Р Е Ш Е Н И Е
№ 260755 / 24.6.2021г.
гр. Перник, 24.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06359 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” 23Б, срещу Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1195,60 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г.
за топлоснабден имот, находящ се в *****, за която са издадени фактури №
**********/31.07.2018 г., № **********/31.07.2017 г., №**********/31.07.2016
г., сумата 13,41 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2016 г.
– м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2019 г.
до окончателното им изплащане, сумата 214,25 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 1195,60 лв. за периода 14.09.2016 г. – 16.07.2019 г.,
както и сумата 2,86 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 13,41 лв. за периода 30.07.2016 г. – 16.07.2019 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 43312/2019 г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че се е намирал в облигационно
отношение с ответника в качеството на клиент на топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., Общи условия, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.07.2016 г., чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период и имот топлинна енергия в размер на претендиранта сума като купувачът не
е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2008 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно общите условия от
2014 г. обезщетение за забава се начислява само върху задълженията по
изравнителните сметки, като от 11.07.2016 г. дружеството ежемесечно публикува
на интернет страницата си данни за дължимите суми и клиентите ги заплащат в
30-дневен срок от датата на публикуването им. С изтичане на посочения срок
купувачът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимите суми, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед
изложеното, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава, че е собственик на 1/3 ид.ч. от посочения в исковата молба
топлофициран недвижим имот, както и че дължи сумите за периода 26.07.2016 г. –
30.04.2018 г., като не оспорва начина на формиране на сумите. Възразява за
погасяване по давност на вземанията за периода 01.05.2015 г. – 26.07.2016 г.,
на основание чл. 111 б „в“ ЗЗД. По изложените съображения, моли исковете за
главници и лихви да бъдат отхвърлени за периода 01.05.2015 г. – 26.07.2016 г. поради
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед от 26.08.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43312 по описа
за 2019 г. на Районен съд – София срещу Л.А.С., Е.А.С. и И.А.С., за сума от по 1209,02 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода от 14.09.2016 г. до 16.07.2019
г. за топлофициран имот,
находящ се в ****, с аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
26.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сума от по 214,25 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 16.07.2019 г., и сума от по 2,86 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.07.2016 г. – 16.07.2019 г., и са присъдени разноски
на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците,
като възражение срещу нея в срока по чл. 414 ГПК е депозирано само от длъжника Е.А.С.
/заповедта й е връчена на 10.10.2019 г., а възражението е подадено на
16.10.2019 г./.
Разпореждането на съда с укзанията по чл. 415 ГПК е
връчена на заявителя на 07.08.2020 г., който е предявил искът на 08.09.2020 г.
– първият работен ден /тъй като 07.09.2020 г. е неприсъствен/.
По делото са представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ на
10.02.2014 г., както и Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник „Финанси“ на 11.07.2016 г.
С констативен протокол акт № 40, том III, рег. № 10011 от 2016 г. на
17.05.2016 г. на нотариус Милена Георгиева е удостоверено публикуването в
интернет страницата нна „Толофикация София“ ЕАД на данни на дължимите суми за
топлинна енергия за месец април 2016 (от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г.).
С констативен протокол акт № 115, том III, рег. № 12328 от 2016 г. на
16.06.2016 г. на нотариус Милена Георгиева е удостоверено публикуването в
интернет страницата нна „Толофикация София“ ЕАД на данни на дължимите суми за
топлинна енергия за месец май 2016 (от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.).
С констативен протокол акт № 4, том IV, рег. № 14935 от 2016 г. на
15.07.2016 г. на нотариус Милена Георгиева е удостоверено публикуването в
интернет страницата нна „Толофикация София“ ЕАД на данни на дължимите суми за
топлинна енергия за месец юни 2016 (от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г.)
С доклада по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е
собственик на 1/3 ид.ч. от топлоснабден имот, находящ се в *****, както и че за
процесния имот е доставена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018
г. на стойност 1195,60 лв., за която са издадени фактури №
**********/31.07.2018 г., № **********/31.07.2017 г., №**********/31.07.2016
г., и извършена услугата дялово разпределение за периода м.06.2016 г. – м.04.2018
г. на стойност 13,41 лв., както и че обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 1195,60
лв. за периода 14.09.2016 г. – 16.07.2019 г. е 214,25 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13,41
лв. за периода 30.07.2016 г. – 16.07.2019 г. е 2,86 лв., поради което
представените по делото доказателства във връзка със собствеността върху имота
и количеството доставена топлинна енергия не следва да бъдат обсъждани.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото
е безспорно, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, поради
което на основание чл. 30, ал. 3 ЗС дължи
1/3 от стойността на доставената за имота топлинна енергия и цената за дялово
разпределение.
Безспорно
е, че вземанията са в размерите, посочени от ищцовото дружество.
Основният
спорен въпрос е относно погасяване на вземанията по давност, по който съдът
намира следното:
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Следователно в настоящия случай процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а съсгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
В процесния период между страните са действали Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „19 минути“ на 10.02.2014 г., Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Финанси“ на 11.07.2016 г.,
които са уреждали по различен начин изискуемостта на вземанията.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на Продавача.
Доколкото падежът на вземанията е поставен в зависимост от поведението на
кредитора /публикуването им на интернет страницата на дружеството/, съдът
намира, че приложими относно погасителната давност са правилата за безсрочните
задължения, при които давността започва да тече от възникване на задължението. С
оглед изложеното, съдът приема, че давността за вземанията за топлинна енергия
и услугата дялово разпределение при действието на ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, започва да тече с изтичане на отчетния период, за
който се отансят. Волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за
цялото вземане не може да промени периодичния характер на вземането и да има за
последица по-късна начална дата, от която да тече погасителната давност. Публукването
на фактурата по естеството си представлява покана за плащане и в този случай,
на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД давността започва да тече от датата на
възникване на задължението за сътветния месец, а не от датата на публикуването
на фактурата /в този смисъл Решение №
412/11.11.2019 г. по в.гр.д. № 503 по описа за 2019 г. на ОС-Перник/.
От доказателствата по делото се установява, че с фактура №
**********/31.07.2016 г. е начислена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.
– 30.04.2016 г. в размер на 1046,22 лв., а с фактура № ********** от 31.07.2017
г. е начислена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. в
размер на 49,74 лв. От приложеното извлечение за дължими суми за абонат **** е
видно, че с фактура № **********/30.06.2016 г. е начислена сумата 1,75 лв. за
услугата дялово разпределение.
С оглед изложеното, съдът приема, че погасителната давност за вземането за
топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. в размер на 1046,22
лв., е започнала да тече от 01.05.2016 г. /за най-късния месец в периода/, за
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. в размер на 49,74 лв.
е започнала да тече от 01.07.2016 г. /за най-късния месец в периода/ и за
услугата дялово разпределение в размер на сумата 1,75 лв., начислена с фактура
от 30.06.2016 г. е започнала да тече от 01.07.2016 г. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено в съда на 26.07.2019 г. – след изтичане на
тригодишния давностен срок за тези вземания, поради което същите са погасени по
давност.
С погасяване на главните вземания се погасяват и вземанията за лихви върху
тях, поради което следва, че погасени по давност са лихвата върху главницата от
1046,22 лв., изчислена с онлайн калкулатор за периода 14.09.2016 г. - 16.07.2019 г. в размер на 301,07 лв., лихвата
върху главницата от 49,74 лв. изчислена с онлайн калкулатор за периода
14.09.2016 г. - 16.07.2019 г. в размер
на 14,31 лв., и лихвата върху главницата от 1,75 лв., изчислена с онлайн
калкулатор за периода 30.07.2016 г. – 16.07.2019 г. в размер на 0,54 лв.
Тъй като ответникът дължи 1/3 част от начислените от дружеството вземания
за главница, дялово разпределение и лихви за имота, следва, че възражението му
за погасяването им по давност, е основателено за 1/3 част от сумите, а именно: сумата
348,74 лв. - топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г., сумата
16,58 лв. топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. и сумата
0,58 лв. - услугата дялово разпределение за м.06.2016 г., както и сумата 105,13
лв. – лихва върху погасените главници за топлинна енергия, и сумата 0,58 лв. –
лихва върху погасената главница за услугата дялово разпределение
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Финанси“ на 11.07.2016 г. и влезли в сила след
изтичане на месечен срок от публукуването им, абонатът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От изложеното следва, че задълженията
на ответника за потребена топлинна енергия съгласно посочените общи условия са
възникнали като срочни и стават изискуеми 45 дни следващи месеца на доставка и
от този момент започва да тече давностният срок по чл. 111 б „в“ от ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът е признал, че дължи вземанията за
периода след 26.07.2016 г.
По изложените съображения, съдът намира, че ищцовото
дружество има вземане спрямо ответника за сумата 830,28 лв. – доставена
топлинна енергия за периода м.07.2016 г. до м.04.2018 г., сумата 12,83 лв. – услугата дялово
разпределение за периода м.07.2016 г. – м.04.2018 г., сумата 109,12 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 830,28
лв. за периода 14.09.2016 г. – 16.07.2019 г. и сумата 2,28 лв. - обезщетение за
забава върху главницата от 12,83 лв. за периода 30.07.2016 г. – 16.07.2019 г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
43312/2019 г. на СРС и за които суми предявеният иск следва да бъде уважен.
За разликата над тези суми до пълните предявени размери исковете следва да
бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че искът за главница има за предмет парично
вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда – 26.07.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В заповедното производство от сторените от ищцовото дружество
разноски, припадащата се на длъжника Е.А.С. разноски са 28,52 лв. - за платена
държавна такса, и 16,67 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които,
съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 19,09
лв. – държавна такса, и 11,16 лв. - юрисконсултско възнаграждение, т.е общо
разноски за заповедното произовдство в размер на 30,24 лв. В исковото
производство ищцовото дружество е сторило разноски в размер на 28,52 лв. –
държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, от което съразмерно
на уважената част на исковете следва да му бъде присъдена сумата 19,09 лв. –
държавна такса, и 66,93 лв. - юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 86,02
лв. разноски за исковото производство.
Ответникът не е направл искане и представил
доказателства за извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присдени съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сумата 830,28 лв. /осемстотин и тридесет лева и двадесет и
осем стотинки/ – главница за доставена топлинна енергия за периода м.07.2016 г.
до м.04.2018 г., сумата 12,83
лв. /дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ – главница за услугата
дялово разпределение за периода м.07.2016 г. – м.04.2018 г., сумата 109,12 лв. /сто и девет лева и
дванадесет стотинки/ – лихва за забава върху
главницата от 830,28 лв. за периода 14.09.2016 г. – 16.07.2019 г. и сумата 2,28 лв. /два лева и двадесет и
осем стотинки/ - лихва за забава върху главницата от 12,83 лв. за периода
30.07.2016 г. – 16.07.2019 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 26.07.2019 г., до окончателното им изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
43312/2019 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата над 830,28 лв.
до 1195,60 лв. – главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г., за сумата над 12,83
лв. до 13,41 лв. – главница за услугата дялово разпределение за
периода м.06.2016 г., за сумата над 109,12
лв. до 214,25 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, и
за сумата над 2,28 лв. до 2,86 лв. – лихва за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сумата 30,24 лв. /тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ -
разноски за заповедното
производство, и сумата 86,02 лв. /осемдесет и шест лева и две стотинки/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 43038 по описа за 2020
г. 43312 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на съответния състав като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.