Номер 247425.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20202100502152 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1т. 1 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК - въззивен
контрол по отношение на определение на районния съд.
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от адвокат Панайот Велков
от АК-Бургас, пълномощник на П. Д. Д. /ответник по гр.д.№ 8484/2019г. по описа на РС-
Бургас/, против Определение № 4335/24.06.2020г., постановено по гр.д.№ 8484/2019г. по
описа на РС-Бургас, с което съдът е оставил без уважение искането на частния
жалбоподател за освобождаване от задължение за заплащане на дължима по чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса за
въззивно обжалване на първоинстанционното решение в размер на 159 лева като
неоснователно.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който
счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Моли съда да го отмени и освободи
жалбоподателя от държавна такса по делото. Излага съображения.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството по делото пред РС-Бургас е образувано по предявени от ищеца Н. П. Я.
против П. Д. Д. при условията на евентуалност облигационен иск и иск за неоснователно
обогатяване. С постановеното по делото решение районният съд е уважил облигационния
иск за сумата от 500 лева и иска за неоснователно обогатяване в размер на 6 700лева,като е
осъдил ответницата П. Д. Д. да заплати сочените по-горе суми на ищеца Я..
Срещу осъдителните части на първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от
П. Д., в която е инкорпорирано и искане за освобождаване от заплащане на държавна такса
1
за въззивното обжалване.След представяне на декларация за здравословно, семейно и
имуществено състояние районният съд е счел, че в процесният случай няма данни
молителят Д. да е във влошено здравословно състояние,което да пречи същата да упражнява
труд и да получава доходи;извел е довода- че освобождаването от държавна такса се налага
само на лица,които нямат средства за заплащането й и нямат възможност да осигурят
такива.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е призната от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК е
привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които
с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с
достатъчно средства за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото
държавни такси и разноски.
Преценката за наличие на основание по чл. 83, ал. 2 от ГПК е винаги конкретна и
следва да се съобрази с посочените в т. 1 – 6 от ГПК законови критерии, като вземе предвид
всички други обстоятелства в тази връзка.
В случая е видно, че частната жалбоподателка като собственик на ЕООД“СИМОНА
БЮТИ“ е с осигурителен доход в размер на минималната работна заплата за страната/вж
удостоверение от 22.06.2020г./; не притежава недвижими имоти и автомобил;за двете си
малолетни деца заплаща издръжка в размер от по 140 лева на месец;месечния й доход бил
от заплата и е в размер на 473,45 лева.Всички тези обстоятелства са обективирани в
представена пред районния съд декларация за материално и гражданско състояние.Съдът
намира за неотносимо към обстоятелствата, подлежащи на преценка в настоящето
производство, на заявеното от молителката в декларацията й твърдение- че полага грижи за
пълнолетната си 26 годишна дъщеря доколкото не се изтъкват доводи за обективно
съществуващи причини за това.
Съдът констатира, че от молителката не се излагат твърдения и доказателства за
наличие на заболявания и необходимост от лечение, което действително би било пречка за
реализиране на доходи,респ.- би довело и до значително ограничаване на финансовите
възможности на молителката както към настоящия момент/на извършване на преценка за
възможностите й за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване/ , така и за
неопределено време за в бъдеще.
Следва да се отчете и обстоятелството, че молителката е договорила и заплатила
адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител пред районния съд, като в
случай, че намираше своето имуществено състояние за твърде затруднено / в каквато насока
са твърдения на молителката в частната жалба/, то същата би могла да се възползва от
правото си на безплатна правна помощ. На следващо място следва да се отчете и
обстоятелството, че изискуемата за плащане държавна такса за въззивно обжалване е
2
определена от районния съд в размер на 159 лева, която сума безспорно не е значителна и
имущественото състояние на молителката позволява заплащането й.В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице законовите изисквания за
освобождаване на страната от заплащане на държавна такса, което налага обжалваното
определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4335/24.06.2020г., постановено по гр.д.№
8484/2019г. по описа на РС-Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3