№ 16424
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110111731 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против П. К. Д.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 304,88 лева главница
за топлинна енергия за периода м.01.2015 г. до м.02.2015 г.,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането,както и сумата от 7,36 лева мораторна лихва за периода
01.03.2015 г. до 13.11.2015 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в
гр.С,при което ответникът е длъжен да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Твърди се,че за процесния
период м.01.-м.02.2015 г. ответникът е допуснал неизпълнение на договорните
си задължения и главницата възлиза на 304,88 лева. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
заплащане на мораторна лихва в размер от 7,36 лева. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид подадено възражение е налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът в депозирания писмен отговор признава иска като излага
твърдения,че е заплатил задълженията си. Оспорена е дължимостта на
законната лихва като се твърди,че от подаване на заявлението до образуване
на делото по установителния иск е изминал период от осем години. Моли съда
да отхвърли иска.
1
Третото лице помагач „Т С“ЕООД изразява становище,че дяловото
разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от П. К.
Д. сумите от 304,88 лева главница за топлинна енергия за периода м.01.2015 г.
до м.02.2015 г.,17,36 лева лихва за забава за периода 01.03.2015 г. до
13.11.2015 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване
на заявлението – на 23.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение от 12.12.2016 г. по
ч.гражд.дело № 72070/2015 г. по описа на СРС,44 състав.
С нотариален акт от 30.03.2007 г. П. К. Д. се легитимира като собственик
на недвижим имот *****.
Видно от договор,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т
С“ЕООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да
заплаща възнаграждение.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Установява се от разписка от 29.04.2024 г.,че П. К. Д. е заплатил в полза
на „Т С“ЕАД сума в размер от 347,24 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение. Този иск има предмет,идентичен с предмета
на заповедното производство – подлежи на уважаване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да установи уговорените права и задължения,да докаже
вземането си по размер,а в тежест на ответника е възложено точното
изпълнение на договорните задължения или наличието на
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът
реглментира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за указанията за предявяване на иск,т.е. искът се
счита предявен на 23.11.2015 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че страните се намират
в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а
ответникът Д. е собственик на топлоснабдения имот,за което по делото е
2
представен нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а по отношение на имотите,които са топлоснабдени към
влизане в сила на закона договорното правоотношение се счита възникнало
при съобразяване притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Така мотивиран,съдът намира,че страните са обвързани от
договорно правоотношение. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че
правата и задълженията между страните се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални
условия,отличаващи се от общите условия,поради което приложение намират
именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е цената на доставена
топлинна енергия да е заплатена в срока по общите условия. Доказването
точното изпълнение на задължението за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия е възложено в тежест на ответника. В конкретния случай
ответникът Д. не доказва да е изпълнил задължението си да заплати цената на
топлинна енергия в срока,регламентиран по общите условия. Същевременно
разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК задължава съда да отчита и настъпилите в
хода на производството факти и обстоятелства,когато същите имат значение за
спорното право. Фактът на плащане на парични суми в хода на
производството следва да бъде отчетен от съда,защото означава,че кредиторът
е получил изпълнение. Софийският районен съд,отчитайки представеното
доказателство за направено плащане на 29.04.2024 г.,приема,че ответникът Д.
е погасил претендираната в исковото производство главница от 304,88
лева,исковата претенция за мораторна лихва за периода 01.03.2015 г. до
13.11.2015 г.,както и държавната такса за заповедното производство от 25
лева. Съдът счита,че исковата претенция подлежи на уважаване за законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 23.11.2015 г. до
29.04.2024 г.,на която дата е реализирано плащането. Присъждането на
законна лихва върху предявената по исков ред главница е законна последица
от уважаване на иска,а с оглед това,че в настоящия случай искът принципно се
явява основателен ( и към подаване на заявлението,и към подаване на исковата
молба по установителния иск ),а единствената причина за отхвърлянето на
иска е направеното в хода на производството плащане – на 29.04.2024 г.,съдът
приема,че законна лихва върху главницата следва да бъде присъдена като
изчислена чрез лихвен калкулатор същата възлиза на 271,82 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 175 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК по отношение на П. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува
вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц за законната лихва върху главница за
топлинна енергия от 304,88 лева,начислена за м.01.-м.02.2015 г. за периода
3
23.11.2015 г. до 29.04.2024 г. в размер на 271,82 лева ( двеста седемдесет и
един лева осемдесет и две стотинки ) като отхвърля иска,предявен от „Т
С“ЕАД против П. К. Д. за сумата от 304,88 лева ( триста и четири лева
осемдесет и осем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.01.2015 г. до м.02.2015 г. и сумата от 7,36 лева ( седем лева тридесет и шест
стотинки ) мораторна лихва за периода 01.03.2015 г. до 13.11.2015 г.,за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 72070/2015 г. по
описа на СРС,44 състав,поради направено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА П. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 175 ( сто седемдесет
и пет ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4