№ 20412
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110156469 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от Г. И. Г., Е. И. Г. (починала в хода на
процеса) и О. П. Х. срещу Държавата отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено, че ответникът не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ******.****.**** с площ ****
кв.м., предназначен за друг вид производствен складов обект, вид територия
земеделска, с начин на трайно ползване: „За друг вид производствен складов
обект“, стар идентификатор *****.****.****, номер по предходен план 519,
при съседи *****.****.****, подробно описан в нотариален акт за дарение №
***, том II рег. № ****, дело ***/***7 г., вписан като акт № ***, том CCV от
***7 г. на СВ и нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том
IV, дело № *** от 2005 г. на нотариус В. Г., с рег. № *** и РД СРС, вписан с
акт № 1, том LLLLXXX, дело ***** на СВ София.
Ищците твърдят, че са собственици на описания по-горе имот, при
квоти както следва О. П. Х. ½ ид.ч., Г. И. Г. ½ (1/4 от, които по наследство от
починалата в хода на процеса Е. И. Г.), придобити по наследство и
възстановени по реда на ЗВСОНИ. Сочат, че наследодателят им Г. И. Г. (роден
21.07.1870 г.) е закупил имота през 1943 г., като мястото му било отнето по
Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия
през 1947 г. като празни фабрични места. Местата били извън обсега на
1
регулационния план, не били одържавявани и не следвало да бъдат
одържавявани съгласно НДИ. Излагат, че за възстановяване на имотите по
ЗВСОНИ са представили всички притежавани документи, като след
възстановяването на имота започнали да го ползват и владеят. През 2005 г. се
снабдили с нотариален акт за собственост на имота, а през ***7 г. В. П. Х.
дарила на сестра си притежаваната от нея ¼ ид.ч. съгласно нотариален акт за
дарение № ***, том II рег. № ****, дело ***/***7 г. на нотариус И.И.Ж., с рег.
№ 701 НК, вписан като акт № ***, том 2 CCV, дело **** от ***7 г. на СВ.
През ***6 г. ищците инициирали изменение в АГКК, което било прието и била
издадена заповед № 18-5135-28.06.***6 г. на началника на СГКК София. С
протокол от 03.04.***6 г. било извършено трасиране, означаване и
координиране на имот с идентификатор *****.****.**** по кад. карта на гр.
София, район Панчарево, с. Казичене от фирма „Геофото“ ООД. Твърдят, че
са депозирали заявление с вх. № САГ19-ГР00-1596/15.07.***9 г. с искане за
разрешаване изработването проект за подробен устройствен план ПУП - план
за регулация на поземлен имот с идентификатор ******.****.**** за което
била издадена Заповед № *********** на главния архитект на Столична
община, в НАГ, която влязла в сила. На 20.01.2023 г. сключили предварителен
договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот с дружество
„Транслоджистикс София“ АД. След сключването на предварителния договор
започнали да се снабдяват с необходимите документи – данъчна оценка, кад.
скица на имота, справка от община Панчарево за липса на актове за държавна
и общинска собственост. Депозирали и молба до министерството на
земеделието за липса на реституционни претенции. На 21.02.2023 г. О. Х.,
депозирала молба в областна администрация на област София за наличие или
липса на акт за държавна собственост за процесния имот. Ответницата О. Х.
получила удостоверение с изх. № ОА23-****/28.04.2023 г., съгласно което за
имота бил съставен акт за държавна собственост № ***** от 12.04.2023 г.
Твърдят, че са придобили имота по давност, като излагат, че държавата никога
не го е владяла. При тези твърдения молят съда да уважи предявения иск.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Държавата, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и
неоснователен. Сочи, че поземлен имот с идентификатор *****.****.**** е
държавна собственост, за който е съставен Акт за частна държавна
2
собственост (АЧДС) № 11841/12.04.2023 г., вписан в Службата по
вписванията. Излага, че същият е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция
от 1951 г.), съгласно който държавни стават имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. Твърди, че имотът не е принадлежал на физическо лице и
следователно е имал статут на безстопанствен, поради което е придобит ех
lege от Държавата, доколкото към момента на регулацията от 1957 г. действала
разпоредбата на чл. 6 от ЗС (редакция от 1951 г.). Тъй като Държавата
придобивала имота по силата на закона, се сочи, че е без значение дали е
издала или не акт за държавна собственост към момента на
неговото придобИе. Процесният имот твърди, че е включвал в себе части от
имоти със стари кадастрални номера ***, *** и *** от кадастралния план от
1957 г., л. 10 и л. 11. В разписния лист към този план за имот *** било
посочено, че представлява двор, а за собственик - държавно; за имот *** -
храсти със собственик „СНС“; за имот *** – празно място със собственик
„СНС“. Отреждането на горепосочения имот по старите кадастрални планове
твърди, че е било за изграждане на държавни общежития. Такива били
изградени и съответно били съставени актове за държавна собственост: АДС
№ *********** г., АДС № *********** г., АДС № ********** г., АДС
№************ г., АДС ********* От удостоверение изх. № ****-
228/19.02.***0 г., издадено от Министерство на земеделието и храните, също
се установявало, че имотът представлява „друга територия, заета от
производствени бази, съществуваща държавна собственост преди
земеразделянето“. Твърди, че липсва идентичност между описаните в
нотариалните актове и записки за вписване, представени от ищците,
недвижими имоти, и процесния недвижим имот. Подробно излага, че ищците
не са могли да придобият имота по давност с оглед характера му. Оспорва
представения от ищците КНА като излага, че същият не доказва правото на
собственост. Оспорва и възстановяването на процесния имот по реда
ЗВСОНИ. Оспорва Приемо-предавателен протокол от 26.04.1996 г. на ТОА
Панчарево, като твърди, че в нито един момент имотът не е предаван на
ищците и не е било налице основание за съставяне на този протокол. Сочи, че
липсва идентичност между имотите, предмет на протокола, и процесния
недвижим имот. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
3
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
искане да се признае за установено, че ищците не са собственици на
поземлен имот с идентификатор *****.****.****, с площ **** кв.м.,
предназначен за друг вид производствен складов обект, вид територия
земеделска, с начин на трайно ползване: „За друг вид производствен складов
обект“, стар идентификатор *****.****.****, номер по предходен план 519,
при съседи *****.****.****. В насрещната искова молба са изложени
идентични твърдения, като в отговора, в частност, че имотът е придобит на
основание чл. 6 ЗС, както и че ответниците с оглед характера на имота, не
могат да придобият същия по давност. Ищецът по насрещния иск моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците по насрещния иск са депозирали общ отговор в
законоустановения едномесечен срок, с който оспорват предявения иск като
недопустим и неоснователен. Отново излагат, че държавата не е придобила
собствеността върху процесния имот. Твърдят, че имотът никога не е бил
държавен, както и че за него не е действала забраната за придобИе по давност.
Сочат, че имотът е възстановен по реда на ЗВСОНИ. Излагат, че видно от
протокола, с който е предадено владението на 26.04.**** г. е потвърдено, че
мястото на наследниците на Г. И. Г. е извън обсега на регулационния план,
както и че не е и не следва да бъде одържавяван съгласно Наредба за
недвижимите имоти. Сочат, че са подавали декларации по чл. 14 ЗМДТ, че са
заплащали дължимите местни данъци и такси за имота. Твърдят, че са
обработвали и владели без прекъсване имота, като манифестирали
намерението си пред трети лица, включително и пред ищеца по насрещния
иск. Излагат, че представените актове за държавна собственост касаят друг
недвижим имот. Сочат, че удостоверението от Столична община, район
Панчарево, удостоверява, че собственици на недвижимия имот са В. Х., Г. Г.,
Е. Г. и О. Х., като от писмото се потвърждавало, че до 01.06.1996 г. за техния
имот няма съставен акт за държавна и общинска собственост. Оспорват
всички представени актове за държавна собственост, както и приложеното
Удостоверение с изх. № ****-228 от ОСЗ Панчарево относно Минко И. В.
касаеща имот № 000*** за непредявени реституционни претенции. Този имот
сочат, че не касае собствеността на процесния, тъй като именно ОСЗ
Панчарево предало владението на процесния имот на 26.05.**** г. Отново
4
излагат, че наследодателят им е закупил имотите през 1943 г., като мястото му
било отнето по Закона за национализацията на частните индустриални и
минни предприятия през 1947 година като празни фабрични места. Тези места
били извън обсега на регулационния план, не били одържавявани. До
национализацията имотът бил във владение на Г. И Г., поради което било
невъзможно да бъде придобит от държавата. След влизане в сила на ЗВСОНИ
считат, че насрещния ищец не е могъл да придобие имота поради
императивната забрана на чл.31 ал.3 от Закона за кооперациите /отм/. А също
така, имотът никога не бил владян от държавата. Ответниците твърдят, че са
владели и ползвали имота от 26.04.**** г. и считат, че са го придобили по
давност. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. С
допълнение към отговора на насрещния иск с вх. № 327862/16.10.2024 г., са
посочили, че оспорват насрещния иск като недопустим поради това, че
ответникът никога не е владял имота.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 170, том IV, рег. № *****, дело *** от 2005 г. от 30.12.2005 г. по описа
на Нотариус В. Г. № *** /л.12 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/, от който
се установява, че Г. И. Г., Е. И. Г., О. П. Х. и В. П. Х., са признати за
собственици, всеки един от тях на по ¼ ид.ч. по наследство и възстановяване
по реда на ЗВСОНИ на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в
гр. София, Софийска област, Столична община, район Панчарево, с. Кривина
/VII-80/ с площ от **** кв.м. по графични данни, а по документ за
собственост 3580 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 519, попадащ в
кад. листове Г-2-8-Г и Г-3-8-Б при съседи на имота по скица: от четири страни
имот без планоснимачен номер.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
том II, рег. № ****, дело *** от 20.12.***7 г. по описа на нотариус И.И.Ж., с
рег. № 701 /л.13 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/ се установява, че В. П.
Х. е дарила собствената си ¼ ид.ч. от описания по-горе имот на сестра си О. П.
Х., като в нотариалния акт е посочено, че поземленият имот е заснет като ПИ с
идентификатор *****.****.**** по КККР на гр. София, одобрени със заповед
5
№ РД-18-77/21.12.***0 г. на изп. директор на АГКК, със следните
характеристики: последно изменение със заповед 18-5135-28.06.***6 г. на
началника на СГКК-София, адрес на имота: с. Казичене, район Панчарево, м.
Бостаните, площ 3*** кв.м.; трайно предназначение на територията –
земеделска; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект; категория на земята при неполивни условия 0; стар идентификатор
*****.****.****; номер по предходен план 519; съседи *****.****.****.
От представения по делото приемателно-предавателен протокол, ТОА
Панчарево, от 26.04.**** г. /л.14 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/ се
установява, че Т. Г.ва Х., С.ка Владимирова Г., Г. И. Г. и Е. И. Г. – наследници
на Г. И. Г. и И Г.в Г., са въведени във владение в празно място, съставляващо
празни парцели, които съдържат 12 декара площ, находящи се на границата
между землищата на с. Казичене и с. Кривина в м. Гръстелника при граници –
възстановен имот на И.В., блок от бившето ТКЗС и възстановена бивша
макаронен фабрика на братя Р.. Отбелязано е, че парцелите са малки и не
всички един до друг, в близост са и отразени в приложена скица от СОФГЕО
по кад. лист Г-2-8Г и Г-3-8-Б, в която са обозначени с червен цвят заетите
парцели и със син цвят парцелите на Г. И. Г. – свободна общинска земя.
Посочено е също и че мястото е било отнето по ЗНЧИМП през 1947 г. като
празни фабрични места, отразени в описа на национализираното имущество.
Отбелязано е, че тези места са извън обсега на регулационния план, не са
одържавявани и не следва да бъдат одържавени съгласно НДИ. Посочено е, че
за възстановяването на имоти по ЗВСОНИ са представени всички необходими
документи, доказващи основанието за връщане на имота. На основание
описаните в протокола документи и писмо № ****/12.04.**** г. на СГО, се
възстановява в реални граници имота на наследници на бившия собственик Г.
И. Г..
Видно от удостоверение, издадено от АВ на 02.02.2023 г. за имот с площ
3*** кв.м. с идентификатор 35239.3101.2703, за периода 30.12.2005 г. –
01.02.2023 г. са отбелязани следните вписвания: дарение на недвижим имот и
констативни актове по документи /л.16 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/.
Представено е удостоверение, издадено от областна администрация на
област София от 28.04.2023 г., видно от което за процесния имот е съставен
Акт за държавна собственост № 11841 от 12.04.2023 г., утвърден от областния
6
управител на област София /л.17 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/.
Видно от удостоверение от 01.02.2023 г., издадено от СО, район
Панчарево /л.18 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/ за недвижим имот,
находящ се в землището на с. Казичене, м. Бостаните, с идентификатор
*****.****.**** по кад. карта, одобрена със заповед № РД-18-77/21.12.***0 г.
на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5135 от
28.06.***6 г. на началник на СГКК-София, при съседи от четири страни имот с
идентификатор *****.****.****, няма общински характер, не е актуван с акт
за общинска собственост и няма съставен акт за държавна собственост до
01.06.1996 г.
По делото е представена комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на поземлен имот с идентификатор *****.****.**** /л.19 по гр.д.
****/2023 г. по описа на СГС/.
Представен е предварителен договор от 20.01.2023 г., сключен между Г.
И. Г., Е. И. Г. и О. П. Х., от една страна, в качеството им на продавачи, и
„Транслоджистикс София“ АД, от друга, в качеството му на купувач, с
предмет сключване на окончателен договор за покупко-продажба на поземлен
имот с идентификатор *****.****.**** /л.20 по гр.д. ****/2023 г. по описа на
СГС/.
От представеното удостоверение за наследници /л.22 по гр.д. ****/2023
г. по описа на СГС/ се установява, че В. П. Х. е починала на 13.08.2020 г. и е
оставила за свой единствен наследник О. П. Х. /сестра/.
Представен е протокол за трасиране, означаване и координиране на имот
с идентификатор *****.****.**** от 03.04.***6 г., изготвен от правоспособно
лице, представител на „Геофот“ ООД /л.23 по гр.д. ****/2023 г. по описа на
СГС/.
Видно от удостоверение, издадено на 26.01.2023 г. от АГКК, процесният
имот е със следните характеристики: трайно предназначение на територията –
земеделска; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект, площ 3*** кв.м.; адрес – с. Казичене, район Панчарево, м. Бостаните;
категория на земята при неполивни условия 0 /л.25 по гр.д. ****/2023 г. по
описа на СГС/.
Видно от удостоверение, издадено на 29.03.2023 г., от Областна
7
дирекция „Земеделие“ – София – град, общинска служба по земеделие
Източна, за поземлен имот с идентификатор *****.****.**** с площ 3***
кв.м. по КККР на с. Казичене, район Панчарево, одобрени със заповед РД-18-
77/21.12.***0 г. на изп. директор на АГКК, към дата на издаване на
удостоверението, не са открити данни за реституционни претенции по ЗСПЗЗ
от други лица, освен от наследниците на Г. И. Г.. Отбелязано е, че с протокол
№ 1044б/13.04.1998 г. на ПК Казичене, се отказва да се признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху заявените
имоти с мотив, че имотите са възстановени по реда на ЗВСОНИ и
собствениците са въведени във владение с протокол от 26.04.**** г. на ТОА
Панчарево /л.27 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба № 128, том
II, регистър 690, дело ***/17.09.1943 г., от който се установява, че Р.П.Г.
продава на Г. И. Г. нива, находяща се в землището на с. Казичене, м. Кавака от
5 ара /л.29 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба № 49, том
I, регистър 129, дело 81/**** г., от който се установява, че Н. Г. А. продава на
Г. И. Г. нива в м. Бостаните от 6 ара /л.31 по гр.д. ****/2023 г. по описа на
СГС/.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба № 13, том
II регистър 580, дело 356/28.09.1942 г., от който се установява, че И.Л продава
на Г. И. Г. нива в м. Долна кория от 5 ара /л.33 по гр.д. ****/2023 г. по описа
на СГС/.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба № 16, том I
регистър 22, дело 15/1943 г., от който се установява, че С.Т. СА. продава на Г.
И. Г. нива в м. Коритото от 1 ар /л.35 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/.
По делото са представени множество записки за вписване на договори за
продажба на недвижим имот /л.37 и сл. по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/,
всичките датиращи от 13.12.1947 г., от които се установява, че Г. И Г. е
представил за вписване нотариално заверени договори за продажба на
недвижими имоти, както следва:
1/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
20.03.1943 г., с който С.М.Т. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
8
Гръстелника, с пространство 187 кв.м., при съседи от изток Ф В., от запад
Атанас Г., от север С.Я. и от юг П.В. /л.37/;
2/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
24.03.1943 г., с който Катя Михайлова П. прехвърля правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 150 кв.м., при
съседи от изток И.Т. от запад Бр. Цветкови, от север Бр. Гергови, и от юг Д.А.
/л.38/;
3/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
24.03.1943 г., с който Н. Манолов Гьорев прехвърля правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство 250 кв.м., при съседи от
север В.И. от запад братя Илчови, от север Р.П. и от юг Т**** /л.39/;
4/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.03.1943 г., с който Димитр Игнатов Вандов и Марин Игнатов Вандов
прехвърлят правото на собственост върху Г. И Г. на собственото си място,
находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с
пространство около *** кв.м., при съседи от запад Бр. Казакови, от изток
М.Н., от север Б.В. и от юг Бр. Р. /л.40/;
5/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.03.1943 г., с който Недялко Илчев Ботев прехвърля правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 180 кв.м., при
съседи от изток Н. Манолов, от запад И.В., от север С.Я. и от юг Т**** /л.41/;
6/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.03.1943 г., с който Й.Т.И прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника с пространство около 180 кв.м., при съседи от изток Н. М.Г. от
запад Братя В., от юг Т.С. и от север С.Я. /л.42/;
7/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
20.07.1943 г., с който С. Геошев Вълевичарски прехвърля правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство 480 кв.м., при
съседи от изток Бр. Бечеви, от запад общинско място, от юг Н. Г. А. и от север
9
С.В /л.43/;
8/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
29.12.1942 г., с който Владимир Ичев Митов прехвърля правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 300 кв.м.,
при съседи от изток Варадин Г., от запад С. Тодоров, от север И.К. от юг Ц.Г.
/л.44/;
9/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
20.07.1943 г., с който С. Геошев Вълевичарски прехвърля правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство 180 кв.м., при
съседи от изток М.Мв, от запад общинско място, от юг Т.М. и от север А.К.
/л.45/;
10/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
30.07.1943 г., с който И Гьошев Латев прехвърля правото на собственост върху
Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене,
Софийско, в м. Гръстелника с пространство 620 кв.м., при съседи от юг
Владимир И., от запад Бр. Кацарски, от север Н. Манолов, от изток
топлилника /л.46/;
11/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
19.11.1943 г., с който Б.В. Димитров прехвърля правото на собственост върху
Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене,
Софийско, в м. Каваците, с пространство от 330 кв.м., при съседи от изток
С.Я., от запад държавно шосе, от север С.Д., от юг С. Димитров /л.47/;
12/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
16.03.1943 г., с който Йордан Милев И. прехвърля правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство *** кв.м., при съседи от
изток Бр. Казакови, от запад С. Илиев, от юг Б.В. и от север Бр. Р. /л.48/;
13/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
16.03.1943 г., с който Л.М.С. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г.
на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско,
в м. Гръстелника с пространство около 850 кв.м., при съседи от изток С.З., от
запад селско място, от юг Братя Латеви, от север братя А.и /л.49/;
10
14/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
15.03.1943 г., с който С.Д.К. и П.Д.К. прехвърлят правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство 337кв.м., при съседи от
изток Митра Н. М, от запад Братя В., от юг братя Р. и от север Б.В. /л.50/;
15/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
15.03.1943 г., с който Л.М.С. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г.
на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско,
в м. Гръстелника с пространство 250 кв.м., при съседи СС.Ж., селски бостан,
ТТ.П. Бр. М /л.51/;
16/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
12.03.1943 г., с който Йордан Стойчев Андонов прехвърля правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство 140 кв.м., при
съседи от изток Д.А., от запад Н. Митов, от юг С.Д. и от север Ю. И. /л.52/;
17/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
12.03.1943 г., с който М.Н. М, С.Н.М., Я.Н. М по мъж И. Недева, прехвърлят
правото на собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в
землището на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство ***
кв.м., при съседи от изток Т.П. от запад П.Д. от юг Братя Р. и от север Б.В.
/л.53/;
18/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
05.03.1943 г., с който П.С. Г., Й.С. Г., Д.С. Г. и Й.С. Г., прехвърлят правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 719 кв.м.,
при съседи от изток С.З., от запад шосе и общинско място, от юг Н. Г. А. и от
север М.Т.Т /л.54/;
19/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.02.1943 г., с който Я.Б. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника с пространство 188,5 кв.м., при съседи от изток Н. Манолов, от
запад Н.И., от юг Ю.Т. и от север В.Н /л.55/;
20/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.02.1943 г., с който В.И.Г. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
11
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника с пространство 80 кв.м., при съседи Д.М.Г., от запад общинско
място, от север И.И.Г., от юг Велко Г. Фудулски /л.56/;
21/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.02.1943 г., с който И И Г прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника с пространство 80 кв.м., при съседи от изток Д В Г, от запад
общинско място, от север Цвятко Стоев Гърбов и от юг Величко Игнатов
/л.57/;
22/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
26.02.1943 г., с Д.М.Г. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника с пространство 80 кв.м., при съседи от изток М Б, от запад И и П
И, от север братя Г и от юг Р Пешов /л.58/;
23/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
16.02.1943 г., с който Атанас Г. Попов прехвърля правото на собственост върху
Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене,
Софийско, в м. Гръстелника с пространство 377 кв.м., при съседи от запад Бр.
Р., от изток С М, от юг ТТ С Х от север братя Фишкаоски /л.59/;
24/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
16.02.1943 г., с който И.В. Спасов, З В С, П В. Спасов и Ф В. Спасов
прехвърлят правото на собственост върху Г. И Г. на собственото си място,
находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с
пространство около 750 кв.м., при съседи от изток Мито Илчев, от запад
Я.К.М., от юг Т**** Хаджийски и от север С.Я. /л.60/;
25/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
16.02.1943 г., с който Нешо Петров Татарски прехвърля правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 500 кв.м.,
при съседи от изток А.М. и продавача, от запад общинска гора, от юг Я
Стойнева и от север К. Панев /л.61/;
26/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
16.02.1943 г., с който И Н. Велев прехвърля правото на собственост върху Г. И
Г. на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене,
12
Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 300 кв.м., при съседи от
изток вада топлик, от запад А.К., от юг И Стоичков и от север Л.М. и в същата
местност – място от около *** кв.м. при съседи от изток С.И., от запад К.М. от
юг Д.А. и от север В.А. /л.62/;
27/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
06.02.1943 г., с който Мито Илчев Готев прехвърля правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 300 кв.м., при
съседи от изток и север братя И, от запад П В., от юг Т.С. /л.63/;
28/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
05.02.1943 г., с който Я.К.И. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г. на
собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника с пространство *** кв.м., при съседи от запад П.В., от изток
братя В., от север С.М., от юг Т**** /л.64/;
29/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
05.02.1943 г., с който С.Я. Атанасова, Г.Я.А. и Ц.Я.А. прехвърля правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство 140 кв.м., при
съседи от север братя Т, от запад Б.В., от изток Цвята Н., от юг Т Попов,
/л.65/;
30/ представената на л. 66 записка е нечетлива;
31/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
05.02.1943 г., с който СС.Ж. И. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г.
на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене, Софийско,
в м. Гръстелника с пространство 260 кв.м., при съседи от изток Л.М., от запад
общинска кория, от юг А.К.Ч. и от север братя М /л.67/;
32/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
25.01.1943 г., с който М.М.В. прехвърля правото на собственост върху Г. И Г.
на собственото си място – 2 ниви, находящо се в землището на с. Казичене,
Софийско, в м. Гръстелника с пространство 147 кв.м., при съседи С.М. от юг,
М.Г. от север, С.В. от изток, С.С. от запад и в същата местност втора нива от
пространство 457 кв.м. при съседи от север Д.А., С.В. от юг, от запад шосе и
от изток С.В. /л.68/;
13
33/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
25.01.1943 г., с който братя Т.М.Ф. и А.М.Ф. прехвърлят правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 600 кв.м.,
при съседи от юг К.П., от север М.М. и М.Т., от изток К.П. и от запад шосе
/л.69/;
34/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
04.02.1943 г., с който С.В. Петров прехвърля правото на собственост върху Г.
И Г. на два имота, находящи се в землището на с. Казичене, Софийско, в м.
Гръстелника: а/ с пространство 470 кв.м., при съседи от изток братя Б, от запад
шосе, от юг М.Г. и от север М.М. и б/ от пространство 150 кв.м. при съседи от
изток С. Цвятков, от запад М.М., от юг С.М., от север С.М. /л.70/;
35/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
02.01.1943 г., с който Г.Т.А. С.Т.А., Ф Т.А. и С.Т.А., прехвърлят правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището
на с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство ***0 кв.м., при
съседи от изток Р.П. от запад шосе, от север селска кория, от юг Б.В. /л.71/;
36/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
09.01.1943 г., с който С.Д. Коцев прехвърля правото на собственост върху Г. И
Г. на собственото си място, находящо се в землището на с. Казичене,
Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 280 кв.м., при съседи от
изток Цвята Н., запад държавно шосе, от север бр. Т, от юг Б.В. /л.72/;
37/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
02.01.1943 г., с който К.П. Николчов и Н. П.Н. прехвърлят правото на
собственост върху Г. И Г. на собственото си нива, находяща се в землището на
с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 300 кв.м., при
съседи от изток Н. Паунов, от запад общинско, от север М.Н. и от юг Д.П.
/л.73/;
38/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
02.01.1943 г., с който Г.Т.А. С.Т.А., Ф Т.А. и С.Т.А., прехвърлят правото на
собственост върху Г. И Г. на собственато си нива, находяща се в землището на
с. Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около ***0 кв.м., при
съседи от изток Р.П. от запад шосе, от север селска кория, от юг Б.В. /л.74/;
39/ договор за продажба на недвижим имот, нотариално заверен на
14
30.12.1942 г., с който Г.Г.Д., В.Г.Д., Андон Геков Димитров, Ю. Геков
Димитров и Цветан Геков Димитров, прехвърля правото на собственост
върху Г. И Г. на собственото си място, находящо се в землището на с.
Казичене, Софийско, в м. Гръстелника с пространство около 400 кв.м., при
съседи от изток братя Г Д от запад общинско място, от юг Х. Паунов, от север
Ю. Стойчев /л.75/.
Видно от удостоверение за наследници /л.78, по гр.д. ****/2023 г. по
описа на СГС/ Г. Ио Г. /роден на 21.07.1870 г./ е починал на 14.04.1951 г. и е
оставил за наследници:
Е. Х.ва Г., съпруга, починала на 24.06.1957 г.;
Т. Г.ва Х., дъщеря, починала на 01.01.1996 г. и оставила наследници: П.
Кирилов Х, съпруг, починал на 26.03.1998 г. и В. П. Х., дъщеря; О. П. Х.,
дъщеря;
И Г.в Г., син, починал 28.08.1984 г. и оставил за наследници С.ка
Владимирова Г., съпруга, починала 29.08.1995 г.; Г. И. Г., син (ЕГН
**********); Е. И. Г., дъщеря.
Видно от удостоверение за семейно положение /л.80 по гр.д. ****/2023
г. по описа на СГС/ Г. И. Г., син (ЕГН **********) има съпруга от втори брак
Н. Т. К-Г., Б Г.в Г. син и Лилян Г.ва Г., дъщеря.
Представена е заповед РА-50-789/01.09.2022 г. на СО, направление
Архитектура и градоустройство, с която е разрешено изработване на проект за
подробен устройствен план при териториален обхват ПИ с идентификатор
*****.****.**** по КККР на с. Казичене, район Панчарево и задънена улица
по о.т.287а – о.т.287б през ПИ *****.****.**** /л.82 по гр.д. ****/2023 г. по
описа на СГС/.
Представена е скица на поземления имот /л.85 по гр.д. ****/2023 г. по
описа на СГС/.
Представен е акт № 11841 за частна държавна собственост от 12.04.2023
г. за имот с идентификатор *****.****.**** с площ 3*** кв.м. по КККР,
одобрени със заповед РД-18-77 от 21.12.***0 г. на изп. директор на АГКК,
последни изменение на КККР, засягащо имота е със заповед 18-5135 от
28.06.***6 г. на началника на СГКК гр. София (предишен идентификатор
*****.****.****, номер по предходен план 519) /л.88 по гр.д. ****/2023 г. по
15
описа на СГС/.
От страна на ответника е представен акт за държавна собственост №
3208 от 18.01.***** г., видно от който се одържавява общежитие „Гръцките“,
сграда с формата на буквата Г, едноетажна тухлена зидария покрита с
марсилски керемиди, застроена площ ***0 кв.м. с бараки към горната сграда с
тухлена зидария, покрита с марсилски керемиди, със застроена площ 50 кв.м.;
застроено на терен от 3870 кв.м. /заедно с другото общежитие/ в землището на
с. Кривина при граници от изток ТКЗС, от запад комплекс В.Коларов, от север
свободни земи и от юг ТКЗС /л.35/.
Представен акт за държавна собственост № 3209 от 18.01.***** г.,
видно от който се одържавява общежитие „Гръцките“, сграда масивна
двуетажна покрита с марсилски керемиди, застроена на 241 кв.м. и бараки към
същата сграда с тухлена зидария, застроена площ 50 кв.м.; застроено на терен
от 3870 кв.м. в землището на с. Кривина при граници от изток ТКЗС, от запад
комплекс В. Коларов, от север свободни земи и от юг ТКЗС /л.36/.
Представен е акт за държавна собственост № ********** г., видно от
който се одържавява общежитие „Васил Коларов“ – сграда масивна, бивша
канцелария, едноетажна застроена на 290 кв.м. с бараки към сградата,
застроени на 36 кв.м. и клозети застроени на 35 кв.м., тухлена зидария;
застроено на терен 23 400 кв.м. /заедно с другите 4 сгради към общежитие В.
Коларов/ в землището на с. Казичене, при граници от изток ТКЗС, от запад
комплекс В.Коларов, от север свободни земи и от юг ТКЗС /л.37/.
Представен е акт за държавна собственост № 3212 от 18.01.***** г.,
видно от който се одържавява общежитие „Васил Коларов“ – сграда във
формата на буквата Г край ДИП Д. Благоев, гара Казичене, едноетажна сграда
застроена на 910 кв.м. с бараки към сградата застроени на 211 кв.м.; застроено
на терен 23 400 кв.м. /заедно с другите 4 сгради към общежитие В. Коларов / в
землището на с. Казичене, при граници от изток ТКЗС, от запад комплекс В.
Коларов, от север свободни земи и от юг ТКЗС /л.38/.
Представен е акт за държавна собственост № 3213 от 18.01.***** г.,
видно от който се одържавява общежитие „Васил Коларов“ дългото край ДИП
Д. Благоев, гара Казичене, едноетажна сграда, застроена на 950 кв.м. с бараки
застроени на 192 кв.м.; застроено на терен 23 400 кв.м. /заедно с 4 сгради към
общежитие В. Коларов/ в землището на с. Казичене, при граници от изток
16
ТКЗС, от запад комплекс В. Коларов, от север свободни земи и от юг ТКЗС
/л.39/.
Във всеки акт е посочено, че същият се съставя на основание чл. 6 ЗС и
чл. 21 от Правилника за държавните имоти, като основание за одържавяване
на имотите е посочено Пост. 202 от 25.11.1961 г., писмо Ю-1505/30.08.1962 г.
ДИП Д. Благоев; писмо № В-2938 от 13.09.1962 г. СГНС, одържавен от
01.01.***** г.
Представено е удостоверение от 19.02.***0 г., издадено от областна
дирекция Земеделие – София град, общинска служба земеделие – Панчарево,
по молба на Минко И. В., в уверение на това, че за имот означен на приложена
скица, находящ се в к.л. 10 и 11 от 1957 г. и идентичен с част от имот №
000*** по КВС на с. Казичене, София, няма наличие на реституционни
претенции по ЗСПЗЗ и същият представлява друга територия заета от
производствени бази, съществуваща държавна собственост преди
земеразделянето /л.40/.
Представен е разписен лист от 1957 г., от който се установява, че за имот
с пл. № *** като собственик е посочен СНС, за имот *** – държавно, за имот
*** – С. Цветков, за имот *** – М. Летва, за имот *** – Г Инев, за имот *** –
С. Инев, за имот *** – Г Костадинов Янков, за имот *** – Й. Пешев Г., за имот
*** – Казиченско, ТКЗС, за имот *** – С.Н.С., за имот *** – З. Н Ушков, за
имот *** – С.Н.С. /л.42 и сл./
В хода на производството е починала Е. И. Г. /на 19.01.2024 г./, като е
оставила единствен наследник Г. И. Г. – брат, който е конституиран на нейното
място с определение № 3387 от 21.01.2025 г. /л.178/.
По делото е постъпило писмо от областна администрация на област
София /л.215 и сл./, в което е посочено, че с писмо от 03.06.2022 г. е поискано
от началник на СГКК предоставянето на скици, касаещи посочените в
писмото поземлени имоти, като скиците били получени на място, поради
което нямало официален отговор. Към писмото са приложени и 10 бр. скици,
включително и такава касаеща процесния имот /л.233/.
По делото са изслушани свидетелски показания на Л. Н. Д, С. Д. Пенева
и Н.й А. Пантев в проведеното на 13.05.2025 г. о.с.з. – и тримата свидетели на
ищците.
17
Свидетелка Д споделя, че знае за какво е настоящото дело. Твърди, че Е.
сестрата на Г., е нейна бивша колежка. Твърди, че е ходила много пъти на
процесния имот, който се намирал по пътя към с. Казичене и с. Кривина, като
сочи, че това е ул. „Цар Б III“. Споделя, че на времето това е бил промишлен
район, като тяхното място било горе долу по средата на пътя /това на
ищците/. Имотите били възстановени, процесният имот бил с голяма дъга и с
малко лице към пътя, навътре се разширявал под формата на дъга. Скоро
ходили там, имотът вече бил ограден, но без врата. Твърди, че ищците са си го
ползвали. Площта на имота сочи, че е около 3,5 дка., но ищците имали и други
малки имоти там, знае, че са ги купили 1943 г. Навремето имало колчета.
Споделя, че този имот е върнат от поземлената комисия, от Пандев, който
върнал и имот на свидетелката, към онова време имали общи емоции покрай
връщането на имотите. Това се случило 1996 г. – 1997 г. Съдът предяви на
свидетелката скица, намираща се на л. 19 от папката на СГС, която посочва,
че имотът на ищците е с № 519. Знае, че през годините ищците са посещавали
областната управа за да се оправи формата на имота. В началото нямало
храсти, било равно, през годините се поозеленило и имало големи тополи,
овошки, храсти, цветя, които ищците си поддържали – това било съвсем в
началото като им върнали имоти. През 1995 г. нямало такава растителност,
впоследствие избуяла.
Свидетелката С. Пенева споделя, че знае за процесния имот, бил на Г.
/дядо на ищеца Г., като подчертава, че е налице съвпадение на имената /.
Последно е посещавала имота преди 6 години. Със съпругата на Г. твърди, че
са били приятелки, и ходили в района където е процесният имот, на разходки.
Състоянието на имота било обрасло, имотът бил заграден с тЕ. ограда.
Твърди, че имотът е около 3 500 кв.м., формата му била като бъбрек, като
сочи, че в имота никога не е имало сгради. Съдът предяви скицата, намираща
се на л. 19 в папката на СГС, като свидетелят потвърждава, че имотът е №
519. Споделя, че откъм улицата не било точно вход, имало бариера, която се
заключвала. Когато ходила преди 5-6 години със сигурност споделя, че имотът
вече се заключвал. Споделя, че никой не им е пречил да си ползват имота.
Когато ходили там, свидетелката не е виждала някой друг в имота, имало
ограда било заключено.
Свидетелят Пантев споделя, че знае, че процесният имот е купен преди
18
1945 г. – около 1942 г. – 1943 г. от бащата или дядото на ищеца Г.. Ходил е в
процесния имот преди около 10 години, имало дървета, теренът бил чист.
Шосето било Казичене – Кривина. Имотът нямал излаз на шосето, това го
знаел от Г.. Не е влизал в имота, но имало тЕ. ограда. Доколкото знае имотът е
около 3,5 дка, това също го знаел от Г.. Имало високи дървета и трева, нямало
постройки. Откъм улицата имало ограда, не е оглеждал от другите страни как
е. Сгради нямало в имота. Не знае някой друг освен Г. и неговите роднини да
са владели имота. На свидетеля е предявена скица на л. 19, който също
потвърждава, че става въпрос за имот № 519.
Представен е доклад относно съставяне на актове за държавна
собственост от 11.04.2023 г. /л.257/, в който е посочен и процесният имот.
Представени са заповеди на Столична голяма община, както следва:
Заповед № РД-57-465/15.02.**** г. /л.272/, с която е наредено отписване
от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Панчарево акт №
3211/18.01.***** г. и предаване на И Ангелов В. и на наследниците на
акционерите от „Текстилна индустрия“ АД – братя В.и, владението на
общежитие Васил Коларов – сграда масивна /бивша канцелария/, едноетажна
застроена на 290 кв.м. с бараки към сградата, застроени на 36 кв.м. - тухлена
зидария; като за останалата част от терена е посочено собствеността да се
установи по общия ред;
Заповед № РД-464/15.02.**** г. /л.273/, с която е наредено отписване от
актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Панчарево акт №
************ г. и предаване на И Ангелов В. и на наследниците на
акционерите от „Текстилна индустрия“ АД – братя В.и, владението на
общежитие Васил Коларов – сграда във формата на буквата Г, гара Казичене,
едноетажна сграда застроена на 910 кв.м. с бараки към сградата застроени на
211 кв.м., като за останалата част от терена е посочено собствеността да се
установи по общия ред;
Заповед № РД-57-463/15.02.**** г. /л.274/, с която е наредено отписване
от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Панчарево акт №
*********** г. и предаване на И Ангелов В. и на наследниците на
акционерите от „Текстилна индустрия“ АД – братя В.и, владението на
общежитие „Гръцките“, сграда масивна двуетажна покрита с марсилски
керемиди, застроена на 241 кв.м. и бараки към същата сграда с тухлена
19
зидария, застроени на 50 кв.м.; застроено на терен от 3870 кв.м. в землището
на с. Кривина, като за останалата част от терена е посочено собствеността да
се установи по общия ред;
Заповед № РД-57-462/15.02.**** г. /л.275/, с която е наредено отписване
от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Панчарево акт №
3208/18.01.***** г. и предаване на И Ангелов В. и на наследниците на
акционерите от „Текстилна индустрия“ АД – братя В.и владението на
общежитие „Гръцките“, сграда с формата на буквата Г, едноетажна тухлена
зидария покрита с марсилски керемиди, застроена площ ***0 кв.м. с бараки
към горната сграда с тухлена зидария, покрита с марсилски керемиди, със
застроена площ 50 кв.м.; застроено на терен от 3870 кв.м. /заедно с другото
общежитие/ в землището на с. Кривина, като за останалата част от терена е
посочено собствеността да се установи по общия ред;
Заповед № РД-57-418/12.02.**** г. /л.276/, с която е наредено отписване
от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Панчарево акт №
3213/18.01.***** г. и предаване на И Ангелов В. и на наследниците на
акционерите от „Текстилна индустрия“ АД – братя В.и владението на
общежитие „Васил Коларов“ дългото край гара Казичене, едноетажна сграда,
застроена на 950 кв.м. с бараки застроени на 192 кв.м., като за останалата част
от терена е посочено собствеността да се установи по общия ред.
Видно от удостоверение, издадено от СО, район Панчарево /л.277/ имот
с проектен пл. № *** по кад. план на с. Кривина не попада в стопански двор,
няма реституционни претенции и претенции от трети лица.
Представено е удостоверение от 19.02.***0 г., издадено от областна
дирекция Земеделие – София град, общинска служба земеделие – Панчарево,
по молба на Минко И. В., в уверение на това, че за имот, означен на приложена
скица, находящ се в к.л. 10 и 11 от 1957 г. и идентичен с част от имот №
000*** по КВС на с. Казичене, гр. София, няма наличие на реституционни
претенции по ЗСПЗЗ и същият представлява друга територия, заета от
производствени бази, съществуваща държавна собственост преди
земеразделянето /л.278/.
Представено е писмо на областна администрация на област София от
15.02.2008 г., адресирано до Минко И. В., видно от което имот, находящ се в
район Панчарево, с. Кривина, съставляващ имот с проект пл. № ***, к.л. Г-2-
20
8-Б, Г-3-8-Б, е държавна собственост /л.282/. Представени са и заявленията на
лицето за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна
собственост /л.283 и сл./
Представено е писмо от СГО, адресирано до кметския наместник на
ТОА Панчарево, с копие до Г. И. Г., от 12.04.**** г. /л.305/, в което е посочено,
че не за всички одържавени имоти са съставяли актове за държавна
собственост, поради което в случай че са налице предпоставките по ЗВСОНИ
и се установи, че е бил одържавен недвижим имот, следва да се направи само
приемателно-предавателен протокол.
Представен е протокол № 1044Б от 13.04.1998 г., на поземлена комисия,
с. Казичене, с който се отказва да се признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на 44 бр. имоти (находящи се в м.
Долна Кория, Корията, Бостаните, Кавака, Гръстелника, Гръщ. под
каваците) при мотив, че имотите са възстановени по реда на ЗВСОНИ и
собствениците са въведени във владение с протокол от 26.04.**** г. на ТОА
Панчарево /л.307/.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата
квалификация. Съгласно заключението в КП от 1957 г. не съществува имот с
граници и площ, идентични с тези на процесния имот, последният попада
частично върху имоти с пл. № ***, *** и ***, като площта му се разпределя
по следния начин:
257 кв.м. попадат в имот с пл. № ***;
747 кв.м., разпределени в две части с площи 666 кв.м. и 81 кв.м., попадат
в имот пл. № ***;
2491 кв.м. попадат в имот с пл. № ***.
Съгласно заключението в разписната книга към стария план на с.
Кривина, се съдържат следните данни:
За имот пл. № *** – вид и назначение на имота: двор, име на
собственика – държавно;
За имот пл. № *** – вид и назначение на имота: празно място, име на
собственика – С.Н.С.;
За имот пл. № *** – вид и назначение на имота: храсти, име на
21
собственика – С.Н.С
Според експерта общежитията, описани в петте акта за държавна
собственост от 18.01.***** г. са идентични със сградите в имоти с пл. № *** и
458 /от кад. листове 10 и 11 по КП на с. Кривина от 1957 г ./, респ. същите са
били изградени, но липсват доказателства кога и от кого са изградени.
Експертът пояснява, че одържавените общежития са били бивша собственост
на ДИП „Димитър Благоев“, от което следвало, че същите са построени от и за
нуждите на индустриалното предприятие, като сградите били отстъпени за
ползване на СП Софжилфонд, район В. Левски.
В заключението се сочи, че територията, на която попада процесният
имот и описаните в АДС общежития, е неурегулирана, същата не е включена в
обхвата на регулационните планове нито на с. Казичене, нито на с. Кривина.
За процесния имот се поддържа, че няма отреждане по регулация. В старите
/отменени/ планове територията била описана по следния начин: съгласно
най-стария графичен документ за с. Кривина, а именно РП от 1929 г.,
територията на имота попадала извън обхвата на регулацията и на кад. основа
на плана, което означавало, че същата има земеделски характер; спрямо КП от
1957 г. територията на процесния имот се разпределяла в следните имоти:
реална част с площ 2491 кв.м. попадала в имот с пл. № ***, описан в
разписната книга като двор, държавна собственост, застроен с общежития и
обслужващи ги сгради /комплекс В. Коларов/, от които в границите на
процесния имот е попадала едноетажна масивна стопанска постройка,
застроена на 24 кв.м., заличена при действието на следващия КП; реални
части с площи 257 кв.м. и 747 кв.м. попадали съответно в имоти с пл. № *** и
***, които били обединени със знак за общност Z и в разписната книга били
описани като празно място /храсти/, собственост на С.Н.С. В обобщение се
сочи, че към 1957 г. територията е била със смесено предназначение, като в
частта на общежитията фактическото предназначение е било за жилищни
нужди, а в останалата част – за земеделски. Върху основата на КП от 1957 г.
бил изработен РП на с. Кривина, одобрен със заповед 157/11.04.**** г. В
първоначалната разработка на плана изследваните имоти с пл. № ***, 458,
487, ***, *** и др., били включени в кв. 52, целият с отреждане „за
озеленяване“. Съгласно протоколи от 17.12.1959 г. и 04.02.**** г. на Съвета на
планово изграждане на населените места в намален състав кв. 52 е изключен
от обхвата на РП и в одобрената редакция, територията на която попадат
22
процесният имот и общежитията, описани в АДС, остават извън регулацията
на с. Кривина. В неодобрения КП на с. Кривина от 1986 г. за терена на
общежитията няма образуван поземлен имот с планоснимачен номер.
Сградите са заснети и нанесени със самостоятелни пл. номера, като
съответствието им с АДС е следното: пл. № 443 – АДС № 3212; пл. № 444 –
АДС № 3213; пл. № *** – АДС № 3211; пл. № *** – АДС № 3209; пл. № 458 –
АДС № 3208. Сочи се, че в разписната книга са описани като „сгради“ без
данни за собственик. По-късно при поддръжката на КП повечето сгради били
заличени чрез поставяне на условен знак за унищожена граници „х“ и
задраскване на номерата. Процесният имот бил попълнен в КП от 1986 г. с пл.
№ 519 в кад. листове Г-3-8-Б и Г-2-8-Г през 2000 г., като територията на която
попада преди това, не е била обособена в имот с пл. номер. В границите на
имота е попадала постройка с пл. № ***, застроена на 24 кв.м., със сигнатура
МС, впоследствие заличена.
В КВС на землището на с. Казичене, изследваната територия била
обособена в имот № ***, незастроен, с площ 83202 кв.м., означена като
индустриална зона, а в регистъра към КВС е със следното описание: вид
територия – за нуждите на селското стопанство, начин на трайно ползване –
други територии, заети от производствени бази на селското стопанство, вид
собственост – държавна частна, собственост – съществуваща държавна
собственост. Според най-ранното сателитно изображение на изследваната
територия от 30.05.2005 г., качено в раздел Исторически изображения на
приложението Google earth, всичките пет общежития, актувани като държавна
собственост през ***** г., са били разрушени към същата дата. Относно
местността, в която се е намирал процесният имот по кад. план от 1957 г.,
вещото лице дава заключение, че местностите са елемент от съдържанието на
топографските карти и в много по-малка степен от съдържанието на кад.
планове. Сочи, че местностите нямат точно установени граници на терена,
както и че няма текстови документи, описващи границите. В много случаи
обхватът на дадена местност се застъпвал с обхвата на друга, тъй като една и
съща територия се е ползвала с няколко различни наименования. Поради този
факт местоположението на местностите в графичните документи се
означавало чрез поставяне на надпис с името на местността, като
разположението било условно. Съгласно извадка от ситуационен план на
Софийско напоително поле от 1951 г., процесният имот попадал в м. Долна
23
курия; спрямо ЕТК от 1987 г. попадал на територия без означена местност, а
спрямо КВС на землището на с. Казичене попадал в имот № ***, м. Бостаните
при съседи от изток Савако, от юг Аджийница, Долна воденица, Бостани; от
запад с. Кривина, населено място, от север с. Кривина, м. Курията. Според
експерта частта от процесния имот с площ 2491 кв.м., която попада в имот пл.
№ ***, включен в терен от 2***0 кв.м. на комплекс общежития В. Коларов, не
е одържавена с АДС 3211, 3212 и 3212, всичките от 18.01.***** г., а имоти с
пл. *** и ***, в които попада останалата част от имота, също не са включени в
терена от 2***0 кв.м., върху който са построени общежития В. Коларов и
следователно също не са одържавени с АДС.
Експертът отново сочи, че е налице идентичност между общежитията,
посочени в АДС 3208, 3209, 3211, 3212 и 3213 от 18.01.***** г. и сградите
нанесени в имот с пл. № 458, *** по КП на с. Кривина от 1957 г., сградите,
нанесени с пл. № 443, 444, ***, *** и 458 в кад. листове от 1986 г. В стария КП
на с. Кривина няма отразен имот в съответствие с процесния. Част с площ от
2941 кв.м. от процесния имот попада в стар имот пл. № ***, който е част от
терен от 2***0 кв.м. посочен в АДС 3211, 3212 и 3213 във връзка с
индивидуализация на общежитията от комплекса В. Коларов. В този смисъл
посочената реална част от процесния имот фигурирала в три от представените
от ответника АДС. Процесния имот е отразен графично за първи път в кад.
листове от неодобрен КП на с. Кривина по преписка от 05.04.2000 г. на ОП
„Софийски кадастър“, попълнен е с пл. № 519 и съдържа 3587 кв.м., като в
разписната книга на пл. район VII-80 за собственици са записани н-ци на Г. И.
Г. и И Г.в Г. въз основа на протокол от 26.04.**** г. на ТОА Панчарево, като
липсват доказателства въз основа на какви документи са установени
границите на имот с пл. № 519, образуван 2000 г. Имотът не е отразен в
първоначалната редакция на КККР на землището на с. Казичене, одобрена със
заповед № РД-18-77/21.12.***0 г. В резултат на изменението на КККР,
одобрени със заповед № 18-5135-28.06.***6 г. е образуван нов имот с КИ
*****.****.**** с площ 3*** кв.м., идентичен с имот с пл. № 519 по
предходния КП.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
По главния иск на Г. И. Г., Е. И. Г. (починала в хода на процеса) и О. П.
24
Х. срещу Държавата, за признаване установено, че ответникът не е собственик
на поземлен имот с идентификатор ******.****.**** с площ **** кв.м.:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен
интерес е неоснователно, като съображенията за това са следните: съгласно т.1
от ТР № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС „правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а
ответникът фактите, от които произтича правото му.“ С оглед дадените
разрешения в ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС следва да се посочи, че
наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно въз основа на
твърденията, изложени в исковата молба. В случая, ищците са обосновали
правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост с твърдението за наличието на
конкуренция на права върху имота. Искът е допустим, тъй като за ищците е
налице правен интерес да установят принадлежността на правото на
собственост по отношение на процесния имот, за който от своя страна
ответникът е съставил АЧДС.
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът
изобщо отрича правото на ответника, то ответникът следва да изчерпи в
процеса всички основания, на които то би могло да се породи.
Ответникът е представил АЧДС, съставен на 12.04.2023 г, с правно
основание чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 ЗДС вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т.8
ППЗДС. В практиката няма спор, че актовете за държавна и за общинска
собственост имат констативно, а не конститутивно действие. Актовете за
държавна собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77
ЗС способи. Следователно съставянето или несъставянето на акт за държавна
или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за
принадлежността или липсата на такава за конкретен недвижим имот в
патримониума на Държавата. Обстоятелствата, констатирани в акта имат,
25
доказателствена сила до доказване на противното, доколкото става въпрос за
официален свидетелстващ документ. На основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е
длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно, че
същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно
лице, че се е осъществило посоченото основание за придобИе на имота от
Държавата, когато това основание е конкретно посочено, видът и състоянието
на имота, описани в акта. Когато в акта е посочена само правната норма,
послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен
способ (както в случая) той няма легитимиращо действие относно правото
на собственост на Държавата. (решение № 67/16.06.***7 г. по гр. д. №
3533/***6 г., на ВКС ІІ г. о. и решение № 81/24.07.***8 г. по гр. д. № 4029/***7
г., на ВКС ІІ г. о. и др.) Ако Държавата се позовава на издаване на акта за имот,
за който няма собственик, доказването на това придобивно основание става
чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове,
регистри и друга първична документация, касаещи собствеността на имота.
Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база липсата на
всякакви данни за собственик на имота към влизане в сила на устройствения
план (в този смисъл решение № 107/06.01.***7 г. по гр. д. № 2173/***6 г. на ІІ
г. о. на ВКС). Ако по време на отреждане със съответния план ( кадастрален,
план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с
неизвестен собственик, той се води за безстопанствен. Само тогава е
допустимо имотът да премине в патримониума на Държавата като собственик
на всички имоти, които нямат друг собственик, респ. на общината.
В случая ответникът се позовава на правно основание, което не доказва
пряко собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има друг
собственик или е безстопанствен, поради което ищците следва да докажат,
че са придобили имота на поддържаното от тях придобивно основание, а
ответникът след като се позовава на чл.6, пр.2 ЗС /ДВ, бр.92/1951 г./ – че
имотът е безстопанствен, което включва противопоставяне и доказване на
факти, които препятстват възникването или водят до прекратяване правата на
ищеца. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако
ищецът не успее да докаже положителния факт, че имотите са имали
друг, различен от държавата, собственик /Решение № 36/18.04.***6 г. по
гр.д. № 3678/***5 г., I г.о./.
На първо място следва да се посочи, че няма спор, а и от представените
26
доказателства се установява, че ищците са наследници Г. Ио Г. /роден на
21.07.1870 г./ починал на 14.04.1951 г., който е оставил за наследници:
Е. Х.ва Г., съпруга, починала на 24.06.1957 г.;
Т. Г.ва Х., дъщеря, починала на 01.01.1996 г. и оставила наследници: П.
Кирилов Х, съпруг, починал на 26.03.1998 г. и В. П. Х., дъщеря; О. П. Х.,
дъщеря;
И Г.в Г., син, починал 28.08.1984 г. и оставил за наследници С.ка
Владимирова Г., съпруга, починала 29.08.1995 г.; Г. И. Г., син (ЕГН
**********); Е. И. Г., дъщеря.
С оглед твърденията и представените доказателства В. П. Х. е дарила
собствената си ¼ ид.ч. от описания по-горе имот на сестра си О. П. Х. през
***7 г., поради което и искът е предявен първоначално от Г. И. Г., Е. И. Г. и О.
П. Х.. В хода на процеса е починала Е. И. Г., която е заместена от наследника
си, също и ищец по делото, Г. И. Г.. Ищците се легитимират като собственици
на имота въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот №
170, том IV, рег. № *****, дело *** от 2005 г. от 30.12.2005 г. по описа на
Нотариус В. Г. № *** /л.12 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/, с който Г. И.
Г., Е. И. Г., О. П. Х. и В. П. Х., са признати за собственици, всеки един от тях
на по ¼ ид.ч. по наследство и възстановяване по реда на ЗВСОНИ на
процесния имот. Така посоченият нотариален акт е констативен по своя
характер и не се ползва с конститутивно действие. Ищците са представили и 4
бр. нот. актове и 39 бр. извлечения от записи за вписване на недвижими имоти,
закупени от праводателя им.
Според настоящия съдебен състав към датата на влизане в сила на
разпоредбата, на която се позовава ответникът – чл. 6 ЗС /в редакцията към
1951 г./ липсват данни относно собствеността на имота. В тази връзка на
първо място съдът намира за необходимо да посочи, че от представените от
страна на ищците 4 бр. нот. актове /л.29 и сл. от папката на СГС/ и 39 бр.
записки за извършени вписвания /л. 37 и сл. от папката на СГС/ не може да
се установи, че праводателят им е притежавал имоти, попадащи към настоящ
момент в процесния имот, т.к. в цитираните документи имотите са описани по
площ, местност в която се намират и съседи. Липсват доказателства, от които
да се установява идентичността между описаните в документите имоти и
процесния имот. В тази връзка следва да се посочи и че според допуснатата и
27
изслушана СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, местностите са елемент от съдържанието на топографските карти и
в много по-малка степен от съдържанието на кад. планове. Вещото лице дава
заключение, че местностите нямат точно установени граници на терена, както
и че няма текстови документи, описващи границите. Сочи, че в много случаи
обхватът на дадена местност се застъпва с обхвата на друга, тъй като една и
съща територия се е ползвала с няколко различни наименования. Поради този
факт местоположението на местностите в графичните документи се
означавало чрез поставяне на надпис с името на местността, като
разположението било условно. Съгласно извадка от ситуационен план на
Софийско напоително поле от 1951 г., процесният имот попадал в м. Долна
курия; спрямо ЕТК от 1987 г. попадал на територия без означена местност,
а спрямо КВС на землището на с. Казичене попадал в имот № ***, м.
Бостаните при съседи от изток Савако, от юг Аджийница, Долна воденица,
Бостани; от запад с. Кривина, населено място, от север с. Кривина, м. Курията.
В случая в представените от ищците документи се сочат имоти, находящи се
преимуществено в м. Гръстелника и само един имот в м. Долна кория и един в
м. Бостаните. С оглед липсата на установена идентичност, то не може да се
приеме за безспорно установено, че процесният имот е принадлежал на
праводателя на ищците. Това от своя страна прави напълно безпредметно
обсъждането на евентуална национализация и възстановяване на имота, като
освен това ответникът не твърди имотът да е одържавен, а точно обратното.
Единственото относимо доказателство в тази връзка е представеният от
ищците приемателно-предавателен протокол на ТОА Панчарево от 26.04.****
г., където е посочено, че са въведени във владение наследниците на Г. И. Г. в
празно място, съставляващо празни парцели, които съдържат 12 дка.,
находящи се на границата между с. Казичене и с. Кривина, в м. Гръстелника.
Прави впечатление, че в този документ е посочено, че са одържавени празни
фабрични места, а по смисъла на Закона за национализацията на частните
индустриални и минни предприятия, на който се позовават ищците предмет на
национализация са предприятия, а не празни места, което от своя страна пък
води до извода, че дори хипотетично да са национализирани някакви имоти
(за които липсват доказателства да са идентични с процесния имот ) на
праводателя на ищците, то национализацията е нищожна, т.к. е извън
предметния обхват на цитирания закон, поради което и протоколът на ТОА
28
Панчарево е лишен от правно основание.
След като не се установява собствеността на ищците, следва да се
разгледа въпросът, имотът имал ли е друг собственик, различен от държавата.
Според вещото лице в КП от 1957 г. не съществува имот с граници и площ,
идентични с тези на процесния имот, последният попада частично върху
имоти с пл. № ***, *** и ***, като площта му се разпределя по следния начин:
257 кв.м. попадат в имот с пл. № ***; 747 кв.м., разпределени в две части с
площи 666 кв.м. и 81 кв.м., попадат в имот пл. № ***; 2491 кв.м. попадат в
имот с пл. № ***. Съгласно заключението в разписната книга към стария план
на с. Кривина, се съдържат следните данни: За имот пл. № *** (където
попада значителна част от процесния имот) – вид и назначение на имота:
двор, име на собственика – държавно; За имот пл. № *** – вид и назначение
на имота: празно място, име на собственика – С.Н.С.; За имот пл. № *** – вид
и назначение на имота: храсти, име на собственика – С.Н.С. Според
заключението в картата на възстановената собственост в землището на с.
Казичене от 20.07.1999 г., изследваната територия е обособена в имот № ***,
незастроен с площ 83202 кв.м., означен с надпис „Индустриална зона“, а в
регистъра към КВС е със следното описание: вид територия – за нуждите на
селското стопанство, начин на трайно ползване: други територии, заето от
производствени бази на селското стопанство, вид собственост – държавна
частна, собственост – съществуваща държавна собственост.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме,
че е проведено пълно и главно доказване на твърдяната частна собственост
върху имота. Действително има данни за физически лица собственици на
имотите (различни от праводателя на ищците и то за малка част от имота ),
но липсват данни за упражнявано от посочените физически лица или техните
наследници право на собственост или на владение върху имотите. Съдът не
може да обоснове извод на тази база в насока дали имотът е бил стопанисван
от някого в този момент и от кого конкретно. Освен това са налице данни, че
постройките /несъществуващи към момента/ в имотите са одържавени през
***** г., но без терените, както и че постройките са върнати през **** г. на И
Ангелов В. и на наследниците на акционерите от „Текстилна индустрия“ АД –
братя В.и, но без терените. Поради това не може да се направи обоснован
извод, че удостовереното право на собственост на държавата е опровергано,
тъй като не се установи по несъмнен начин имотите да имат друг собственик.
29
Поради това като основание за възникване на собствеността може да се
приеме и това, предвидено в чл. 6, предл. 2 от ЗС, в редакцията от 1951г., /чл.6
ал.2 от ЗС, в редакцията от 1990г./, а именно - държавни стават и имотите,
които нямат друг собственик.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на делото не се доказа по
безспорен и категоричен начин имотът да е имал собственик към момента на
актуването му като държавен, с оглед на което според настоящия съдебен
състав същият е бил държавна собственост.
При това положение, за процесния имот действа забраната за
придобИето му по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС в редакцията
до 1996г., а също и с §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността.
До изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 19.04.1996г., в сила от
01.06.1996г.), давността е изключена като придобивен способ за вещите
държавна или общинска собственост (публична и частна). След изменението
на чл. 86 ЗС давността е изключена като придобивен способ само за вещите,
които са публична държавна или публична общинска собственост.
Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от
1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Ищците се позовават
на изтекла придобивна давност с начален момент 26.04.**** г. Предвид
горепосочената забрана за периода от 26.04.**** г. до 31.05.1996 г. вкл.,
давностен срок не е текъл. Когато срокът се брои по месеци, а следователно и
по години, той изтича на съответното число и месец от последната година
(петата или десетата), съответстващ на деня, в който владението е започнало.
Десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 01.06.1996г. (от най-
ранния възможен момент), изтича не на 31.05.2006г., а на 01.06.2006 г.,
откогато е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006г.,
посл. доп., бр. 18 от 2020г.), с който е постановено спиране на давността за
определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022г.
/Определение № 132 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3905/***9 г., I г. о., ГК;
ТР № 3/***8г. по т. д. № 3/***7г. на ОСГК/. По отношение на мораториума, с
Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021г.
(Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022г.) са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп., бр. 18 от 2020г.)
30
и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от ***8 г.), съгласно които давността за придобИе на
имоти-частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31
декември 2022 г. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна
обаче не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от
Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят
от момента на влизане в сила на решението на КС или от 08.03.2022 г. (три дни
след обнародване на решението на 04.03.2022г.). При това положение на
изследване от съда подлежи въпросът дали за периода от 01.06.1996 г. до
настоящия момент (при спиране за времето от 01.06.2006 г. до 07.03.2022 г.
вкл.) е изтекла в полза на ищците 10-годишна придобивна давност.
Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.
79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобИе на вещното право – е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Фактическият състав на
владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се
държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняването на
фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта.
Доказването на двете кумулативни предпоставки е в тежест на ищците. При
позоваване на оригинерното придобивно основание давност, на доказване
подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху
имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus). В този
смисъл ТР № 4/***2 г. на ОСГК на ВКС. В него се приема, че владението
трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява
постоянно/непрекъснато и да няма инцидентен характер, като е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
За установяване наличието на основанието за придобИе на имота по
давност са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.
31
Според настоящия съдебен състав от показанията на свидетелите, не могат да
се установят по категоричен начин елементите на владението с всичките му
допълнителни признаци. И тримата свидетели споделят, че познават ищците,
както и че процесният имот е техен, но това са твърдения споделени им от
самите ищци. Твърдят, че са били в процесния имот през различни периоди от
време по време на разходки, заедно с ищците. Не се твърди свидетелите да са
съседи на процесния имот, а единствено, че са придружавали ищците при
посещенията им в имота. Свидетелка Д споделя, че ищците са ползвали имота,
но не дава показания за периода. Твърди, че скоро е ходила там, както и че
нямало врата. Свидетелката С. Пенева пък споделя, че е ходила там със
съпругата на Г., като последно била там преди 6 г. и със сигурност имотът се
заключвал. Споделя, че в имота никога не е имало сгради, но както беше
посочено по-горе през **** г. са върнати одържавени сгради, находящи се на
процесната територия, а ищците твърдят начален момент на давността **** г.
Свидетелят Пантев също споделя за възприятия, които не са лични, а
споделени от Г.. В обобщение всичките свидетели споделят, че са посещавали
имота заедно с ищците, както и че знаят, че имотът е техен. Липсват
твърдения, които да сочат лични независими възприятия на свидетелите. На
практика това са показания за факти, споделени им от самите ищци. От
показанията на свидетелите не се установява по категоричен и безсъмнен
начин упражняването на фактическа власт върху имота с намерение за своене
с всичките признаци на владението, посочени по-горе.
Поради гореизложеното съдът намира предявения иск срещу държавата
за неоснователен и следва да отхвърли същия.
По насрещния иск на държавата с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
искане да се признае за установено, че ищците не са собственици на поземлен
имот с идентификатор *****.****.****:
Поради изложените по-горе аналогични съображения предявеният от
държавата иск е процесуално допустим. Ищецът по насрещния иск отрича
правата на ответниците, които пък от своя страна навеждат няколко
придобивни основания – наследяване, възстановяване по реда на ЗВСОНИ и
изтекла в тяхна полза придобивна давност, които бяха подробно обсъдени по-
горе, поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря отново в
подробности. За пълнота и в обобщение следва да се посочи, че няма спор, че
32
ответниците са наследници на Г. И. Г.. За да докажат собствеността на техния
праводател, както беше посочено и по-горе, са представени 4 бр. нот. актове и
39 бр. записки за вписване на договори за продажба на недвижими имоти,
които обаче не доказват по категоричен и безсъмнен начин, че праводателят на
ищците е бил собственик именно на имоти, попадащи към настоящ момент в
процесния имот. След като не се доказва собствеността на праводателя на
ответниците по насрещния иск, е безпредметно обсъждането на евентуална
национализация, респ. и възстановяването на имотите.
По релевираното възражение за изтекла в полза на ответниците по
насрещния иск придобивна давност, както бе посочено и по-горе, настоящият
съдебен състав намира, че от изслушаните по делото свидетелските показания
не се доказва по категоричен и безсъмнен начин упражняването на фактическа
власт с намерение за своене с всичките признаци на владението през
определен период от време. От така посоченото, следва изводът, че
предявеният от държавата иск е основателен и следва да бъде уважен.
По настоящото дело е представен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 170, том IV, рег. № *****, дело *** от 2005 г. от 30.12.2005
г. по описа на Нотариус В. Г. № *** /л.12 по гр.д. ****/2023 г. по описа на
СГС/, с който Г. И. Г., Е. И. Г., О. П. Х. и В. П. Х., са признати за собственици,
всеки един от тях на по ¼ ид.ч. по наследство и възстановяване по реда на
ЗВСОНИ на поземлен имот, находящ се в гр. София, Софийска област,
Столична община, район Панчарево, с. Кривина /VII-80/ с площ от **** кв.м.
по графични данни, а по документ за собственост 3580 кв.м., съставляващ
имот планоснимачен № 519, попадащ в кад. листове Г-2-8-Г и Г-3-8-Б при
съседи на имота по скица: от четири страни имот без планоснимачен номер.
Поради това, че издаденият констативен нотариален акт засяга правата
на ищеца по насрещния иск, то същият следва да бъде отменен. Отменяването
или изменяването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка, засягащ права на трети лица, не е предмет на
самостоятелен иск, а е изрично разпоредена законна последица от
разрешаването по исков ред на породения от това спор за гражданско право.
Предявеният в случая иск е отрицателен установителен, като уважаването му
е предпоставка за произнасянето на съда по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Следва
да се посочи, че отмяната на констативния нотариален акт е последица от
33
постановяването на съдебно решение, с което се отричат правата на титуляра
на акта, без значение дали решението е по положителен или по отрицателен
установителен иск за собственост. В ТР № 11/21.03.***3 г. по тълк. д. №
11/***2 г. и ТР № 3/29.11.***2 г. по тълк. д. № 3/***2 г. не е застъпено
становище, че отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е допустима само при
положително установяване на собствеността на ищеца. В ТР № 3/29.11.***2 г.
по тълк. д. № 3/***2 г. е разгледана една от възможните хипотези - когато
отмяната на констативния нотариален акт е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице, засегнати от
издадения акт. Същата обаче е правната последица и при отричане правата на
ползващото се от акта лице и това ясно личи от разясненията, дадени в ТР №
11/21.03.***3 г. по тълк. д. № 11/***2 г. В него е посочено, че нотариалният
акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра
на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, като не е направено разграничение
дали претенцията е предявена чрез положителен или чрез отрицателен
установителен иск за собственост. Допустимостта на отмяна или изменяване
на констативен нотариален акт при уважен отрицателен установителен иск за
собственост е приета в последвалата тълкувателните решения съдебна
практика /напр. решение № 53/07.06.***7 г. по гр. д. № 3577/***6 г. на ВКС, l-
во г. о.; Определение № 357 от 4.07.***9 г. на ВКС по гр. д. № 1251/***9 г. I г.
о., ГК/.
По разноските:
По главния иск: право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът. Последният не е представил списък по чл. 80 ГПК, но е направил
искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, както и в
последното проведено о.с.з. Ответникът е сторил разноски за СТЕ в размер на
500,00 лв. /л.195/, като претендира такива и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени о.с.з. и извършени от процесуалния представител на
ответника действия, определя в размер на 200,00 лв. С оглед изложеното на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 700,00 лв.
34
По насрещния иск: право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
има ищецът. Последният не е представил списък по чл. 80 ГПК, но е направил
искане за присъждане на разноски с насрещната искова молба, както и в
последното проведено о.с.з. Ответникът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 67,10 лв. /л.50/, като претендира такива и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени о.с.з. и извършени от процесуалния представител на
ответника действия, определя в размер на 200,00 лв. С оглед изложеното на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 267,10 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „Р. Е.“ *****, ап. 23 и О. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„С.Т.“, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. 40, действащи чрез пълномощника си С. Г. Х.,
срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване установено, че ответникът не е собственик на
поземлен имот с идентификатор ******.****.**** с площ **** кв.м.,
предназначен за друг вид производствен складов обект, вид територия
земеделска, с начин на трайно ползване: „За друг вид производствен складов
обект“, стар идентификатор *****.****.****, номер по предходен план 519,
при съседи *****.****.****, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство,
срещу Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Р. Е.“ *****, ап. 23 и
О. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.Т.“, бл. ***, вх. Б, ет. 6,
ап. 40, че ответниците Г. И. Г. и О. П. Х., не са собственици на поземлен
имот с идентификатор *****.****.****, с площ **** кв.м., предназначен за
друг вид производствен складов обект, вид територия земеделска, с начин на
трайно ползване: „За друг вид производствен складов обект“, стар
идентификатор *****.****.****, номер по предходен план 519, при съседи
*****.****.****.
35
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 170, том IV, рег. № *****, дело *** от 2005
г. от 30.12.2005 г. по описа на Нотариус В. Г. № ***, с който Г. И. Г., Е. И. Г., О.
П. Х. и В. П. Х., са признати за собственици, всеки един от тях на по ¼ ид.ч.
по наследство и възстановяване по реда на ЗВСОНИ на поземлен имот,
находящ се в гр. София, Софийска област, Столична община, район
Панчарево, с. Кривина /VII-80/ с площ от **** кв.м. по графични данни, а по
документ за собственост 3580 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 519,
попадащ в кад. листове Г-2-8-Г и Г-3-8-Б при съседи на имота по скица: от
четири страни имот без планоснимачен номер.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Р. Е.“ *****,
ап. 23 и О. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.Т.“, бл. ***, вх.
Б, ет. 6, ап. 40, да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 700,00 лв., представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Р. Е.“ *****,
ап. 23 и О. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.Т.“, бл. ***, вх.
Б, ет. 6, ап. 40, да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, на основание чл. 78, 1 ГПК
сумата от 267,10 лв., представляваща сторени разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
36