№ 115
гр. Оряхово, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20221460100374
по описа за 2022 година
От “Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Витоша“ № 81, ет.3, ап.10, представлявано от Р.Н.Т., чрез адв. А. Н. против В.
Й. Т., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.“Босилеградска“ № 20, е предявен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
544.89 лв. представляваща, главница в размер на 236.17 лв. по индивидуален договор за
потребителски кредит ОL0008120/07.12.2019 г.; неустойка по чл. 26 ал.2 в размер на 292.34
лв., лихва за забава за периода 07.02.2021 г. до 13.06.2022 г. – датата на подаване на молбата
за издаване на заповед за изпълнение в съда, в размер на 16.38 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 323/2022 г. на ОРС.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.3 вр. ал.1 т.3 от ГПК и има за предмет
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите, за които е отказано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от съда.
В с.з. за ищеца не се явява и не се представлява.
В откритото съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 323/2022 г. по описа на Районен съд Оряхово, с разпореждане
от17.06.2022 г., съдът е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от кредитора „Кредито“ ЕООД, против длъжника
В. Й. Т., за сума в размер на 236.17 лв. главница по индивидуален договор за потребителски
кредит – OL00008120/07.12.2019 г.,сключен между „Кредито“ ЕООД и длъжника, лихва за
периода 07.10.2020 г., до 08.06.2022 г. в размер на 16.38 лв., неустойка по договора в размер
на 292.34 лв., както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в
1
размер на 300.00 лв.
С разпореждане №632/17.06.2022г. съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение в
полза на ищеца, като му е указал възможността да предяви осъдителен иск за вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1 т.3 от ГПК.
За да се уважат предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит,
изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да
докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност
на отделни клаузи.
От представеният по делото индивидуален Договор за потребителски кредит –
OL00008120/07.12.2019 е видно, че между „Кредито“ ЕООД и В. Й. Т., е сключен
индивидуален договор за потребителски кредит, чрез електронна платформа на Credito.bg, в
размер на 900.00 лв. Няма спор и че крайният срок на погасяване на кредита, включително
дължимите лихви е изтекъл на 07.02.2021 г.
В чл. 1 от Индивидуалния договор за потребителски кредит и чл.2 от същия договор,
е отразено, че договорът се счита за сключен, с въвеждането на уникалния код, който
кредиторът е изпратил на длъжника и че страните изрично се съгласяват въвеждането на
уникалния код потвърждава приемането на договора за кредит да има сила на саморъчен
подпис, съгласно чл. 13 ал.4 от Закона за ел.документи и ел.подпис.
Съгласно чл.25 ал.2 от договора, в деня на сключване на договора или най – късно до
три работни дни след подписването му, заемателят следва да предостави на кредитора по
кредита обезпечение – две физически лица – солидарни длъжници, които следва да
представят служебни бележки от работодател за получавано нетно възнаграждение в над
2000.00 лева, да работят на безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по
други договори за паричен заем в „Кредито“ ООД, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции,
или ако имат такива да са със статус редовен, като солидарните длъжници следва да
попишат договор за встъпване в дълг на хартиен носител в офис на кредитора или негов
партньор. В случай на неизпълнение на задължението съгласно чл.25 от Договора
кредитополучателя дължи неустойка съгласно т.4 от условията и параметрите на договора в
размер на 1364.40 лв., която се начислява на месец към погасителната вноска.
По делото безспорно е установено, че длъжника В. Й. Т., в качеството си на
кредитополучател, е подписал договора за индивидуален потребителски кредит и е приел
всички условия по него. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че сумата,
предмет на банковия кредит – 900.00 лева, е била реално преведена по разплащателна
сметка на кредитополучателя.
Установи се също, че ответникът е преустановил плащанията, като са останали
непогасени суми по кредита, а именно сумата в размер на 236.17 лв.- главница, сумата от
292.34 лв. неустойка по чл. 26 ал.2 от Договора, и сумата от 16.38 лв. лихва за забава.
Тези факти не се оспорват и от самият ответник, който не е подал писмен отговор и не
се е явил в откритото съдебно заседание.
След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав
приема, че договорът е за паричен заем, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са
2
приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК
и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от
ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и
чл.12, ал.1,т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.
Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си. Една от нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното
изпълнение на задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено. Също така неустойката обуславя и заплащане на
обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В т. VI от условията и параметрите на договора е уговорено заплащането на неустойка
в размер на 1364.40 лв.
Отпуснатият заем на ответникът като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
В случая страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в деня на сключване на договора или
най – късно до три работни дни след подписването му. Така уговорена тази неустойка не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга
от размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а
произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й
не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на представено обезпечение с конкретни изисквания. В тази връзка
съдът намира, че предвидената неустойка в чл.25 ал.1 от процесния договор, произтича от
неравноправна клауза съдържаща се в чл.4 ал.3 от договора, съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в деня на сключване на договора или най –
късно до три работни дни след подписването му, като при неизпълнение са предвидили
неустойка,във фиксиран размер от 1364.40 лева. Уговорената неустойка в случая е във вреда
3
на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя,
тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по
чл.16 от ЗПК на потребителя. От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък
срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на
които от своя страна изискват време и съдействие от трети лица, което прави обективно
невъзможно спазването на този срок. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Също така, макар
и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е включена в погасителните вноски и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличава стойността
на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като
увеличава подлежащата на връщане сума.
В случая, уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите функции на
неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само неоснователно
обогатяване. Именно поради всичко изложено, съдът намира че клаузата в чл.25 от
процесния договор, е неравноправна по см. на чл.143, т.9 от ЗЗП и противоречаща на
добрите нрави, поради което е нищожна – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от
15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С установената нищожност на клаузата в чл.25 и чл.26 ал.2 от процесния договор
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 292.34 лв. представляваща
неустойка по чл. 26 ал.2 от договора се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен до
размера на сумата от 252,55 лева представляваща главница по договор за потребителски
кредит ОL0008120/07.12.2019 г. в размер на 236.17 лв., мораторна лихва в размер на 16.38
лева, като над установения размер от 252,55 лева до претендирания размер от 544.89 лева
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков ред
следва да се възложат на ответника, съобразно уважената част от иска, именно сумата в
размер на 299.00 лева, от сторените в заповедното и исковото производство от ищеца в общ
размер на 650.00 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. Т., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.“Босилеградска“ № 20, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Витоша“ № 81, ет.3, ап.10, представлявано от Р.Н.Т., чрез адв. А. Н. Х.И.,
4
сумата от 252,55 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит
ОL0008120/07.12.2019 г. в размер на 236.17 лв. и мораторна лихва в размер на 16.38 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на В. Й. Т., с ЕГН ********** от гр. Мизия,
ул.“Босилеградска“ № 20 да заплати на „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Витоша“ № 81, ет.3, ап.10, представлявано от Р.Н.Т.,
чрез адв. А. Н. Х.И. сумата от 292.34 лв. представляваща неустойка по чл. 26 ал.2 договор
за потребителски кредит ОL0008120/07.12.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Й. Т., с ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.“Босилеградска“ № 20, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Витоша“ № 81, ет.3, ап.10, представлявано от Р.Н.Т., деловодни разноски в
размер на сумата от 299.00 лева/ двеста деветдесет и девет лева и нула ст./, съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5