М О
Т И В И
Обвинението срещу подс. Ж.Д.И. е
по чл. 196, ал. 1 т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК за това, че на
11.07.2017г., в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи, както следва: 1
брой тригнездов, гумиран разклонител с трижилен
кабел, със сечение 3 х 1, 5 мм.,
с обща дължина на кабела 37
метра, на стойност 75,70 лв. /седемдесет и пет лева и
седемдесет стотинки/ и 1 брой тригнездов, гумиран
разклонител с трижилен кабел, със сечение 3 х 1, 5 мм., с обща дължина на
кабела 7 метра,
на стойност 20, 80 лв. /двадесет лева и осемдесет стотинки/, всичко на обща
стойност 96, 50 лв. /деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/, собственост
на „******“ ООД, ЕИК: ******, от владението на МОЛ – М.Д.А., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. К. – пледира за
налагане на минимално наказание.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От направеното самопризнание на подсъдимите
в с.з. и събраните на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите,
писмени, експертното заключение, фото снимки – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Фирма „******“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление
в гр. Сандански, се занимавала със
строителство. Свидетелят М.А.
работел като технически ръководител в горепосочената фирма, като същият бил
и матариално отговорно лице на дружеството.
Към 11.07.2017г. горепосочената
фирма изпълнявала поръчка за саниране
на обект, находящ се на
адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Цар Иван Асен 2“ № 5. При извършването на поръчката, всички материали, консумативи и интрументарум, се намирали в складове, които били разположени
в блока, който бил саниран. До
строителния обект бил разположен и фургон, в който се преобличали работниците и държали лични инструменти.
За изпълнение на санирането на
блока фирма „******“ ООД била сключила договор
за отдаване под наем на
строителна платформа с „Италиа стар“ ООД, със собственик – св. Л.а.ц. Свидетелят В.и.дработел като шофьор във фирма
„Е“ ООД. Последната извършвала
различни услуги на фирма „******“ ООД. На 11.07.2017г. и двамата горепосочени свидетели изпълнявали служебните си задължения.
На 11.07.2017г. около
обяд, подс. Ж.Д.И. бил в района на горепосочения
саниран обект, като същият обикалял
по контейнерите за смет. Около
12,30ч., докато служителите
на дружеството били ангажирани с работата по монтажа
на строителната платформа, Подсъдимият минавал покрай южната страна на
блока, като забелязал оставените кабели с разклонители. Същите били оставени
за работа по южната фасада
на блока, като били оставени
от южната и източната страна на ъгъла на
блока, който бил саниран. И. забелязал, че служителите
на фирмата са ангажирани с монтажа на платформата
и решил да се възползва от това
обстоятелство, за да вземе кабелите.
В изпълнение на това си решение,
подс. И. взел кабелите с разклонителите, които били вързани
с тел и тръгнал по съседна улица
в посока юг.
По същото време - на 11.07.2017г., около 12,30ч., докато св.дуправлявал превозното средство около блока, който бил
саниран, на адрес: Стара Загора,
ул. „Цар Иван Асен 2“ № 5, забелязал лице от ромски произход
– подс. И., който носел навитите
на руло кабели.
Свидетелят В.дсе усъмнил, че посочените
по-горе кабели са от обекта,
който бил саниран, като знаел, че по това
време служителите били ангажирани с монтирането на строителната платформа. Св.двидял подсъдимия точно до блока, който
бил саниран. Поради тази причинадказал
на Л.ци го
попитал дали има липсващи кабели.
Ц отишъл до фургона, който се намирал до
санирания блок, след което се
обадил на св. А., за да
го попита дали има липсващи
вещи. Двамата свидетели – Ц идне дочакали отговор от А., а незабавно тръгнали да гонят
лицето от ромски произход – подс. И.. Двамата свидетели тичали след него, вика
ли му да
спре, но той не спрял.
Накрая двамата свидетели успели да настигнат подсъдимия, който тичал с кабелите и Л.цму казал да
ги пусне. Когато го настигнали,
И. вече се бил отдалечил на
300-400 метра от санирания обект. Св. Ц попитал подс. И. откъде е взел кабелите, а последният отвърнал, че ги е намерил
в блоклукчийска кофа. Отначало подс. И. не искал
да остави кабелите, като започнал да вика
и да заплашва двамата свидетели. Тогава св.дму извикал да ги остави
на земята и И. ги пуснал.
Л.цвзел кабелите и двамата със св.
В.дтръгнали обратно към строителния обект. След тях
тръгнал и подс. Ж.И., който настоявал да му
платят кабелите. Докато вървели към обекта тримата
били пресрещнати от техническия ръководител – М.А., който веднага разпознал кабелите. Св. А. ги разпознал по
специфичната маркировка отдолу. Те били
два на брой,
с три гнезда за всеки разклонител.
Единият бил по-къс /около 7 метра/, а другият бил по-дълъг /около
30 метра/. Кабелите били черни на
цвят. Единият бил надписан с маркер отдолу на
тройните контакти с надпис: „ВНЛ“, а на другия било изписано
„П“. През това време подс. Ж.И. се държал арогантно,
като продължавал да заплашва свидетелите
и настоявал да му бъдат заплатени
разклонителите и кабелите. Същият псувал и станал агресивен. Св. А. се обадил
на тел. 112, след което дошла
патрулна кола и задържала подс.
И..
Вещите предмет на престъплението били върнати на ощетеното юридическо
лице.
Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия в с.з.,които се подкрепят от
доказателствата установени с доказателствени средства
– показанията на свидетелите А., Ц, Дончев, приемо-предавателни
протоколи, свидетелство за съдимост, протокол за оглед на веществмени
доказателствма, фото снимки, справка от ГД „ ИН” към
МП.
Видно от приложената
по делото справка за съдимост,
обвиняемият Ж.Д.И., е осъществил
процесното престъпно деяние при условията
на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б."А"
и б.”Б” от НК, тъй като: По
НОХД № 1768/2014г. със сключено
Споразумение № 464/08.12.2014г., в сила от 08.12.2014г. за извършено от
И. престъпление на
17.05.2014г., на обв. Ж.И.
е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, изпълнението
на което не е било отложено
по реда на
чл. 66, ал. 1 НК, като наказанието е било изтърпяно на 21.12.2015г. Със Споразумение по НОХД № 186/2013г.
по описа на РС-гр.Стара Загора, в сила от 28.01.2013г., И.
е осъден на "лишаване от свобода"
за срок от
1 /една/ година, при първоначален "строг" режим в ЗОЗТ /деянието е било извършено на 12.01.2013г./. За това си осъждане
Ж.И. е бил осободен от затвора на
07.01.2014г. С Присъда № 35/24.02.2012г., по НОХД № 224/2012г. по описа на РС - гр.
Стара Загора, в сила от 12.03.2012г., Ж.И. е осъден на „лишаване
от свобода“ за срок от
8 месеца, при първоначален "строг" режим в ЗОЗТ /деянието е било извършено на 11.09.2011г./. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК това наказание, заедно с наказанието по НОХД № 2099/2011г.
по описа на РС – Стара Загора,
е било групирано, като обв. Жеков
е следвало да изтърпи общо наказание
в размер на 1 /една/ година „лишаване
от свобода“ в ЗОЗТ. Същото е изтърпяно на 19.10.2012г. Към момента на извършване
на процесното престъпление, предмет на настоящото наказателно
производство, не е бил изтекъл 5-годишният срок по чл.30, ал.1 от НК по горепосочените
осъждания. Обвиняемият Ж.И.
е многократно /над 20 пъти/ осъждан за
извършването и на други тежки умишлени
престъпления от общ характер, извън
тези, обуславящи приложението на чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от
НК за процесното деяние.
Видно от експертното заключение на съдебно- икономическа експертиза общата
стойност на предмета на престъплението към момента на деянието е 96, 50 лв.
Всички тези писмени и гласни доказателствени средства установяват конкретни факти и
обстоятелства , които образуват едно хомогенно цяло и подкрепят направените
самопризнания на подсъдимия в с.з.
Следователно цитраните
до тук доказателствени средства дават основание на
съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса –
има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс.
Ж. И. е автор на процесното
деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен
начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал. 1 т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подс. И. е осъществил изпълнителното деяние отнемане в
двете му части –прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/ изнесъл
е вещите от обекта / и е установил трайна фактическа власт върху тях / имал е
възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои така както намери за
добре /.
Видно от свидетелството за съдимост на
подсъдимия И. към момента на дянието е бил осъждан
както следва :
По НОХД №
1768/2014г. със сключено Споразумение № 464/08.12.2014г., в сила
от 08.12.2014г. за извършено престъпление на 17.05.2014г., е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от
1 /една/ година, изпълнението на което не е било
отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК, като наказанието е било изтърпяно на 21.12.2015г.
Със Споразумение по НОХД № 186/2013г.
по описа на РС-гр.Стара Загора, в сила от 28.01.2013г., И.
е осъден на "лишаване от свобода"
за срок от
1 /една/ година, при първоначален "строг" режим в ЗОЗТ /деянието е било извършено на 12.01.2013г./. За това си осъждане
е бил освободен от затвора
на 07.01.2014г.
С Присъда № 35/24.02.2012г., по
НОХД № 224/2012г. по описа на РС - гр. Стара
Загора, в сила от 12.03.2012г., Ж.И. е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца,
при първоначален "строг" режим в ЗОЗТ /деянието е било извършено на 11.09.2011г./.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК това наказание, заедно с наказанието по НОХД № 2099/2011г.
по описа на РС – Стара Загора,
е било групирано, като е следвало да изтърпи общо
наказание в размер на 1 /една/ година
„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ. Същото е изтърпяно на 19.10.2012г.
Към момента на извършване
на процесното престъпление, предмет на настоящото наказателно
производство, не е бил изтекъл 5-годишният срок по чл.30, ал.1 от НК по горепосочените
осъждания.
Следователно
престъплението е извършно при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК и следва да се
квалифицира и по чл. 196, ал. 1 т.1 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите следва извода, че
към момента на деянието са действали с
пряк умисъл.
Подс. И. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението,
преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и
координирани отделни действия е успял да реализира.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови тествое съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното
производство и в с.з. за разкриване на обективната истина и критичното
отношение към извършеното деяние,
имотното състояние станало и мотив за извършването на престъплението,ниската
стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи – многобройните осъждания
извън необходимите за приложение на чл. 29 НК / чл. 56 НК/, изключително
високата степен на обществено опасния характер дееца– многократно осъждан, с
недобри характеристични данни.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл.
36 НК – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и
на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1
от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в размер на 3 години лишаване
от свобода следва да се намали с една трета и да се определи за изтърпяване
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при
първоначален строг режим .
На
основание чл. 59, ал. 1 НК следва да се зачете изтърпяното до момента наказание
по МН, считано от 11.07.2017 г.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 56,90 следва да
се заплатят наОД на МВР Стара Загора съразмерно от
подсъдимия.
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ