№ 190
гр. Пловдив , 26.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Радка Д. Чолакова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000354 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 от ГПК по повод постъпила молба от Д.Б.Ж.з.
АД за изменение на постановеното по делото решение №76 от 14.07.2021 г. в
частта му за разноските.
Молителят счита, че не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Р.М. за оказана безплатна помощ във
въззивната инстанция, тъй като преди завеждане на делото е заплатил по 49
033,34 лв. на ищците. Моли да се отмени решението в частта му за присъдени
разноски в размер на 8 508 лв. При условие на евентуалност моли да се
намали определеното възнаграждение до сумата 5 577,20 лв., като
адвокатското възнаграждение се определи върху обжалваемия интерес.
Счита и, че не следва да се начислява ДДС.
Молбата е връчена на ответните страни АН. М. АС. и Т. М. АС., които
са подали отговор чрез процесуалния им пълномощник адвокат Р.М., в който
се счита молбата за неоснователна.
След като разгледа молбата и данните по делото, съдът констатира
следното:
Молбата за допълване диспозитива на постановеното решение по
делото е подадена в определения от закона – чл.248,ал.1 от ГПК, срок. Ето
1
защо е допустима. Подадена е от летитимирано лице да стори това.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
По делото е осъществена адвокатска защита, като няма данни за
уговорено адвокатско възнаграждение за тази защита. Налице е отговорност
на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Ето
защо, няма пречки да бъде определено адвокатско възнаграждение, тъй като
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на това
възнаграждение следва да бъде определен съгласно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.2,ал.4 и
ал.5 от тази наредба, възнагражденията се дължат за всяка инстанция и се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В случая са определени две възнаграждения по 4 254,20 лв. или
общо 8 508 лв., което е в съответствие с посочената разпоредба, както и с
разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4, уреждаща размерите на възнагражденията на
база определен интерес. Ето защо, подадената молба се явява неоснователна,
както по отношение на главното искане, така и по отношение на евентуалното
искане.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба от Д.Б.Ж.з. АД за изменение на
постановеното по делото решение №76 от 14.07.2021 г. в частта му за
разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3