Решение по адм. дело №85/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Административното дело е образувано по жалба с вх. № 555/17.02.2025г., с вх.№ Ж-МП-2 от 10.02.2025г. на административния орган, подадена от И. Н. С. от [населено място], [улица], [ЕГН] против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № [рег. номер]/20.11.2024г., издаден от орган по приходите – М. Г. Г. - главен специалист в отдел „Местни приходи“ при Община Троян, потвърден изцяло с Решение № И-МП-4/16.01.2025г. на М. И. В. - Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян.

В жалбата се твърди, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен, тъй като в случая за посоченото превозно средство регистрацията е прекратена преди процесния период и поради това обстоятелство за него не се дължи данък. Посочена е съдебна практика на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 2456 от 01.03.2024 г. по адм. д. № 10072/2023 г., I отд. на ВАС; Решение № 3507 от 29.03.2016 г. по адм. д. № 6478/2015 г., VII отд. на ВАС. Излага се, че законът свързва дължимостта на данъка с правото на собственост върху моторното превозно средство и с неговата регистрация за движение по пътната мрежа на Република България. Посочва се, че според анализа на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено само от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Твърди се, че за част от задълженията, претендирани в АУЗД са погасени по давност. На основание горното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения АУЗД.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като с молба с вх.№ 1175/10.04.2025г., подържа депозираната жалба.

В съдебно заседание ответникът – Началник отдел „Местни приходи” при Община Троян, редовно призован, се явява лично и оспорва подадената жалба като неоснователна. По същество излага, че превозното средство не е отчислено и все още се води на жалбоподателя. Моли съдът да постанови Решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди обжалвания акт, като правилен и законосъобразен.

Административен съд - Ловеч, четвърти състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство е АУЗД рег. № [рег. номер]/ 20.11.2024г., издаден от М. Г. Г. - главен специалист в отдел „Местни приходи“ при Община Троян. Процесния АУЗД е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, съгласно подадена Декларация с вх. № 1107У82/17.09.2002 г. по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство (ППС), без леки автомобили и в него са посочени дължимите суми конкретно по години (л. 5-6 от делото). Установени са задължения за данък превозни средства за декларирания товарен автомобил, [Марка], модел 63, с рег. № [рег. номер], за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024 г. и лихва за просрочие към тях, изчислена към 20.11.2024 г. общо в размер на 309.53 лв., в това число 234.00 лв. главница за всичките години и дължима лихва в размер на 75.53 лв. Акта е връчен на жалбоподателя на 11.12.2024г., видно от приложена Разписка.

Не е спорно по делото, че размер на данъка е определен по правилото на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ.

АУЗД е оспорен от жалбоподателя по административен ред в срок, видно от отразяването в решението пред Началник отдел „МП“ който с Решение № И-МП-4/16.01.2025г. на Началник отдел Местни приходи при Община Троян (л. 9-10 от делото) е потвърдил изцяло АУЗД. Административният орган е посочил в Решението, че задълженото лице не е заплащало данък върху превозните средства (ДПС) от 2019 г. до 2024 г., като във жалбата си лицето се е позовало на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност. Началникът на Отдел „МП“ е разгледал възражението и е счел същото за неоснователно, като е приел че задълженията в обжалвания акт са определени съгласно действащата нормативна уредба. След извършена справка в Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация, е установено че регистрите на МВР превозно средство с рег. № [рег. номер] е с активна регистрация и собственост на жалбоподателя С.. С оглед сторените изводи е потвърдил АУЗД и е приел за установени задълженията за процесното МПС.

Решението на ответника е получено от жалбоподателя на 31.01.2025г., видно от приложената по делото разписка. АУЗД е обжалван чрез административния орган до съда с жалба с вх. № 555/17.02.2025г. на Административен съд- Ловеч (л. 3-4 от делото).

По делото няма доказателства оспорващият да е подал декларация по чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ, съответно да му е постановен отказ, нито пък да е обжалван такъв. Няма и твърдения в тази насока.

С административната преписка са представени разписка от 11.12.2024г., Жалба до Началника на отдел „Местни приходи“ - община Троян, разписка от 31.01.2024г., справка за МПС по регистрационен номер, и Декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, подадена от И. Н. С.. Предоставено е заверено копие на Наредба №6 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Троян, които са приети по делото като доказателства.

В настоящото производство са представени и приети писмени доказателства: заверено копие на Заповед №922/17.07.2023 година на Кмет на Община Троян, заверено копие на Служебна бележка №И-РД-297/17.03.2025 година, заверено копие на Служебна бележка №И-РД-298/17.03.2025 година, писмо вх.№2935/29.10.2025 година на АдмСЛ от Гаранционен фонд [населено място], ведно с 2 броя справки от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, писмо вх.№ 1552/23.05.2025 година на АдмСЛ от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч. Всички посочени писмени доказателства не са оспорени от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание, подадена е в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ от надлежна страна - задължен по административния акт субект и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, след обжалването му по административен ред по реда на чл.156, ал.3 от ДОПК съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК, представляващо абсолютна процесуална предпоставка и е годен предмет на съдебен контрол. Сезиран е местно компетентният административен съд.

Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.4 ал.1 от ЗМДТ, във вр. с чл.52, ал.1 от ЗМДТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразноста и обосноваността на оспорения акт, съдът извърши проверка на обжалвания административен акт като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването, събирането на местните данъци (МД) и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК. В съответствие с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В съответствие с чл. 162 ал.2 т.1 от ДОПК, публични вземания са и общинските вземания за местни данъци, както и лихвите върху тези вземания. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ сочи, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като задължен за заплащането му е неговият собственик съгласно разпоредбата на чл.53 от същия закон. Според чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон. В случая това е Наредба №6 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Троян /Наредбата/, приета с Решение на Общински съвет – Троян под № 107 от 21.05.2020 г.

АУЗД е издаден по служебна инициатива на органа, въз основа на подадени декларации от ДЗЛ, без да е извършвана ревизия – хипотезата на чл.107, ал.3 изр. последно – подадени са декларации, но задължението не е платено в срок и не е извършвана ревизия за периода, което е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за издаване на процесния акт по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, с който да бъдат установени данъчните задължения на жалбоподателя за данък превозни средства за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2024г.

Съобразно чл. 166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичните общински вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а ал. 4 сочи, че тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Такава е представената на лист 45 от делото Заповед № 922/17.07.2023 година на Кмета на Община Троян. Съгласно чл.4, ал. 5 от ЗМДТ, Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. С представената Заповед на определени конкретно посочени служители от общинската администрация – отдел „Местни приходи“ са възложени права и задължения на органи по приходите. Сред изброените служители е и М. Г. Г. – главен специалист в Отдел МП при О. Т. /под №11 в нея/, издател на АУЗД, отмяната на която е поискано с настоящата жалба. Същата е заемала посочената длъжност и към момента на постановяването на Акта, видно от приложената служебна бележка на О. Т. с изх.№ И-РД-298/17.03.2025г.

Съгласно цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на задълженията за местни данъци и такси е универсално и е по реда на ДОПК. Относно обжалването на акта, с който се установяват вземания за данък превозни средства изрично е предвидено обжалване по административен ред в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, към който препраща чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156 ал. 1 ДОПК. Затова, в конкретния случай АУЗД подлежи на обжалване по административен ред пред Началника на отдел „МП” при община Троян, който е компетентния по-горестоящ административен орган съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК. АУЗД е обжалван по реда на чл. 152, ал. 2 ДОПК пред Началника на отдел „МП“ при Община Троян, който с Решение №И-МП-4/16.01.2025г. го е потвърдил изцяло, в кръга на неговата компетентност, съгласно Заповед № 922/17.07.2023 г. на Кмета на Община [населено място] и служебна бележка издадена от Община Троян изх.№ И-РД-297/17.03.2025г. (л. 45- 46 от делото).

В този смисъл, съдът приема, че са изпълнени императивните изисквания на закона и актът за установяване на задължения за данък превозни средства е издаден от компетентния по материя, място и време орган и е обжалван по предвидения ред пред компетентния по-горестоящ АО. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити. Същият е мотивиран - в него са посочени както фактическите, така и правните основание за издаването му. Задължението за данък върху превозното средство за притежаваното от жалбоподателя МПС, е описано по години, по партиди, в общ размер, като е посочена главницата и лихвата.

В проверка за съответствие на АУЗД с процесуалните разпоредби на издаването му, съдът не констатира да са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването на обжалвания акт, като такива не се твърдят и от оспорващия.

Оспорения акт за установяване задължения по декларация е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му.

Правният режим на данъците е уреден в Глава първа, Р. П. от ЗМДТ. Според чл. 52, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като задължен за заплащането му е собственикът на превозното средство по аргумент от чл. 53 от ЗМДТ. Съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Тази норма не е изменяна годините. Според чл.143, ал.6 от ЗДвП, актуална и към момента, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство (снемането от отчет) се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и представяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът представя документ, че превозното средство е представено за разкомплектоване, или декларация за съхранението му в частен имот. Съгласно нормата на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяването на регистрацията.

Процедурата за прекратяване на регистрацията е разписана в чл. 18 и сл. от Наредба № І-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства. Според чл. 18, ал.1, т.1 от Наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно /според ал.1, т. 2/. Разпоредбата на чл.18б, ал.1 от Наредбата сочи, че прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал.1 т. 2/служебно/ се извършва по определен ред, като съгласно т.8 на ал.1 редът е Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ по чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд.

Законодателят е обвързал дължимостта на данъка върху превозните средства /ДПС/ до прекратяване на регистрацията според нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Актуалната редакция на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ към момента на възникване на задължението гласи, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В тази част нормата няма изменение и към настоящия момент. Следователно правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик, до прекратяване на регистрацията, за жалбоподателя в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ възниква задължението за заплащане в законоустановения срок, съобразно чл. 60 ЗМДТ, на ДПС за процесния данъчен период посочен в обжалвания акт.

Спорът между страните е правен и се свежда до отговора на въпроса дължим ли е данъкът за процесното превозно средство.

При така очертания правен спор, съдът съобрази следното:

За процесния период МПС продължава да се води в собственост на жалбоподателя. Не е спряно надлежно от движение. Не е снето от отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч. Не е освободено от данък или дерегистрирано в Община Троян. Установено с приложената на лист 12 от делото справка за МПС по регистрационен номер от дата 02.01.2025г., че МПС с рег. №[рег. номер], с дата на издаване на свидетелството за регистрация: 10.10.2002г., вид: товарен автомобил, марка (модел):ГАЗ 66, с идентификационен номер: 2596298, е собственост на жалбоподателя.

По делото не са представени доказателства, жалбоподателят да е подал Заявление до Сектор „Пътна полиция“-Ловеч, за да бъде извършена процедурата по прекратяване, а оттам и дерегистрацията на ПС от партидата в Община Троян. Твърденията на жалбоподателя за служебно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл.574, ал.11 от КЗ, за което се уведомява собственикът на пътно превозно средство от Гаранционият фонд по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, не се подкрепят от доказателствата по делото. От приложените справки към представеното по делото писмо с изх.№ 10-00-157/28.10.2025г. на Гаранционен фонд, се установява, че не са налични данни за сключени полици по задължителни застраховки “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил „Газ“ с рег. № [рег. номер]. За горепосоченото МПС по данни на МВР същото е под “запор“ и липсват данни до собственикът /И. Н. С./ да са изпращани уведомления по реда на чл.574, ал.10 от КЗ /за липсата на валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“ за МПС/ от Гаранционен фонд за процесното МПС. Данък върху превозните средства се дължи до прекратяване на регистрацията според нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Това води до извод, че дори на същия да му е било изпратено съобщение за липсата на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност“, т.е. по отношение на жалбоподателя да е била приложена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП, то приложимата в случая разпоредба на чл. 58, ал.5 от ЗМДТ сочи, че Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591.

С оглед на изложеното, установените с оспорения акт задължения са определени законосъобразно. Превозното средство не е с прекратена регистрация към периода, за който е съставен оспореният акт и липсва законово основание за недължимост на данъка. Доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, оспорващият не се явява освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния период. В гореизложения смисъл са и: Решение № 4970 от 09.04.2014 г. по адм. дело № 16297/2013 г. на ВАС VII о.; Решение № 2017 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 89/2013 г. на ВАС VII о., Решение № 2823/19.03.2025 г. по адм. дело № 256/2025 г. на VIII отд. на ВАС, Решение № 3371/20.03.2024 г. по адм. дело № 8733/2023 г. на ВАС.

Неоснователни се явяват и наведените в жалбата твърдения за погасяване по давност за част от задълженията претендирани в акта за установяване на задължения по декларация. Съгласно нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Видно от процесният АУЗД, а и от жалбата, периода за който се сочи, че се дължи Данък върху превозните средства е от 2019г. до 2024г., представляващ период от шест години. За задължението за 2019г. пет годишния давностен срок започва да тече от 01.01.2020г. и изтича на 31.12.2024г., а акта за установяване е задължение по декларация е съставен на 20.11.2024г.. Тъй като в ЗМДТ не е предвиден друг по-кратък срок, горното води до единственият възможен извод, че към момента на установяване на задълженията, пет годишният давностен срок по отношение на всички тях, няма как да е бил настъпил.

С оглед горното АУЗД, е правилен и законосъобразен, правилно е определена и дължимата сума като главница, съответно дължимата за забава лихва, съобразно падежа на всяка една от дължимите вноски, при отсъствие на спор относно определения размер, която като акцесорно задължение следва главното задължение, което не е изпълнено.

В заключение съдът намира, че оспореният АУЗД е издаден и в съответствие с целта на закона и със смисъла, който законодателят влага в института на публичното общинско вземане за данък превозни средства.

По изложените съображения, съдът приема, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му, и следва да бъде оставен в сила като законосъобразен, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото и като съобрази, че ответникът не е бил представляван от правоспособен юрист в съдебно заседание, на ответника не следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 160, ал. 7, изр. второ от ДОПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК, Административен съд - Ловеч, четвърти административен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. С. от [населено място], община Троян, област Ловеч, [улица], [ЕГН] против Акт за установяване на задължения по декларация № [рег. номер]/20.11.2024г., издаден от орган по приходите – М. Г. Г. - главен специалист в отдел „Местни приходи“ при Община Троян, потвърден изцяло с Решение № И-МП-4/16.01.2025г. на М. И. В. - Началник отдел Местни приходи при Община Троян.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от решението на страните