ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357 30.07.2020г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесети
юли две хиляди и двадесета година:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав Маратилов Д. Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№465 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, във вр.
с 248 от ГПК.
Същото е образувано по подадена
частна жалба с вх.№11185/22.06.2020г. от Е.А.И. и М.С.Л.- И., чрез процесуалния
им представител адв.К.С. срещу Определение №1210/09.06.2020г., постановено по
гр.д.№415/2019г. по описа на РС- П., с което е оставена без уважение молбата на
същите, за изменение на Решение №386 от 08.04.2020г., чрез намаляване на
разноските в общ размер от 600лв., с правно основание по чл.248, ал.1 от ГПК.
Твърди се в жалбата, че
постановеното определение е неправилно, поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
незаконосъобразно.
В този смисъл се излагат подробни
съображения.
Искането е обжалваното
определение да бъде отменено, като се намалят присъдените разноски от 600лв. на
250лв.
В указания от съда срок, е
постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Д.П.Ж. и С.Х.Ж., чрез
пълномощника им адв.В.К..
В същият се твърди, че за
отхвърли подадената молба на ищците за изменение на постановено по делото
решение в частта му за разноските, първоинстанционният съд правилно е посочи,
че заплатеното от Ж. адвокатско възнаграждение- по 300лв. за всеки от двата
предявени иска или общо в размер на 600лв. е в минималните размери по Наредба
№1/2009г. на ВАдвС към момента наплащането им и дори само по тази причина не
може да намалява поради прекомерност по чл.78, ал.5от ГПК.
Искането е за оставяне без
уважение подадената жалба.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и
отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Пред РС- П., производството е
образувано по подадена искова молба от Е.А.И. и М.С.Л.-И. срещу Д.П.Ж. и С.Х.Ж., с която са предявени
два съединени иска, а именно: за разпределяне на ползването на съсобствен
поземлен имот и за присъждане на обезщетение за ползването му от част от
съсобствениците (ответниците) в повече от правата им.
Първоинстанционният съд
първоначално е прекратил производството изцяло, но втората инстанция е отменила
прекратителното определение в частта за иска за обезщетение, като е приел, че
исковата молба по него е нередовна, но искът не е недопустим. Производството по
този иск е продължило и е приключило с Решение №386/08.04.2020г., постановено
по гр.д.№415/2019г. по описа на РС- П..
Видно от този съдебен акт, първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на Е.А.И. и М.С.Л.- И. срещу Д.П.Ж. и С.Х.Ж. за осъждането
на ответниците да заплатя на ищците сумата от 407,34лв. /по 35лв. месечно/,
представляващо обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 29.01.2019г. до
17.01.2020г. за ползване на съсобствена вещ- поземлен имот в гр.П., с
идентификатор 55155.506.460 в повече от квотата на ответниците в
съсобствеността, като е прекратено производството по иска за присъждане на
обезщетение в размер на 35лв. месечно за периода от 18.01.2020г. до
постановяване на първоинстанционното решение, като недопустимо.
Осъдени са Е.А.И. и М.С.Л.- И.,
да заплатят на Д.П.Ж. и С.Х.Ж. сумата от 600лв., представляваща разноски по
делото.
Видно от Молба с
вх.№7732/13.05.2020г., подадена от Е.А.И. и М.С.Л.- И., чрез пълномощника им
адв.С., с правно основание по чл.248 от ГПК е поискано, първоинстанционният съд
да измени решението си, в частта с която са присъдени разноски в размер на
600лв., като те бъдат намалени в по- нисък размер. Изложени са доводи в тази
връзка.
От допълнителна молба подадена
от молителите с вх.08704/20.05.2020г. е конкретизирано от молбата на първите,
че присъдените разноски следва да бъдат изменени от уважения иск за двата
отхвърлени иска от 600лв. общо, на 250лв.
Видно от подадения Отговор на
цитираната по- горе молба с вх.№9070/22.05.2020г. е прието, че същата е
неоснователна. В тази насока са изложени съображения.
Видно от обжалваното
Определение №1210/09.06.2020г., постановено по гр.д.№415/2019г. по описа на РС-
П. е оставено без уважение
искането на Е.А.И. и М.С.Л.-И. за изменение на решение №386 от 08.04.2020г.
чрез намаляване на разноските в общ размер 600лв., които Е.А.И. и М.С.Л.-И. са
осъдени да заплатят на Д.П.Ж. и С.Х.Ж..
При тези данни, настоящата инстанция намира, че подадената молба е
допустима, но по същество си е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда намаляване на адвокатското възнаграждение като
процесуална възможност, а не като задължение на съда, нито пък да определя
граници за това. Основанието на същата се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора.
В случая, за да отхвърли
направеното искане по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е приел в
крайния си съдебен акт, че претендирания адвокатски хонорар не е прекомерен и няма
основание да го намали, съобразно минималните размери определени с Наредба №1
от 09.07.2004г.
Счел е, хипотетично, че дори да
се приеме, че определените от ВАдвС минимални възнаграждения поради причините,
изложени в цитираните от пълномощника на ищцовата страна актове, не обвързват
не само съда при намаляване на разноските по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, но
също така и самите адвокати и клиентите им при уговарянето на възнаграждението,
от това не следва, че има основание и по настоящото дело за намаляването им.
Счел е, че такова основание не
следва и от малкия материален интерес на двата предявени иска и по- специално
на първия, макар винаги материалният интерес да е един от главните критерии за
преценка на адекватността, съответно прекомерността на уговореното
възнаграждение.
Отчетено е, че освен с малък
материален интерес делото е и с малка фактическа сложност /фактите за установяване
не са много и липсва съществен спор по тях/, но правната му сложност не е
съвсем ниска. В тази насока е отразено, че се е налагало от страна на съдът и
страните да се излагат и да се отговаря на доводи за допустимост и
основателност, които не са характерни за повечето дела от този вид.
Визирано е, че от значение за
преценката на прекомерността на уговореното възнаграждение би следва да е минималния
размер по Наредба 1/2009 г. на ВАдвС към момента на уговарянето им.
Приет е извод, че възнаграждения,
равни на минималните по Наредба №1, никога не би следвало да се приемат за
прекомерни, специално когато са заплатени от ответната страна, и това
обезсмисля изобщо въпроса дали съдът е обвързан от тези минимуми при
намаляването, поне що се отнася до разноските на ответника. Въпросът за
обвързаността от минималните размери при намаляване по реда на чл.78, ал.5 от ГПК почти не стои или има предимно теоретично значение, тъй като е на мнение,
че прекомерност би следвало да е налице само когато уговореното възнаграждение
значително надвишава обичайните нива на възнагражденията по сходни дела, а за
минималните възнаграждения по наредбата очевидно не може да се каже, по
изложените по-горе причини, че надвишават значително обичайния уговарян размер.
За пълнота, районният съд е
отбелязал, че доводът на ответната страна за евентуално друго основание за
изменение на решението в частта му за разноските не може да бъде споделено. В
тази насока е посочил, че няма изискване произнасянето за разноските по
прекратената част от производството да е непременно в отделен акт от
произнасянето по разноските по приключилата с решение по същество част.
Действието на съдебните актове поначало не зависи от това, дали те са
материализирани в едно и също определение или решение, или в отделни и нито
правилността, нито прегледността и яснотата изискват отмяна на вече
постановеното решение в частта, с която се присъждат разноски по прекратената
част на производството, и присъждане на другите разноски с отделно определение.
В този смисъл, съдът не е
споделил доводите изложени в молбата по чл.248 от ГПК, в резултат на което с
обжалваното определение е оставил без уважение последната.
На практика, с подадената
частна жалба се излагат същите съображения изложени в подадената първоначално
молба за изменение, с правно основание по чл.248 от ГПК.
Изведените доводи на
първоинстанционният съд в тази връзка са изчерпателни и обосновани, с оглед на
което, въззивният съд няма основание да не ги сподели в тяхната цялост и да има
основание за приемане на други правни изводи.
В конкретният казус,
съобразявайки се с правната и фактическа сложност на конкретно воденото дело,
изхождайки от направените възражения, цената на исковете, въззивната инстанция приема,
че адвокатско възнаграждение няма основание да бъде намалявано в искания от
жалбоподателите размер.
Договореното и заплатеното от страна
на ищците Ж. на адв. К. възнаграждения за адвокат са определени в техните
минимално предвидени размери посочени в Наредбата за адвокатско възнаграждение.
При тези данни, настоящата
инстанция приема, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което да е предпоставка по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, същото да бъде
намалено от сумата в общ размер на 600лв., на общ размер от 250лв.
В този смисъл изложените
съображения на жалбоподателите, чрез техния процесуален представител изложени в
подадената от последния частна жалба не могат да бъдат споделени.
Предвид на това, подадената
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно се потвърди.
Независимо от този изход на
делото и претенция за разноски, такива не следва да се присъждат, с оглед
естеството на настоящото производство.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №1210/09.06.2020г., постановено по гр.д.№415/2019г. по описа на РС-
П..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.