№ 2066
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100500901 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 21342/25.11.2024 г. по гр.д. № 25820/2023 г. по описа на СРС, 30 състав, с което е
признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищецът Б. Ч. П. не дължи на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3192,71 лв.,
представляваща вземане по изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д. № 49598/2017
г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 452/2020 г.
по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяване на сумата чрез прихващане със сумата в
размер на 3200 лв., която представляваща вземане на Б. Ч. П. спрямо „Топлофикация
София“ ЕАД, което тя е придобила по договор за прехвърляне на вземания от
20.01.2017 г., сключен със „Стил проект“ ЕООД.
Въззивникът - „Топлофикация София“ ЕАД, поддържа, че решението на
Софийски районен съд е неправилно. Счита, че част от активното вземане на ищеца не
е дължимо, тъй като е погасено чрез плащане. Освен това, вземането на Б. Ч. П. е било
погасено по давност преди същото да бъде придобито от нея, т.е. преди прихващането
да бъде възможно. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да бъде
1
отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - Б. Ч. П., счита, че обжалваното решение е правилно и
моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Ч. П. с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
3192,71 лв., представляваща вземане по изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 49598/2017 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 452/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяване на сумата чрез прихващане
със сумата в размер на 3200 лв., която представляваща вземане на Б. Ч. П. спрямо
„Топлофикация София“ ЕАД, което тя е придобила по договор за прехвърляне на
вземания от 20.01.2017 г., сключен със „Стил проект“ ЕООД.
Ищецът – Б. Ч. П., твърди, че не дължи на ответника „Топлофикация София“
ЕАД посочената сума, за която е издаден изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 49598/2017 г. по описа на СРС, поради погасяване на задълженията чрез
извънсъдебно прихващане със сумата в размер на 3200 лв. Твърди, че вземането, с
което е извършено прихващане, е придобито по договор за цесия, сключен със „Стил
проект“ ЕООД. Придобитото вземане на цедена е за част от дължима сума за ползване
от ответника на топлопреносно съоръжение на адрес: гр. София, ул. „******* за
периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г.
С обжалваното решение искът е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Във връзка с основанията за неправилност, релевирани във въззивната жалба,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Видно от представения изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д. №
49598/2017 г. по описа на СРС, същият е издаден в полза на „Топлофикация София“
ЕАД срещу праводателя на ищеца – Л.И.К., като задължението по изпълнителния лист
е за сумата в общ размер на 3192,71 лв. и касае цена за потребена топлинна услуга,
мораторна лихва и разноски по делото.
2
Не се спори по делото, че за принудително събиране на посочената сума по
молба на ответника е образувано изпълнително дело № 452/2020 г. по описа на ЧСИ
М.Б.. Съгласно удостоверение за наследници на Л.И.К., длъжникът е починал на
09.07.2021 г., като е наследен от Б. Ч. П., която е конституирана като длъжник по
изпълнителното дело.
Съгласно уведомление от 24.04.2023 г., депозирано по изпълнителното дело,
длъжникът Б. Ч. П., е посочила, че не дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата в размер на 3192,71 лв. по изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д. №
49598/2017 г. по описа на СРС, тъй като същата е погасена чрез прихващане с
насрещно вземане на Б. Ч. П. за сумата в размер на 3200 лв., представляваща част от
общия размер на дължимо обезщетение за ползване от ответника на топлопреносно
съоръжение на адрес: гр. София, ул. „******* за периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017
г., придобито по силата на договор за цесия, сключен между длъжника и „Стил
проект“ ЕООД.
Спорни във въззивното производство са въпросите, а именно – дали активното
вземане, с което е извършено прихващането, е било погасено от ответника чрез
плащане, извършено в полза на първоначалния кредитор, и дали активното вземане е
било погасено по давност преди същото да бъде придобито от ищеца, т.е. преди
прихващането да бъде възможно.
Видно от представения по делото договор за цесия, „Стил проект“ ЕООД, в
качеството на цедент, е прехвърлил в полза на Б. Ч. П., в качеството на цесионер,
частично – до сумата в размер на 3200 лв., вземането си спрямо „Топлофикация
София“ ЕАД за заплащане на обезщетение за ползване на топлопреносно съоръжение
на адрес: гр. София, ул. „******* за периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г.
Не се спори между страните, а и видно от представен по делото изпълнителен
лист от 18.02.2019 г. по гр.д. № 5062/2017 г. по описа на СРС, 81 състав, с влязло в
сила решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на „Стил
проект“ ЕООД сумата в размер на 13370,86 лв., представляваща обезщетение за
ползване на топлопреносно съоръжение на адрес: гр. София, ул. „******* за периода
от 26.01.2012 г. до 25.01.2017 г. За принудително събиране на посочената сума е
образувано изпълнително дело № 20198400400194 по описа на ЧСИ М.Ц., представено
по делото пред първата инстанция. Видно от същото, в срока за доброволно
изпълнение „Топлофикация София“ ЕАД е заплатило задължението.
Съгласно влязло в сила решение № 337/19.01.2023 г. по в.гр.д. № 134/2022 г. по
описа на СГС, III-Б състав, е признато за установено по предявения от „Стил Проект“
ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 520,10 лв.,
за която е бил издаден изпълнителен лист на 01.02.2021 г. въз основа на решение от
3
13.11.2020 г., постановено по гр.дело №58645/2018 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав,
влязло в сила на 14.01.2021 г. и която сума се изпълнява принудително по
изпълнително дело № 20218560400517 по описа на частен съдебен изпълнител Б.Б., с
рег. №856 на КЧСИ, поради погасяването чрез прихващане с насрещно вземане на
„Стил Проект“ ЕООД по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата от 15055 лв., представляваща цена
за ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа (външно
топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод) на жилищна
сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в гр. София, ул.“*******, *******,
УПИ VІІ-419, 420 и 424, м. „Гео Милев“, за периода от 28.06.2006 г. до 26.01.2012 г.
Съгласно т. 2 и т. 3 от ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е
установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на
пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим
за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на
пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. При уважено възражение за
прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви
непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете
задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са
породили вземането.
Следователно, изводът на първостепенния съд, че активното вземане за сумата
в размер на 15055 лв., представляваща цена за ползването на съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа (външно топлозахранване, абонатна
станция и присъединителен топлопровод) на жилищна сграда с магазини и подземни
гаражи, находяща се в гр. София, ул.“*******, *******, УПИ VІІ-419, 420 и 424, м.
„Гео Милев“, за периода от 28.06.2006 г. до 26.01.2012 г., е установено със сила на
пресъдено нещо, противоречи на разясненията, дадени в посоченото тълкувателно
решение, имащо характер на задължителна съдебна практика, поради което се явява
неправителен. Със сила на пресъдено нещо е установено вземането само до сумата в
размер на 520,10 лв., с която е извършено прихващането. Доколкото обаче настоящият
процес се явява следващ такъв за същото вземане, предмет на съдебно прихващане по
предходното дело, то съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в
сила решение относно фактите, които са породили активното вземане, а именно, че се
дължи от „Топлофикация София“ ЕАД в полза на „Стил Проект“ ЕООД цена за
ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа (външно
топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод) на жилищна
сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в гр. София, ул.“*******, *******,
УПИ VІІ-419, 420 и 424, м. „Гео Милев“, за периода от 28.06.2006 г. до 26.01.2012 г.
Предвид факта, че страните не спорят относно размер на обезщетението за
4
ползване на процесното топлопреносно съоръжение и на базата на влезлите в сила
решения, посочени по-горе, следва, че за целия период от 28.06.2006 г. до 25.01.2017 г.
дължимото обезщетение възлиза на 28425,86 лв. Както беше посочено, ответникът е
погасил чрез плащане сумата в размер на 13370,86 лв. за периода от 26.01.2012 г. до
25.01.2017 г., а с част от сумата в размер на 15055 лв. за периода от 28.06.2006 г. до
26.01.2012 г. е погасено задължение на „Стил Проект“ ЕООД срещу „Топлофикация
София“ ЕАД за сумата в размер на 520,10 лв., съгласно влязло в сила решение №
337/19.01.2023 г. по в.гр.д. № 134/2022 г. по описа на СГС, III-Б състав.
Следователно, непогасеното чрез плащане и прихващане вземане на „Стил
Проект“ ЕООД спрямо „Топлофикация София“ ЕАД е за сумата в размер на 14534,90
лв., представляваща непогасена част от цена за ползването на съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа (външно топлозахранване, абонатна
станция и присъединителен топлопровод) на жилищна сграда с магазини и подземни
гаражи, находяща се в гр. София, ул.“*******, *******, УПИ VІІ-419, 420 и 424, м.
„Гео Милев“, за периода от 28.06.2006 г. до 26.01.2012 г.
Доколкото активното вземане в размер на 3200 лв. се явява част от посоченото
вземане, предвид съдържанието на представения по делото договор за цесия, то следва
да се разгледа възражението на ответника за погасяване по давност. Вземането за
обезщетение за лишаване от ползване се основава на фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което за него е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от изискуемостта, т.е. от имущественото
разместване. Следователно, вземането за обезщетение за последния месец от исковия
период – м.01.2012 г., се погасява по давност през м.01.2017 г. С предявяването на иска
за вземането, по който е постановено влязлото в сила решение № 337/19.01.2023 г. по
в.гр.д. № 134/2022 г. по описа на СГС, III-Б състав, на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД
давността не е прекъсната за цялото вземане, а само за частта от същото, с което е
извършено прихващането, предмет на производството по в.гр.д. № 134/2022 г. по
описа на СГС, III-Б състав. Следователно, непогасената част от активното вземане е
погасена по давност през м.01.2017 г.
Действително, на основание чл. 103, ал. 2 ГПК, прихващането се допуска и след
като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди
изтичането на давността. Прихващането е възможно, когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без
значение.
В конкретния случай обаче, непогасената част на вземането на „Стил Проект“
ЕООД е била погасена по давност преди ищецът да бъде конституиран като длъжник
по изпълнителното дело и преди да придобие част от същото в размер на 3200 лв., с
която е извършил извънсъдебно прихващане с изявление от 24.04.2023 г. по
5
изпълнително дело № 452/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Това е така, тъй като
договорът за цесия представлява частен документ, който няма достоверна дата по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД – трето за документа лице, поради което и
предвид оспорването му от страна на ответника не може да се приеме, че е сключен на
20.01.2017 г., както е посочено в договора, а същият има действие от представянето му
по изпълнителното дело, т.е. от 24.04.2023 г. – аргумент от чл. 181, ал. 1 ГПК.
Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че в случая към момента, в
който прихващането е било възможно, активното вземане е било погасено по давност,
поради което погасителният ефект на прихващането не е настъпил, съответно – искът с
правно основание чл. 439 ГПК се явява неоснователен.
Ето защо, обжалваното решението е неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 163,85 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 21342/25.11.2024 г. по гр.д. № 25820/2023 г. по
описа на СРС, 30 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ч. П., ЕГН **********, срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3192,71 лв.,
представляваща вземане по изпълнителен лист от 29.12.2019 г. по ч.гр.д. № 49598/2017
г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 452/2020 г.
по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяване на сумата чрез прихващане със сумата в
размер на 3200 лв. – част от обезщетение, дължимо от „Топлофикация София“ ЕАД в
полза на „Стил проект“ ЕООД, за ползване на топлопреносно съоръжение на адрес: гр.
София, ул. „******* за периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г., което вземане е
придобито от Б. Ч. П. по силата на договор за цесия, сключен със „Стил проект“
ЕООД.
ОСЪЖДА Б. Ч. П., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата в размер
6
на 163,85 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и сумата в
размер на 100 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7