и същевременно не са
налице предпоставките на чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз за
предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства
(Определение № 455 от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4285/2017 г. на ВКС, III г.о.).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М., ЕГН: ********** за
предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№
315590/08.10.2024 г. от Е. Д. М. срещу ************************, с която се иска
2
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане поради
противозаконно лишаване от свобода, тъй като по внчд № 134/2015 г. на АСНС
(закрит) незаконно е бил задържан в нарушение на правото на ЕС с твърденията, че
имало доказателства, че ищецът извършил престъпления по чл. 321 НК, за които бил
окончателно оправдан по кнохд № 1018/2019 г. на ВКС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 381/2025 г. на СРС.
Определението е постановено при участието на прокурор при Софийска
районна прокуратура на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 26, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3