РЕШЕНИЕ
№ 1861
гр. Бургас, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120107134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1, чл.232, ал.2 и чл.236, ал.2
от ЗЗД, предявени от ДП “Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр.София
против “Климатекс“ ЕООД, гр.Бургас.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5005/2021г.
на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от общо 5 639.80 лв., от която
5 033.48 лв. – главница, в това число неплатена наемна цена по Договор от 08.08.2016г. за
наем на недвижим имот /обект/ – помещения с обща площ 514.29 кв. м., от които: на I-ви
етаж на приемното здание – 252.18 кв. м., на втори етаж на ПЗ – 109.47 кв. м. и на сутерена
на ПЗ – 152.64 кв. м., местонахождение гр.Б., в .................. /сграда с идентификатор
......................... по КККР на гр.Б./, за ресторант, и Допълнително споразумение №
1/10.08.2018г. – 2 295.52 лв. за месец март и 410.11 лв. – остатък за месец април 2020г., след
усвояване на гаранционния депозит по догово-ра; консумативи /за вода/, съответно – 19.55
лв. и 12.78 лв., и 2 295.52 лв. – обезщетение за ползването на имота след прекратяването на
договора за наем за месец май 2020г.; и сумата от общо 606.32 лв. – обезщетения за забавено
плащане за периода 25.02.2020г. – 30.06.2021г.; за законната лихва върху главницата,
считано от 12.07.2021г. до оконча-телното плащане, както и за деловодните разноски – общо
162.80 лв. Твърди и че дру-жеството е подало възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответни-ка, че дължи горните суми. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че поради форсмажорни
обстоятелства – въведеното извънредно положение, не е могъл да ползва наетия недви-жим
имот и не дължи заплащане на претендираната наемна цена. Твърди, че с оглед из-вършени
предходни плащания и след приспадане на внесения депозит всички задълже-ния към ищеца
са погасени. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разнос-ки.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
намира за установено следното:
По заявление на ДП “Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр.
София, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за искови-те
суми по ч. гр. дело № 5005/2021г. на РС Бургас, приложено към настоящото. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК “Климатекс“ ЕООД е подало възражение срещу нея. Това обу-славя
наличието на правен интерес за ищеца от воденето на предявените установителни искове.
Представен е Договор, сключен на 08.08.2016г. между страните по делото, по си-лата
на който ищецът е отдал под наем на ответника, за търговска дейност – ресторант,
недвижим имот /обект/ – помещения с обща площ 514.29 кв. м., от които: на I-ви етаж на
приемното здание – 252.18 кв. м., на втори етаж на ПЗ – 109.47 кв. м. и на сутерена на ПЗ –
152.64 кв. м., местонахождение: град Б., в .................. /сграда с идентификатор .........................
по КККР на гр.Б./, за срок – 10 години, а послед-ният се е задължил да заплаща месечна
наемна цена в размер на 1 860.83 лв. без ДДС, която ще се индексира веднъж годишно,
съобразно инфлационния коефициент на НСИ.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, наемателят се задължава и да заплати гаранцио-нен
депозит в размер на 4 465.99 лв., който служи като гаранция за доброто изпълнение на
задълженията му – ал.2. В ал.5 е предвидено, че при забава на плащанията за наемна цена
или консумативи повече от 30 дни от датата на падежа, наемодателят има право да пристъпи
към усвояването му до размера на дължимите суми, ведно с начислените лих-ви или
неустойки върху тях. За това той следва да уведоми писмено наемателя, който в 7 дневен
срок следва да възстанови депозита в пълен размер. В случай че не го направи,
наемодателят има право да прекрати договора без предизвестие, с едностранно писмено
изявление – ал.7, вр. с чл.13, ал.3. Съгласно ал.4, сумата се връща на наемателя при из-
тичането на срока на наемното правоотношение, ако няма произтичащи от него непога-сени
задължения.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора да предаде на ответника процесните помещения, с оглед тяхното ползване.
На 10.08.2018г. страните са сключили Допълнително споразумение № 1 към До-
говора за наем, с което, считано от 01.07.2018г., наемната цена е увеличена на 1 912.23 лв.
без ДДС.
С писмо от 09.03.2020г., получено от ответника на 10.03.2020г., ищецът го е уве-
домил, че с част от депозита, в размер на 2 342.70 лв., е извършено прихващане и са за-
крити задълженията за наем по фактура с № ................/06.01.2020г. – 2 295.52 лв. и за
2
неустойки – 47.18 лв., и го е поканил да възстанови сумата в 7-дневен срок. Уведомил го е,
също така, че е в забава и за наема за месец март 2020г., както и за задължения за
консумативи /вода/ по фактурата от 22.11.2019г.
С писмо от 14.04.2020г., получено от ответника на 24.04.2020г., ищецът го е уве-
домил, че прекратява едностранно договора за наем, на основание чл.13, ал.3, вр. с чл.4, ал.6
от същия, и го е поканил да върне обекта в 7-дневен срок.
С писмо от 07.05.2020г., получено от ответника на 11.05.2020г., ищецът отново го е
поканил да освободи процесния имот.
На 01.06.2020г. трима служителя на ищеца, включая и свидетелката О.Ч., са
установили, че в обекта има оборудване и инвентар на ответното дружество, и то не го е
освободило, за което е бил изготвен констативен протокол.
С приемо-предавателен протокол от 01.07.2020г. ответникът е върнал имота, ка-то в
помещенията са останали негови вещи.
Междувременно, дружеството е поискало да бъде освободено от заплащането на
месечен наем за времето на извънредното положение – от 13.03. до 13.05.2020г., но му е
било отказано, тъй като не е представило изисканите документи и не попада в обхвата на
Заповед № 1038/18.06.2020г. на Генералния директор на ДП – търговската дейност в обекта
е била прекратена по-рано, поради преструктуриране дейността на фирмата, а не е
принудително спряна, заради епидемиологичната обстановка в страната.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелката Ч., от които се установява, че процесните помещения никога не са били
ползвани от ответното дружество за ресторант, а то ги е третирало като склад – за растения-
палми от други свои обекти през зимата, както и за оборудване и инвентар. За кратък период
от време през 2019г. ответникът е отворил кафе, но дейността му е била преустановена,
поради незаплащане на консумираната ел. енергия и спиране на елек-трозахранването.
По делото са представени и пет броя данъчни фактури, по които ищецът твърди
ответникът да не е извършил дължимите плащания, а именно: № ********** от 04.02.
2020г. – наем за месец март 2020г., на стойност 2 295.52 лв.; № **********/06.03.2020г. за
наема за месец април 2020г. – на същата стойност, от която се претендира сумата от 410.11
лв. – остатък, след усвояване на гаранционния депозит; № ................. от 29.05. 2020г. за
консумативи /вода/ на стойност 19.55 лв.; № ................./02.06.2020г. – обез-щетение за
ползване на имота след прекратяването на договора за наем, през месец май 2020г., на
стойност 2 295.52 лв., и № ..................../30.06.2020г. за консумативи /вода/ на стойност 12.78
лв.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че процесните пет фак-тури
са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като общото задължение на ответни-ка по тях е
5 033.48 лв. В това – на “Климатекс“ ЕООД, пък, е осчетоводена само първа-та – отразено е
погасяване за сметка на предоставения депозит и към 31.12.2020г. неиз-платената сума по
нея е 19.79 лв.
3
Вещото лице е отговорило и че законната лихва върху главниците, изчислена за
периода от датата на падежа за плащане по всяка до 30.06.2021г., е в общ размер от 606. 38
лв.
От допълнителното заключение се установява, че за целия период на наемното
правоотношение – до месец април 2020г. /вкл./, ищецът е издал 43 фактури за наем на обща
стойност 99 627.43 лв., като първата от тях е за два месеца. Издадени са фактури за
консумативи на стойност 755.80 лв., както и са начислени лихви за забавено плащане
/неустойки/ в общ размер на 2 441.40 лв. Т. е. по негови счетоводни данни задължения-та на
ответника са общо 102 824.63 лв. Последния от своя страна не е осчетоводил фак-турата за
наема за месец април 2020г. на стойност 2 295.53 лв., както и такива за консу-мативи от
предходни периоди и лихви за забава за още 282.32 лв., като общият размер на осчетоводени
плащания, включително и с прихващането на депозита, в неговото сче-товодство е
100 274.67 лв.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало твърдяното в
исковата молба облигационно правоотношение, основано на сключения между тях на
08.08.2016г. Договор за наем на недвижим имот – обект в .................. с пред-назначение – за
ресторант.
Установява се, също така, от гласните и писмените доказателства, че обектът не е
ползван от ответника по предназначение – през целия период на наемното правоотно-шение,
а в него той е съхранявал свое оборудване и инвентар, т. е. използвал го е като склад. В тази
връзка позоваването на дружеството на чл.306 от ТЗ – за наличие на форс-мажор, поради
усложнената епидемиологична обстановка и въведеното извънредно по-ложение през месец
март 2020г. в страната, който да го е препятствал да ползва поме-щенията и да го
освобождава от задължението да заплаща уговорената наемна цена, е неоснователно.
Следователно до датата на прекратяването на наемното правоотношение – 24.04.
2020г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят дължи заплащането на уговорената
наемна цена, включително и цялата вноска за месец април, задължението за която – съ-
гласно чл.3, ал.3 от Договора, е станало изискуемо на 25.03.2020г.
Както беше посочено, осчетоводените от ищеца задължения на ответника по До-
говора за наем – за наемната цена, консумативи и лихви за забава, са в общ размер на 102
824.63 лв. Дружеството не е осчетоводило такива за вода и неустойки в общ размер от
282.32 лв., а ДП в чиято тежест бе да установи тяхната дължимост, не е сторило това, т. е.
реалното задължение на “Климатекс“ ЕООД е 102 542.31 лв. Последното е заплати-ло общо
100 274.67 лв., включая и чрез приспадане на депозита, или неизплатени оста-ват 2 267.64
лв.
Безспорно, ответникът не е осчетоводил и не е платил дължимия за месец април
2020г. наем, поради което следва да се приеме, че претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 410.11 лв. – остатък, след усвояване на гаранционния депозит, по данъчна фактура
4
№ **********/06.03.2020г., е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Ответникът е осчетоводил плащане на фактурата за наемната цена за месец март
2020г. чрез приспадане на депозита по Договора, като неплатен е останал остатък в раз-мер
на 19.79 лв. Тук следва да се посочи, че доколкото насрещното му вземане не е би-ло
ликвидно и изискуемо съобразно изискванията на чл.103, ал.1 от ЗЗД, прихващането не е
породило действие в сочения от дружеството размер, а само до такъв от 437.99 лв., поради
което дължими са останали 1 857.53 лв. /2 267.64 лв. – 410.11 лв./. За тази сума претенцията
по фактура № ********** от 04.02.2020г. следва да бъде уважена, а за раз-ликата над нея –
до 2 295.52 лв., следва да се отхвърли, като неоснователна.
Безспорно се установява по делото и че след прекратяване на наемното правоот-
ношение, ответното дружество е продължило да ползва имота, включително и през ме-сец
май 2020г. – до 01.07.2020г., когато е предало владението върху него на наемодате-ля.
При това положение, следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.236, ал.2
от ЗЗД то дължи на ищеца обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения по
прекратения договор за наем, включително и за заплащане на наемната цена. Предя-веният
иск за сумата от 2 295.52 лв. по данъчна фактура № .................. от 02.06.2020г. е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за това, че ответникът му
дължи консумативите за вода по данъчни фактури № .............. от 29.05.2020г. и № ...............
от 30.06.2020г., съответно – 19.55 лв. и 12.78 лв., поради което исковете за тях, следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.07.2021г., до окончател-ното
плащане, както и обезщетения за забава съответно: върху сумата от 1 857.53 лв. по данъчна
фактура № **********/04.02.2020г. – 253.86 лв. за периода от 25.02.2020г. до 30.06.2021г.;
върху сумата от 410.11 лв. по данъчна фактура № **********/06.03.2020г. – 52.74 лв. за
периода от 25.03.2020г. до 30.06.2021г., и върху сумата от 2 295.52 лв. по данъчна фактура
№ ................./02.06.2020г. – 236.57 лв. за периода от 25.06.2020г. до 30.06.2021г., общо
543.17 лв.
В този размер предявените установителни искове за мораторните лихви следва да
бъдат уважени, като в останалата им част – за разликата до 606.32 лв., претенциите следва
да се отхвърлят, като неоснователни.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца направените в заповедното и в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както следва:
общо 227.32 лв. за ДТ, 181.08 лв. – възнаграждение на вещото лице и юрискон-султски
възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за ССЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – 18.92 лв.
По изложените съображения, Съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Климатекс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ....................., че същото дължи на ДП
“Национална компания железопътна инфраструктура“, гр.София, с ЕИК: *********, сумата
1 857.53 лв., представляваща неизплатен остатък от наемната цена за месец март 2020г.,
дължима по Договор за наем на недвижим имот – обект в .................., от 08.08.2016г. – по
данъчна фактура № ********** от 04.02.2020г., и сумата 253.86 лв. обезщетение за
забавеното й плащане за периода от 25.02.2020г. до 30.06.2021г.; сумата 410.11 лв.,
представляваща неизплатен остатък от наемната цена за месец април 2020г., дължима по
същия договор – по данъчна фактура № ********** от 06.03.2020г., и сумата 52.74 лв.
обезщетение за забавеното й плащане за периода от 25. 03.2020г. до 30.06.2021г.; сумата
2 295.52 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота през месец май 2020г., след
прекратяването на договора за наем – по данъчна фактура № ................. от 02.06.2020г., и
сумата 236.57 лв. – обезщетение за забавеното й плащане за периода 25.06.2020г. –
30.06.2021г., както и законната лихва върху глав-ниците, считано от 12.07.2021г. до
окончателното им изплащане, за които суми е изда-дена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр. дело № 5005/2021г. на РС Бургас, като за разликите над първите две от тях,
съответно – до 2 295.52 лв. и 313.72 лв., както и по отношение на сумите: 19.55 лв. и 12.78
лв. – консумативи за вода по данъчни фак-тури № ............... от 29.05.2020г. и №
................../30.06.2020г., и 2.06 лв. и 1.23 лв. – обезщетения за забавеното им плащане за
периодите 17.06./19.07.2020г. – 30.06.2021г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Климатекс“ ЕООД да заплати на ДП “Национална компания
желе-зопътна инфраструктура“ сумата 408.40 лв. – разноски по делото и 150 лв. – юрискон-
султско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДП “Национална компания железопътна инфраструктура“ да запла-ти на
“Климатекс“ ЕООД сумата 18.92 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6