Присъда по НОХД №311/2024 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 11 от 17.10.2025г. по НОХД № 311/2024г. по описа на
Районен съд - Бяла
Производството протича по общия ред.
Районна прокуратура - Русе, ТО - Бяла, е внесла обвинителен акт срещу М.А. М.
от .............., за това, че на 25.01.2023г. в гр.Борово, обл.Русе, по бул.“Шести
септември“, служител от състава на МВР - мл.автоконтрольор I степен в Група
„Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при ОДМВР - Русе, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № Р2431КМ, след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред - по
реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Русе поддържа обвинението. Счита, че
от събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирани към средния размер
предвиден в санкцията на чл.343б, ал.3 от НК, както и лишаване от право да управлява
МПС за една година и шест месеца.
Подсъдимия се явява лично и с надлежно упълномощени адвокат. Същият не
дава обяснения, поддържа защитата в хода на съдебните прения, в последната си дума
моли да бъде оправдан
Защитата в пледоарията счита,че по делото липсват доказателства за състав на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като акцентира на изминалия период между
управлението и вземането на пробата, както и на липсата на видими признаци у
подсъдимия за прояви на неадекватно или рисково поведение, както и за обективни
белези на употреба на наркотични вещества, респективно счита,че липсва причинно-
следствена връзка между евентуалното наличие на следи от наркотични вещества и
поведението на подсъдимия при извършване на проверката. Намира, че обвинението
се разколебава от приетата по делото допълнителна СТХЕ. В условията на
евентуалност,ако посочените съображения не бъдат приети като основание за
оправдаването на подсъдимия, счита че е налице приложение на нормата на
чл.9,ал.2,пр.2 от НК,т.к. към момента на извършване на проверката,подсъдимия не се е
намирал под въздействието на наркотични вещества,а евентуалната употреба би могла
да бъде реализирана в период между 12 и 36 часа преди проверката.
Съдът като съобрази събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М. А. М. е роден на 25.01.2000г. в гр.Русе, с адрес в .............,
българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН
**********.
Същият е правоспособен водач на МПС, за което притежава СУМПС №
*********, изд. на 13.03.2018г. за категории „М“, „В“, „А2“. Към датата на деянието
подсъдимият заемал длъжността мл. автоконтрольор I степен в Група „Охранителна
полиция“ към РУ - Бяла при ОДМВР - Русе.
На 25.01.2023г., подсъдимият се намирал в домът си в гр.Борово, обл.Русе,
ул.“Александър Стамболийски“ № 10. Около 17:00ч. решил да отиде до центъра на
гр.Борово, за което привел в движение и управлявал личният си лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с рег.№ Р2431КМ. Подсъдимият бил сам в автомобила и се
движил по бул.“Шести септември“. Пред него, на булеварда в същата посока, се
движел товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ Р0651КА,
управляван от св. Р. Р.. Пред дом № 21 на булеварда, товарният автомобил намалил
скоростта си, при което подсъдимият, в нарушение на правилата за движение,
1

предприел маневра за изпреварването му. В същият момент, в нарушение на правилата
за движение, товарният автомобил предприел маневра завиване наляво, за да влезе в
двора на имота, в резултат на което настъпило пътно-транспортно произшествие
между двата автомобила. В това време, св. Д. - полицейски инспектор в РУ - Бяла при
ОДМВР - Русе, вървял пеша по бул.“Шести септември“, когато чул зад себе си шум от
спирачки и удар. Обръщайки се, видял товарен автомобил - бус, за който знаел, че е на
св. Р. и бил спрян пред къщата му, перпендикулярно на пътното платно. Отивайки към
буса видял, че от другата страна на буса има лек автомобил, на който предната част
била влязла под буса. До лекия автомобил бил подсъдимия М., който му казал, че е
катастрофирал, а след това сигнализирал в РУ - Бяла за настъпилото ПТП. Малко след
това, покрай произшествието преминал св. Ю., който бил с личният си автомобил и
спрял в близост. Поканил подсъдимия М. в автомобила си да изчакат пристигането на
полиция, тъй като навън било студено. Във връзка с подадения сигнал, по
разпореждане на ОДЧ, св. С. - мл.автоконтрольор в РУ - Бяла, посетил пътно-
транспортното произшествие. На мястото пристигнал и св. И. И. - началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ - Бяла, тъй като участник в ПТП бил полицейски
служител. Св. С. изпробвал водачите за наличие на алкохол в кръвта, като пробите и на
двамата водачи били отрицателни. След това започнал да обработва пътно-
транспортното произшествие, като изготвил снимки с таблет, въвел координати на
мястото в системата и поискал документите на двамата водачи. Подсъдимия М.
заявил, че не носи личните си документи - СУМПС, контролен талон и лична карта.
Попитал св. И., дали може да отиде до домът си, за да вземе документите си, което
последният разрешил. По тази причина подс. М. позвънил на свой приятел - св. Р.,
който пристигнал на място с личния си автомобил и откарал подсъдимия до домът му.
Св. Р. изчакал в колата подсъдимия М., който се забавил около 2-3 минути и отново се
върнали на местопроизшествието. След това св. И. разпоредил извършването на тест
за наличие на наркотични вещества на двамата водачи. Тъй като атмосферните условия
не били подходящи за извършване на проба с техническото средство на място, св. С.
предложил да отидат в сградата на Община Борово, където да бъде извършена
пробата. Там изчакали известно време, за да се климатизира техническото средство,
след което извършили тест на двамата водачи - св. Р. и подсъдимия М.. Пробата на св.
Р. била отрицателна, докато тази на подсъдимия М. - проба № 104, извършена за
времето от 18:10ч. до 18:16ч., отчела наличието на амфетамин и метамфетамин.
Резултатите от пробите били показани на двамата водачи, след което били изготвени
необходимите документи. В издадения талон за изследване № 0065320, подсъдимия
М. собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство.
Подсъдимия М. бил задържан и съпроводен от полицейските служители - св. С. и св.
И., до ФСМП за вземане на проби от кръв и урина. Там в присъствието на
полицейските служители и пред медицинския фелдшер св. Н. М., подсъдимият
посочил, че употребил наркотици на 24.01.2023г. около 19:00-20:00ч. по повод рожден
ден, без да посочи какви наркотици употребил. След това отказал да даде кръвна
проба и проба от урина, което собственоръчно вписал в протокола за медицинско
изследване.
За установеното управление на МПС след употреба на наркотични вещества,
на подсъдимия бил съставен АУАН № 9996 от 25.01.2023г., с който били иззети
СУМПС, контролен талон, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ Р2431КМ.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие на подсъдимия бил съставен АУАН
№ 9997 от 25.01.2023г. за извършено от него нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. По
така съставените АУАН били издадени съответно и ЗППАМ № 23-0247-000004 от
26.01.2023г. на Началник РУ - Бяла, с която била наложена принудителна
административна мярка - временно отнемане на СУМПС на подсъдимия до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и ЗППАМ № 23-0247-
000005 от 26.01.2023г. на Началник РУ - Бяла, с която била наложена принудителна
административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетелите Н. С., И. И.,З. Д.,Р. Р.,Ю. Ю.,Д. Р. и Н.
М. в съдебна фаза, както и писмени доказателства от досъдебното производство,
2

приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: заверено копие на АУАН Серия GA №
9996/25.01.2023г.; заверено копие на АУАН Серия GA № 9997/25.01.2023г.; Протокол
*********=10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000; справка за нарушител/водач
на М. М.; ЗППАМ № 23-02470004/ 26.01.2023г.; ЗППАМ №23-0247-
000005/26.01.2023г.; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с рег.№ 247р-685/25.01.2023г. ведно със стикери за
изследване; талон за изследване с № 0065320; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 25.01.2023г.; заверени копия на Заповед № 336з-1260/01.05.2021г.; акт
за встъпване в длъжност от 02.06.2021г.; Заповед № 336з-2198/05.08.2022г.; акт за
встъпване в длъжност от 09.09.2022г.; формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика с рег.№ 3286р19549/ 11.11.2015г.; протокол с рег.№ 336р-
14574/02.06.2021г.; справка за нарушител/ водач на М. М.; протокол за оглед на
веществени доказателства от 27.01.2023г., ведно с фотоснимки; справка за съдимост с
рег.№ 230126005000043209/ 26.01.2023г. издадена от Бюро „Съдимост“ при РС Русе;
заверено копие на дневник за получени сигнали и разпореждания в ОДЧ при РУ Бяла
при ОДМВР Русе за периода 15.12.2022г. до 05.02.2023г.; график относно обезпечаване
на денонощното дежурство в ОДЧ при РУ Бяла през месец януари 2023г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, доколкото същите са
логични, подкрепят се от другите събрани по делото доказателствени материали и са
еднопосочни.
В подкрепа на приетото от съда от фактическа страна е и изготвената в рамките
на ДП и приета по делото комплексна съдебномедицинска експертиза от
заключението, на която се установява следното:
Употребата на цитираните медикаменти в посочената доза (по начин описан от
подсъдимия М. в дадените по досъдебното производство обяснения, приобщени в
настоящото съдебно производство по реда на чл.279,ал.1,т.4 от НК ) не може да доведе
до отчитане на положителен резултат за наличие на наркотични вещества при
изследване с техническо средство Drug Test 5000, както и не може да повлияе на
отчетените показания за едновременно наличие на две наркотични вещества -
амфетамин и метамфетамин в оралната течност (слюнка). От посочените медикаменти,
единствено съдържащият се в продукта Ериназе псевдоефедрин, може да доведе до
отчитане на положителен резултат за метамфетамин (без да позитивира амфетамин)
при ползване на имуноаналитичен тест Drug Test 5000, поради сходство в химическата
структура. Такъв фалашиво-положителен резултат може да се получи, само ако
псевдоефедринът присъства в много висока концентрация в кръвта, за да може да
премине в достатъчно количество в слюнката или при непосредствена локална
употреба на псевдоефедрин-съдържащ препарат. Употребата на една таблета Ериназе
не може да доведе до отчитане на фалшиво-положителен резултат за метамфетамин в
орална течност.
При терапевтична употреба на посочените лекарствени продукти
(самостоятелно или в комбинация) техническото средство Drug Test 5000 няма да
реагира на съдържащите се в тях вещества и няма да бъде отчетен положителен
резултат. При лекарствена злоупотреба с Ериназе може (хипотетично) да се
позитивира резултат само за метамфетамин (но не и за амфетамин).
Техническото средство няма да отчете наличие на амфетамин и метамфетамин
при посочената употреба на лекарствени продукти, както и на енергийна напитка
(независимо от вида и приетото количество).
В резултат на извършеното изследване на остатъчното количество орална течност
(слюнка) по колекторния тампон на тест-касетата от техническо средство Drag Test
5000, с която е извършено изследването на М. се установява и доказва по аналитично
3

категоричен начин присъствието на наркотичните вещества амфетамин и
метамфетамин. Според експертите,полученият аналитичен резултат не може да се
повлияе от прием на медикаменти или да бъде резултат от употребата на посочените от
М. като употребени лекарствени продукти,а присъствието на амфетамин и
метамфетамин в оралната течност доказва и присъствието им в кръвта на
изследваното лице към момента на проверката.
В заключението е посочено също,че наличието на амфетамин и метамфетамин в
оралната течност на изследваното лице показва употреба в период до 24-36 ч., което
кореспондира с първоначално посочената в протокола за медицинско изследване
употреба като време (24.01.2023г. около 19,00ч./20,00ч.).
От заключението на назначената в хода на съдебното производство
допълнителна комплексна съдебно-токсикохимична експертиза (СТХЕ) се установява,
че външните признаци на употреба на амфетамин и метамфетамин, както и на тяхната
комбинация, са сходни и включват възбудено поведение, ускорен пулс, повишено
кръвно налягане, разширени зеници, еуфория и чувство за енергичност, като при по-
високи дози може да настъпят халюцинации. След отминаване на ефекта се наблюдава
умора, раздразнителност и тревожност.Ефектът от употребата настъпва бързо – в
рамките на секунди при пушене и до 30 минути при перорален прием, като
продължава средно до 12 часа, а при прием през устата – до около 24 часа. При
еднократна употреба веществата могат да бъдат открити в слюнката до 36–48 часа,
което доказва и тяхното наличие в кръвта за същия период.Експертизата сочи, че
елиминирането на амфетамин и метамфетамин от организма при инцидентна употреба
настъпва до около 48 часа в кръвта и до 3 дни в урината. В конкретния случай
употребата на амфетамин и метамфетамин е потвърдена чрез доказателствен
аналитичен метод, при който не е възможно фалшиво положителен резултат. Според
експертизата наличието на вещества в оралната течност доказва тяхното присъствие и
в кръвта на изследваното лице до около 24–36 часа след употреба, което съответства
на посоченото от него време на прием (24.01.2023 г. около 19:00–20:00 ч.).
Изготвена е и техническа експертиза на комуникационно устройство на
използвания от подсъдимия М. мобилен телефон „iPhone 11 PRO“, в заключението на
която се посочва, че при анализа на наличното съдържание се установяват данни за
участие в хазартни игри, залози, дългове, търсене на платени секс-услуги, както и
комуникация във връзка с обект, който не се назовава конкретно, но в различни
комуникационни сесии е наименован, като „нещо“, коментира се неговото наличие,
търсене и намиране.
Съдът кредитира заключенията на назначените в хода на досъдебното и
съдебното производство експертизи като обективни, пълни и компетентно изготвени,
тъй като са основани на специални знания в съответната област и почиват на приети в
практиката научни принципи и доказателствени методи.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението,
както и авторството на подсъдимия М.. Не са налице каквито и да било противоречия
в доказателствената съвкупност по делото, които с оглед разпоредбата на чл.305, ал.3
от НПК да налагат излагането на подробни мотиви, относно това кои доказателства
съдът приема и кои отхвърля. Съдът намира, че както писмените, така и гласните
доказателствени средства безспорно доказват приетата за установена от съда
фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да възникне наказателна отговорност по чл. 343б, ал. НК, е достатъчно
деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози установени по надлежния ред.
4

От обективна страна, деянието е извършено чрез действие - подсъдимият е
привел в движение и управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, с рег№ Р2431КМ на 25.01.2023г., след употреба на наркотични вещества -
амфетамин и метамфетамин.
Релевираните от защитата възражения за недоказаност на обвинението и
неговата несъставомерност от субективна и обективна страна, свързани с изминалия
период между управлението и вземането на пробата, както и на липсата на видими
признаци у подсъдимия за прояви на неадекватно или рисково поведение, както и за
обективни белези на употреба на наркотични вещества,съдът намира за неоснователни
и необосновани.
Коментираното престъпление е формално, на просто извършване, и за
съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат.
При настоящата редакция на нормата на чл.343в, ал.3 НК, законодателят не е
ограничил времево употребата на наркотичните вещества или техни аналози и не е
предвидил като съставомерен елемент повлияване на дееца. Законът не се интересува
от това дали към момента на управление на превозното средство, деецът е бил повлиян
от наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен. За разлика
от хипотезата на чл. 343б, ал. 1 НК, която визира случаите на управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол с определена концентрация в кръвта на
водача, установена по надлежния ред, в чл. 343б, ал. 3 НК е възведена забраната да се
управлява превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, независимо дали водачът обективно е бил повлиян от тяхната употреба.
Когато бъде установено, че водачът на превозното средство е бил повлиян от
употребените наркотични вещества, това е отегчаващо обстоятелство със значителна
тежест, което се взема предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност.
Когато водачът е осъществил състава на чл. 343б, ал. 3 НК, макар и да не е бил
повлиян от употребата на забранените вещества, съставомерността на деянието не
отпада, тъй като наличието или липсата на повлияване на водача, респективно,
степента на повлияване, не са съставомерни елементи, а единствено биха имали
значение при преценката на степента на обществена опасност на извършеното деяние.
При употребата на наркотични вещества и техни аналози, законът въвежда
двустепенна забрана: както да се употребяват такива вещества, така и да се управлява
моторно превозно средство след тяхната употреба. Ето защо, когато водачът е
предприел управление на превозното средство, съзнавайки, че е употребил наркотични
вещества или техни аналози, независимо от момента, в който ги е употребил, той
действа с пряк умисъл по чл. 343б, ал. 3 НК, а деянието е съставомерно по посочената
правна квалификация-в този смисъл Решение № 58 от 14.04.2021 г. на ВКС по н. д. №
141/2021 г., III н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова.
Цитираното решение на ВКС не се явява изолирана практика, доколкото в
Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о., НК се посочва, че
за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК законодателят не държи
употребата на наркотичното вещество да е осъществена непосредствено преди
управлението на МПС, като не се изисква деецът видимо да е бил повлиян от
употребата на наркотично вещество и е достатъчно констатирането му в организма на
дееца, се споделят от настоящата инстанция поради съответствието им с действащата
материално - правна регламентация на обективните и субективните признаци от
състава на коментираното престъпление, което е такова на формално извършване. За
ангажиране отговорността на дееца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от
което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението.
Забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е абсолютна предвид възприетия в чл. 343б, ал. 3 от
НК законодателен подход за т. нар. "нулев толеранс” по отношение на управлението на
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Доказателственото право и най-вече принципите на чл.13 и чл.107, ал.2 и ал.3 от
НПК налагат съдът да провери всяка една версия и всяко едно твърдение като го
5

съпостави с друго/други такива, с цел установяване на обективната истина. Дори и да
се приеме за вярно твърдението на подсъдимия в дадените обяснения на досъдебното
производство, приобщени в настоящото по реда на чл.279,ал.1,т.4 от НК, че е
употребил непосредствено преди пробата медикаменти ,а именно
„халоперидол“,“ериназе“ и „Рroac“ от 20 мг.на капсули,то същото се опревергава
категорично от изготвената в досъдебното производство и приета в настоящото
производство КСМЕ,от заключението на която безспорно се установява,че употребата
на цитираните медикаменти в посочената доза не може да доведе до отчитане на
положителен резултат за наличие на наркотични вещества при изследване с
техническо средство Drug Test 5000.В заключението категорично е посочено, че е
установено наличието на двете наркотични вещества в изследваната проба, като
присъствието им в оралната течност предполага наличието им и в кръвта на
изследваното лице към момента на изследване. Използвания израз „предполага“ не
означава, че това е само предположение със степен на вероятност, а установява, че при
наличие в оралната течност на наркотичните вещества, то те се съдържат и в кръвта.
Обстоятелството, на което набляга защитата, че доброволното тестване на
подсъдимия изключва съзнателния прием на наркотични вещества е неподкрепено с
доказателства. По-резонно за съда е наличието на самоувереност у подсъдимия,че е
изминал достатъчно дълъг период от първоначлния прием до вземането на пробата, да
е обстоятелството, което не е дало възможност на същия да реагира своевременно, да
се консултира с адвокат и евентуално да откаже да се тества. Ако същия имаше
пълната увереност в думите си, че не е употребявал каквито и да било наркотични
вещества и „попадналите“ в кръвта се дължат на употреба на посочените от него
медикаменти, логично би следвало да сподели това, още повече при поддържаната
теза за изначално съдействие. От приложения протокол за медицинско изследване /л.20
ДП/става ясно, че подсъдимият сам се е отказал да бъде взета проба от кръв и урина за
изследване, който отказ законосъобразно е отразен в документацията, съгласно чл. 14,
ал. 2 от Наредбата. Т.е с така направения отказ, подсъдимият е игнорирал
възможността за лабораторно медицинско изследване на пробата и се е съгласил с
показанието на техническото средство, което е отчело наличие на анфетамин и
метанфетамин.
След прецизен анализ на събраните по делото доказателства в конкретния
случай се налага извода, че не е налице и хипотезата, визирана в чл. 9, ал. 2 НК,довод
наведен от защитата на подсъдимия, обуславящ основание за неговото оправдаване.
Преценката дали престъплението е със завишена степен на обществена опасност
или не, се прави с оглед на конкретната му тежест, последиците от него, отражението
му в обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация или пък
широкото разпространение на престъпленията от този вид.
Относно степента на обществена опасност на деянието-престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК е инкриминирано от законодателя като типично деяние с висока степен
на обществена опасност, поради това че пряко засяга обществените отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата и опазването на живота и
здравето на гражданите.Управлението на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества създава реална и непосредствена опасност за настъпване на
тежки последици, независимо от това дали такива конкретно са настъпили. Поради
това самият факт на управлението в това състояние не може да бъде определен като
малозначителен.
На следващо място допълнително значение за оценката на обществената
опасност има обстоятелството, че подсъдимият към датата на деянието е заемал
длъжността мл. автоконтрольор I степен в Група „Охранителна полиция“ към РУ -
Бяла при ОДМВР - Русе – лице, призвано да съблюдава за спазването на законите и да
бъде пример за такова поведение.Служителите на МВР притежават особен обществен
статут, който предполага по-висока степен на самоконтрол, дисциплина и морална
устойчивост.Когато именно такова лице съзнателно нарушава закона, като управлява
под въздействието на наркотични вещества, то не само извършва престъпление, но и
подкопава авторитета на институцията, която представлява.Следователно
6

обществената опасност на деянието е по-висока от обичайната за престъпленията по
този текст, което изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
За прецизност следва да се поясни, че макар обвинението да е повдигнато срещу
подсъдимия за това, че същият е служител от състава на МВР - мл. автоконтрольор I
степен в Група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла, при ОДМВР - Русе, това не
представлява елемент от фактическия състав на престъплението за което е ангажирана
наказателната му отговорност - чл.343б, ал.3 от НК. Както се приема в съдебната
практика (вж. Решение № 75 от 16.08.2017г. по н.д. № 89/2017г. на ВКС, II-ро н.о.)
посочването на фактически обстоятелства, които са извън законните признаци на
престъпния състав, ненужно обременяват диспозитива и имат своето място само в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Именно поради тази причина и не е
нужно съдът да оправдава подсъдимия в тази част, а само да премахне излишното
съдържание от диспозитива на присъдата си, като отнесе това обстоятелство в
мотивите на съдебния акт, както е и сторил.Безспорно това обстоятелство има своето
значение, но само и единствено при индивидуализацията на наказанието, където
следва да бъде обсъдено при определяне на наказанието.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е,
че не бива да управлява МПС след употреба на наркотични вещества, които бил
употребил, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние. В съзнанието на същия са намерили
отражение всички елементи на състава на престъплението.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. за извършеното от
него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, съдът намира, че същото следва да се
определи съобразно правилата на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства. Смекчаващи обстоятелства са чистото му
съдебно минало и сравнително младата му възраст. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват недобрите характеристични данни на подсъдимия, предвид
установените обстоятелства за участие в хазартни игри, залози, дългове, търсене на
платени секс-услуги, причиненото пътно-транспортно произшествие и
обстоятелството, че към датата на извършване на престъплението същият е бил
служител от състава на МВР - мл. автоконтрольор I степен в Група „Охранителна
полиция“ към РУ - Бяла, при ОДМВР - Русе. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК се
наказва с лишаване от свобода за срок от една до три години и с глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева. С оглед целите залегнати в чл.36 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на хиляда лева,
платима по сметка на Районен съд - Бяла. След като съобрази нормата на чл.66, ал. 1
от НК, съдът намери, че са налице предпоставките за условно осъждане на
подсъдимия, като счита, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на
осъдения, не е наложително да изтърпи така наложеното наказание, поради което и
изпълнението му бе отложено с изпитателен срок от три години. Възпитателната
работа с условно осъдения се възлага на полицейски инспектор при ОДМВР - Русе.
По изложените съображения, на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.3 вр. с чл.37,
ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК, на подсъдимия се налага и наказание лишаване от право
на управлява МПС за срок от две години. На основание чл.59, ал.4 от НК следва да
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със ЗППАМ № 23-0247-000004/26.01.2023г. на Началник на РУ -
Бяла при ОДМВР - Русе, считано от 26.01.2023г.
Вещественото доказателство тест-касета от "Drager DrngTest 5000", тест № 104
от 25.01.2023г., след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожи като вещ без
стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възлагат
сторените разноски за експертизи в досъдебното производство в размер на 1 658,09
лева, които следва да се заплатят по сметка на ОДМВР - Русе, както и разноски за
допълнителна експертиза в съдебното производство в размер на 1578.21лева, платими
7

по сметка на Районен съд - Бяла.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
8

Номер на акта:	11
Дата:	17 октомври 2025 г.
Съдия:	Ивелина Илиева Келлева Бонева

Дело:	20244510200311
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 ноември 2024 г.

Присъда по НОХД №311/2024 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите