Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 27.12.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд в публично заседание на 14.12.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4775 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.против
М.Т. ***, като наследник на Д.С.Д., поч. на 23.06.2016г., с предявени искове по
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ,
ответникът е ползвател на топлинна енергия за имот в ***, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите, както следва: 1 748.24лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2004 г. до 31.03.2018г., лихва върху главницата в
размер на 1 468.16 лв. за периода от 02.03.2004г. до 16.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 02.07.2018г. до
окончателното изплащане на същата. Претендират се разноски. Прави се възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника.
Ответникът признава
исковете в съдебно заседание и представя доказателства за плащането на
главница, лихви и ДТ по делото. Възразява относно размера на юрисконсултското
възнаграждение, като счита, че не следва да се определя такова с оглед
доброволното заплащане на сумата.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: Не се спори по делото, а и от представения договор ***/03.02.1999г.
се установява, че ищецът и Д.С.Д., са сключили съглашение за покупко-продажба
на топлинна енергия за имот в ***. Такава топлоенергия е ползвана в това жилище
за периода 01.01.2004 г. до 31.03.2018г., като нейната цена е 1 748.24лв. и не
е заплатена, съобразно приетото по делото препис-извлечение от счетоводните
записвания на ищеца за абонатен ***. Съгласно представеното удостоверение за
наследници на Община П. от 06.08.2018г., на 23.06.2016г., Д.С.Д. е починала,
като е оставила за наследник своята дъщеря М.Т.Т., която е наследила както
собствеността на жилището, така и задълженията на своя наследодател. След
получаване на исковата молба, на 13.12.2018г., ответницата М.Т.Т. е заплатила на ищеца сумата от 3 345.00лв. – сума, посочена
като главница, лихва и ДТ по настоящето дело.
При тези
доказателства, както и поради направеното признание на исковете и плащане на
исковите суми от страна на ответника, съдът прави следните изводи: Доказаха се
по делото облигационните отношения между ищеца и наследодателя на ответницата,
а след 23.06.2016г. и за ответницата е налице качеството на потребител на
топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ирелевантна в случая е липсата на договор между ищеца и
ответницата - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от
ЗЕ. Налице е признание на дължимите суми както по отношение на главницата, така
и на лихвата, налице е плащане на тези суми в хода на делото – обстоятелство,
което съдът следва да вземе предвид в крайния си акт, на осн. чл. 253 ал. 3 от ГПК. Поради горното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло,
поради плащане в хода на процеса.
При този изход на
делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските на ищеца. ДТ е заплатена от ответника, като това изрично е посочено
в платежната бележка от 13.12.2018г., спорен по делото е въпросът - дължи ли се
юрк. възнаграждение и в какъв размер. Съдът намира, че независимо от
възражението на ответника, че е заплатил сумите едва като е узнал чрез исковата
молба за тяхната дължимост, то той е станал причина за завеждане на делото и не
следва да бъде освободен от разноските, независимо от признанието на исковете. Всяко
месечно вземане е ставало изискуемо след изтичане на едномесечния срок за
плащане, именно затова е начислявана и лихва върху него, която лихва за целия
период е призната и платена от ответника. Горното сочи, че той не е поставен в
процесуална изненада с предявяване на исковете, те са били основателни към
датата на предявяването им, и разноските по делото се дължат именно от него.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на производството, направеното
признание и липсата на експертизи и привличане на трети лица, юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, в
минималния размер, а именно – 100лв., и тази сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ искове на осн. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********,
адрес на управление ***, против М.Т.Т., ЕГН ********** ***, като наследник на Д.С.Д.,
поч. на 23.06.2016г., за заплащане на сумите 1 748.24лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2004 г. до 31.03.2018г., лихва
върху главницата в размер на 1 468.16 лв. за периода от 02.03.2004г. до
16.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 02.07.2018г. до окончателното изплащане на същата, поради ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА М.Т.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
разноски по настоящото производство в размер на 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред П.скиОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: