№ 18
гр. Тутракан, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200121 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0004501 от 21.03.2023 год.
Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД
„АА”/ гр. Русе е наложил на Д. П. С., с ЕГН **********, от ***, за нарушение
на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
жалбоподателят С., който го обжалва в срок. Отправя искане, чрез
процесуалния си представител адв. И. А., съдът да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се сторените в
производството разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание
чл. 63д от ЗАНН.
1
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-12-135/13.01.2023 г. на Директора на РД „АА“ гр.
Русе бил сформиран екип в състав актосъставителя М. М. – Д. и свидетеля В.
Д. (служители на РД „АА“ гр. Русе) с оглед извършването на проверка на
„П.Д.“ ЕООД, притежаващ Разрешение № 740 за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства със срок на валидност до 18.07.2023 г. На двамата служители бил
предаден запис на електронен носител, изготвен от Н.Х. – също служител на
РД „АА“ гр. Русе, която била определена със Заповед № РД-12-
2633/13.09.2022 г. на Директора на РД „АА“ гр. Русе да осъществява контрол
чрез видеонаблюдение на контролно-техническите пунктове, извършващи
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на МПС.
На електронния носител бил записан видео-файл, отразяващ проверката
за техническата изправност на ППС „Тойота Ярис“ с рег. № ***, извършена
на 12.12.2022 г., за времето от 11:03 ч. до 11:25 ч., в пункт за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС,
намиращ се в ***, стопанисван от „П.Д.“ ЕООД. При извършване на
проверката като технически специалист участвал жалбоподателят Д. С..
На 13.01.2023 г., след преглеждане на записа, служителите на РД „АА“
гр. Русе констатирали, че жалбоподателят, в качеството му на технически
специалист, не е извършил проверка за регулиране на фаровете с уред за
проверка, с какъвто е оборудван пунктът.
Въз основа на установените от записа обстоятелства, актосъставителят
Д. съставила АУАН № 330520/13.01.2023 г., с който повдигнала на
жалбоподателя обвинение за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“
от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. След запознаване със
съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, не заявил възражения и
получил препис от същия.
На 21.03.2023 г. Директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
2
постановление № 38-0004501, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500
лв. за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС.
На 16.05.2023 г. жалбоподателят получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и
свидетеля; з. к. на НП № 38-0004501 от 21.03.2023 г.; АУАН бл. №
330520/13.01.2023 г.; Протокол за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 30688387 от 12.12.2022 г.; Списък на
техническите специалисти; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.; Заповед № РД-
01-342/07.09.2022 г.; Заповед № РД-12-2633/13.09.2022 г.; товарителница
530480883229; Заповед № РД-12-135/13.01.2023 г.; Констативен протокол №
42-09-25-36/13.01.2023 г.; Разрешение № 740 за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС; Протокол от
проверка на изгорелите газове/12.12.2022 г.; данни за измерена спирачна
ефективност на МПС; справка за нарушител по правно основание на
нарушението от 01.01.2008 г. до 22.03.2023 г. на Д. П. С.; 1 бр. CD с
видеозапис от ИС за електронно регистриране на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС относно МПС рег. № ***.
Съдът приема като годно доказателствено средство изготвеният
видеозапис, предоставен в настоящото производство на CD, тъй като е
създаден в унисон с чл. 11, ал.3 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (от
информационната система за електронно регистриране на извършените
периодични прегледи на ППС) и представлява видеозапис, изготвен с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Анализирайки събраните доказателства, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
3
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от компетентен контролен орган и в рамките на
изискуемия от закона ред и срокове. Същият е предявен на жалбоподателя,
подписан е от него, предоставена му е възможност да направи възражения и
му е връчен екземпляр от същия.
При съставянето на АУАН е допуснато особено съществено процесуално
нарушение, тъй като не е спазен чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН – в него не
фигурира пълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които е било извършено. Деянието, според актосъставителя, се свежда до
неизвършване на проверка за регулиране на фаровете с уред за проверка, с
какъвто е оборудван пунктът. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба Н-32/16.12.2011 г. препраща мълчаливо към тази на чл. 31, ал. 1,
която пък изрично препраща към методиката по Приложение № 5. Като се
има предвид, че в методиката, част I, т. 4 „Светлини, светлоотражатели и
електрическо оборудване“, подточка 4.1.2 „Регулировка“, са въведени два
алтернативни метода (средства) за проверка на регулировката на фаровете –
или чрез уреда за проверка, или чрез електронния интерфейс на превозното
средство, то следва, че неизвършването на проверка по единия метод (с
едното средство) не значи липса на проверка въобще. За да бъде установено в
пълнота извършването на твърдяното нарушение, то е необходимо
актосъставителят да е изследвал неизвършването на проверка и по двата
метода, а ако не е възможно да бъде извършена по един от двата метода – това
също би следвало да се посочи в АУАН, а не въпросът да остане спорен.В
конкретния случай не е била извършвана проверка дали проверявания
автомобил има монтиран електронен интерфейс. При положение, че това не е
сторено, то следва единственият извод, че фактическият състав на
нарушението не е безспорно установен, което, имайки предвид чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, представлява съществено процесуално нарушение, неминуемо
влечащо след себе си опорочаване на цялото административнонаказателно
производство.
Атакуваното НП е издадено от имащ правомощията АНО и по
съответния предвиден от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от
него е връчен на жалбоподателя. При издаването на НП, отделно от
4
изначалния порок в АУАН, свързан с липсата на пълно описание на
нарушението, който е предаден и на НП (представляващо самостоятелно
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, свързано с непълнота в квалификацията на деянието
от страна на АНО. Последният е определил, че нарушението е по чл. 44, ал.1,
т.3, б. „а“ от Наредбата, като на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП е
наложил съответното наказание. Цитираните нормативни текстове обаче
въвеждат по общ начин задължение и санкция, които, за да е налице
надлежно квалифициране, е необходимо да се привържат към съответен текст
от методиката по Приложение № 5 към Наредбата, приложимо на основание
чл. 31, ал. 1 от същата, така щото да се обезпечи в пълна степен
упражняването на правото на защита на жалбоподателя (в аспекта узнаване на
точното нарушение, в което е обвинен). С оглед това, съдът счита, че е
налице процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото АНО
не е отразил в пълнота законните разпоредби, които са били нарушени от
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът счита, че е налице основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно, тъй като в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото при съставянето на АУАН
не е описано в пълнота извършеното нарушение и при издаването на НП не са
спазени чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а именно 540 лв., кореспондиращ със сумата, платена от
жалбоподателя за защитата му по настоящото АНД (видно от приложения
Договор за правна защита и съдействие серия Б № 084276). Възражението на
АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се отхвърли
като неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 1500 лв. (размерът
на глобата) минималното възнаграждение в конкретния казус се равнява на
5
450 лв., което е с 90 лв. по-малко от уговорения размер. Имайки предвид
обаче, че съдебното производство се разви в повече от две съдебни заседания,
за които процесуалният представител е бил ангажиран (дори изключвайки
отлагането на делото по искане на последния), и с оглед на чл. 14, ал. 2 от
Наредбата, то е явно, че претенцията на защитата следва да се удовлетвори.
Предвид изложеното и изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер
на 540 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004501 от 21.03.2023 год.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД
„АА”/ гр. Русе, с което е наложил на Д. П. С., с ЕГН **********, от ***, за
нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН
административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Русе, представлявана от директора В.Ш.,
да заплати на Д. П. С., с ЕГН **********, от ***, направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 540 /петстотин и
четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвянето му, пред Административен съд гр. Силистра, по
реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6