РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Балчик, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200231 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. М. срещу Наказателно постановление № *** г.,
издадено от Началник група в ОД на МВР Д., РУ Б., в частта в която на въззивника на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50
лв. за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление в обжалваната част. Жалбоподателят твърди, че автомобилът му
автоматично включва светлини за движение през деня при стартиране на двигателя и в деня
на проверката се е движел с включени такива светлини. Посочва, че денят е бил
изключително слънчев, а видимостта - идеална. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят М. Н. М. не се явява, не
се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна - Началник група в
ОД на МВР Д., РУ Б., не се явява, не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На *** г. в *** часа жалбоподателят се движел в ***, управлявайки лек автомобил
марка и модел „П.**“ с рег. № СВ****ВН. Същият бил спрян за проверка на *** от свид. М.
1
Т. К. - служител на РУ А., който възприел движението на автомобила с включени габаритни
светлини. Освен това в хода на проверката било установено, че жалбоподателят управлява
МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност и без
светлоотразителен триъгълник.
В резултат на проверката свид. К. приел, че с поведението си жалбоподателят М. Н.
М. е нарушила разпоредбите на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, за което съставил срещу него АУАН серия GA № *** г. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който направил възражение, че не е извършил вмененото му нарушение за
управление на автомобила без включени светлини за движение през деня. Няма данни
същият да е упражнил правото си по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в законоустановения срок
за депозира писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН на 13.10.2025 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на въззивната страна е
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на свид. М. Т. К., както и писмените доказателства и
доказателствени средства: АУАН, серия GA АКТ № *** г. и справка за нарушител/водач на
М. Н. М..
Съдът кредитира свидетелските показания на свид. М. Т. К. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и
логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно
и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
2
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП през деня моторните превозни
средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
В §6, т. 59 от ПЗР на ЗДвП е определено, че "Дневни светлини" са светлини,
предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътно
превозно средство при движението му.
Безспорно по делото се установи, че късите светлини не са били включени, а от
показанията на свидетеля се установява, че автомобилът е бил с включени габаритни
светлини. Нормативно разграничение между габаритните светлини и светлини за движение
през деня въвежда и Наредба № 86 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на габаритни
светлини, стоп-сигнали и дневни светлини на моторни превозни средства и техните
ремаркета. Наредбата е напълно синхронизирана с Правило 87 на Икономическата комисия
за Европа на ООН - Единни условия относно одобряване на фарове за движение през деня за
моторни превозни средства и Директива 2008/89/ЕО на Комисията от 24 септември 2008 г. за
изменение с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива
76/756/ЕИО на Съвета относно инсталирането на светлинни и светлинносигнални
устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета. Включените габаритни
светлини обаче не изпълняват изискванията на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Според § 2.7.14 от
Правило № 48 на ИКЕ на ООН "предна габаритна светлина" е светлинно устройство за
означаване на наличието и широчината на превозното средство, гледано отпред, а според §
2.7.15 от Правило № 48 на ИКЕ на ООН "задна габаритна светлина" е светлинно устройство
за означаване на наличието и широчината на превозното средство, гледано отзад.
Аналогични са определенията за предни и задни габаритни светлини на автомобила,
съдържащи се в § 1. 1 и § 1. 2 от Правило № 7 на ИКЕ на ООН — Единни разпоредби
относно одобряването на предни и задни габаритни светлини, стопсветлини и светлини за
обозначаване на най-външния габарит на моторни превозни средства (с изключение на
мотоциклети) и техните ремаркета.
В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
на инкриминираната дата въззивникът е бил спрян за проверка от свид. К., поради
констатираното от последния нарушение, а именно, че управлявания от М. М. автомобил е
бил без включени светлини за движение през деня или къси светлини. Твърденията на
жалбоподателя за автоматичното включване на дневните светлини се опровергаха от
събраните по делото гласни доказателства, а именно свидетелските показания на свид. М.
К., от които се установява, че автомобилът е с контактен ключ, който е поставен в положение
габаритни светлини. По данни на свидетеля стъклата на фаровете били замърсени.
Поддържането на изправно осветление е задължение на водача съгласно чл. 139, ал. 1 от
3
ЗДвП и лошото състояние на фаровете е пряка предпоставка за осъществяване на
нарушението по чл. 70, ал. 3, тъй като компрометира видимостта.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят
свидетелските показания на този свидетел.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като нарушителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Същият е бил длъжен да знае правилата за движение по пътищата и да гарантира, че
управляваното от него МПС е видимо, съгласно изискванията на закона. Небрежността се
изразява в това, че водачът, макар и да е считал, че е изпълнил задължението си (чрез
предполагаемо автоматично включване), не е предприел необходимите действия за да се
увери, че превозното средство е видимо, което е пряката цел на нормата.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
За посоченото нарушение законодателят е предвидил в чл. 185 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лв. Поради това, че размерът на
предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за
неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление в
обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в
ОД на МВР Д., РУ Б., в частта с която на М. Н. М., ЕГН **********, на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. за нарушение по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4