ОПРЕДЕЛЕНИЕ
397
гр. Хасково,
21.04.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 481 по описа на съда за
2023 година, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
жалба на ЕТ“ Е.2016 - А.А.“,гр.С.,действащ чрез
процесуален представител, против Разпореждане за предварително изпълнение
на наложена със Заповед № ФК-152-0122957 от 23.03.2023г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна административна
мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект хранителен магазин, намиращ се в гр.С., ул.***,
стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
излагат подробни доводи обосноваващи доводите на оспорващата страна, че
оспореното разпореждане е немотивирано, незаконосъобразно, както и е че
посочената в ЗНПАМ цел, не може да бъде
постигната с допуснатото предварително изпълнение на принудителната
административна мярка.
По
изложените съображения се моли да бъде отменено оспореното разпореждане, с правно основание чл.60, ал.1
от АПК. Претендира се и присъждане на разноски. Алтернативно се моли, в случай
на неуважаване на жалбата, размерът на присъденото на юрисконсулта
възнаграждение да бъде съобразен с нормата на чл.78 , ал.8 от ГПК.
С писмо вх. № 3026
от 20.04.2023г. по описа на съда, по делото е постъпила изисканата от съда с разпореждане от з.з. от 19.04.2023г. административна преписка по
издаване на процесното разпореждане, ведно със становище от процесуален
представител на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив ЦУ на НАП – с
което се оспорва жалбата. Претендира се юрисконсулско възнаграждение.
Жалбата срещу
разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от лице с правен
интерес - адресат на разпореждането за допускане предварително изпълнение, в
законоустановения преклузивен срок предвиден в чл.
60, ал.5 от АПК и е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
За да приложи ПАМ административният орган е
приел, че на 17.03.2023г. в 09.11ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- хранителен магазин, намиращ се в
гр.С., ул.***, стопанисван от ЕТ“Е. 2016-А.А.“е извършено нарушение по чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Това обстоятелство било установено при извършена контролна покупка на стойност 1.20 лева
заплатени в брой на лице приело плащането, като за продажбата не бил издаден фискален
бон от функциониращото в обекта ФУ, или
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на посочената
наредба. Установено било и наличие на положителна касова разлика в размер на 25.60
лева между наличните парични средства в касата и разчетената касова наличност.
Тези обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА, № 0122957
от 17.03.2023г.
В заповедта за
налагане на принудителна административна мярка, на осн.
чл.
188 от ЗДДС и чл.
60 от АПК е включено и разпореждане за предварително изпълнение на
принудителната административна мярка, с мотиви - за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, и с цел: 1. Защита
от настъпване на труднопоправими вреди, поради това
че неотчитането на реализирания доход от задълженото лице нарушава установения
данъчен ред, отслабвайки авторитета на държавата; 2. Защита на особено важен
държавен интерес – за законосъобразно отчитане на извършените продажби и
дължимите данъци въз основа на тях.
Съгласно чл.
188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за
достъп до него/ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки
случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна
мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на
мярката по силата на закона, а по разпореждане на административния орган при
наличие на някое от основанията по чл.
60, ал. 1 от АПК. Следователно актът, с който се постановява предварително
изпълнение на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи
на конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко
от изброените хипотези в чл.
60, ал. 1 от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита
на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или
сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална
възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от
закъснението на изпълнението.
Затова при
допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да
прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически
основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в
настоящия случай не е сторено.
Настоящият
съдебен състав счита, че така
посочените, в чл. 60, ал.1 от АПК, цели
на предварителното изпълнение не могат да бъдат постигнати с допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ. Мярката е запечатване на търговския обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, а нарушението е продажба на стоки на
стойност 1.20 лева. Законосъобразното
отчитане на продажбите, чрез фискалното устройство на търговския обект и
неизвършване на нарушения от същия вид, е превантивната функция на
имуществената санкция, която евентуално ще се наложи на жалбоподателя, съответно
на самата ПАМ, а не на предварителното й изпълнение. Предварителното изпълнение
на мярката не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез функциониращо
фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършване на нарушения от
същия вид след изтърпяване на ПАМ, а само мотивира търговеца да плати
предварително предвидената за извършеното нарушение имуществена санкция. В
случая локацията на обекта е в гр.С., но в административната преписка не се
съдържат писмени доказателства от които да е видно какъв е клиентският поток
към обекта и какъв е обичайният среднодневен оборот
на търговеца за този обект. Действително, установена е положителна касова разлика, но
същата е на ниска стойност.Освен това нарушението е установено за първи път,
няма данни и не се твърди от административният орган да са налице други
неизпълнени от страна на търговеца задължения, във връзка със спазването на
фискалната дисциплина. Предвид което не може да се обоснове извод, за създадена
от жалбоподател организация на работата,
която позволява трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство.
Твърденията, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно
поправима вреда за фиска, са общи и неконкретизирани
и не са достатъчни, за да се приеме за мотивирано разпореждането на това
основание. Освен това следва да се посочи, че
установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на
труднопоправими вреди, но само ако се констатира, макар и чрез косвени доказателства,
че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи, не
може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ,
като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата
вреда. Защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне
предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните
вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита
на вземанията, които фиска евентуално има. Предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от
законодателя в чл. 60, ал.1 от АПК, като основание за издаване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ. С ПАМ не може да се защити фиска, тъй като изпълнението й не се състои в събиране на
средствата или предотвратяване
разхищаването на средства и имущество което търговецът притежава и които могат
да служат за евентуално събиране, или обезпечаване на дължими публични задължения
и съответно допуснатото предварително изпълнение в никакъв случай не може да
допринесе за защита на държавният бюджет, свързан със заплащането на данъци за
вече реализирани приходи. С незабавното
запечатване на обекта и забрана за достъпа до него, не се постига и целта на предварителното
изпълнение. Ефектът на ПАМ не би бил по-различен и при изпълнението й след
влизане в сила на административният акт, който я постановява. При това първо и
единствено нарушение, следва да се съобрази и съпоставимостта на евентуалните вреди за фиска
с евентуалните вреди за търговеца при предварителното запечатване на обекта за
срок от 14 дни. В случая размерът на вредите за фиска,
с оглед посоченото в ЗНПАМ нарушение,
установено при контролна покупка на стоки на стойност 1.20 лева, за която не е
издаден касов бон и наличната в обекта положителна касова разлика от 25.60лв., и
вредите които евентуално биха настъпили за държавния бюджет не биха могли да се
сравнят с тези, които биха настъпили за жалбоподателя, ако управлявания от него
обект бъде предварително запечатан за срок от 14 дни, през които той няма да
получава приходи от него и съответно да плаща данъци за тях.
Действително,
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки
или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси
на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки -
съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка,
така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за
постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените
факти и преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения относно защитата
на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно
неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска, или наличие на парични задължения към държавата.
Не става ясно, при тези данни, с какво се обосновава особено важният държавен
интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че
изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими
вреди. За създаването на организация, водеща до системно неотчитане на
продажбите, липсват конкретни фактически констатации в мотивите на
административния акт.
В този смисъл и
практиката на ВАС изразена в Определение № 5374 от 10.04.2019г., по адм. дело №
3594/2019г. на ВАС, Определение № 10700/09.07.2019г. по дам. Дело № 8024/2019г.
на ВАС, Определение №10566/08.07.2019г. по адм. дело № 7873/2019г. на ВАС, Определение
№ 8473/05.06.2019г. по адм. дело № 5707/2019г. на ВАС, Определение №
2575/21.02.2019г. по адм. дело № 975/2019г. 8-мо отд.
, Определение № 2072/13.02.2019г. по адм. дело № 1196/2019г. 8-мо отд., Определение № 2575/21.02.2019г. на ВАС по адм. дело №
975/2019г. 8-мо отд., Определение №10640 от 21.08.2018г.
на ВАС по адм. дело № 9974/2018г. I-во отд.,
Определение № 12656 от 23.10.2017г. на
ВАС по адм. дело №10893/2017г. 8-мо отд. и много
др.
С оглед горното
съдът прима, че посочените в заповедта фактически съображения за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ, са относими към
основанието за издаване на заповед за налагане на ПАМ, но не предпоставят и не са
относими към
хипотезите по чл. 60 от АПК. Административният орган не е доказал
убедително наличието на предпоставки за упражняване на правомощието му по чл.
60, ал. 1 от АПК.
Изложеното
обуславя извод за основателност на жалбата, поради което разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на наложена със Заповед № ФК-152-0122957 от 23.03.2023г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – хранителен
магазин, намиращ гр.С. и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание и чл.
187, ал.1 от ЗДДС, следва да бъде отменено.
При този изход
на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лева
и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. С оглед на гореизложеното
и на основание чл.
60, ал. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на наложена
със Заповед № ФК-152-0122957 от 23.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект
хранителен магазин, намиращ се в гр.С., ул.***, стопанисван от ЕТ“ Е.2016 - А.А.“,гр.С.
и
забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на ЕТ“ Е.2016 - А.А.“,гр.С.
с ЕИК ********
сумата от 1050.00(хиляда и петдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.
На основание чл.
188, ал.2 от ЗДДС определението не подлежи на обжалване .
Съдия :