№ 37750
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110130118 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. С. срещу „С.К.”
АД.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33
ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 23 от договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 715628, сключен на
22.07.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лв. - частичен иск от сумата от 79,20 лв., представляваща
недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски кредит № 715628 от
22.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.05.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че на 22.07.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 715628 със „С.К.” АД, като сумата по отпуснатия кредит е в
размер на 800 лв., при срок на кредита от 12 месеца, вид на вноската – месечна, ГЛП в
размер на 36 % и ГПР в размер на 43,05 %, при обща сума за връщане – 808,80 лв. Посочва,
че в чл. 13 от договора е предвидено договорът за кредит да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията, посочени в общите условия, или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В чл. 23 от договора страните се съгласили, че
неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 13 от договора ще причини на
заемодателя вреди, за което заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която
неустойка се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в
погасителния план, неразделна част от договора. В случай, че посочената неустойка стане
дължима, заемателят следва да я заплати на равни части, договорени между страните и
платими с всяка погасителна вноска по кредита.
Ищецът поддържа, че му е начислена неустойка в размер на 79,20 лв., тъй като не е
представил обезпечение по кредита, с което общо дължимата за връщане сума е в размер на
888 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в размер от 888 лв.
Счита, че сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона
1
на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и поради накърняване на добрите нрави.
Твърди, че не е спазена предвидената от закона форма, както и че не е предоставено копие от
договора, преддоговорна информация, общи условия и СЕФ. Посочва, че не е налице
съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР по кредита. Сочи, че в договора не
са посочени данни за изчисляване на ГПР, т. е. липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, а освен това посоченият такъв е по-нисък от действителния,
който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената клауза за неустойка за непредоставяне на
обезпечение е недействителна, освен това вземането по същата е следвало да бъде включено
в ГПР, като невключването на неустойката води до грешно посочен размер на ГПР,
съответно до недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 22 ЗПК. Излага съображения и че посочването в договора на размер на ГПР, който не
е реално прилаганият, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение
(чл. 23 от договора) е в пряко противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна –
чл. 19, ал. 5 ЗПК, а освен това с нея се заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради
което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – с процесната клауза се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче
не произтичат вреди, като не е допустимо кумулирането на подобна неустойка с мораторна
лихва. Излага съображения и за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално – чл. 146 ЗЗП, и задължава потребителя при
неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка, както и че с
нея се накърняват добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователното
обогатяване на ответника. Твърди, че уговорената клауза в договора за възнаградителна
лихва също накърнява добрите нрави. Счита, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. На това основание и
поради нищожност на клаузата за неустойка претендира и връщане на недължимо платените
суми по нея. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Признава, че на
22.07.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 715628 за сумата от
800 лв. Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като ищецът изрично се е
съгласил с разписаните в договора клаузи. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
договорът, респ. процесната клауза за неустойка са нищожни на посочените основания. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33
ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 23 от договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 715628, сключен на
22.07.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на
22.07.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № 715628, съдържащ оспорената клауза на чл. 23 с посоченото в исковата
молба съдържание; 2/. че оспорената клауза е нищожна на заявените с исковата молба
основания - че с нея се нарушават/заобикалят изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал.
2
4 и ал. 5 ЗПК, че същата накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както
и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че клаузата е
неравноправна.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с посочената клауза.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването на процесната сума, а в тежест на ответника - наличието на основание за
получаването/задържането й.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че на 22.07.2021 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние № 715628, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800 лв.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да
бъде уважено.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение. По
отношение на искането ответникът да представи всички документи във връзка с договора за
кредит – копие от договора, погасителен план и СЕФ, същите вече са представени с исковата
молба и с отговора на исковата молба. По отношение на искането ответникът да представи
справка от счетоводството си във връзка с извършените плащания съдът счита, че
доказателствената тежест по тези факти се носи от ищеца, поради което той следва да
представи доказателства по отношение на тях, а освен това за установяване на тези факти е
допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.10.2024 г. от
11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 300 лв., платим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да се уведоми за експертизата и за
насроченото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
3
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4