Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
VI-4 /21.12.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести въззивен
граждански състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2565/2020г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение
№ 260017/12.08.2020г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 1252/2020г.
С това решение съдът е отхвърлил иска на М.П.Ч., ЕГН: ********** *** против
„Доорс логистик“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Рилска“ № 18, ет.4, представлявано от Г Н за установяване
дължимостта на сумата от 805 лева по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 4325/13.11.2009г., издадена от БРС по гр.д. №
9517/2019г., представляваща възстановяване на авансово заплатена сума по
неизпълнен и прекратен договор от 22.07.2019г. за изработка, монтаж и демонтаж на
три броя интериорни врати съгласно поръчка № 01147/22.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.11.2019г. С това
решение съдът е осъдил М.П.Ч. да заплати съдебни разноски в размер на 300 лева.
Подадена е въззивна жалба от М.П.Ч.
против решение № 260017/12.08.2020г. Въззивната страна твърди, че съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка и е достигнал до погрешни правни
изводи. Жалбоподателят иска от съда
да отмени и да постанови друго, с което да уважи иска му. Не прави искане за
събиране на доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адвокат К., която поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата.
Адвокат К. пледира за отмяна на решението и за уважаване на иска. Прави искане
за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата
страна –„Доорс логистик“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на оплакванията в жалбата. Иска от съда да
потвърди първоинстанционното решение. В съдебно заседание ответната страна се
представлява от адвокат М., който пледира за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на М.П.Ч. с правно
основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК против „Доорс логистик“ ЕООД. Ищецът
твърди, че на 22.07.2019г. между него и „Доорс логистик“ ЕООД е сключен договор за изработка, монтаж и демонтаж на три броя
интериорни врати съгласно поръчка № 01147/22.07.2019г. На същата дата ищецът е
платил на ответника сумата от 805 лева, представляваща: стойността на трите
врати в размер на 625 лева; стойността на монтажа в размер на 150 лева и
стойността на демонтажа на съществуващите врати в размер на 30 лева. За тази
сума е издаден касов бон. Според уговореното между страните поръчката е трябвало
да бъде изпълнена на 07.08.2019г. Ищецът твърди, че спазването на срока е било
от съществено значение, тъй като е планирал ремонт, който да приключи до края
на месец август. Според твърденията на ищеца поръчката не е изпълнена на уговорената
дата, а впоследствие е отлагана неколкократно. Поради това, ищецът е възложил
изпълнението й на друго лице. На 05.09.2019г. Ч. направил искане до ответното
дружество за прекратяване на договора и за връщане на платената сума. За целта,
той посетил магазина на дружеството и вписал искането си в книгата за
рекламации, а по-късно изпратил и нотариална покана по чл. 262, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът
„Доорс Логистик“ ЕООД представя писмен отговор, в който оспорва основателността
на иска. Ответникът твърди, че първоначалното намерение на ищеца е било само да
купи вратите, но впоследствие е възложил и монтаж. Това наложило оразмеряване на
вратите, защото те идвали със стандартни размери от производител, и срокът за
изпълнение на поръчката бил един месец. Въпреки това ответникът бил готов да
монтира вратите десет дни след заплащането, но ищецът неочаквано отказал
доставката и монтажа. След това бил канен да вземе поръчаните от него врати,
вече оразмерени съобразно нуждите на жилището му, но той отказвал. Явно същият
бил решил да смени цветовете, което се установявало от клиентска поръчка от
05.09.2019г. Ответната страна твърди, че ищецът не й е дал подходящ срок преди
да развали договора /чл.87, ал.2 от ЗЗД/ и не е недобросъвестна.
В хода на
съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани са
свидетелите В Г – колега на ищеца и П Н – бивша продавачка в магазина. Първият
от свидетелите установява, че договорът не е изпълнен на 07.08.2019г. и седмица
след това. Свидетелката Н установява фактите, изложени в отговора на исковата
молба. В решението си съдът формулира спорния въпрос по делото – каква е причината
за неизпълнението на договора, респ. подлежи ли на връщане сумата, дадена на
отпаднало основание поради разваляне на договора. Районният съд анализира
събраните доказателства, кредитира показанията на свидетелката Нинова и
обосновава извод за неоснователност на иска. Според решаващите мотиви на съда,
ищецът е отказал да приеме изпълнението на договора, поради което сумата, която
е платил, не подлежи на връщане.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е
допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение №
260017/12.08.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1,
предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание е
длъжен да го върне. В конкретния случай е безспорно установено, че между
страните е сключен договор за изработка, доставка, монтаж и демонтаж на три
броя врати. Безспорно е установено също, че Ч. е платил за тази поръчка сумата
от 805 лева и поръчката не е изпълнена. Не е спорно също, че на 05.09.2020г. Ч.
е развалил договора едностранно. При това положение районният съд правилно е
дефинирал спорния предмет на делото и правилно е приел, че фактическият състав
на неоснователното обогатяване в конкретния случай не е осъществен. По делото
не се твърди и не се установява Ч. де е дал подходящ срок за изпълнение на
договора с предупреждение, че ако длъжникът не изпълни в този срок, той ще
смята договора за развален /чл.87, ал.1 от ЗЗД /. Не се установява и
въззиваемата страна да е била в невъзможност да изпълни. Обстоятелството, че
поръчката е забавена с един ден не е равнозначно на неизпълнение и съдът
правилно е преценил това. При това положение изводът на районния съд, че ищецът
сам е отказал да получи изпълнението по договора, е правилен и обоснован.
Неоснователно е възражението на въззивната
страна, че показанията на свидетелката Нинова, които съдът е кредитирал, не
кореспондират на представените писмени доказателства. В показанията си
свидетелката изрично посочва, че не е присъствала в момента на договарянето, а
има отношение към изпълнението на поръчката. Представените по делото документи
не опровергават този извод, защото се отнасят или за период преди събитията,
които тя описва /данни за поръчка № 01147, касов бон и работна карта/ или за
период след това /клиентска поръчка от 05.09.2019г. и приемо-предавателен
протокол от 17.09.2020г./ Поради това, твърдението за противоречие на показанията
й с писмените доказателства, е несъстоятелно.
Неоснователно е и възражението, че
решаващите изводи на съда са необосновани. Районният съд е мотивирал решението
си ясно и е анализирал точно правнозначимите факти. Съдът правилно е приел, че
ищецът – въззивник е отказал изпълнение на договора. Приложените от него
доказателства за последваща поръчка не опровергават този извод, тъй като същата
е сключена в момента на разваляне на договора. Настоящият съдебен състав
споделя напълно мотивите на районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях без да ги пресъздава повторно. Съдът не възприема анализа на фактите,
изложен в жалбата на въззивната страна тъй като същият е едностранчив и ползва
изцяло поддържаните от нея твърдения.
Предвид гореизложеното, жалбата
се явява неоснователна и трябва да се отхвърли. Решението на Районен съд – Бургас
е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260017/12.08.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2565/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.