№ 12819
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110118589 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
01.07.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
деветнадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Надя Найденова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №18589 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Й. И., чрез адв.Р. Д. от САК, срещу .........., ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от К........- членове на УС, с която
1
се иска да се признае за установено недължимостта на сумата от общо 660,33 лв.,
представляваща разноски, възложени в тежест на ищеца с Решение №4137/07.06.2019г. по
в.гр.д. №13589/2018г. на СГС, II-д въззивен състав, влязло в законна сила на 06.06.2019г., за
които суми е издаден изпълнителен лист на 14.10.2019г. Посочено е, че ответната страна е
образувала през 2025г. изп. д. №1216/2025г. по описа на ЧСИ Г. К., рег. №....... в КЧСИ, район
на действие: СГС, след изтичане на общата 5- годишна погасителна давност за вземането,
вкл. с приспадане на периода, през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Претендират се
сторените разноски.
С отговор на искова молба в срок от ответния енергиен оператор, чрез юрк.В. И., счита
искът за недопустим, доколкото преди връчване на ИМ е подадена молба за прекратяване на
изп. производство и липсва правен интерес за ищеца от него. Претендират се сторените
разноски.
В о.с.з. проц. представител на ответника юрк.В. И., надлежно упълномощен с правата
по чл.34, ал.3 от ГПК за искове с цена до 5 000 лв., заявява, че признава предявения иск и по
съотв. искане на ищеца е указано, че ще бъде постановено решение по реда на чл.237 от
ГПК, но с оглед оспорване дължимостта на разноските проц. представител на ответника
оттегля признанието си на иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискано гр.д. №65047/2017г. на СРС, 125 състав, по което е постановено
Решение №4137/07.06.2019г. по в.гр.д. №13589/2018г. на СГС, II-д въззивен състав, влязло в
законна сила на 06.06.2019г. и с което е осъдена М. Й. да заплати на ....... разноски от общо
660,33 лв. Изп. лист за присъдените разноски е издаден на 14.10.2019г.
Видно от служебно изискан препис, изп. д. №20259240401216 по описа на ЧСИ Г. К.,
рег. №....... в КЧСИ, район на действие: СГС, е образувано на 12.03.2025г. по молба на отв.
взискател въз основа на горния изп. лист. ПДИ е връчена на длъжника на 20.03.2025г.
Наложени са запори на вземания по банкови сметки. Във връзка с допусната по настоящото
дело на 01.04.2025г. обезпеч. мярка: Спиране на изпълнението, е постановено на 03.04.2025г.
от ЧСИ на осн. чл.432, ал.1, т.3 от ГПК, спиране на изпълнителното дело. Възстановена е от
ЧСИ на 11.06.2025г. по банкова сметка на длъжника сума от 1 829,14 лв. С постановление от
11.06.2025г. ЧСИ прекратява изп. производство на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и вдига
наложените запори.
Правните изводи на съда са следните:
На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението,
основавайки се на факти, настъпили само след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите по издадения изпълнителен лист, независимо от акцесорния или
самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на
конкр. факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по
изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен
процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът по чл.439 от
ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съотв. материално- правната
2
незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изброени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния
изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано
изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на
действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в ТР №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, т.10. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД след установяване дължимостта на
вземане със съдебно решение започва да тече нова 5- годишна давност в отношенията между
участвалите в производството лица, като за нейното прекъсване е нужно предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Горната законова
разпоредба се отнася единствено до вземанията, установени с влязло в сила съдебно
решение. Видно е, че постановеното Решение №4137/07.06.2019г. по в.гр.д. №13589/2018г.
на СГС, II-д въззивен състав, влязло в законна сила на 06.06.2019г. Към датата на образуване
на изп. производство при ЧСИ Г. К.- 12.03.2025г., вземането на взискателя се явява погасено
по давност, на осн. чл.117, ал.2 от ГПК, като вземането за присъдените разноски от СГС е
трансформирано в естествено право, като е изгубена възможността за принудително му
изпълнение. С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен.
Признанието на иска е проц. действие на отв. страна, с което заявява, че се отказва от
защита срещу иска, защото е основателен. Веднъж направено признанието на иска е
неоттегляемо и обвързва съда, като от волята на ищеца зависи да се постанови решение по
общия ред или по този по чл.237 от ГПК.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ответника разноски за заплатена държ. такса от 50 лв. и адвокатски хонорар от
общо 450 лв. по представен договор за правна защита и съдействие. Разноските следва да
бъдат понесени от предизвикалата делото отв. страна, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, която е
дала повод за завеждането му чрез образуването на изп. производство по горния изп. лист.
Възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение не може да се приеме.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника .........., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от К........- членове на УС, че ищецът
М. Й. И., ЕГН: **********, не дължи сумата от общо 660,33 /шестстотин и шестдесет лева и
тридесет и три стотинки/ лв., представляваща присъдени разноски, съгласно Решение
№4137/07.06.2019г. по в.гр.д. №13589/2018г. на СГС, II-д въззивен състав, влязло в законна
сила на 06.06.2019г. и Изпълнителен лист от 14.10.2019г., издаден по гр.д. №65047/2017г. на
СРС, 125 състав, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА .........., ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
К........- членове на УС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Й. И., ЕГН: **********,
сума в размер общо на 500 /петстотин/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни
разноски.
3
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4